№ 32095
гр. София, 26.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110148321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на Р. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Х.......... Д.“ № 97, вх. В, ет. 1, ап. 49 срещу „К.......... Йес“ ООД, ЕИК ......., с адрес:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с искане да бъде обявена за нищожна предвидената в
чл. 8 от договор за паричен заем № 196061 към искане № 127909 от 28.04.2021 г. клауза
за заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя в размер на 1 023,65 лв.,
като противоречаща на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал.
1 ЗЗП.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.
С Разпореждане № 33889/23.11.2021 г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят
на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 05.01.2022 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
1
При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на
процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.03.2023г.
от 15.10ч., за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между страните по
силата на сключен между същите договор за паричен заем № 196061 към искане №
127909 от 28.04.2021 г., като параметрите на договора били следните: заемна сума в
размер на 1 100 лв., сума за връщане в размер на 1 352,35 лв., ГПР в размер на 48,156
%, месечен лихвен процент от 3,330 % и срок на кредита – 12 месеца. Твърди, че
съгласно чл. 8 от договора, кредитополучателят следвало да заплати неустойка в
размер на 1 023,65 лв., разсрочена на 12 месечни вноски, за неизпълнение на
задължението за предоставяне в 3-дневен срок от сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителство/гарант, ипотека, банкова гаранция или др. Счита
клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за нищожна, поради противоречие с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и поради неспазване на разпоредбите
на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като с нея
се нарушавали принципите за добросъвестност и справедливост, същата водела до
2
значителна нееквивалентност на престациите.
Смята неустоечната клауза и за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
доколкото същата била необосновано висока. Твърди, че така уговорената неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
водела до неоснователно обогатяване на кредитодателя, доколкото същата била
уговорена за неизпълнение на акцесорно съглашение, което не било свързано пряко с
претърпени вреди, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК. С посочена клауза за неустойка се давало още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичали вреди за кредитора. Уговорената неустойка по същество представлявала
добавък към възнаградителната лихва, което от своя страна водило до увеличаване
стойността на договора.
Излага, че чл. 8 от договора заобикалял и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не
отговарял на действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014
г. Смята, че така се стигало и до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Счита клаузата за неустойка и за неравноправна по смисъла на чл. 4, пар. 1 от
Директива 93/13/ЕО и по чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
Твърди, че процесният договор противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в същия липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите, неясни са били компонентите на същия, като липсвала ясното
относно това какво се включва в общите разходи, настоящи или бъдещи, доколкото
била предвидена дължимост и на неустойка.
Твърди, че е нарушена разпоредбата и на чл. 11, т. 9 ЗПК, доколкото в договора
липсвало посочване на фиксирания годишен лихвен процент, като единствено бил
посочен месечен лихвен процент в размер на 3,400 %.
Поради гореизложеното предявява настоящия иск за обявяване нищожността на
чл. 8 от договор за паричен заем № 196061 като противоречащ на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като моли за присъждане и на
разноски по делото.
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
признава предявения иск. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради
3
което моли за присъждане на разноски по производството.
- правна квалификация - предявеният иск е с правно чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават – всички обстоятелства по делото.
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – всички обстоятелства по делото.
- разпределение на доказателствената тежест – предвид направеното от ответната
страна признание на иска, няма факти и обстоятелства, които да се разпределят в
доказателствена тежест на някоя от страните.
УКАЗВА на страните, че съдът и служебно ще провери дали са налице
фактически и правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на
процесния договор.
- факти, за които страните не сочат доказателства - няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4 чр. С чл. 148 ГПК от ГПК, съдът
ПРИЕМА като писмени доказателства, приложените към исковата молба
документи.
УКАЗВА на страните, че в откритото заседание могат да изразят становище и да
ангажират доказателства във връзка с проверката за неравноправност на клаузите на
процесния договор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
4
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
Указва на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5