Номер 484 14.03.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, IV въззивен състав,
На четиринадесети март, две хиляди и осемнадесета година В закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Веселка Узунова
Димана Кирязова-Вълкова
като разгледа възз. гр. д. № 359 по описа за 2018 г., докладвано от съдията- докладчик Д. Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е но реда па чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е но три въззивни жалби против Решение № 2108/
20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2620/2017 г. по описа на PC - Бургас, с кое/го е отхвърлен предявения от И.А.К. и М.М. ***, при участието на Г.К.Д. като трето лице-помагач на ответника, главен иск за приемане за установено, че ищците са собственици при квоти по Уя ид.ч. за всяка от тях на поземлен имот е идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, е адрес на имота гр. Черноморец, ул. „Хаджи Димитър“ № 9, с площ от 336 кв.м., отхвърлен е и евентуалния иск за приемане за установено, че ищците са собственици при квоти по Ч> ид.ч. за всяка от тях на 41 кв.м. реална част от поземлен имот е идентификатор 81178.502.195 но кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, с адрес ***, е площ от 336 кв.м., която реална част е неправилно заснета в очертанията на ПИ е идентификатор 81178.502.195 и представлява западната част от този имот, находяща се на границата е поземлен имот с идентификатор
81178.502.194 по КККР на гр. Черноморец и заключена между сега отразената в кадастралната карта граница на ПИ е идентификатор
81178.502.195 и материализираната на място ограда, съвпадаща със заснетата имотна граница при одобряването на кадастралната карта, като е уважен предявеният от ищците против Община Созопол втори евентуален иск за приемане за установено, че ищците са собственици по наследство от Атанас Тодоров Михалев, при квоти но Уя ид.ч. за всяка от тях, на 46/336 ид.ч. от поземлен имот е идентификатор 81178.502.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, е адрес на имота гр. Черноморец, ул. „Хаджи Димитър“ № 9, е площ от 336 кв.м., както и е осъдена Община Созопол да заплати на ищците сумата от 289,25 лв., представляваща част от направените от тях разноски по делото.
Въззивна жалба против първоинстанционното решение е подала Г.К.Д. - трето лице-помагач на страната на ответника Община Бургас, като същата обжалва решението само в частта, с която е
прието за установено, че ищците са собственици на 47/336 ид.ч. от ПИ с идентификатор 81178.502.195 по КККР на гр. Черноморец. Жалбоподатслката счита, че първоинстанционното е недопустимо в обжалваната му част, тай като съдът се е произнесъл свръхпститум, евентуално при неуточнен петитум, поради факта, че ищците са уточнили в първото съдебно заседание, че претенцията им не обхваща суиерфициарпата собственост на въззивницата върху сградата и учреденото й право на строеж, но въпреки това с уважаването на втория евентуално предявен иск се е стигнало до резултат ищците да имат право на собственост и върху съответна идеална част от сградата и правото на строеж върху терена. Твърди се също така, че ищците не са уточнили дали в претендираните 47 кв.м. ид.ч. по втория евентуално предявен иск се претендират и придадените към процесния парцел с изменението на кадастралната карта от 2015 г. 6 кв.м. от улицата, е която граничи имота, т.е. съдът се е произнесъл по неуточнена искова претенция и е постановил недопустим съдебен акт в обжалваната му част, който следва да бъде обезсилен.
При условие на евентуалност въззивницата твърди, че в обжалваната му част решението е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като притежаваният от наследодателя на ищците имот към момента на отчуждаването му с изменение на плана за регулация през 1982 г. е бил с площ от 290 кв.м. (видно от заключението на вещото лице по ангажираната техническа експертиза) и същият е бил отчужден изцяло, а едва с изменението на кадастралната карта през 2015 г. към него са придадени 41 кв.м. реална част от съседен имот и 6 кв.м. реална част от улицата. Изложени са подробни доводи.
Към въззивната жалба па Г.Д. нс са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
При проверката, извършена на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
Ищците И.К. и М.М. са депозирали отговор на подадената от Г.Д. въззивна жалба, в който твърдят, че жалбата е недопустима, като подадена от лице, което е неправилно конституирано като трето лице-помагач на ответника, поради факта, че това лице не притежава право на собственост върху процесния имот, а притежава сграда върху имота, което не е оспорва от ищците. На второ място жалбата е оспорена като неоснователна, като са оспорени изложените в жалбата доводи за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната от Г.Д. част. Моли се въззивната жалба на третото лице-помагач да бъде оставена без уважение. Към отговора не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
Община Созопол не е подала отговор по тази въззивна жалба.
По делото са постъпили и две въззивни жалби от ищците И.К. и М. Михайлова - едната подадена лично от тях, а другата от процесуалния им представител адв. Г.. В подадената лично от ищците въззивна жалба същите са изразили недоволство от решението в частта, с която е отхвърлен главния им иск, като считат, че решението е неправилно в тази му част, тъй като са били налице условията на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ за възстановяване на правото им на собственост върху целия отчужден от наследодателя им имот. Изложени са подробни доводи в тази насока и се моли решението да бъде отменена в тази му част и да им бъде призната собствеността върху имота. Към тази въззивна жалба не са приложени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
С втората въззивна жалба на ищците, която е подадена чрез процесуалния им представител, се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения главен иск, както и в частта, е която е отхвърлен първия от евентуално предявените искове, като се твърди, че в тези части решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано е и е в противоречие с материалния закон. Твърди се, че отчуждаването на имота на наследодателя им не е било извършено валидно и имотът практически не е бил отчужден по реда на ЗТСУ, а е завзет от държавата без законово основание и не по законоустановения ред, поради което БРС неправилно е приел, че отчуждаването е извършено по реда на ЗТСУ и е следвало да се поиска неговата отмяна по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Изложени еа подробни доводи относно незаконосъобразността на отчуждаването, включително нищожност на заповедта за отчуждаване на имота, което възражение се твърди, че не е било обсъдено от районния съд. Твърди се и че отчуждаването не е било проведено във връзка е мероприятие, за което имотът е бил отреден. В жалбата също така са изложени твърдения, че Г.Д. неправилно е конституиран като трето лице-помагач на ответника, тъй като за това лице е липсвал правен интерес от постановяване на решение в полза на ответника Община Созопол. Предвид горното се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, е която е отхвърлен предявения главен иск, както и в частта, с която е отхвърлен първия от предявените евентуални искове, като въззивният съд уважи главния иск като основателен, а при условията на евентуалност да уважи първия евентуално предявен иск. Претендира се и присъждане в полза на въззивниците - ищци по първоинстанционното дело на направените от тях разноски за двете инстанции.
Към подадената от ищците, чрез адв. Г., въззивна жалба не са приложени писмени доказателства. Направени са искания да бъде задължена ответната Община Созопол да представи в цялост преписката по извършване на отчуждаването на имота на Атанас Тодоров Михалев със Заповед № РД 09-47/19.04.1985 г., както и да представи цялата преписка по съставяне на Акт за части а общинска собственост № 4206/20.06.2016 г. на Община Созопол, като се твърди, че законосъобразността на заповедта за отчуждаване и основанията за съставяне на акт за ЧОС са от основно значение за правилното решаване на спора по делото. Твърди се също така, че тези искания са били направени своевременно пред първоинстанционния съд, но немотивирано и неоснователно не са били уважени. Съдът намира, че тези доказателствени искания следва да бъдат уважени, тъй като незаконосъобразността на отчуждителната процедура е основният довод, на който ищците основават главния си иск, което налага преписката о извършване на това отчуждаване за бъде изискана и приложена но делото. В
исковата молба с оспорена и верността на акта за частна общинска собственост, като се твърди, че не са били налице условията на ЗОС за издаване на този акт, поради което с оглед пълното изясняване на спора от фактическа и правна страна преписката но издаването на така оспорения АЧОС следва да бъде изискана.
При проверката, извършена на оси. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивнитс жалби на ищците са редовни и допустими, като подадени в срока по чл. 259 от ГПК от лица, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
По делото не са постъпили отговори но въззивните жалби на ищците нито от ответната Община Созопол, нито от третото лице-помагач.
Предвид редовността на въззивните жалби, съдът намира, че делото следва да бъде внесено за разглеждане и решаване в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 247 от ГПК,
ВНАСЯ ВГД № 359/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от
09.03.2018 г. - на 23.04.2018 г. от 14.30 ч.
ЗАДЪЛЖАВА Община Созопол в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото заверено копие на пълната преписка по извършването на отчуждаване на имот на Атанас Тодоров Михалев със Заповед No РД 09- 47/19.04.1985 г.
ЗАДЪЛЖАВА Община Созопол в 1.-седмичен срок от съобщението да представи по делото заверено копие на кълната преписка по издаване на Акт за частна общинска собственост № 4206/20.06.2016 г.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и /или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера но делото или същите са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.