Р Е Ш Е Н И
Е
№ 599 14.11.2019
г. гр.Стара Загора
СТАР.ГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети
октомври две хиляди и шестнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
ПЕНКА ВАСИЛЕВА ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело №
1335 по описа за 2019 година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на М.Л.Т., подадена чрез адв. Е.Д. ***, против
решение № 469 от 15.04.2019 г., постановено по гр.дело № 755/2017 г. на СтаР.горския
районен съд.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд е изцяло неправилно, доказателствено неподкрепено и
необосновано, поради което го обжалва в частта, с която е осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 13 501,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на
извършени незаконосъобразни действия. Освен това прави възражение за
недопустимост на предявения от ищеца иск, поради липса на правен интерес и
поради което молят производството по делото да бъде прекратено, поради
недопустимост на предявения иск.
Намират, че разгледан по същество искът е неоснователен, поради което го
оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Намира, че наследодателят
му, в качеството на ЧСИ по изп.д. № 314/2011 г. не е допуснала извършване на
незаконосъобразни действия или бездействия или да е причинила каквито и да е
вреди на ищеца. Излага подробни съображения.
Моли съдът да постанови съдебно
решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му
част, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск за
заплащане на сумата в размер на 13 501,10 лв., както и да присъди
разноските направени пред първата и въззивната инстанции.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна „Ива Крис” ООД – гр. Стара Загора, представлявано от управителя
Ивелина Стайкова Иванова, чрез пълномощника си адв. М.М. ***, взема становище,
че въззивната жалба е неоснователна.
Излага съображения по всички оплаквания в жалбата. Намира, че в жалбата се
излагат съображения не по постановеното от първоинстанционния съд решение, а по
предявения иск, като същият се оспорва по основание и размер.
Молят, съдът да остави без уважение
въззивната жалба и да им присъди разноските за въззивното производство.
След извършената служебна проверка по реда на
чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба
за допустима и редовна, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
съществото си относно нейната материална основателност:
Съдът, след като провери събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка по делото:
Предявеният иск е с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Страните по делото и пред двете съдебни инстанции не
спорят, а и което се установява и от данните в приложения дубликат на изп.дело под
№ 2011835040314 по описа на ЧСИ ГЕРГАНА ГРОЗЕВА с рег.№ 915 по описа на Окръжен
съд - Сливен, че същото е било образувано на датата 20.04.2011г., по молба на взискателката
Д.В.Н.въз основа на издадените й два броя изпълнителни листове на 09.03.2009г.,
въз основа на Присъда под № 59/02.02.2009г. по НОХД № 234/2008г. по описа на
Районен съд – ***. На 29.04.2011г., по молба на ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА е вписана
възбрана върху собствения на длъжника Т.Д.К.недвижим имот, представляващ
ОВЦЕФЕРМА /КОШАРА/ № 1 с площ от 544 кв.м., находящ се в с.А., ***. На
09.05.2011г. по молба на ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА е наложен запор на 20 броя говеда,
находящи се в обект 8933-0157, регистриран в с.А., общ.***, собственост на Т.Д.К..
На 25.05.2011г. на Т.Д.К.е изпратено запорно съобщение, с което ЧСИ ПОЛЯ
РУЙЧЕВА го уведомява за наложения запор на животните и му забранява да ги
продава, като го уведомява, че има задължение на пазач спрямо тях. Няма данни
това съобщение да е връчено на К.. На 30.05.2011г. по молба на ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА
е наложен запор на товарен автомобил Раф. 977 /Латвия/ с ДК № СН 0115 ТА.
На датата 24.06.2011г. е извършен опис на
20 броя говеда, находящи се в обекта с № 8933-0157, регистриран в с.А., общ.***,
собственост на Т.Д.К.. Определена е оценка на същите в размер на 16 260,00
лева. На 04.10.2011г. на длъжника Т. К. е връчена при отказ покана за
извършване на публична продан на 20 броя говеда, насрочена на 28.10.2011г. С
протоколи от 29.11.2011г. ЕООД „Ива-Крис“ е обявено за купувач на 20 броя
говеда. С постановление за възлагане на движими вещи № 16377/13.12.2011г.
движимите вещи – 20 броя крави и 6 броя телета са възложени на купувача и
въззиваем ЕООД „Ива Крис“. С частна жалба от 09.01.2012г. Т. К. и Р. К.а са
обжалвали извършената публична продан,
като са заявили, че описаните и продадени животни са били собственост
още преди датата на образуване на изпълнителното дело на трето лице – Д.П.Ж..
По жалба на Д.П.Ж. против извършения опис на животните е образувано гр.д. №
555/2011г. по описа на Окръжен съд – Сливен, по което с Определение от
13.02.2012г., потвърдена с Решение № 70/29.03.2012г. по ч.гр.д. № 81/2012г. по
описа на Апелативен съд – Бургас, жалбата е оставена без разглеждане. С влязло
в сила на 23.04.2012г. Определение № 134/27.02.2012г., постановено по ч.гр.д. №
87/2012г. по описа на Окржен съд – Сливен частната жалба на Р. К.а е оставена
без разглеждане. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на
23.04.2012г. С молба на ЕООД „Ива Крис“ от 15.05.2012г. е поискано предаване на
купените движими вещи – крави и телета, като е насрочено предаването им на
04.06.2012г. от 14.00ч. С протокол № 8552/04.06.2012г. е констатирано, че
движимите вещи не са намерени у длъжника. С постановление от 03.09.2014г. е
прекратено изпълнителното производство поради настъпила перемция.
От
приложеното досъдебно производство с № 718/2012г. по описа на РУП – гр.*** се
установява, че същото е прекратено, тъй като от събраните доказателства не е
установено Д. К. да се е разпоредил със запорираните от ЧСИ Поля Руйчева 20
броя говеда и 6 броя телета. Установено е, че с тях се е разпоредил Д.П.Ж..
Последният възразил срещу действията на ЧСИ по изпълнителното дело, като
изтъкнал довода, че животните са негови.
Съгласно специалната норма на чл.74, ал.1
от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно
е причинил при изпълнение на своята дейност.
Предпоставките за уважаване на предявен
иск по чл.74 от ЗЧСИ са следните: противоправно деяние (действие или
бездействие) на ЧСИ при упражняване на дейността, настъпила вреда при
изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях, вина на делинквента,
която се предполага по оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД. В задължителната си практика по чл.290 ГПК ВКС
приема, че при иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ отговорността е налице, когато
има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на
дейността му и причинна връзка. Съдът по този специален деликтен иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, не само
когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на принудително изпълнение, но и ако са спазени другите изисквания на
процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на
вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на
действието или бездействието на съдебния изпълнител (Р 264-2010-IV г.о.,
Р 139-2011-IV г.о. и Р 184-2011-III г.о. на ВКС).
Първостепенният съд правилно е определил,
посочил и разгледал наличието на всички законови предпоставки за уважаването на
иска по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и поради следното:
По депозираната от взискателя
по изпълнителното дело молба на 20.04.2011г. за налагане на запор на движими
вещи на длъжника, с разпореждане на ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА на 09.05.2011г. е наложен запор
на 20 броя говеда, находящи се в обект
8933-0157, регистриран в с.А., общ.***, собственост на Т.Д.К.. В справка от
05.05.2011г. на Национална ветеринарномедицинска служба запорираните животни са
индивидуализирани и като техен собственик е посочен Т.Д.К.. На 25.05.2011г. на Т.Д.К.е
изпратено запорно съобщение, с което ЧСИ ПОЛЯ РУЙЧЕВА го уведомява за наложения
запор на животните и му забранява да ги продава, като го уведомява, че има
задължение на пазач спрямо тях. Няма данни това съобщение да е връчено на К.. На 24.06.2011г. е извършен опис на 20 броя
говеда, находящи се в обект 8933-0157, регистриран в с.А., общ.***, собственост
на Т.Д.К.. В протокола за опис на движимо имущество от 24.06.2011г. за пазач на
животните е определен Т.Д.К.. Протоколът е подписан от Т.Д.К.в качеството му на
пазач. В случая по делото се установи, че изпълнителното дело № 2011835040314
по описа на ЧСИ ГЕРГАНА ГРОЗЕВА с рег.№ 915 по описа на Окръжен съд - Сливен е
образувано на 20.04.2011г., т.е. след влизане в сила на 21.12.2010г. на ЗИДГПК
(Обн. ДВ бр. 100/2010г., в сила от 21.12.2010г.). Според чл.469 – чл.471 от ГПК, в приложимата в случая редакция от ДВ бр. 100/2010г., описаната движима
вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника. Пазачът е длъжен да пази
вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските
по пазенето й. През м.07.2011г. е определена оценка на описаните говеда в
размер на 16 260,00 лева. На 04.10.2011г. на длъжника Т. К. е връчена при отказ
покана за извършване на публична продан на 20 броя говеда, насрочена на
28.10.2011г. С протокол № 8552/04.06.2012г. е констатирано, че движимите вещи
не са намерени у длъжника. С постановление от 03.09.2014г. е прекратено
изпълнителното производство поради настъпила перемция.
От така изяснените обстоятелства по
делото може да се направи правилния и единствено възможен извод, че пазачът на
животните по никакъв начин не е изпълнил задълженията си по чл.471 от ГПК да
пази животните, които са продадени от Д.П.Ж.. От данните, събрани на
досъдебното производство, може да се направи извода, че при определяне на
длъжника за пазач на животните е допуснато нарушение на чл.470 от ГПК, тъй като
същия е възразил да бъде пазач. В този случай ЧСИ е следвало да изземе
животните и да ги даде за пазене на взискателя или на друг пазач, определен и
назначен от него, което е законово задължение и правомощие именно на ЧСИ според
ГПК.
Освен това според
императивната разпоредба на чл.474, ал.5 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и
въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на
публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител
предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство
се прилагат правилата на чл. 482, с
изключение на обжалването на проданта и чл. 521.
Ясно тълкуване и пояснение на тази
специална разпоредба дава проф. д-р Живко Сталев в труда си “Българско ГПП –
девето преработено и допълнено издание и първото по действащия ГПК” стр.1049,
т.ІV, подт.1 и 2.”. Според същия всички вещи с оценка над 5000 лв., моторни
превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния
изпълнител по реда на публичната продан /ПП/ на недвижим имот по реда на този
кодекс. ПП на посочените движими вещи се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. /чл.474, ал.5, изр.2/.
Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена
надлежно цената /чл.474, ал.5, изр.3/.
В това производство по ПП се прилагат
правилата на чл. 482, с изключение на
обжалването на проданта и чл. 521.
/чл.474, ал.5, изр.4/. Следователно ако длъжникът не предаде доброволно
вещта след ПП, тя ще бъде отнета по реда на чл.521, ал.1 и ал.2. Налице
е пряко изпълнително основание. За целта не е нужно дори купувачът да си
изважда ИЛ. По същият начин ще се процедира, ако пазачът не изпълни нареждането
на ЧСИ да предаде на купувача вещта. Ако вещта не се намира у длъжника
или е развалена , от него се събира равностойността й в полза на купувача
от ИП на движимата вещ. По същият начин се постъпва, когато се намери част
от вещта. Ако равностойността на вещта не е определена в изпълнителния лист, тя
се определя от ЧСИ след изслушването на страните , а при необходимост и след
разпитите на свидетели и вещо лице /чл.521, ал.2 от ГПК/. От своя страна
постановлението за определянето на равностойността на вещта подлежи и на
обжалването му по реда на чл.436 от ГПК. Обжалването на равностойността не
спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. В
тази насока неоснователни и необосновани се явяват оплакванията във въззивната
жалба на въззивника, че купувачът по публичната продан е този който следвало да
предприеме и да поиска извършването на действия по събирането на
равностойността на вещта. Това законово изискване според по чл.521, ал.2 от ГПК
е вменено именно в задължение на ЧСИ.
При така събраните и обсъдени и от двете съдебни инстанции доказателства,
въззивният съд приема за безспорно установено, че именно вследствие на
действията на ЧСИ не са били предадени на надлежния купувач от ПП процесните
движими вещи, макар, че той е заплатил изцяло цената по проданта /чл.474, ал.5,
изр.3 от ГПК/. Освен това ако вещта не се намира у длъжника или е
развалена , от него се събира равностойността й в полза на купувача именно по
инициативата на ЧСИ от ИП на движимата вещ. По същият начин се постъпва, когато
се намери част от вещта. Именно вследствие
на пасивното поведение от страна на ЧСИ Руйчева да осигури на купувача по ПП
надлежно продадените и заплатени движими вещи, или предприемането на
съответните изпълнителни действия по осигуряването на тяхната левова
равностойност са довели и до настъпването на вреди в патримониума на ищеца, изразяващи
се в заплащането на сумите подробно описани в петитума на исковата молба на
ищеца и въззиваем.
Налице са и доказателствата,
установяващи наличието на причинно-следствена връзка между противоправно
поведение на ЧСИ и настъпилия вредоносен резултат за въззиваемия. На практика
вследствие на неправилните действия на ЧСИ е настъпила и посочената вреда в
патримониума на ищцовото дружество защото, в този смисъл исковата претенция на
ищеца и въззиваем за претендираната главница се явява изцяло основателна и като
такава следва изцяло да бъде уважена, до които правилни и законосъобразни
изводи е стигнал и първостепенния съд.
Съдът намери, също така, че следва да се присъди горепосоченото
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска /така както е поискано от ищеца/ 03.02.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно и оплакването на въззивника във въззивната му
жалба, че искът е погасен по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Вземането на ищеца за вреди е възникнало на 04.06.2012г., тъй като тогава е
установено, че животните не се намират при длъжника, поради което петгодишната
давност за предявяване на иска е изтекла на 04.06.2017г. Настоящият иск е
заведен в съда на датата 03.02.2017г., т.е. преди изтичането на давността.
От друга
страна въззивната инстанция намира, че според чл.111, б.„в” от ЗЗД вземанията
за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече
от деня, в който е станало изискуемо. В случая вземането е станало изискуемо на 04.06.2012г., поради което тригодишната давност за лихви
е изтекла на 04.06.2015г., а искът е
заведен в съда на 03.02.2017г., поради което е погасен. Ето защо, същият следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, до който правилен извод е
достигнала и първата инстанция.
Предвид
гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде изцяло потвърдено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда
съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
По
отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция Въззивният съд
счита, че тъй като се потвърждава изцяло обжалваното първоинстанционно Решение,
на основание чл.78, ал.1 във връзка с 273 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените
от последния разноските по делото пред въззивната инстанция общо в размер на
1200 лева съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 469
от 15.04.2019 г., постановено по гр.дело № 755/2017 г. по описа на СтаР.горския районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М.Л.Т. с ЕГН **********,***, офис 1, чрез адвокат Е.Д. да
заплати на „ИВА-КРИС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.Граф
Игнатиев № 39, ет.3, ап.3, представлявано от Ивелина Стайкова Иванова, със
съдебен адрес:***, чрез адв.М.М. сумата
от 1 200,00 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени
разноски от въззиваемото дружество по настоящото дело пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: