№ 75
гр. Елин Пелин, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т. Гражданско дело №
20231820100021 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът С. Т. Л., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр.София ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4 чрез адв.Р. М. е предявила срещу
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК .... със седалище гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А 1 искове с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането и по чл.86 от ЗЗД. Моли съдът да осъди ответната
страна да й заплати сумата от 13000.00 лева застрахователно обезщетение за
претърпяни имуществени вреди в резултат на ПТП, която сума представлява
застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „Каско“ полица
...., заедно със законната лихва от 01.04.2020 г. /датата на изтичане на срока по
чл.405 вр. чл.108 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил „...“ с рег. № ...,
който е застрахован при ответното дружество въз основа на Застраховка
Каско с полица № 22319340/93001910078862 от 28.09.2018 г., в която е
посочено, че полицата е платена до 29.09.2020 г.. На 28.09.2019 г. ищцата
подписала нов застрахователен договор „Каско“ на МПС валидна от 00.00
часа на 30.09.2019 г. до 24.00 часа на 29.09.2020 г., като застрахователната
1
стойност на автомобила е 13 000.00 лева.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 29.09.2019 г. около 21.30
часа в с.Равно поле, обл.Софийска в зоната на кръстовището на улиците
„Верила“ и „Житен клас“ лекият автомобил собственост на ищцата „...“ с рег.
№ ... управляван от правоспособния водач Г.Л. претърпява пътно-
транспортно произшествие с велосипед Балкан управляван от алкохолно
повлияния му водач М.Л.Г. В резултат на настъпилото застрахователно
събитие са настъпили щети по автомобила на ищцата – предна броня,
решетка, ляв фар, преден капак, предно обзорно стъкло, таван на автомобила,
който е бил увреден до степен нарушаваща геометрията на купето на
автомобила и други, вследствие на което автомобила бил повреден до степен
непозволяваща неговата нормална експлоатация и е налице тотална загуба на
лекия автомобил.
Преди настъпване на застрахователното събитие на 28.09.2019 г. във
връзка с подновяване на застрахователното покритие и сключване на нов
застрахователен договор, представител на ЗК „Лев Инс“ АД е направил оглед
и заснемане на автомобила предишния ден преди настъпване на пътно-
транспортното произшествие и не са констатирани никакви щети и
деформации по автомобила, за което е издаден талон за оглед на автомобил
№ G 183904 от 28.09.2019 г.. Във връзка със застрахователното събитие на
29.09.2019 г. и в съответствие с изискванията на чл.380 от КЗ ищцата е
завела претенция пред ответника, по която е образувана щета под номер 0000-
1201-19-205574, като е представила всички необходими документи.
На 02.09.2022 г. и след изрична молба вх. № 8414 от 18.08.2022 г.
ответното дружество се е произнесло по заведената щета, като отказва
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение по полица № .... с
период на валидност от 30.09.2019 г. до 29.09.2020 г. за щети, настъпили по
застрахования лек автомобил с аргументи, че автомобилът не е представен за
извършване на всички необходими огледи, както и че по преписката не е
представен оригинален протокол за ПТП.
Изложеното обуславя правен интерес от водене на настоящия иск,
доколкото застрахователят дължи заплащане на застрахователното
обезщетение в срок, който не може да бъде по-дълъг от срока, посочен в
чл.108 от Кодекса за застраховането, по аргумент от разпоредбата на чл.405
2
от Кодекса за застраховането, а именно 15 работни дни от представяне на
всички доказателства. Когато не са представени всички доказателства е
длъжен да се произнесе в срок от шест месеца от предявяване на претенцията.
Застрахователят дължи и законна лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от Кодекса за
застраховането на основание чл.409 от КЗ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт И.А.К. е подал писмен
отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорват се
всички твърдения изложени в исковата молба по основанието на претенцията
и размера й, причинените увреждания на лекия автомобил. Твърди се, че не са
представени документи удостоверяващи твърдението за нанесени щети, не е
извършен оглед на автомобила от страна на служител на ответника, от който
да са установени вредите, липсва и причинно-следствена връзка между
твърдяните вреди по процесния автомобил и пътно-транспортното
произшествие от 29.09.2019 г.. Сочи, че по иска с правно основание чл.405 от
Кодекса за застраховането в тежест на ищеца е да докаже, че застрахователят
носи риска за настъпването на посочената в исковата молба дата
застрахователно събитие – увреждане на застрахованото МПС вследствие на
ПТП в срока на договора за застраховка „Каско“ сключен между страните,
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди,
както и размерът на вредите.
Съгласно съдебната практика по подобни случаи при определяне на
застрахователното обезщетение при условия на „тотална щета“ по смисъла на
Кодекса за застраховането от действителната стойност на увреденото МПС
се изважда стойността на запазените части и по този начин се достига до
дължимото обезщетение. В този смисъл е Решение 260072 от 12.01.2023 г. на
СГС по в.гр.д. № 12712/2020 г., където е прието за неоснователно
оплакването, че застрахователното обезщетение следва да се определи като от
действителната стойност на МПС се приспадне сумата, която собственикът
на автомобила е получил при предаването за скрап. Дори собственикът на
МПС да избере начин за реализиране на остатъчната стойност, при който да
получи по-малка сума в сравнение с тази, определена от вещото лице за
запазените части. Право на собственика на увреденото при тотална щета
3
имущество е как да реализира остатъчната стойност но неблагоприятните
последици от избран неизгоден начин не могат да се възлагат на
застрахователното дружество.
Изложеното обуславя неоснователност и на претенцията за заплащане
на лихва за забава върху главницата, доколкото за периода от 01.04.2020 г. до
датата на подаване на иска в съда 30.09.2022 г. представянето на
доказателства за дерегистрация на автомобила има значение за началния срок
на забавата на ответника, а от материалите по делото не може да се направи
извод, че доказателства за дерегистрация на процесния автомобил са
представени пред застрахователя, за да стане изискуемо вземането на ищеца
за заплащане на обезщетение – тотал щета.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът по делото претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, позовавайки се на застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователна полица за сключена застраховка
“Каско”.
Съгласно чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да заплати
застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-
дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или 5 или петнадесет дни от представянето
на всички документи от застрахованото лице.
В случая ответната страна оспорва иска с твърдението, че ищцата е
неизправна страна по договора за застраховка, тъй като не е представила
изисканите от застрахователя документи, както и не е представила на
застрахователя автомобила за извършване на оглед, което го поставя в
невъзможност да прецени основателността на направеното искане за
заплащане на обезщетение.
За уважаването на предявения иск по чл.405 от Кодекса за
застраховането, ищецът следва да докаже, че е налице валиден договор за
застраховка „Каско“ сключен между страните, че е настъпило соченото
застрахователно събитие и че от него са причинени на застрахованото лице
4
вреди по вид и размер, съгласно твърденията изложени в исковата молба.
В тежест на ответната страна е да докаже изплащане на дължимото
обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие, както и
възраженията за настъпване на твърдяните правопрекратяващи или право
погасяващи факти.
По делото не се спори и е прието от съда за безспорно между страните,
че между ищцата и ответното дружество към момента на настъпване на
застрахователното събитие е била сключена валидна застраховка „Каско“
полица № ..../28.09.2018 г. за моторно-превозно средство - лек автомобил „...“
с държавен рег. № ... със срок на действие и период на валидност от
30.09.2018 г. до 24.00 часа на 29.09.2029 г..
От представените по делото писмени доказателства и разпита на
свидетеля Г.М.Л. се установява, че на процесната дата - 29.09.2029 г., около
21,30 часа в село Равно поле е настъпило пътно-транспортно произшествие
между лек автомобил „...“ с държавен рег. № ... управляван от свидетеля Г.Л.
и велосипед „Балкан“ управляван от лицето М.Л.Г. Вследствие настъпилото
пътно-транспортно произшествие спрямо лекия автомобил „...“ с държавен
рег. № ... настъпили следните щети описани и в протокола за оглед на
местопроизшествие: счупено стъкло на левия фар, силно деформиран преден
капак, деформиран в предната му част е преден ляв калник, силно напукано е
предно панорамно стъкло, деформирана в посока към пътническия отсек е
предна лява част на тавана, в областта на предна регистрационна табела в
централната й част е налице деформация в посока към двигателния отсек.
В чл.408 от Кодекса за застраховането са изброени обстоятелствата,
при които застрахователят може да откаже плащане по застрахователния
договор, а именно: 1. При умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;
2. При умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; 3. При неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор
или е довело до възникване на застрахователното събитие.
В случая от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както
5
и предвид твърденията на ответника заявени в отговора на исковата молба
може да се направи извод, че ответникът се позовава на третата хипотеза
визирана в чл.408, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането – неизпълнение на
задължения по застрахователния договор от страна на застрахованото лице с
твърдението че застрахованият автомобил не е бил представен за извършване
на всички необходими огледи и не е представен оригинален протокол за ПТП.
От представените по делото доказателства – Постановление от
14.09.2022 г. по пр.пр. № 2826/2019 г. по описа на ОП – София във връзка с
Досъдебно производство № 85/2019 г. по описа на ОД МВР – София се
установява, че наказателното производство е започнало на 29.09.2019 г. със
съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие във връзка с
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1, т.3 от НК, като с
посоченото постановление, прокурорът е отказал да предостави на ищцата С.
Т. Л. копие от протокола за оглед на местопроизшествие, с мотив, че
застрахователят изисква оригинален протокол за ПТП, а не протокол за оглед
на местопроизшествие. Доколкото в хода на проведеното съдебно дирене се
установи, че Досъдебно производство № 85/2019 г. по описа на ОД МВР –
София е внесено с обвинителен акт в Софийски окръжен съд, бе изискано
предоставянето на протокол за ПТП или ако такъв не е съставен да се
предостави протокол за оглед на местопроизшествие. Установи се по делото
от писмо рег. № 544/05.02.2023 г. на Софийски окръжен съд, че се предоставя
само протокол за оглед на местопроизшествие, касаещ процесното
застрахователно събитие, което потвърждава, че очевидно както се сочи и в
постановлението на прокурора от Софийска окръжна прокуратура първото
действие по разследването е започнало с протокол за оглед на
местопроизшествие, поради което няма как по делото да е съставен и
изискания от застрахователя протокол за ПТП, тъй като се касае за
произшествие със смъртен случай. Изложеното сочи, че изисканият от
застрахователя оригинален протокол за ПТП няма как да бъде предоставен от
ищцата и същата е в невъзможност да представи документ, който не е
съставен от компетентните органи, поради което настоящият състав приема,
че липсата на протокол за ПТП съставен от органите на полицията и
непредставянето му от застрахованото лице на застрахователя не може да се
приеме като неизпълнение на задължението му по договора за застраховка,
даващо основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
6
обезщетение по повод възникналото застрахователно събитие.
Не е било възможно за ищцата да изпълни и другото условие поставено
от застрахователя, а именно - увреденият вследствие пътнотранспортното
произшествие автомобил да бъде представен за извършване на всички
необходими огледи, тъй като видно от протокола за оглед на
местопроизшествие от 29.09.2019 г. изготвен от разследващ полицай при ОД
МВР София, лек автомобил „...“ с държавен рег. № ... е бил иззет като
веществено доказателство в хода на образуваното досъдебно производство.
Като не е съобразил така установените обстоятелства, застрахователят е
поставил на другата страна по договора – ищцата С. Т. Л. на практика
неизпълними за нея условия, като следва да се подчертае, че доколкото
застрахователното дружество е било уведомено от застрахованото лице, че му
е отказано предоставянето на материали от досъдебното производство,
същият е можел да се възползва от разпоредбата на чл.107 от Кодекса за
застраховането, според който за установяване на застрахователното събитие и
на вредите, причинени от него, застрахователят също има право да получи
необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на
вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи и т.н.,
които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата, като за
нуждите на застрахователната преписка предоставят заверени преписи от
необходимите им документи, но не се е възползвал от предоставената му от
законодателя възможност с цел набавяне на документите, които счита, че са
от значение за правилното решаване на възникналия казус между страните по
застрахователния договор.
Ответното дружество оспорва иска и с твърдението за неизяснен
механизъм на възникналото пътнотранспортно произшествие, като оспорва и
претенцията на ищцата за тотална щета на процесния лек автомобил, като
навежда доводи и за съпричиняване от страна на застрахования.
В тази връзка в хода на съдебното дирене бе изслушана съдебно-
автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че в
следствие настъпилото пътно-транспортно произшествие по лекия автомобил
„...“ с държавен рег. № ... са настъпили следните вреди: предна броня, ляв
фар, преден капак, преден ляв калник, челно панорамно стъкло и таван в
предната му лява част. Така установените материални щети по лекия
7
автомобил към момента на пътно-транспортното произшествие изискват
закупуване на нови части в размер на 927,79 лева, за труд монтаж и
демонтаж, боя - 552,00 лева, боя и допълнителни материали 136.00 лева или
сума в общ размер на 1615,79 лева. Вещото лице сочи също така, че към
датата на пътно-транспортно произшествие тоталната загуба на моторното
превозно средство не е била налична, тъй като стойността на ремонта на
автомобила спрямо действителната му стойност е 12,4 %, а за тотална щета
този процент трябва да бъде не по-нисък от 70 %. Вещото лице сочи, че към
момента на пътно-транспортното произшествие лекия автомобил „...“ с
държавен рег. № ... се е движел със скорост около 68 км./ч., като мястото на
удара е между челна лява част на лекия автомобил „Пежо“ и велосипедиста.
Средната пазарна стойност на лекия автомобил „...“ към датата на
пътнотранспортното произшествие от 29.09.2019 г. възлиза на 16930.00 лева.
Разликата между определената средна пазарна стойност на процесния
автомобил от 16930.00 лева и определената действителна стойност в
застрахователната полица – 13000.00 лева показва, че тази марка и модел
автомобил са търсени на пазара и цената им в годините се запазва висока.
Стойността за разходите необходими за отстраняване на уврежданията по
МПС възникнали вследствие на процесното пътно-транспортно
произшествие изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП със
средни пазарни стойности на алтернативни части ще бъде около 1292.00
лева. Стойността на запазените части на автомобила след настъпване на ПТП
може да бъде определена като се вземе предвид кой ще извърши
разоборудването на детайлите; по цени на какъв сервиз ще се извършва
разоборудването; в какъв срок ще бъдат реализирани запазените детайли;
автомобилът който ще бъде разоборудван на собствен паркинг ли ще се
съхранява или на платен. Всички тези неизвестни изходни данни дават
възможност за отговор в много хипотези, поради което в експертната
практика, стойността на запазените части на превозните средства се определя
по процентно отношение спрямо неговата действителна стойност и такава е
и методиката за оценка на тотални щети при повечето застрахователи. В
случая стойността на запазените части на автомобила след настъпилото
пътнотранспортно произшествие на 29.09.2019 г. са около 11050.00 лева.
Изслушано в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че към
момента процесният лек автомобил „...“ с държавен рег. № ... продължава да
8
се намира на съхранение на паркинг на ОДМВР до с.Горна Малина, където се
съхраняват автомобили от пътнотранспортни произшествия, на открито
място, като трети автомобил качен върху други два автомобила и поради
лошото му съхранение към момента е налице тотална щета за автомобила.
Ищцата по делото претендира заплащане на сума в размер на 13000.00
лева представляваща застрахователната стойност на лекия автомобил, с
твърдение, че същия е изцяло увреден и неизползваем. Както се установи от
представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие процесният
лек автомобил е бил иззет на основание чл.111 от НПК, като веществено
доказателство. Съгласно посочената разпоредба веществените доказателства
се пазят докато завърши наказателното производство и могат да бъдат
върнати на правоимащите лица преди приключване на наказателното
производство, само ако това няма да затрудни разкриването на обективната
истина и с изричното разрешение на прокурора.
В този смисъл изземването на лекия автомобил като веществено
доказателство в хода на досъдебното производство и в последствие лошото
му съхранение довело до тоталната му щета не може да се възложи в тежест
на застрахователя, тъй като нито в клаузите на сключения застрахователен
договор „Автокаско“, нито в Общите условия към него е предвидена подобна
клауза, която да вменява в задължение на застрахователя да покрие
възникналите щети по лекия автомобил вследствие лошото му съхранение от
органите на разследването.
В случая, както бе посочено и по-горе от заключението на приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че към момента на
възникване на пътнотранспортното произшествие – 29.09.2019 г., щетите по
автомобила възлизат на 1615,79 лева за ремонт на предна броня, фар – ляв,
преден капак, преден калник ляв, челно панорамно стъкло и таван, като
липсват каквито и да било доказателства за наличието на тотална щета и
загуба на моторното превозно средство към момента на застрахователното
събитие, доколкото се установява, че щетите по лекия автомобил вследствие
пътнотранспортното произшествие спрямо действителната му стойност
възлизат на 12,4 %, докато за тотална щета е необходимо процента да не е по-
нисък от 70 %.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника за наличие
9
на съпричиняване от страна на ищцата, макар и в тази насока да не се излагат
обстоятелства за причините за това съпричиняване, тъй като видно от
представената застрахователна полица за застраховка „Автокаско“ на МПС и
Общите условия към нея, изрично е посочено в раздел „Какво покрива
застраховката“, че тя покрива рискове вследствие пътнотранспортни
произшествия по време на движение и/или в паркирано състояние. Нито в
условията към полицата, нито в Общите условия към нея има условие
настъпилото застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие да е
извършено безвиновно, тъй като това би противоречало на същността на
застраховката „Каско“. В този смисъл възражението на ответника за
изключване отговорността му вследствие наличието на съпричиняване от
страна на ищцата за щетите по лекия автомобил е неоснователно и
застрахователят следва да изплати обезщетение за вредите, нанесени при
възникналото застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие с
участник собствения на ищцата лек автомобил „...“ с държавен рег. № ...
съобразно констатираните и увредени вреди към вследствие пътния
инцидент.
Ето защо следва да се приеме, че дължимото обезщетение от
застрахователя в полза на ищцата възлиза на 1615,79 лева, сума, която е била
необходима за отстраняване на увреденото имущество към момента на
пътнотранспортното произшествие, като обстоятелството, че в последствие
лекия автомобил е тотално загубен вследствие лошото му съхранение в хода
на досъдебното производство, не може да бъде възложено в тежест на
застрахователя.
С оглед на изложените съображения, предявеният иск се явява
частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1615,79 лева, като
в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 13000.00 се
явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Както бе посочено и по-горе, при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати на застрахования обезщетение в
уговорения срок, който не може да е по-дълъг от 15 работни дни. Ако
застрахователят не изпълни задължението си да заплати дължимото
обезщетение в определения срок, той дължи лихва за забава от деня, в който
10
не е изпълнил задълженията си. Според чл.380, ал.1 от Кодекса за
застраховането, лицето, което претендира заплащане на застрахователно
обезщетение следва да отправи към застрахователя писмена претенция, като
представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши
плащането. Ето защо за уважаване на иска за заплащане на законна лихва
следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава след отправена писмена застрахователна претенция от страна на
ищцата до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. От
представените по делото доказателства се установи, че на 18.08.2022 г.
ищцата е депозирала молба до ответното дружество с искане за заплащане на
дължимото обезщетение по сключената помежду им застрахователна полица,
поради което срокът по чл.497 от Кодекса за застраховането за изплащане на
застрахователното обезщетение е изтекъл на 05.09.2022 г. и считано от
06.09.2022 г. ответникът дължи на ищцата заплащане на законна лихва за
забава върху главницата.
По претенциите за разноски:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. Доколкото ищцата е освободена от дължимите разноски по
делото, а пълномощникът й претендира заплащане на възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
начислен ДДС, съдът определя дължимото възнаграждение в размер на
1884.00 лева с ДДС, като съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да заплати на адвокат Р. И. М. с номер в единния адвокатски регистър
при Висшия адвокатски съвет № ********** със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Цар Асен“ № 1, ет.4 сумата от 234,16 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ответника сторените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. Ответникът е представляван от юрисконсулт, на
когото дължимото възнаграждение се определя на 200.00 лева, заплатил е и
250.00 лева възнаграждение за вещо лице, поради което съобразно
отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника сумата от
394,06 лева – разноски по делото.
11
Разноските за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице в размер на 250.00 лева следва да се възложат в тежест на
ответника съобразно отхвърлената част от иска, като същият бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин сума в размер на 31,08 лева.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, разликата
от между дължимата от ответника сума от 31,08 лева до пълния размер от
250.00 лева остава за сметка на бюджета на съда.
В тежест на ответното дружество следва да се възложи и дължимата
държавна такса съобразно уважената част от иска, която сума е в размер на
64,63 лева. Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото,
поради което разликата от между дължимата от ответника сума от 64,63 лева
до пълния размер дължима държавна такса от 520.00 лева остава за сметка на
бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК .... със седалище гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А 1 ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Л., ЕГН **********
със съдебен адрес: гр.София ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4 чрез адв.Р. М. сумата
от 1615,79 лева /хиляда шестстотин и петнадесет лева и седемдесет и
девет стотинки/ представляваща застрахователно обезщетение за претърпяни
имуществени вреди по лек автомобил „...“ с държавен рег. № ... в резултат на
пътнотранспортно произшествие възникнало на 29.09.2019 г., която сума е
покрита по договор за застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
..../28.09.2018 г., заедно със законната лихва от 06.09.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 13000.00 лева, като неоснователен и недоказа.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК .... със седалище гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. И. М. с номер в
Единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № **********
със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет.4 сумата от 234,16 лева
/двеста тридесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ направени по
делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
12
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК .... със седалище гр.София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Елин
Пелин сума в общ размер на 95,71 лева /деветдесет и пет лева и седемдесет
и една стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Т. Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК .... със седалище гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А 1
сумата от 394,06 лева /триста деветдесет и четири лева и шест стотинки/
направени по делото разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
13