№ 1948
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207795 по описа за 2021
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. И. И., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 19-4332-011285 от 12.06.2019 г.,
издадено от издадено от Н. в отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на
100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/
месец.
Жалбоподателят с подадената жалба счита, че са налице нарушения,
като АУАН не отговаря на посочените реквизити в чл. 42 от ЗАНН, а също
така, че в процесното наказателно постановление не са посочени
обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата,
които го потвърждават.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован не се явява –
не е намерен на посочения в жалбата адрес, не взема отношение по
подадената жалба. Ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал. 4 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна – ОПП – СДВР - редовно призована, не изпраща
представител.
1
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.11.2018 г. около 21.15 часа в гр. София, жалбоподателят
управлявал личния си лек автомобил марка „Фолксфаген“, модел „Пасат“ с
рег. № ВН **** АК по ул. “Безименна“ с посока на движение от ул. “Сто
усмивки“ към ул. “Методи Андонов“ и срещу блок № 58 при опит да паркира
автомобила си удря спрелия в близост до него автомобил марка „Опел“,
модел „Омега“ с рег. № СА **** РК, собственост на свидетеля П..
Жалбоподателят не остава на място след реализираното ПТП.
Свидетелката П. съобщила за случилото се, като на място бил изпратен екип
на ОПП - СДВР, които изготвил скица и докладна записка.
Относно нарушението е бил съставен АУАН Серия АА №000725 от
25.02.2019 г. от свидетелят Ц. Ц. на длъжност „младши автоконтрольор“ при
ОПП - СДВР, който бил съставен на база сведенията дадени от свидетеля П. и
изготвената докладна записка и скица. Актът бил съставен в присъствието на
един свидетел и бил предявен на жалбоподателя на 01.04.2019 г., който
получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения АУАН.
На база на него било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 19-4332-011285 от 12.06.2019 г., издадено от Н. в отдел „ПП” при
СДВР, с което за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал.2, пр. 1 от ЗДвП на И. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели Ц. Ц. – актосъставител и М.
П., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК
заверени копия на: декларация от свидетеля П., декларация от
жалбоподателя; протокол за ПТП № 17 00285; талон за гражданска
отговорност; справка картон на водача; заповед № 8121К - 9034 от 02.05.2019
г. на министъра на МВР; заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на МВР;
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите Ц. Ц. и М. П. и прецени, че показанията им са пълни,
последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
свидетелите излагат своите преки и непосредствени възприятия. Свидетелят
Ц. излага сведения относно съставения акт, неговото връчване и начина на
установяване на нарушението, а свидетелят П. относно обстоятелствата по
настъпилото ПТП, т. е. показанията на същите се явяват източник на пряка
2
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Наказателното постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност
форма. Видно от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи Н. при ОПП при СДВР е оправомощен да издава
наказателни постановления, а младшите контрольори в СДВР могат да
съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
Същевременно обаче, при съставяне на АУАН и издаване на НП са
опуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на НП.
На първо място, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без да са
били налице основания за това. Нарушителят е бил известен, но въобще не е
бил търсен, нито канен да се яви за съставяне на АУАН. АУАН директно му е
бил връчен повече от месец след съставянето му, като по този начин лицето е
било лишено от възможността да участва в развилото се срещу него АНП от
самото начало, като присъства при съставянето на акта срещу него,
своевременно се запознае с повдигнатите му административнонаказателни
обвинения и даде обяснения или направи възражения. Нарушението на чл. 40
от ЗАНН при съставяне на АУАН винаги се явява съществено такова и
обуславя отмяна на НП.
Освен това обаче, са налице нарушения и на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН съответно за АУАН и НП, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на НП, изразяващи се в следното:
Относно твърдяното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при което то е извършено. Посочено е единствено, че
жалбоподателят поради несъобразена скорост реализира ПТП със спрелия
отдясно лек автомобил. За да е описано нарушението по изискуемия от закона
и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира защитата си,
3
следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е
пропуснал да стори, за да се стигне до ПТП; с какво не е била съобразена
скоростта на движение; имал ли е възможност водачът да избегне този удар;
скоростта на движение на МПС и т.н.
Освен, че нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е била скоростта на
движение, то не е и посочено защо АНО е приел, че тя не е съобразена и с
какво конкретно не е съобразена – с интензивността на движение,
атмосферните условия, релефа, условията на видимост или други
обстоятелства.
Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които
по безспорен начин да се установи, че жалбоподателят е осъществил състава
на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този
смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между виновното
поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай следва
жалбоподателят да не е изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП. По делото
обаче не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че
жалб. И. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно че не е
съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил с
интензивността на движението. В този смисъл не е установено с каква скорост
се е движил процесният автомобил, каква е била пътната обстановка и по-
конкретно интензивността на движението, поради което и не би могло да се
установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка.
Предвид това не може да се направи извод по безспорен и категоричен начин
дали причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена скорост и имал
ли е изобщо водачът възможност да избегне напускането на пътното платно и
последвалото ПТП.
ІІ. По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП
съдът намира следното:
Със съставения на жалбоподателя АУАН му е било вменено и нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от ЗДвП. Цитираната разпоредба въвежда
задължение на водачите, участници в ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. В обстоятелствената
4
част на АУАН, както и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление е посочено, че напуснал мястото на местопроизшествието без
да уведоми органите. Съдът счита, че така описано това нарушение не може
да се вмени във вина на жалбоподателя и не е съответно на обстоятелствата
по делото. Актосъставителят и издателят на НП не са отразили всички
съставомерни обективни признаци от състава на това административно
нарушение - какъв е резултата от ПТП, дали при него са причинени само
имуществени вреди и/или има и пострадали хора, постигнали ли са
участниците съгласие относно обстоятелствата по инцидента, което пък е от
значение за това какви задължения се вменяват на участника и са различни в
различните ситуации. За да е налице нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”в” от
ЗДвП категорично е необходимо да не е постигнато съгласие между водачите
на участвалите в ПТП автомобили относно обстоятелствата, свързани с него.
В конкретния случай въобще не се е осъществил контакт между водачите, за
да обсъждат обстоятелствата и съответно дали е постигнато или не съгласие
за тях.
Коментираните елементи задължително следва да фигурират в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, тъй като носят информация за фактите, обуславящи
съставомерността на нарушението и участието на нарушителя в
осъществяването му. Липсата им е довела до съществено процесуално
нарушение, което е такова, тъй като е ограничило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, а доколкото е неотстранимо, предполага
отмяна на санкционния акт. Липсват искания за разноски.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал.
3 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 19-4332-011285 от
12.06.2019 г., издадено от Н. в отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на П. И. И.,
ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5