Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 26.06.2013г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и първи май две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря П.П.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4262/*, по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Н.Г.Д.. Ищецът
твърди, че на * по време на брака си с ответника С.Р. е сключил договор за
покупко-продажба, по силата на който двамата са придобили
в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост относно
следния недвижим имот:**********. Навеждат се
твърдения, че бракът между страните е прекратен с развод съгласно
решение
от * по
гражданско дело *, като по отношение на имота е възникнала съсосбтвеност при
равни права и същият в качеството му на семейно жилище е предоставен
за ползване от Н.Д.. Ищецът твърди, че през юни *
е посетил имота и е заплатил дължимите за него данъци, след което е заминал да работи
в чужбина. Изтъква се, че след това в имота са останали да живеят *. Навеждат
се доводи, че на * при посещение на имота ищецът е установил, че той е заключен
и е със сменена ключалка. Твърди се, че при извършена от ищеца справка в *та на
* е установено, че на * ответникът С.Р. се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост относно притежаваните от Н.Д. права спрямо
процесния имот, след което в нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС е
сключил договор за продажба на целия имот с ответника Д.С., който го владее към
настоящия момент. Ищецът твърди, че ответникът С.Р. не е придобил по давност
притежаваните от него вещни права спрямо процесния имот и не ги е прехвърлил на
ответника Д.С. с договора за продажба от * С оглед гореизложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищецът притежава *
идеална част от правото на собственост спрямо гореописания имот, да постанови
изкупуване на дела от съсобствеността на ответника С.Р. при условията на
продажбата му на ответника Д.С. както и за осъждането на Д.С. да предаде владението
на целия имот. Налице са и претенции за отмяна на издадения в полза на
ответника С.Р. констативен нотариален акт и за присъждане на направените по
делото разноски. С оглед последващото прехвърляне на правото на собственост
спрямо имота на неучастващо в делото лице още преди неговото образуване, ищецът
е направил искане по реда на чл. 228 от ГПК, в резултат на което съдът е
допуснал замяна на ответника Д.С. по предявения спрямо него иск по чл. 108 от
ЗС с нов ответник - В.С., но само относно притежаваната от Н.Д. * идеална част
от правото на собственост като е прекратил производството по делото относно
ревандикационния иск за целия имот срещу праводателя на новоконституирания
ответник. Ищецът твърди, че на * Д.С. е сключила договор за прехвърляне на
имота срещу минали *, * и парична сума с В.С. както и че последният продължава
да упражнява фактическа власт по отношение на него. Изтъква се, че ответникът
владее * идеална част от имота без основание тъй като ищецът не е изгубвал
правото си на собственост, а Д.С. и нейният праводател не са го придобивали. С
оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника В.С., че ищецът е носител на *
идеална част от правото на собственост спрямо горепосочения недвижим имот, да
го осъди да му предаде владението спрямо тази част от него, да отмени нотариалния
акт * относно прехвърлянето на * идеална част от правото на собственост и да му
присъди направените по делото разноски.
Ответникът С.Р., в срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор, в който оспорва основателността на предявените искове. Заема
становище, че в продължение на повече от десет години е владял необезпокоявано
и като собственик процесния имот, поради което правомерно е придобил по давност
притежаваната от ищеца * идеална част от правото на собственост. Изтъква се, че
по отношение на имота не е съществувала съсобственост към момента на продажбата
му на ответника Д.С. и не са
били нарушени изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Излагат се доводи, че ищецът
е предявил иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС след изтичане на определения в закона
преклузивен срок тъй като е узнал за продажбата непосредствено след нейното
извършване. Ответникът счита, че след като имотът е прехвърлен на * на трето лице срещу минали *, * и парична
сума, за ищеца не е налице и възможност да изкупи претендираната от него *
идеална част. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Д.С., в срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор, в който оспорва основателността на предявените искове. Заема
становище, че не владее процесния имот и че претенцията за изкупуване на *
идеална част от него се явява неоснователна с оглед обстоятелството, че е
налице последващо разпореждане в полза на трето лице срещу минали *, * и
парична сума. Изтъква се, че е изтекъл и преклузувният срок по чл. 33, ал. 2 от
ЗС за предявяване на иска предвид момента на извършване на последващата
продажба на имота и момента, когато ищецът твърди, че е направил проверка в *та
за наличието на разпоредителни сделки с него. С оглед гореизложеното се отправя
искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът В.С., в срока по чл. 131 от ГПК,
представя отговор, в който оспорва основателността на предявения иск. Заема
становище, че по силата на сключения договор от * с Д.С. валидно е
придобил правото на собственост спрямо претендираната * идеална част от имота,
поради което се явява и негов добросъвестен владелец. Изтъква, че за периода от
придобиване на имота до предявяване на иска е извършил разходи на обща стойност
от 6550 лв. за ремонтни дейности, изразяващи се в изграждане на паднала
подпорна стена, подмяна на ВиК инсталация, подмяна на подпорни греди,
изхвърляне на отпадъци от срутена в парцела * и почистване на дворното място,
отводняване и разширяване на избено помещение, както и за транспортни услуги
свързани с превоз на материали и извозване на отпадъци. Ответникът твърди, че
извършените подобрения и разноски за запазване на имота не са му заплатени от
ищеца съобразно претендираните от него права спрямо недвижимия имот, поради
което прави възражение за право на задържане на * идеална част от вещта. С
оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск, като
алтернативно се излага становище, ако същият бъде уважен, да бъде признато правото
му да задържи * идеална част от вещта до заплащане на извършените от него
подобрения и разноски, с които се е увеличила стойността й. Налице е и
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС, по чл. 108 от ЗС и по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На
* ищецът сключил договор за покупко-продажба по време на брака си с ответника С.Р.,
обективиран в нотариален *, по силата на който придобил правото на собственост
спрямо процесния недвижим имот намиращ се в *. С решение от * по гражданско
дело *, бракът между страните бил прекратен с развод като ползването на
семейното жилище намиращо се на горепосочения адрес било предоставено на ищеца.
След развода ищецът и децата му продължили да обитават имота, а ответникът С.Р.
се преместил да живее в друго населено място. За периода от 2004г. до * ищецът
работил в чужбина като при кратките си завръщания в страната пребивавал в
процесния имот. За периода от 2005г. до 2007г. жилището се ползвало от *. През *
ответникът С.Р. решил да продаде имота, но тъй като не разполагал с документ за
собственост за притежавания от ищеца дял от него следвало да се снабди с
констативен нотариален акт. В резултат на това, С.Р. започнал да търси свидетели
между съседите си, които да бъдат разпитани от нотариус при извършване на
обстоятелствената проверка. На * в полза на горепосочения ответник по реда на
чл. 587 от ГПК бил издаден нотариален акт *, *, по силата на който той бил
признат за собственик на * идеална част от следния недвижим имот: * идеална
част от поземлен имот с * и самостоятелен
обект в сграда с **. На същата дата между С.Р. и Д.С. бил сключен
и договор, обективиран в нотариален акт *, *, по силата на който първият
ответник продал на втория ответник * идеална част от поземления имот и жилището
намиращо се на * от построената в него * за сумата от *. Около месец след
сключване на сделката ищецът се завърнал в страната и установил, че входната
врата на имота е заключена с катинар. При разговор с един от съседите си той получил
информация, че имотът е продаден от бившия му съпруг на трето лице. След
извършена справка в *та, ищецът узнал за издаването на констативен нотариален
акт за притежавания от него дял от имота в поза на ответника С.Р. и за
сключената от него разпоредителна сделка. На * между Д.С. и * В.С. бил сключен
договор, обективиран в нотариален акт *, *, по силата на който първия ответник
прехвърлил на втория ответник правото на собственост спрямо процесния имот за
сумата от * и срещу положените от последния * и * за периода *. В края на *
ответникът В.С. сключил договор за продажба относно останалата * идеална част
от поземления имот и жилището намиращо се на * от построената в него *. От
есента на * * В.С. започнал да извършва строителни работи в имота като
премахнал носещия зид между двете избени помещения, носещия зид между една от
стаите на * и прилежащото му избено помещение и междуетажната подова
конструкция на стаите разположени в югозападната част на *та. В обединеното избено
помещение били извършени изкопни работи, които увеличили височината му, а в
жилището на * била извършена подмяна на част от тръбите на мръсния канал и на
водопроводната инсталация. В дворното място била доизградена част от срутилата
се подпорна стена, били премахнати отпадъците от съборената *, която се
намирала над нея както и камъни от вътрешния зид, служещ за терасиране на
имота. За изхвърляне на строителните отпадъци от извършените ремонтни дейности
били извършени и разходи за транспортни услуги. От заключението на допуснатата по делото строително-техническа-оценъчна
експертиза се установява, че извършените строителни работи в *та свързани с
премахването на носещи стени и с подкопаването на две носещи колони са довели
до нарушаване на конструктивната й устойчивост и до провисване на подовата
конструкция на *. Вещото лице е установило, че в *та няма монтирани подпорни
греди на мястото на премахнатите носещи конструктивни елементи, а подпорният
зид в дворното място е поддал и поради липсата на постройка над него не е било
необходимо неговото преизграждане. По отношение на твърдените течове в избата,
вещото лице е установило, че те са причинени не от ВиК инсталацията, а от
*, който е отвеждал подпочвените и повърхностни води от имотите намиращи се
северно от процесния. Същото е обосновало, че при извършването на изкопните
работи в избата отворът на *а се е открил и е довел до наводняването й. С оглед гореизложеното, вещото лице е
обосновало, че извършените строителни дейности в имота не са довели до
увеличаване на неговата стойност и не са били необходими. От заключението на
експертизата се установява, че стойността на извършените строителни дейности в
имота е 990 лв. за изграждане на подпорната стена и изхвърляне на отпадъците в
дворното място, 230 лв. за изграждане на ВиК инсталацията, 525 лв. за извършване
на изкопните работи в избеното помещение и 360 лв. за ползваните транспортни
услуги. Вещото лице е посочило, че строителните работи в имота не отговарят на
нормативните изисквания и са извършени без необходимите за това строителни
книжа и инвестиционни проекти. По делото са събрани и гласни доказателства, от
които се установява, че сградата не е имала нужда от неотложен ремонт както и
че извършените строителни дейности в нея са целели единствено реконструкцията
й.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Относно иска по чл. 124 от ГПК,
вр. чл. 77 от ЗС
Процесният
имот е придобит по време на брака между ищеца и ответника С.Р. и съгласно
разпоредбата на чл. 19 от СК /отм./ е принадлежал общо на двамата съпрузи тъй
като е бил в режим на съпружеска имуществена общност. С постановяване на
решението от
* по гражданско дело *, бракът между страните е прекратен с
развод, което е довело и до прекратяване на общността, на
основание чл. 26, ал. 1 от СК /отм./. В резултат на това бездяловата
съсобственост спрямо имота се е трансформирала в обикновена съсобственост между
бившите съпрузи при равни права по смисъла на чл. 27 от СК /отм./ като всеки
един от тях станал собственик на * идеална част от поземления имот и на *
идеална част от жилището на * от изградената в него сграда. По делото липсват
доказателства ответникът С.Р. да е упражнявал
фактическа власт спрямо целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС, тъй като до *
същият се е ползвал необезпокоявано както от ищеца, така и от негови роднини
или близки. Липсват
и доказателства горепосоченият ответник да е довел до знанието на ищеца
евентуалното си намерение да свои имота изцяло, да го уведоми, че отказва да
признае правата му, като не устави у него никакво съмнение за новото си
субективно отношение към процесната вещ. Следва да бъде посочено, че ответникът
несъмнено е знаел, че ищецът също е носител на вещни права спрямо имота, което
води до оборване на презумпцията по чл. 69 от ЗС и до извода, че ако той е
упражнявал някаква фактическа власт спрямо цялата вещ, той я е извършвал като
неин държател, а не като владелец. От гореизложеното се достига до извода, че
ищецът по силата на договора за покупко-продажба от * валидно
е придобил * идеална част правото на собственост спрямо поземлен имот
с * и * идеална част от правото на собственост спрямо самостоятелен обект в сграда с **, намиращи се в *, както и че ответникът
не е придобил по давност притежаваните от него вещни права спрямо имота, поради
което предявеният установителен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен.
С
оглед основателността на предявения иск по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС, искането за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
на изготвения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот * от
*,
** на *, *, се явява основателно и също следва да бъде уважено.
Относно иска по чл. 108 от ЗС
От
материалите по делото се установява, че след като ответникът С.Р. не придобил
притежаваните от ищеца вещни права спрямо * идеална част правото на собственост
на поземлен
имот с * и * идеална част от правото на собственост на самостоятелен обект в сграда с **, намиращи се в *, той не ги е прехвърлил
по силата на сключения договор за продажба от * в патримониума на ответника Д.С..
Поради гореизложените съображение и сключеният договор от * между Д.С. и В.С. не
е породил транслативен ефект по отношение на горепосочените права
и приобретателят не е станал едноличен собственик на *
идеална част правото на собственост спрямо поземлен имот с * и на самостоятелен обект в сграда с **, а
само негов съсобственик при равни права с ищеца.
С
оглед извършените строителни дейности в целия имот от страна на ответника и
претенцията му за признаване на право на задържане за подобрения в него, по
безспорен начин се установява, че вещта се намира във фактическата му власт и
се владее от него. От гореизложеното се достига до извода, че ищецът
е собственик на * идеална част от поземлен имот с * и на * идеална част от самостоятелен обект в сграда с **,
********, както и че
ответникът В.С. ги владее без да има основание за това, поради
което предявеният ревандикационен иск се явява основателен и доказан, и следва
да бъде уважен.
Претенцията за отмяна на нотариален
акт */*
на *, *,
в частта относно прехвърляне правото на собственост на * идеална част от
описания в него имот, се явява неоснователна. Разпоредбата на
чл. 537, ал. 2 от ГПК е приложима само за констативните нотариални
актове и представлява законна последица от уважаването на искове за собственост. Нотариалните
актове, чрез които се извършват правни сделки, с които се
прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижим имот, какъвто е
разглежданият случай, не подлежат на отмяна на това основание, защото с тях не
се удовлетворява молба за признаване на право, а се обективира съгласието на
страните за възникване на облигационни правоотношения с
горепосоченото съдържание. В същия смисъл е и
Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012г. по тълк. д. №3/2012г. на ОСГК на ВКС.
Уважаването на иска по чл. 108 от ЗС налага произнасяне по направеното от
ответника евентуално възражение за право на задържане във
връзка със заплащане на подобрения в имота и необходими разноски за неговото
запазване, съответстващи на правата на ищеца, представляващи * от
претендираната сума от 6550 лв. или 1637,50 лв. Възраженията на ищеца, че
ответникът не разполага с правна възможност да иска присъждане на направени от
него подобрения и разноски в имота само чрез предявяване на иск по реда на чл.
211 от ГПК както и че предявяването на възражение в тази насока се явява
процесуално недопустимо се явяват неоснователни. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗС
добросъвестният владелец, какъвто твърди че е бил ответникът В.С., има право да
задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските, които е направил за
нейното запазване. При предявен спрямо добросъвестен владелец иск за
собственост тази възможност по силата на чл. 298, ал. 4 от ГПК може да бъде
реализирана както чрез насрещен иск, така и чрез възражение, решението по което
се ползва със сила на пресъдено нещо. В същия смисъл е и Тълкувателно решение
№111 от 11.11.1962г. на ОСГК на Върховния съд. Разгледано по същество
възражението свързано с наличието на право на задържане се явява неоснователно.
За периода от *, когато е сключена прехвърлителната сделка с ответника Д.С. в
изискуемата от закона нотариална форма до *, когато ответникът В.С. е получил препис
от исковата молба, последният има качеството на добросъвестен владелец по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, тъй като владението му спрямо вещта на ищеца се
основава на правно основание, което е годно да го направи собственик. В същия
смисъл е и т. 9 от ППВС №6 от 27.12.1974г. Обстоятелството, че страните по
прехвърлителната сделка * не опровергава този извод тъй като ищецът не е
ангажирал никакви доказателства за оборване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ГПК, което следва да бъде извършено по несъмнен начин, а не на базата на
предположения. От събраните по делото доказателства се установява, че през
горепосочени период ответникът В.С. е извършил строителни дейности в имота,
които нито са довели до увеличаване на стойността му, нито са били наложителни
за запазването му, нито са били съобразени с нормативните изисквания за осъществяването
им. Построената в поземления имот * и в частност жилището на * са били в добро
техническо състояние като строителните дейности на ответника са целели единствено
тяхното реконструиране с оглед обединяване на съществуващи помещения и
играждането на вътрешно стълбище между етажите. В резултат от строителството,
обаче цялата сграда е станала негодна за ползване по предназначение с оглед
разрушаването на помещенията в нея. Сградата е изложена и на риск от разрушаване
с оглед нарушената
й конструктивна устойчивост, породена от премахването на носещи зидове и подкопаването
на носещи колони. При това положение стойността на имота обективно е намаляла,
независимо от подмяната на част от ВиК инсталацията, извършените изкопни работи
в избеното помещение, разчистването на дворното място и свързаното с тях
ползване на транспортни услуги за извозване на отпадъци. Следва да бъде
посочено, че при разчистването на дворното място е премахнат и вътрешният зид, служещ
за неговото терасиране, което нито е било необходимо за
заплазване на имота, нито е довело до увеличаване на неговата стойност, а е
било обусловено единствено от плановете на ответника за бъдещата му визия.
Доизграждането на подпорната стена, намираща се в северната част на дворното
място също не е свързано с извършването на необходими разноски за неговото
запазване. След събарянето на намиращата се над него постройка, зидът е
престанал да изпълнява своята укрепваща функция, в резултат на което е
отпаднала необходимостта от възстановяването му. Освен това, дори и при липсата
на натоварване е установено, че зидът е поддал, което потвърждава
горепосочените изводи както и че строителството му е извършено некачествено. Поддаването
на зида поражда опасност и от последващото му събаряне в дворното място и от
евентуално увреждане на построената в него сграда, която както бе посочено вече
е с нарушена конструктивна устойчивост в резултат от действията на ответника и
се държи само на външните носещи зидове и на четири * подпори. По делото не са
събрани доказателства за наличие на твърдените течове в избеното помещение на *та,
които да са я застрашавали от срутване, което да характеризира извършването на
разноски за отводнителни дейности като необходими за запазване на вещта. От
заключението на допуснатата експертиза се установява, че отворът на *а се е
открил при извършването на изкопните работи. С оглед на това, реалната опасност
от разрушаване на сградата е предизвикана само от подкопаването на носещите
колони, което е осъществено в хода на изкопните работи в избеното помещение. В
допълнение на изложението следва да бъде посочено, че правото на задържане е
предвидено в закона като гаранция за добросъвестния владелец да удовлетвори
вземането си за извършените по време на владението подобрения на чуждата вещ и
направените необходими разноски за нейното запазване тъй като той ги е направил
със съзнанието, че е собственик на тази вещ. Целта на това право е да принуди
собственика на вещта да заплати извършените подобрения и разноски и да обезпечи
вземането на добросъвестния владелец за тях. Принудата произтича от
обстоятелството, че собственикът може да получи вещта само след като заплати на
владелеца вземането за подобренията и разноските, което е гарантирано с
възможност за предпочитателно удовлетворяване по смисъла на чл. 136, т. 4 от ЗЗД. В разглеждания случай, предпоставките за уважаване на възражението на
ответника не са налице като ищецът обективно е лишен от възможността да ползва
имота дори и след предаването на владението. С оглед установеното фактическо
състояние на имота си, ищецът дори ще следва да извършва разходи за неговото
укрепване и възстановяване, за да го предпази от разрушване и да го направи
годен за живеене.
Относно иска по чл. 33, ал. 2 от
ЗС
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест между страните, ищецът е следвало
при условията на пълно и главно доказване да установи, че е носител на съответната идеална част от правото на
собственост спрямо процесния имот, че същият е бил съсобствен с ответника С.Р.,
че последнят е прехвърлил своя дял от съсобствеността на трето лице и че е
спазен преклузивният срок за предявяване на иска по чл.
33, ал. 2 от ЗС. От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че между ищеца и ответника С.Р. е съществувала съсобственост при равни права.
Установено е и че съсобственикът е сключил договор за продажбата на притежаваната
от него идеална част от правото на собственост спрямо имота с ответника Д.С. без да го предложи за изкупуване на ищеца. Претенцията
на ищеца по чл. 33, ал. 2 от ЗС, обаче се явява предявена след изтичане на
установения в закона двумесечен срок, който е започва да тече от узнаване за
извършването на разпоредителната сделка от *, което е довело до погасяване на
правото му да изкупи частта от имота. По делото са събрани гласни
доказателства, че ищецът е узнал за продажбата на имота около един месец след
нейното извършване – в края на юни или в началото на юли *, а конститутивният
му иск е предявен на ** За това свидетелства и обстоятелството, че след
извършването на справка в * за разпоредителните сделки с имота на ищеца не му е
станал известен договорът от * сключен между ответниците Д.С. и В.С.. От
доказателствата по делото се установява, че ищецът е узнал за тази сделка от
отговора на исковата молба на ответника С.Р., който е получен в съда на *.* Това
навежда на извода, че твърдяната от ищеца справка е извършена преди *, когато е
било налице вписване само на продажбата от * В допълнение следва да бъде
посочено, че с оглед извършването на разпоредителна сделка между Д.С. и В.С.
повече от месец преди подаването на исковата молба, интересът на ищеца от
встъпване в продажбеното правоотношение от * е отпаднал, защото същото вече не
може да го снабди с право на собственост върху претендираната идеална част поради
последващото й прехвърляне. При извършване на последващо прехвърляне на
закупената идеална част от купувача в полза на трето лице, съсобственикът за
когото е възникнало правото на изкупуване по силата първия договор има интерес да
предяви иска си по чл. 33, ал. 2 от ЗС по отношение на втората сделка тъй като отново
ще е налице съсобственост между него и първоначалния купувач и задължение за
последния да предложи идеалната част за изкупуване по смисъла на чл. 33, ал. 1
от ЗС. В разглеждания случай, обаче ищецът нито е предявил иска си спрямо
страните по последващата разпоредителна сделка, нито тя е имала само продажбен
характер, за да разполага с обективната възможност да встъпи в нея. С оглед
горезиложеното се достига до извода, че искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за държавни такси от 308,26 лв. и за
адвокатско възнаграждение от 600 лв. съразмерно на уважените искове, които
следва да бъдат заплатени поравно от ответниците С.Р. и В.С.. На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника С.Р. сумата от 150 лв.,
а на ответника Д.С. сумата от 250 лв., представляващи направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице на ответника В.С. се
явява неоснователна с оглед уважаването на предявения срещу него
ревандикационен иск и отхвърлянето на възражението му за право на задържане.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на С.П.Р. с ЕГН: ********** ***,
че Н.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, е носител на правото на собственост въз основа
на договор за покупко-продажба от *, обективиран в нотариален *,**********.
ОТМЕНЯ, на
основание чл.
537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот * от
*,
** на *, *.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 108 от ЗС, по отношение на В.Р.С. с ЕГН: ********** ***, че Н.Г.Д.
с ЕГН: ********** ***, е носител на правото на собственост въз основа на
договор за покупко-продажба от *, обективиран в нотариален *, *****, и ОСЪЖДА В.Р.С. с ЕГН: **********
*** да предаде на Н.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, владението на*********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението за право на задържане, предявено от В.Р.С. с ЕГН: ********** ***, срещу
Н.Г.Д.
с ЕГН: ********** ***, по реда на чл. 298,
ал. 4 от ГПК и на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, във връзка със заплащане на сумата от 1637,50 лв.
/хиляда шестстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща увеличената
стойност********, в резултат на
извършени подобрения в имота и необходими разноски за запазването му, изразяващи
се в изграждане на подпорна стена, подмяна на ВиК
инсталация, подмяна на подпорни греди, изхвърляне на отпадъци от срутена в дворното
място * и неговото почистване, отводняване и разширяване на избено помещение, както и ползване на транспортни услуги за превоз на материали и извозване на отпадъци.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Н.Г.Д. с ЕГН: **********
***, срещу С.П.Р. с ЕГН: ********** *** и Д.Р.С. с ЕГН: **********
***,
иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС относно изкупуване********, при условията уговорени в
договор за покупко-продажба на недвижим имот от *, обективиран в нотариален акт
*,
*.
ОСЪЖДА С.П.Р.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на Н.Г.Д. с
ЕГН: ********** ***, сумата от 454,13 лв. /четиристотин
петдесет и четири лева и тринадесет стотинки/, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Р.С.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на Н.Г.Д. с
ЕГН: ********** ***, сумата от 454,13 лв. /четиристотин
петдесет и четири лева и тринадесет стотинки/, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.Г.Д.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на С.П.Р. с
ЕГН: ********** ***, сумата от 150 лв. /сто
и петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н.Г.Д.
с ЕГН: ********** ***, да заплати на Д.Р.С.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 250 лв. /двеста
и петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: