№ 234
гр. гр.Велинград, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20245210101174 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, представляван от
изпълнителния директор Ю.Ю.,, против С. Я. Х., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Велинград, ул. „Божур“ №3, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата от 277.04 лв. (двеста седемдесет и седем лева и четири стотинки),
представляваща главница по договор за потребителски кредит с №
CrediHome+ № 1192-00045629/06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление в съда- 27.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 346.50 лв. (триста
четиридесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща неплатена
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода от
21.09.2019 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 20.12.2019 г. (падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги); сумата от 116.67 лв. (сто и шестнадесет лева и 67
стотинки), представляваща лихва за забава, за периода от 21.09.2019 г. до
1
датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 436/28.06.2024 г. по ч.гр.дело № 790 по описа на РС –
Велинград за 2024 г..
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение №
436/28.06.2024 г., по ч.гр.дело № 790, по описа на РС – Велинград за 2024 г.,
като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във
връзка с указания на съда по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на
сключен на 06.12.2018 г. между „Микро Кредит“ АД /Кредитодател/ и С. Я. Х.
/Кредитополучател/ договор за потребителски кредит с № CrediHome+ №
119200045629, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя заем, който Кредитополучателят се задължава при
условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на
Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Поддържа се, че на
основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 06.12.2018 г. между „Микро Кредит“АД и С. Я. Х. е
сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1192-
00045629, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в
Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при
подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 79.20 лв., като му е предоставена
възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
6.60 лв., при първа погасителна вноска, платима на 20.01.2019 г. На основание
сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството
си на застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро
Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА
Живот“ АД, БИК ********* възниква правен интерес от предявяване на
претенциите си по съдебен ред. На 10.10.2019 г. е подписано Приложение 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.,
сключен между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „Микро
Кредит“АД, по силата на което вземането на „Микро Кредит“АД,
произтичащо от Договор за заем CrediHome+ № 1192-00045629и Договор за
2
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1192-00045629 и двата от
06.12.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД. Уведомително писмо
с изх. УПЦ-С-МКР/1192-00045629 от дата 26.08.2024 г., е изпратено с
известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента. Предвид изложеното се моли съдът
да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника С. Я. Х., чрез процесуалния й
представител изразява становище, че исковата молба е процесуално
недопустима, тъй като е подадена преждевременно, а същевременно не
налице идентитет между заповедното и настоящето исково производство и се
моли съдът да прекрати производството по делото. При условие на
алтернативност се моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Поддържа се, че определената с ДПК лихва не само е прекалено завишена, но
и уговорена в нарушение на чл. 9 ЗЗД и в противоречие на добрите нрави.
Уговорения й размер налага извода, че тя е определена в противоречие с
добрите нрави, накърняването на които представлява основание за обявяване
на нищожността й на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД. Поддържа, че процесния
договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. Поддържа се, че
допълнителните услуги, които са уговорени, ведно с договорената
възнаградителна лихва водят до увеличаване общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
49,89 % поради което размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По тези съображения се
поддържа, че процесният договор за кредит като нищожен не поражда правно
действие, недействителен е на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, преда. 3 от ЗЗД и съгласно чл. 23 от ЗПК
потребителят следва да върне само чистата му стойност, без да дължи лихва
3
или други разходи по кредита. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между цедента
„Микро Кредит“АД и ответника е налице валидно облигационно отношение,
по договор за кредит и договор за пакет допълнителни услуги, по силата на
което е предоставило на ответника процесната сума, респективно
допълнителни услуги, а за него е възникнало задължение за връщане на
заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните
размери, респективно за заплащане на възнаграждение по пакет за
допълнителни услуги; 2. настъпилата изискуемост на вземанията. По
наведените с отговора на исковата молба възражения, че клаузите на договора
са индивидуално уговорени, алтернативно, че не противоречат на
разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
По делото е приложено ч. гр. дело № 790/2024 г. по описа на Районен
съд Велинград, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е
била заповед за изпълнение на парично задължение № 436 от 28.06.2024 г. за
процесните суми.
В дадения от съда срок, ответникът С. Я. Х. е упражнила правото си на
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право – в
указания от съда срок.
По делото е приет договор за заем CrediHome+ № 1192-00045629,
сключен на 06.12.2018 г., между ответника С. Я. Х. в качеството й на
заемополучател и „Микро Кредит“ АД, в качеството му на заемодател.
Съгласно договора дружеството предоставя на ответника заемна сума по
потребителски заем в размер на 750 лв., а ответникът се задължава да я върне
в срок от 12 месеца с 12 месечни вноски, с размер и падеж на всяка вноска 20-
то число в размер на 73,45 лв., като дата на първо плащане е посочена
20.01.2019 г.. Чистата стойност на заема се състой от сумата в размер на 277,37
4
лв., използвана за рефинансиране на заем, 435,13 лв., получена в брой и 37,50
лв., еднократна адм. такса. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент 30,91 % и годишен процент на разходите по кредита 50 % и в
договора е посочено, че общата сума за погасяване по договора е в размер на
881,40 лв., а начина на усвояване в брой в офиса на Микро кредит.
Представен е още Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ № 1192-00045629/ 06.12.2018 г., сключен между ответника С. Я.
Х. в качеството й на клиент и „Микро Кредит“ АД, в качеството му на
изпълнител. Съгласно договора дружеството предоставя на клиента пакет от
допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на Микро кредит АД застраховка, както следва: Пакет
„Комфорт“, включващ: 1. Посещение вкъщи или удобно място за събиране на
вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по
банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на вноска
директно в офисите на „Микро Кредит“ АД; 4. Безплатно предоговаряне и
рзсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до
15 дни и допълнителна услуга Застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ
Живот“. Посочено е в договора, че допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем
CrediHome.
От представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен на 16.01.2015 г. между „Микро Кредит“ АД, в
качеството му на „цедент“ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД в
качеството му на „цесионер“ и представените към него Анекс № 1 от
11.12.2015 г.; Анекс № 3 от 16.12.2016 г.; Анекс № 4 от 22.01.2018 г.; Анекс от
14.01.2019 г., се установява, че „Микро Кредит“ АД е прехвърлило вземанията
си срещу ответника на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
По делото са приети и потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно, с което цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми всички длъжници по вземанията съгласно рамковия
договор за цесия, както и уведомително писмо от цедента чрез цесионера до
ответника за извършено прехвърляне на процесното вземане.
От Уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-МКР/1192-00045629 от „Микро
Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до ответника С. Я.
5
Х. и известие за доставяне на Български пощи № PSSDTS00G20YN, се
установи, че пратката е върната като „непотърсена“.
От представената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза
се установи, че в приложения по делото договор за заем, кредитополучателя е
декларирал, че е получил заем в размер на 435.13 лв. на 06.12.2018 г.. По
процесния договор и за допълнителни услуги, от ответника са платени общо
920 лв., като тях са погасени: 486.13 лв.-главница; 120.51 лв.-възнаградителна
лихва за периода 6.12.2018 г.-20.09.2019 г.; 247.50 лв.-по допълнителен пакет
за услуги - застраховка, за периода 20.01.2019 г.-20.05.2019 г.; 33.00 лв.- по
допълнителен пакет за услуги - Комфорт, за периода 20.01.2019 г.-20.05.2019
г.; 36.86 лв.-лихва за забава за периода 10.10.2019 г.-25.08.2020 г.. Според
заключението към 28.06.2024 г. не погасени са : 263.87 лв.-главница; 10.89 лв.-
възнаградителна лихва за периода 20.09.2019 г. -20.12.2019 г.; 346.50 лв.-по
допълнителен пакет за услуги - застраховка, за периода 20.05.2019 г.-
20.12.2019 г.; 46.20 лв.- по допълнителен пакет за услуги - Комфорт, за периода
20.05.2019 г.-20.12.2019 г.; 113.93 лв.-лихва за забава за периода -25.08.2020 г.-
28.06.2024 г.. Изложено е, че за периода 10.10.2019 г.- 01.04.2025 г. е начислена
лихва за забава на главница по договор за заем в размер на 174.11 лв., от които
32.86 лв. са погасени и 141.25 са дължими, /дължими към 28.06.2024 - 113.93
лв./. Вещото лице е посочило, че договорената сума по договора за
допълнителни услуги е в размер на 673.20 лв. и ако същата бъде включена в
общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен на 416.45 %.
От представената и приета по делото съдебно техническа експертиза се
установи, че отпечатаният текст в Договора за заем Credi Home №1192-
00045629 /06.12.2018 год., обект на експертизата е съставен на компютър и
отпечатан на периферно устройство принтер с шрифт „ARIAL“ от групата на
безсерифните шрифтове, размер 10. Ръкописният текст в Декларация-
съгласие за обработка на лични данни от 06.12.2018 год. е отпечатан със
шрифт „ARIAL" размер 12.
Съгласно установената съдебна практика изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
(така решение № 78/ 09.07.2014 г., по т. д. № 2352/ 2013 г. на ВКС, ІІ т. о.,
6
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Приема се, че получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото и доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлянето
вземане не може да бъде игнорирано (така решение № 123/ 24.06.2009 г., по т.
д. № 12/ 2009 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). От
значение е само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на
производството за извършената цесия.
Законът не указва формата и моментът на съобщаване на цесията.
Достатъчно е то да е налице в момент, в който със спора е сезиран съдът, като
няма пречка съобщаването, като фактическо действие с правни последици да
бъде извършено от пълномощник, както е в настоящия случай, като
пълномощникът - цесионерът, е действал в рамките на своята представителна
власт, очертана от договора за цесия.
При така изложеното следва да се приеме, че е налице валидно
съобщаване на цесията, при което за длъжника е възникнало задължението да
престира на цесионера. В случая цесионерът действа в качеството на
пълномощник на цедента и именно в това качество уведомява длъжника за
прехвърленото вземане. Същевременно уведомлението достига до ответника
длъжник с исковата молба, към която са приложени уведомлението до
длъжника, изходящо от цесионера в качеството му на пълномощник на
цедента, договорът за цесия, които очертават пределите и доказват наличието
на представителната власт за цесионера. Ето защо, в настоящия случай съдът
приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за
прехвърлянето на вземането е извършено с връчване на и.м. и приложенията
към нея.
След анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че той е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
7
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено.
При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази
насока правни доводи в отговора на исковата молба, съдът констатира
следното:
Ищецът е потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е
сключил през 2018 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и
процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност. Клаузите в договора за кредит не са индивидуално
уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и ищецът не е
имал възможност да влияе върху тяхното съдържание, като доказателства за
противното по делото не бяха събрани.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Видно е от съдържанието на договора и общи условия към него и от
заключението на съдебно - техническата експертиза, че тези императивни
8
разпоредби на ЗПК не са спазени.
Установи се също от заключението на съдебно - техническата
експертиза, че размерът шрифта на договора е 10, т.е по-малък от 12 и в
нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК в приложимата към процесното
правоотношение редакция.
Отделно от посоченото процесния договор се явява недействителен на
още едно основание. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В процесния договор е посочен процент на ГПР 50 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, обаче не отразява действителният такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението
по договора за допълнителни услуги, сключен от потребителя с "Микро
Кредит" АД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението по договора за допълнителни услуги е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
предоставяне на услуги свързани с погасяване на заема. Установява, че
страните по него са еднакви с тези по договора за заем. Тази свързаност
9
обуславя извод, че разходът по договора за допълнителни услуги е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства /датата на която са изготвени договорите и
съдържанието на същите/.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за заем и този
за допълнителни услуги, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното
съдът намира, че разходът по договор за допълнителни услуги, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в
този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС).
В процесния случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение
по дело C-714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23
от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. От посоченото следва, че грешно посочен ГПР води до нищожност
на договора и връщане само на чистата стойност на кредита.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и
като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК- когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В този случай ответницата С. Я. Х. дължи сумата в размер на 712,50 лв., като в
частта за сумата в размер на 37,50 лв., представляваща еднократна
административна такса, съдът намира договора за противоречащ на
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което същата не се дължи. От приетата
без възражения съдебно- икономическа експертиза по делото се установи, че
ответницата е заплатила, сума в общ размер от 920 лева, като с тази сума
10
съдът приема, че е погасила задължението си изцяло, поради което
предявените искове срещу нея като неоснователни следва да се отхвърлят.
По отношение възражението на ответната страна за изтекла в нейна
полза погасителна давност на вземането, съдът намира, че следва да бъде
отхвърлено. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Този пет годишен срок започва да тече от момента на настъпване на
изискуемост на вземането. В настоящия случай изискуемостта по Договора е
настъпила на 20.12.2019 г.. С оглед гореизложеното досежно настъпване
изискуемостта на вземанията по договора- 20.12.2019 г. и датата на подаване
на заявлението в съда – 27.06.2024 г., съдът намира, възражението на
ответната страна за погасяване на вземането по давност за неоснователно.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат сторените в
производството разноски.
Тъй като ответникът е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
С. М.- АК Пазарджик се дължи адвокатско възнаграждение за защита по
предявения иск, определен от съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, като взе
предвид размера на вземането, че по делото са проведени четири съдебни
заседания, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и като
съобрази Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, че
национална правна уредба, която ограничава съда да определи адвокатско
възнаграждение под минималния размер, се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС,
намира възражението на ищцовото дружество по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК
за неоснователно. Ето защо ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 1174/2024 г., по описа на Районен съд Велинград и
11
сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д. № 790/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, представляван от
изпълнителния директор Ю.Ю., против С. Я. Х., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Велинград, ул. „Божур“ №3, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 277.04
лв. (двеста седемдесет и седем лева и четири стотинки), представляваща
главница по договор за потребителски кредит с № CrediHome+ № 1192-
00045629/06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявление в съда- 27.06.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 346.50 лв. (триста четиридесет и шест лева и
петдесет стотинки), представляваща неплатена застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги, за периода от 21.09.2019 г. (падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 20.12.2019 г. (падеж
на последна вноска по договор за допълнителни услуги); сумата от 116.67 лв.
(сто и шестнадесет лева и 67 стотинки), представляваща лихва за забава, за
периода от 21.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 436/28.06.2024 г. по ч.гр.дело № 790
по описа на РС – Велинград за 2024 г..
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №
25, ет. 2, оф. 4, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С. М., АК Пазарджик, с лич. № **********, със служебен
адрес: гр. Велинград, бул. ************0, сумата в размер на 300 лв.,
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 790/2024 г. по описа на Районен съд
Велинград.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №
12
25, ет. 2, оф. 4, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С. М., АК Пазарджик, с лич. № **********, със служебен
адрес: гр. Велинград, бул. ************0, сумата в размер на 300 лв.,
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 1174/2024 г. по описа на Районен съд
Велинград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13