О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
03.07.2018 г. гр.Балчик
Районен
съд-Балчик
граждански състав
в закрито заседание на трети юли две
хиляди и осемнадесета година
в състав :
Председател: Цонко
Иванов
секретар
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр.дело № 428 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба от Етажна
собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.
Балчик, ул. „Приморска“ № 8, представлявана от управител „Би Ар
Мениджмънт“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Стоян Михайловски“ № 26, чрез адв. П.С.
и посочен съдебен адрес *** срещу Б.М. и Айлин Х.М., двамата с адрес Гилтаун,
Наван, провинция Мийт, Ирландия с обща цена на исковете 11583.89лв.
Съдът
с разпореждане №351/06.06.2018г. е указал на ищеца, чрез пълномощника да
представи надлежни писмени доказателства за регистриран адрес, заявен от
ответниците в Република България. С допълнителна молба ищеца, чрез адв.С.,
сочи, че адрес на ответниците в Република България не му е известен.Не твърди,
че ответниците имат статут на временно или продължително пребиваващи в страната
чужденци, както и че имат адрес на територията на страната, вписан в регистрите
на служба „миграция“ към ОД на МВР. Твърди, че единствения известен на
ответниците адрес е Ирландия, Джилтаун/Гилтаун, Наван, Ко Мийт, на който моли
да бъдат призовани.
Общото исково
производство за предявените срещу ответниците вземания следва да се реши при
съобразяване на разпоредбите на чл.6.1 от Регламент /ЕС/ 1896/2006 на
Европейски парламент и на Съвета, препращаш към Регламент /ЕС/ 1215/2006 на
Европейски парламент и на Съвета, който съгласно чл.81 е приложим след10януари2015г.Според
разпоредбата на чл.4.1 от Регламент (ЕС) №1215 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година, искове срещу лица които имат местоживеене в
държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред
съдилищата на тази държава членка. От приложените към делото доказателства се
установява, че местоживеенето на ответниците е Ирландия, поради което в
разглеждания казус именно Ирландия се явява такава държава членка. Същевременно
чл. 5.1 от същия регламент предоставя възможност срещу лица, които имат
местоживеене в държава членка, да бъдат предявявани искове в съдилищата на
друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели
2-7. Посочените раздели регламентират изключенията в компетентността от общото
правило на чл.4.1. Съгласно чл.7, т.1 източник на такива изключения могат да
бъдат вземания, от деликт, от реституционно производство, вкл.дейност на клон,
от договор по мястото на изпълнение и др. Настоящия спор не е свързан и със
застрахователно правоотношение, като на следващо място не е потребителски и не
касае индивидуален трудов договор. Не следва да намери приложение и
предвидената с чл.24 изключителна компетентност, тъй като не са налице,
предвидените с т.2 – т.5 на чл.24 хипотези. Претендираното вземане няма за
предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на такъв. Предявени
са установителни искове за дължимост на суми за разходи през 2012 г.-2018 г.,
за които са взети решения на Общото събрание на етажната собственост.
Схващането, че дължимостта на
определените от Общото събрание на етажната собственост разноски за поддържане
на общите части произтича от водене на чужда работа без пълномощие, не отговаря
на доктрината и съдебната практика. Всъщност при определяне на международната
подведомственост по Регламент № 1215/2012 г. от решаващо
значение е съдържанието на т.15 от преамбюла. Според тази точка правилата за
компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на
принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на
ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в
няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на
страните обосновава различен свързващ фактор. Това означава, че подсъдността по
местоживеенето на ответника е общо правило, а изключенията от това правило не
могат да се тълкуват разширително и трябва да се прилагат стриктно както са
формулирани, без да се разширяват по аналогия.
Предвид гореизложените доводи и с оглед задължението на съда служебно да
следи за международната компетентност (чл.28 от КМЧП), следва да бъде
прогласена липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа
настоящето производство и същото да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че българският съд-РС-Балчик, не е компетентен да разгледа
исковете, чийто предмет са вземания за управление и поддръжка на общи части и
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, предявени от Етажна
собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.
Балчик, ул. „Приморска“ № 8, представлявана от управител „Би Ар
Мениджмънт“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Стоян Михайловски“ № 26, чрез адв. П.С.
и посочен съдебен адрес *** против Б.М. и Айлин Х.М.,
двамата с адрес Гилтаун, Наван, провинция Мийт, Ирландия, в условия на солидарност на обща сума от 11583.89лв., за вноски за
управление и поддържане на общите части и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от 2012г. до 2018г. включително, на сградата в режим на Етажна
собственост, заедно със законната лихва.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №428 по описа за 2018 г. на РС-Балчик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Добрич в едноседмичен срок, считано от
датата на връчването му на ищеца.
Препис от определението да се изпрати на процесуалния представител на
ищеца.
Съдия
: