РЕШЕНИЕ
№ 334
гр.Враца 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 17.09.2020г./седемнадесети септември две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 232 по
описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.144 от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.М.Д. *** против АКТ
за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК №3394-12/19.02.2020г.
на инспектор по приходите в Д“МДТ“ при О. В., потвърден с Решение №744/19.03.2020г.
на Директора на Д“МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в О. В. В
жалбата се твърди, че издадените
актове са неправилни и незаконосъобразни, а мотивите с които същите са обосновани
- противоречащи на събраните доказателства и закона. Посочва се, че административният
орган не е изпълнил задълженията си по чл.5
ДОПК служебно да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. Освен
това се навеждат твърдения, че лицето
не дължи ДНИ и ТБО, както и че в частта за определяне
на ТБО не е посочен начинът на изчисляване на същата. Също така се посочва, че
за недвижимите имоти е подадена декларация за недължимост
на ДНИ и ТБО и за освобождаване от тези задължения, което не е обсъдено в акта.
Твърди се, че не се дължи и ДПС на посочените в жалбата МПС. Прави се възражение за погасяване по давност на задълженията, както за главниците, така и
за лихвите. Иска се отмяна на АУЗ и потвърждаващото го решение. Жалбодателят възразява за недопустимо попълване на
административната преписка с изпращането на писмени доказателства след
образуване на делото, които не са взети предвид при постановяване на АУЗ и
потвърждаващото го решение. Прави се искане подробно изброени писмени
доказателства, чието авторство е неизвестно, да не бъдат ценени от съда при постановяване на решението
му.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез * К.К.
поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваните актове, за което се излагат
подробни съображения в подкрепа на направеното искане. Претендират се разноски
по делото.
Ответникът в с.з. чрез процесуалния си представител * Б. С. оспорва жалбата и моли за решение, с което да се
потвърди оспорения АУЗ и потвърждаващото го решение, като се излагат съображения
за законосъобразност на издадения акт. Претендират се разноски по делото в
размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като
се запозна с депозираната жалба, с доводите и съображенията на страните,
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на
оспорения акт съобразно вмененото му задължение по чл.168,ал.1 АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК №3394-12/19.02.2020г. на Г. Х.
- **, потвърден с Решение № 744 от 19.03.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. В.,
последният надлежна страна в производството.
С оспорения АКТ за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК е установен размер на
задължението за данък върху недвижими имоти
и ТБО по декларация №*** за имоти, намиращи се в гр.В. и с.Л. за 2019г.,
както и данък за превозните
средства за 2019г. по
декларация с вх.№ *** за т. а.
„Мерцедес“, модел ** с рег. № ***, по
декларация вх.№ ***за л. а. „Фолксваген Лупо“ рег.№ ***,
декларация вх.№*** за автомобил „Фолксваген Лупо“ с
рег.№*** и по декларация вх.№ * за лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. №*** за 2018г. С АУЗ са
установени задължения за 2019г. в общ размер
на *** лева, от които за данък недвижими
имоти общо ***., от които *** лв.
главница и ** лв. лихва за просрочие, данък превозни
средства в размер на ***., от които ***.
главница и *** лв. лихва за просрочие и за такса
битови отпадъци в общ размер на ***., от
които *** лв. главница и *** лв. лихва за просрочие.
АУЗ с цитирания по-горе номер е обжалван
с жалба вх.№9400-0-3502/11.03.2020г. пред Директора на Дирекция „МДТ“ при О. В., който
при предоставените му от закона правомощия на Териториален директор на НАП, се
е произнесъл с Решение рег.№744/19.03.2020г., с което е оставил жалбата без
уважение и е потвърдил издадения акт, като законосъобразен.
Със заповед
№ 1611/14.09.2018г. на Кмета на О. В.са определени длъжностните лица,
които да упражняват правата и задълженията на орган по приходите по ДОПК, като
под номер 6 фигурира лицето Г. Х.-**,
издал АУЗ.
Със Заповед
№ 1813/22.10.2018г. на Кмета на О. В. са определени границите на районите и
видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и
честотата на тяхното извършване за 2019г., а именно: събиране, извозване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения за битови
отпадъци, както и чистота на териториите за обществено ползване.
С решение № 930 от протокол № 63/18.12.2018г. на
Общински съвет Враца е приета план
сметка по чл.66, ал.1 ЗМДТ за дейностите „управление на дейностите по
отпадъците“ и „чистота“ на О. В. през 2019г., съгласно приложение №1 и са
определени годишните стойности на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на битовите отпадъци в РДНО, с
интензивност по райони съгласно издадената заповед № 1813/22.10.2018г. на Кмета
на Общината за 2019г. и годишният размер на ставките и основите за облагане на
жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2019 г. Това решение с приложената
план-сметка по чл.66 ал.1 от ЗМДТ е представено по делото с отбелязване „вярно
с оригинала“ и подпис на сверяващия, но същото е публикувано на официалната
интернет страница на Община Враца на 19.12.2018г. Във връзка с взетото решение е налице изготвена от Кмета
на Общината докладна записка с рег. № Z-1435/30.11.2018г. до Общински съвет Враца, ведно с приложенията
към нея относно приемане на план-сметка по чл.66, ал.1 ЗМДТ за управление на
дейностите по отпадъци и чистота през
2019г., както и за определяне на годишната стойност за услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на битовите
отпадъци в РДНО и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с такса
за битови отпадъци през 2019г., ведно със съответните приложения.
От Постановление
№01/06.08.1996г. за възлагане на недвижим имот, вписано в т.първи №168 от
26.11.1996г. е видно, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот намиращ
се в гр.В., представляващ земя и сграда, спрямо който са начислени данъци и такси за битови отпадъци. Собствеността върху този имот той е
декларирал с декларация вх.№***., като е
вписал, че е собственик на ½ от
имота, а като собственик на другата ½ е вписано лицето П.Д..Със същата
декларация е декларирал и ½ от недвижим имот ,находящ се в гр.В., ***, както
и ½ от недвижим имот, находящ се в с.Л., земя и сграда. С декларация
вх.№*** жалбодателят е декларирал ¼ от имот в с.Л.
общ.В. - земя и сграда.
С декларация вх.№***по чл.54, ал.1 ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без л. а.
жалбоподателят е декларирал т. а. Мерцедес * рег.№ ***с дата на придобиване
28.06.2002г., съгласно договор ***., като е приложен и договора за покупко - продажба на товарния автомобил.
С коригираща декларация вх.№ ** подадена от М.Д.
за л.а. „Фолксваген Лупо“
рег.№ *** е декларирано обстоятелство водещо до данъчно облекчение притежавано
от него ЕР ** ТНР със срок до
01.05.2018г., както и по отношение на * му П. Д.ЕР №** ТНР със срок до
01.04.2020г., като за въпросното МПС е приложено и свидетелство за регистрация
част I.
Коригираща декларация за л.а. „Фолксваген Лупо“ рег.№
*** е подадена от П.Д. /**/ с вх. № ** ,
като е приложено за автомобила и
свидетелство за регистрация част I.
С декларация вх.№*** подадена от жалбодателя, е декларирано МПС „Опел Вектра“
с рег.№*** с дата на придобиване
03.04.2007г. с приложен договор за покупко-продажба и свидетелство за
регистрация част първа.
Съгласно Декларация вх.№ ** за освобождаване от такса
за сметосъбиране и сметоизвозване за
нежилищни и жилищни имоти от М.М.Д. е декларирано, че имот, находящ се в с.Л. община В. на ** не е
основно жилище и няма да се използва през 2019г.
С декларация за освобождаване от
такса за сметосъбиране и сметоизвозване за нежилищни и жилищни имоти М.М.Д. и П. К. Д. са
заявили, че декларираният имот с партиден № *** и местонахождение гр.В., ** представляващ * *,
който се ползва като П. за д. и о. на п. м. от „Ч.“ ЕООД с Договор за наем от
01.11.2017 г., не е деклариран като
основно жилище и няма да се използва през 2019г. Приложени са писмени
доказателства- скица на имота от
03.04.2007г. договор за наем от 01.11.2017г. с „Ч. *“ ЕООД и удостоверение за регистрация
на обект за производство на храни от животински произход № 06-524/9.11.2017г.
от ОДБХ подробно описани в същата/стр.37-38, стр.95-99/. Също така е приложен и
договор от 8.02.2018г. сключен между „Б.-**“ АД гр.Ш. и „Ч.-*“ ЕООД гр.В.
По делото са приети като
доказателства и приложени графици за
събиране и транспортиране на
отпадъци през 2019г., пътни листа за гр.Враца за 2019г., маршрутен график за
събиране и транспортиране на отпадъци с.
Л. и пътни листа за с.Л., ведно с протоколи за извършените услуги по
сметосъбиране и сметоизвозване за 2019г. от ОП БКС,
комплексно разрешително №5-Н1/2010г. на „Е.“ ООД гр.В., издадено от МОСВ на 08.02.2010г., актуализирано с решение на изп.директор
на ИА по околна среда от дата 18.03.2013г., ведно с план –сметка РДНО Враца от „Е.“ ООД, ведно с приложение №1, 1а и 1в. По
делото няма спор, че на територията на Община Враца има РДНО, като „Е.“ ООД е приело да извършва
всички дейности свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на
територията на О. В. и О. М.
Приложена е и изготвена от орган по
приходите при О. В. на 28.05.2020г. справка за ставки и основи за определяне на
ТБО за 2019г. по подадени данъчни декларации от М.Д. по партиди, включени в АУЗ
№3394-12/19.02.2020г., в която е отразен
начина на изчисляване на ДНИ и ТБО за
имотите на жалбоподателя.
По делото са приложени Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на О. В. и Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на О.
В.като същите са достъпни и на интернет страницата на общината.
По делото не са представени данъчни
оценки за имотите, но същите са посочени в АУЗ и
не се оспорват от страните.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес
от оспорването, в законоустановения срок - решението на оспорения по
административен ред Акт е получено на 12.05.2020г., видно от известие за
доставяне, а жалбата е подадена на 26.05.2020г.
с вх.№94000-3502, против АА, подлежащ на
оспорване и от надлежна страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Оспорения АУЗ и решението, с което
е потвърден, са издадени от компетентните за това органи, съгласно
представените по делото доказателства, в изискуемата писмена форма и съдържат
необходимите реквизити, поради което същите не са нищожни. При издаването на
оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до неговата отмяна. Същия е издаден и в съответствие с материалния закон.
По
отношение на данък недвижими и ТБО
за недвижим имот, намиращ се в гр.Враца,
представляващ земя и сграда. Основните възражения в жалбата са за недължимост на ДНИ и ТБО именно за този имот.
Спорът по делото се свежда до това дали собственикът на имота е задължен да
заплаща данък и такса битови отпадъци, след като е предоставил имота за
ползване на друго лице, при наличието на
надлежно сключен договор за наем, има ли
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУЗ,
дали подадените декларации за
освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване
са взети предвид при определяне размерът на задълженията, респ. погасени ли са последните по давност.
Безспорно е между страните, че
оспорващият за процесния период- 2019г.,
е собственик на 1/2 идеални части на
имот, находящ се в гр. В., ***, **, същият надлежно деклариран с Декларация вх. № ***
ведно с построените в същия имот сгради. Другата 1/2 идеална часта е собственост на
*му П. Д. Възражението на жалбодателя относно
различните адреси на имота в декларацията и в
АУЗ, което не дава възможност за идентифициране на същия, е
неоснователно, тъй като от всички представени от него и от ответната страна
доказателства става ясно, че се касае до един и същи обект.
Безспорно е също така, че за
въпросния имот жалбоподателя е подал декларация с дата 27.12.2018г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2019г., в която е декларирал, че имота
няма да се ползва през 2019г., но същата не е входирана
в деловодната програма на О. В.
Безспорно е също така, че с
молба-декларация от 27.12.2018г., без входящ номер, е декларирано от М.М.Д.
и П. К. Д. до О. В., Д“МДТ“, че имот с партиден №*** и местонахождение гр.В., ** представляващ **, ще се ползва като
Предприятие за добив и обработка на птиче месо от „Ч.“ ЕООД с Договор за наем
от 01.11.2017 г., за 2019 г. Със същата
молба е поискано да бъде освободен от такса
по сметосъбиране и сметоизвозване имота за 2019г., както и за предходни
години. Не се оспорва и факта, че за въпросния имот е налице сключен договор за
наем между М.Д. и „Ч.-*“ ЕООД на
1.11.2017г.
От доказателствата по делото е
безспорно също, че имотът на жалбоподателя попада в трети район, с оглед
декларираното от него в декларацията по чл.14 ЗМДТ, по отношение на който
общината предоставя и трите услуги
относно управлението на битовите отпадъци.
Съгласно чл.1 ЗМДТ общините събират
местни данъци върху недвижимите имоти и
превозните средства, а съгласно чл.62
от същия закон събират и местни такси, включително и за битови отпадъци.
За целта съобразно правомощията, дадени в чл.1 ал.2 от закона , Общинските съвети приемат
Наредба за местните данъци, а по
силата на правомощията, дадени им с
разпоредбата на чл.9 от закона,
приемат Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, което е сторено за Община Враца.
Съгласно чл.11 ЗМДТ данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е
ползвателят. Разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗМДТ изрично посочва кои имоти се
освобождават от данък.
Съгласно чл.62 ЗМДТ таксата за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване.
Съгласно чл.64 ЗМДТ такса битови отпадъци заплащат данъчно
задължените лица по чл. 11 за имотите на територията на общината.
Съгласно чл.66 и 67 ЗМДТ размерът
на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна
година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или
притежателя на отпадъците. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко
задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62,
която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за
текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13
за всяка услуга по чл. 62,
се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от
приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.Размерът
на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и
се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т.
2 за одобряване на план-сметката. Размерът на таксата се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа
на одобрена план-сметка за всяка дейност и според количеството битови отпадъци.
Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на
таксата се определя в левове или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет.
Съгласно чл. 71, т. 1, т. 3 от ЗМДТ
/в сила от 1.01.2014 г./ - Не се събира
такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато
услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края
на предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа
за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива.
Съгласно чл.13 ЗМДТ данъкът
се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Съгласно чл.20 ЗМДТ - Данъчната
оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската
администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на
данъчно задължените лица.
Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на О. В. данък върху
недвижими имот се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижим имот на физическо лице, а съгласно чл.13 от същата наредба се
освобождават от заплащане на данък лицата за имотите, определени в чл.24 ЗМДТ.
Съгласно чл.15а, ал. 4 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
и права на територията на О. В. - за имоти, които няма да се ползват през
цялата година, собствениците или ползвателите подават декларация в Дирекция
„МДТ“ в срок до 30 декември на предходната година, а за придобитите през годината в двумесечен срок от датата на придобиването
им.
Съгласно чл.15а, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на
територията на О.В. не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване,
когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождение на имота. Съгласно чл.16
от Наредбата таксата се
заплаща от собственика на имота; при учредено вещно
право на ползване - от ползвателя и при предоставяне на особено право на
ползване - концесия - от концесионера.
Данъчната оценка за целия имот, в това число земя и сгради, е в размер
на ***. или за оспорващият този размер е ***., видно от АУЗ, който размер
не се оспорва от жалбодателя.
Съгласно чл.11, ал.1 и ал.3 и чл. 64,
ал.1 ЗМДТ - задължени лица за данък и такса битови отпадъци са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. При учредено вещно право на ползване данъчно
задължен е ползвателят. Задължението на лицето
за заплащане на местни данъци
и такси възниква с придобиване на
недвижимите имоти и превозните средства, установява се въз основа на
декларирането им пред общинските данъчни власти и се изпълнява периодично, като
данъчно-задълженото лице няма задължение
всяка година да подава декларация с цел определяне на дължимия данък или
такса за съответната календарна година.
Веднъж възникнали и установени, те се
дължат ежегодно до настъпване на предвиден в правната норма
факт, който да ги прекрати или
измени.
В случая представеният договор за
наем от 1.11.2017г., сключен между жалбоподателя и „Ч.“
ООД, гр. В. за ползване на имота през 2018г. няма вещноправен
характер, поради което задължението за заплащане на данък недвижими имоти,
респ. ТБО, е на собственика на имота, а не на ползвателя по този договор. В
конкретния случай имотът на жалбоподателя
не попада в изключенията на чл.24, ал.1 ЗМДТ за освобождаване от ДНИ, същия е собственик на
облагаем с ДНИ имот на територията на О.В., като данък се заплаща независимо от
това дали се ползва имота или не/чл.13 ЗМДТ/. В случая ДНИ за имота е правилно
изчислен в АУЗ. Размерът на данъка за недвижимия имот се определя като размерът
на данъчната оценка се умножи по коефицента, който е
определен в чл. 15, ал. 1 на Наредба за
определяне на местните данъци на територията на О. В. и който за целия процесен период е 1.5 на хиляда или размерът на данъка е **
лева, каквато стойност е посочена в оспорения АУЗД. (***).
В жалбата не се твърди недължимост
поради непредоставяне на услугите, предвидени в чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозвнеане, обезвреждане и поддържане на чистотата.
Такива възражения са направени в с.з., във вр. с
предоставена справка от ответника относно начина на определяне на ТБО на
имотите за 2019г. В тази връзка следва да се разграничи въпросът по
предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване
от въпроса по тяхното реално ползване от задължените лица. Сключеният договор
за наем е ирелевантен към дължимостта
на таксата битови отпадъци. От една страна същият има за предмет различни
продукти от битовите отпадъци, а дори и да има такъв предмет, то след като
законодателят не предвижда самостоятелно събиране и извозване на битовите
отпадъци, то задължените лица не се освобождават от заплащане на този вид
услуги. Единствената хипотеза, при която
такса сметосъбиране и сметоизвозване не се събира,
/извън хипотезата, когато услугите не се предоставят/ е когато имотите не се
ползват през цялата година, което обстоятелство се удостоверява с декларация,
подадена до края на предходната година - чл.15а от Наредбата
за местните такси. В конкретния случай жалбоподателят реално не е подал такава декларация, тъй като
представената по делото няма входящ номер, но в същото време е заявил, че въпросния имот с партиден № *** и местонахождение гр.В., **“, представляващ **
за 2019г. ще се ползва, като п. за д. и
о.на п. м. от „Ч.“ ЕООД, съгласно сключен договор за наем от 01.11.2017г. за
срок от три години. След като самият жалбодател
заявява, че въпросния имот ще се ползва от дружество „Ч.-*“ ЕООД през
2019г., то и няма как същият да бъде
освободен от заплащането на такса за сметосъбиране и извозване за 2019г. В тази
насока следва да се посочи, че представения по делото договор от 8.02.2018г. сключени
между „Б.-**“ АД гр.Ш. и „Ч.-*“ ЕООД са ирелевантни към
предмета на делото и още повече, че по този договор жалбоподателя не е страна и
същият не е сключен по реда на ЗМДТ.
Видно от представените
Заповеди на Кмета на О. В. и решения на О. с., имотът на оспорващия попада в
границите на районите, където О. предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, със съответната честота на тези услуги. За процесния период са представени пътни листове
с включени услуги и направления, графици, одобрени план-сметки за предстоящите разходи,
справка за изпълнение на одобрените план-сметки, последните публикувани на
сайта на О.. Съдът намира тези доказателства за достатъчни и обосноваващи
извършването на тези услуги на територията на О. за процесния период и при
определената честота, без да е необходимо такива да бъдат представяни поотделно
за всеки отделен имот. От една страна – предоставянето на услугите е предвидено
и организирано за цялата територия на гр. В., поради което при обслужването на тази територия недвижимите
имоти, които попадат в тези граници, също се обслужват, за което се дължи съответна такса. В случай, че
собственикът на конкретен имот е счел, че за определен период от време по
отношение на неговия имот не са предоставяни услугите по сметосъбиране и
извозване, то същият е имал възможност своевременно да уведоми за това О.,
която да извърши съответната проверка.
По отношение на услугата по
обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, следва
да се има предвид, че законодателят предвижда освобождаване на задължените лица
от този вид такса, в случай че няма депа, респ. съоръжения, в които да се
извършва тази услуга. По делото са представени доказателства за наличие на
функциониращо депо на територията на О., свързани със съхранение на битови отпадъци
генерирани на територията на О. В.и М., на чиято територия се намира и имотът на жалбоподателя. В тази
връзка дали имотът генерира отпадъци е въпрос, който няма релевантно значение
за дължимостта на този вид услуга. По смисъла на
закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането
не е обвързано от използването му, а от наличието на депо и след като на
територията на общината съществува такова, то изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не може да намери приложение.
По
отношение размерът на ТБО за недвижимия имот същия е правилно определен в АУЗ. С
решението за приемане на план-сметката
за 2019г. е посочена и ставката за заплащане на такса битови отпадъци за
2019г. и тя е за нежилищни имоти на физически лица върху данъчната оценка на
недвижимите имоти и на юридически лица и еднолични търговци върху по-високата
от данъчната оценка и отчетната стойност на имотите – 7.50 ‰, в
т.ч.:събиране и извозване на битови отпадъци – 1.60 ‰;поддръжка,
експлоатация и мониторинг на депо за БО – 3.20 ‰; почистване на
територии за обществено ползване – 2.70 ‰. С оглед доказателствата по
делото съдът приема, че за 2019г. жалбоподателят дължи
такса битови отпадъци за всички предоставяни услуги за имота, а именно:
за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и
чистота. Изчислението, направено съобразно посочената по-горе данъчна оценка ***
лева, както е посочено и в АУЗ, е точно.
Неоснователно е възражението за
неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се претендират задължения за
данък и ТБО. В оспорения АУЗ изрично е посочено, че задълженията са за недвижим
имот, деклариран при условията на чл.14 ЗМДТ и в тази връзка е посочен входящият номер на декларацията, партидния номер
на имота, както и че същият се състои от земя и два производствени обекта със
съответните им характеристики, съответстващи
на декларираното. От данните по преписката е видно, че се касае за имот
с партиден номер***, намиращ се в гр.В., **, **, като с подадената от жалбоподателя декларация е
деклариран именно този имот, като този факт се установява и от другите
доказателства по делото. Същия е посочен и в подадената до съда жалба.
Жалбоподателя много добре знае какви имоти притежава и за кои дължи данъци и такси.
Не се споделя и възражението
за немотивираност на издадения акт,
респ. за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка следва да се
има предвид, че съществени процесуални нарушения са тези, които водят до
постановяването на друг краен резултат, т.е. такива, които се отразяват на
взетото, от административния орган, решение. Задълженията за местните данъци и
ТБО са нормативни такива, а условията за тях са установени в нормативни актове,
респ. в актове на общинските съвети и Кметовете на Общини, които са публични
актове, поради което посочването на данъка и ТБО като годишен общ размер, не
представлява съществено процесуално нарушение. Размерът на задължението за
всяка една услуга, респ. данък може да бъде установен, без да са необходими
специални знания, тъй като това е резултат на елементарно математическо
изчисление, а съдът има задължение съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК да реши спорът по същество. Същите са
определени по декларираните недвижими имоти
от жалбоподателя данни и същият
може да защити правата си в пълен обем.
По отношение на недвижим имот намиращ се в гр. В., ***
жалбоподателя дължи такса битови
отпадъци за всички предоставяни услуги за имота, а именно: за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота. Размерът на цялата
ТБО е общо 2.25 промила, съобразно посоченото в план-сметката, в т.ч. 0.40 за
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; 1.05 за
депо и 0.80 - поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване/ - чл.17 от действащата към този период
Наредба и се получава като размерът на данъчната оценка се умножи по съответния
промил или *** лева. От доказателствата по делото е видно, че
услугите са предоставяни на жалбоподателя за 2019г. и не са налице изключенията на чл.71 ЗМДТ за
несъбиране на ТБО за този жилищен имот през 2019г., който факт не е
спорен по делото. Правилно е определен и данъка за недвижимия имот в размер на **лв. върху данъчната оценка на имота и съобразно
притежаваната от жалбоподателя ½.
Поради неплащане на дължимото задължение в срок правилно е начислена и лихва върху
дължимата сума, като същата е правилно
изчислена.
По отношение на недвижим имот, намиращ се в с.Л. също е правилно
определен данъка за недвижимия имот, както и ТБО за имота за 2019г. От данните по делото, приложените пътни листа
за с.Л., както и протоколи за извършените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, е видно, че тези услуги са извършвани през
цялата 2019г., поради което и ТБО е дължима в цялост. Тъй като жалбоподателя е
подал до О. В.на 27.12.2018г. декларация
за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване
за нежилищни и жилищни имоти вх.1623/02.01.2018г., с която същия е декларирал,
че няма да ползва имота през 2019г. същата е взета предвид при определяне на
ТБО за имота, съгласно чл.71, ал.1 ЗМДТ и е
начислена само такса 1,55промила /поддръжка, експлоатация и мониторинг на депо
за БО и почистване на територии за обществено ползване/ върху данъчната оценка,
която е дължима независимо от това дали имота се ползва или не. Правилно е
определен и размера на дължимия данък за този имот за 2019г. в размер на ** лева, както и
размера на дължимите лихви за неплащане на задължението в срок. За втория имот
в с.Л., за който не е подадена декларация за неизползване, правилно е определен
ДНИ за притежаваната ¼ ид.ч. от имота в размер
на ** лв. Правилно е прието, че за него се дължи пълната ТБО от 2.25 промила,
която е определена на ** лв.
По отношение данъка на МПС за
2019г. на „Фолксваген Лупо“
с рег. № : ***, „Фолксваген Лупо“
с рег.№*** и „Опел Вектра“ с рег.
№ : ***за 2019 г. съдът приема, че същия е законосъобразно определен, съгласно чл.41 от Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на О. В. Същия е определен съобразно идеалната част на
собственост на жалбоподателя и в съответствие с мощността на двигателя,
коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство при липса на
основания за освобождаване от данък по чл.58 ЗМДТ. По отношение на л.а „Фолксваген Лупо“
с рег.№ *** липсва подадена декларация за променено обстоятелство /подновено решение
на ТЕЛК/ , тъй като от подадената коригираща декларация за него е видно, че
жалбоподателят е декларирал решение на ТЕЛК със срок до **. По отношение на
л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег.№ ***, коригиращата
декларация е за съпругата на настоящия жалбодател.
По отношение на данъка на товарен автомобил Мерцедес
* с рег.№ ***
съдът също приема, че е законосъобразно определен.
Съгласно чл.53 ЗМДТ дължимия данък за притежаваните превозни средства
се заплаща от собственика на МПС като задължено лице.
По
отношение на лихвата върху определените задължения. Лихвата е акцесорно задължение, поради което същата се дължи при дължимост на основното задължение. Съдът извърши проверка на
посочените в АУЗ с лихвен калкулатор на НАП и намира, че посочените в акта
размери на лихвите за всяко едно от задълженията е изчислен в съответствие с
нормативно установените периоди - 30 юни
и 31 октомври на годината, за която са дължими, съгласно текстовете на чл. 28, ал.1
ЗМДТ за данък недвижими имоти; чл. 60, ал. 1 ЗМДТ за данък ППС и чл. 69, във връзка с 28 ЗМДТ и чл.18, ал. 1 от Наредбата за местните
такси за ТБО за недвижимият имот.
По отношение на възражението за
изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК -
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на
длъжника. Задълженията за данъци, такса битови отпадъци и лихвите към тях са
публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 ДОПК, поради което се погасяват
с изтичането на петгодишен, респ. десетгодишен давностен
срок. Оспореният АУЗ е издаден на 19.02.2020г. и е за
2019г. и за периода, за който са
установени задълженията с този акт,
погасителната давност не е изтекла.
С издаването на АУЗ, съгласно
чл.172 ДОПК, давността се прекъсва и
започва да тече нова давност, освен в случаите на отмяна на този акт.
С оглед на изложеното и предвид изричната
разпоредба на чл.168, ал. 1 АПК съдът намира оспореният административен акт за
издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната
форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправни норми, и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата
против него следва да се отхвърли.
При този изход на делото
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнграждение в размер на 200 лева. На жалбодателя
разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 172
АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Д. ***
против АКТ за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК №3394-12/19.02.2020г. на инспектор по приходите в Д“МДТ“ при О. В.,
потвърден с Решение №744/19.03.2020г.на Директора на Д“МДТ“, ръководител на
звеното по местни приходи в О. В.
ОСЪЖДА
М.М.Д. ***
да заплати на О.В. разноски по делото в размер на 200/двеста/ лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред Върховен
административен съд -София в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: