Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на тринадесети
декември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 799 по описа на Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. От ГПК .
С решение № 137 от 20.09.2017 г по гр. дело № 132/2018 г по описа на
РС – Н. състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от В.Н.З. ЕГН**********
*** срещу „***”АДСИЦ, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление в гр.***, район „***“, бул.”***”№* иск
с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу
решението е постъпила от В.Н.З.
. Възразява се ,че решението е неправилно и незаконосъобразно.Възразява се, че решението
на съда не се обосновава на преценка на всички доказателства по делото
като на практика липсват мотиви.
Възразява се, че са налице противоречиви изводи на съда, който приема, че
разпоредителна сделка въз основа на неистински документ /пълномощно/ не е
нищожна, но не поражда целения
транслативен ефект. Според въззивника при липсата на волеизявление за
упълномощаване води до нищожност на упълномощителната сделка, а щом това е
така, то и последвалият я договор за продажбла е недействителен на осн. Чл. 26
ал.2 пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 42 от ЗЗД като сделката е сключена от
преупълномощено лице, но упълномощителят на последното не е имал представителна
власт, тъй като въззивникът не е подписвал пълномощно.Възразява се, че
неправилно съдът е разгледал направено възражение за придобиване на имота по
давност, тъй като същото е преклудирано, защото не е направено до идтичане на
срока за отговор на исковата молба, а от друга страна не е изтекла придобивната
давност. Според въззивника в случая не се касае за добросъвестно владение,
поради което давността е 10 години като с предяване на иска същата се прекъсва.
Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.
По делото е била подадена и въззивна жалба
от процесуалните представители на въззивника В.З. като с определение на въззивния съд от 14.11.2018
г по настояшето дело страна е била
задължена да представи пълномощно в полза на двете процесуални представителки
за въззивната инстанция. Постъпила е последваща молба от В.З. от 5.12.2018 г ,
с която същият заявява, че процесуалните представителки нямат пълномощно за
въззивната инстанция и той не желае да се ползва от техните услуги като ще
организира съм защитата си. В този смисъл не следва да се обсъжда подадената
въззивна жалба от същите доколкото липсва изрично потвърждаване на същата от
въззивника З..
Въззиваемата
страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС
е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и
законосъобразно решение. В представения писмен отговор се твърди, че правилно
съдът е достигнал до извода, че не е налице липса на съгласие по смисъла на чл.
26 ал.2 пр. 2 от ЗЗД, а сделката е сключена от лице без представителна власт,
което е различно. Твърди се, че се касае за продажба на чужд имот, която сделка
не е нищожна , а не поражда целения прехвърлителен ефект. Нвърди се, че
дружеството необезпокоявано е владяло чрез другиго имота от 12.03.2008 г за период „продължил повече
от пет години, та дори десет години“. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени
събраните доказателства и се съобрази
със законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ ПО СЪОБРАЖЕНИЯТА, ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ
Пл РС е приел, че не е
било спорно между страните , а и е било видно от намиращото се на стр.5 от делото
заверено копие на решение №9000/06.06.1999г. на ПК-ГУЛЯНЦИ е, че на ищеца е
възстановено правото на собственост съгласно план за земеразделяне в землището
на с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ върху имот
№034013 – НИВА с площ от 13,298 дка
в м.”ТРЪПКАТА” в землището на с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ, трета категория, вид на
територията по предназначение - за нуждите на селското стопанство и на имот №556002 – ЛОЗОВИ НАСАЖДЕНИЯ с площ от 0,795 дка,
четвърта категория в м.”СУСОВИЦА”.
Не се е спорило също, а и е било видно
от представеното нотариално дело №621/‘08г. (стр.112-131 от настоящето дело) е,
че първоначално кметът на с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ – К.П. е заверил подпис в
пълномощно рег.№0324/28.02.2008г., с което от името на ищеца по настоящето дело
Д.И.Д., ЕГН********** е бил упълномощен да се разпорежда с описаните в
пълномощното имоти. По същият начин и от същото лице са били заверени
декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК и по чл.25, ал.7 от ЗННД.
Не
се е спорило между страните, а и видно
от същото нотариално дело на стр.116 е, че Д.И.Д. е преупълномощил Р.Д.К., ЕГН**********
с пълномощно рег.№1266/10.03.2008г. с нотариална заверка на подписа и
съдържанието на нотариус А.П., след което е представила изискуемите документи и
пред съдията по вписванията при НРС е бил съставен нотариален акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г., с който двата земеделски имота, за
които претендира ищеца са били продадени на ответното дружество.
Не се е спорило между страните, че подписът в графа „УПЪЛНОМОЩИТЕЛИ“: 1.
в пълномощно рег.№0324/28.02.2008г., с което от името на ищеца по настоящето
дело Д.И.Д., ЕГН********** е бил упълномощен да се разпорежда с описаните в
пълномощното имоти не е положен от ищеца, както и че подписът в декларацията по
чл.264 от ДОПК със заверка на подписа №326/28.02.2008г. на кмета на с.ГИГЕН,
общ.ГУЛЯНЦИ и в декларацията по чл.25, ал.7 от ЗННД със заверка на подписа
№325/28.02.2008г. на кмета на с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ не е положен от ищеца. В
подкрепа на горното е и изготвената по делото, неоспорена от страните и приета
от съда почеркова експертиза.
Спорен между страните, според
РС, е останал въпроса нищожен ли е
договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г. на съдия по вписванията при НРС на
соченото от ищеца основание, на правно основание ли владее „***”АДСИЦ, ЕИК***
спорните имоти и има ли изтекла давност по отношение на тях.
Според РС, в исковата си молба ищецът е посочил, че иска да
бъде обявен за нищожен, поради липса на съгласие, договорът за
покупко-продажба, с който ответното дружество е придобило имотите, като са
изложени и фактически твърдения за такова основание. С оглед на тях от съда е
изискана от СВ при НРС и е било представено заверено копие
на нотариалното дело относно съставения нотариален акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г. на съдията по вписванията. Съдът е
приел , че основанието за нищожност поради липса на съгласие се свързва със
случаи, при които зад външно обективирана воля не стои действителна воля, т.е.
волята и изявлението не съвпадат. Липсата на воля следва да е съзнателна, за да
доведе до нищожност на договора. В противен случай договорът би бил унищожаем
поради порок на волята.
Видно
е било от решение №9000/06.06.1999г. на ПК-ГУЛЯНЦИ е, че ищеца е единственото
лице, на което е възстановено правото на собственост съгласно план за
земеразделяне в землището на с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ върху описаните в него имоти.
От изготвената по делото почеркова експертиза се установява, че подписът в
графа „УПЪЛНОМОЩИТЕЛИ“: 1. в пълномощно рег.№0324/28.02.2008г., с което от
името на ищеца по настоящето дело Д.И.Д., ЕГН********** е бил упълномощен да се
разпорежда с описаните в пълномощното имоти не е положен от ищеца.
Според
РС в конкретния случай е налице валидна правна сделка, която обвързва
страните по нея, тъй като не собственикът – ищец, а друго лице – Д.И.Д. е
преупълномощил трето лице – Р.Д. К. да продаде земеделски земи, собственост на
ищеца З., като това пълномощно, с което реално е извършена продажбата е
действително, за което страните не спорят и е без значение, че сделката е
извършена с документ, издаден въз основа на друг такъв, в който подписът не е
положен от ищеца, при съставянето, на който документ и при използването, на
който евентуално е било извършено и престъпление. С оглед на това в случая е
налице продажба на чужд имот, при която едно лице използвайки пълномощно
рег.№0324/28.02.2008г., в което подписът не е положен от ищеца е
преупълномощило с друго пълномощно Р.Д.К., ЕГН********** с пълномощно
рег.№1266/10.03.2008г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието на
нотариус А.П. да прехвърли право на собственост върху процесните имоти. Според РС тази разпоредителна сделка не е
нищожна, а само не поражда целения от нея транслативен ефект, защото
приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом
последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов
собственик.
Според
РС дружеството ответник пред първата инстанция е придобило на
12.03.2008г. правото на собственост върху процесните имоти след надлежно проведено нотариално
производство, за което бил съставен нотариален акт №12, том IV, рег.№1458, дело №621/12.03.2008г. на съдията по вписванията при НРС,
при което производство не е имало каквито и да е индиции, че извършеното
удостоверително действие при упълномощаването не е извършено по надлежен ред.
При осъществяването на сделката дружеството ответник е придобило правото на
собственост от лице, легитимиращо се като собственик, действащо чрез
преупълномощено лице, с надлежно представени документи, подробно описани в
нотариалния акт – решение за възстановяване правото на собственост на
ПК-Гулянци; пълномощно рег.№1266/10.03.2008г. на нотариус А.П.и
рег.№0324/22.02.2008г. на кметство с.Гиген, които са били напълно редовни от
външна страна и в чиято редовност се е уверил и съдията по вписвания, изповядал
сделката и удостоверил прехвърлянето на правото на собственост върху имотите,
т.е. имотите са били придобити от ответника на валидно правно основание, годно
да го направи собственик, без дружеството да знае, че купува от лице, което не
е надлежно преупълномощено. Поради това в конкретния случай ответникът се явява
добросъвестен владелец по смисъла на чл.79, ал.2 във връзка с чл.70 от ЗС, като
добросъвестността несъмнено е съществувала при възникване на правното основание
към 12.03.2008г., когато е изповядана сделката, за което от страна на ищеца не
са приложени никакви доказателства за противното и с които да се обори
презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС.
Според РС от придобиването на имотите от дружеството
ответник до настоящия момент, то е владяло процесните имоти чрез другиго, т.е.
за период повече от пет години, за което са приложени писмени доказателства –
договори за аренда/наем за стопанските години от 2009г./2010г. до 2017г./2018г.
Представените писмени доказателства доказват по несъмнен начин, според РС, фактическата власт на ответника върху вещите,
която е упражнявана от наематели/арендатори, държащи веща за собственика, което
държане продължило през период повече от пет години, необезпокоявано и
несмущавано. През целия този период никой не е смущавал или прекъсвал
необезпокояваното владение от страна на дружеството, упражнявано чрез трети
лица и никой не е изявявал претенции относно ползването на земеделските земи.
Визираното в ИМ досъдебно производство – сл.д.№7/‘11г. на НРП не прекъсва
давността, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имотите
на осъществяваното от дружеството владение, не се засяга упражняването от него
фактическо господство над имотите и образуването на това производство не е сред
основанията за прекъсването на давността, които основания изчерпателно са
посочени в чл.116 от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл.116, б.“Б“, предложение
второ от ЗЗД, според РС, давността не е била прекъсната и с подаването на ИМ,
по която е било образувано гр.д.№314/2014г. на НРС, тъй като на първо място
молбата е била подадена след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 от ЗС
и на следващо място ИМ е била оттеглена, а производството на основание чл.232
от ГПК прекратено.
С
оглед гореизложеното според РС не
е налице хипотезата на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, която ищецът е
изтъкнал в исковата си молба, а предявеният от него иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО
на РС е недопустимо
Видно
от подадената по делото искова молба в същата се съдържат фактически твърдения , които не кореспондират с петитума на същата.
На л. 106 от първоинстанционното дело се намира подадена молба от процесуални
представители на ищеца пред първата инстанция за изменение на иска при липса на
изменение във фактическите обстоятелства по исковата молба. По тази молба, но
не изцяло , се е произнесъл РС в съдебно заседание на 2.07.2018 г, л. 134 и сл.
от първоинстанционното дело. С определение РС е допуснал „допълване“ на
петитума „като се чете ищеца да бъде признат за собственик на описаните в ИМ
имоти, които са му били възстановени по смисъла на ЗСПЗЗ като съдът обезсили
нот. Акт № 12 от 12.03.2008г“. В подадената молба обаче се иска и изменение с
петитум за ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, по който въпрос съдът не се е
произнесъл. С постановеното решение РС
се е произнесъл по отхвърляне на иск по чл. 124 вр. с чл. 26 ал.2 от ЗЗД.
Правното основание на първоначално предявения с ИМ иск е чл. 26 ал. 2 от ЗЗД,
на установителния положителен иск за собственост е чл. 124 от ГПК. В мотивите на решението РС
е обсъждал наличието на предпоставките ,визирани в чл. 26 ал. 2 оТ ЗЗД, след
това простарнно е обсъдил и възражението за придобивна давност по отношение на
имотите, предмет на процесната сделка, а в крайна сметка е направил извод само за неоснователността на
иска по чл. 26 ал.2 от ЗЗД. В доклада по делото изобщо липсва определяне на правната квалификация на
предявените искове и съотношението на същите, от което не става ясно съдът по
какви искове е приел, че следва да се произнася като и от диспозитива на
решението не става ясно това. Постановявайки решение при неясна искова молба и
с диспозитив, в който текстово не е
изписано съдържанието на претенцията, която се отхвърля, а са посочени само
законовите текстове, РС е постановил едно недопустимо решение, което следва да
се обезсили с оглед правомощията на въззивния съд по чл. 270 ал.3 от ГПК.
Делото следва да се върне на първоинстанционния съд , който следва да уточни
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, вида и характера на
предявените искове, тяхното съотношение и едва тогава да пристъпи към
разглеждането им по същество като постанови и доклад по делото в съответствие с
изискванията на ГПК.
Предвид горното следва да се обезсили атакуваното решение. С
оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат на този
етап от производството, а следва да се обсъдят при приключването на спора.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА
РЕШЕНИЕ № 137 от 20.09.2017 г по гр. дело №
132/2018 г по описа на РС – Н. КАТО НЕДОПУСТИМО
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Н. при съобразяване на указанията в настоящето решение
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :