РЕШЕНИЕ
№ 77
Хасково, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
шести декември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА И. като разгледа докладваното от
съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд №
20237260701021 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. А. И. от
[населено място] срещу Решение №210 от 17.07.2023г., постановено по анд №419 по
описа за 2023г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че не
били допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство. Процедурата по чл.40 от ЗАНН била опорочена. На актосъставителя
бил известен нарушителят, но последният не бил уведомен и поканен за съставяне
на акта за установяване на административно нарушение в негово присъствие. Едва
при наличието на надлежно връчена покана и ако нарушителят не се явил в
определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие щяло да е в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, която норма била приложена в случая. С
неуведомяването на нарушителя за започналата административнонаказателна
процедура се стигнало до нарушаване правото му на защита. От своя страна
административнонаказващият орган не изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде
НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при
необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление, и присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – Началник група в ОДМВР
Хасково, Сектор Пътна полиция, не изразява становище по жалбата.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е
потвърдил Наказателно постановление №22-1253-002314 от 03.01.2023г., издадено
от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение
по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, на Д. А. И., е наложено наказание глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за това, че управлявала МПС в
населено място със скорост 102 км.ч. при ограничение от 50 км.ч.
За да постанови решението си районният съд е
приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение не
били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на
наказателното постановление на това процесуално основание. Жалбоподателят не
бил уведомен и поканен за съставяне на АУАН в негово присъствие, а и
съставянето станало в присъствието само на един свидетел, което формално
представлявало неспазване на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, но това процесуално
нарушение не било съществено с оглед предприетите впоследствие действия по
предявяване и връчване на акта – лично на жалбоподателя. Жалбоподателят имал
възможност да се запознае с АУАН и да направи своите възражения по него, като
това не било сторено в случая. Не било накърнено правото му на защита. Актът
отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН и бил издаден от компетентен орган.
Относно срока по чл.34 от ЗАНН въззивната инстанция счита, че бил обусловен от
начина на установяване на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, станало с
използване на АТСС. Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвиждала, че
собственикът или този, на когото било предоставено МПС, отговарял за
извършеното с него нарушение и се наказвал с предвиденото наказание, ако не
посочи на кого предоставил превозното средство. Предвид изисканата и приложена
справка за собственост на МПС, станало на 04.08.2022г., срокът по чл.34 от ЗАНН
първоначално започвал да тече от тази дата. В последствие обаче, на
12.09.2022г. собственикът на превозното средство попълнил декларация по чл.188
от ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата автомобилът му бил управляван
от Д. А. И.. Така РС Хасково направил извод, че срокът започвал да тече от тази
дата, на която бил установен нарушителят, и така тримесечният срок изтичал на
04.11.2022г., като съответно АУАН бил съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН. НП
също отговаряло на изискванията за съдържание и било издадено от компетентен
орган, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. На следващо място, изложените в акта
фактически констатации действително се установявали, като за извършеното
нарушение било издадено НП, а не електронен фиш с оглед факта, че санкционната
норма по ЗДвП за конкретно нарушение предвиждала кумулативно наказание – глоба
и лишаване от право на управление на МПС. Същевременно законът допускал
издаването на ЕФ при определени предпоставки, една от които била с него да се
налага само глоба. По тази причина в АУАН бил вписан свидетел, който не бил
свидетел на извършване на нарушението, тъй като то било установено от АТСС,
която с констатиране на нарушението генерирала и доказателства за неговото
извършване – клип (снимка) №30244/24.06.2022г., приобщени по преписката. Освен
това бил приложен и приет по делото задължителният в случаите на ползване на
мобилно АТСС протокол по чл.10. ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР, представляващ доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, с какво АТСС било заснето, посоката на движение, ограниченията на
скоростта и др. изисквания по наредбата. Същият бил попълнен изцяло и била
налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта при
движение в населено място и основанието за това. Представена била и снимка за
разположението на уреда, с който била измерена скоростта, неразделна част от
протокола с оглед временното разположено на участък от пътя АТС, като от
изображението ставало ясно дали мястото на поставяне на последното отговаря на
посоченото в протокола, спрямо посоката на сработване и позициониране уреда.
Също така, заснемането било осъществявано в участък от пътя, който
кореспондирал с отбелязването в снимковия материал към клип от 24.06.2022г., от
гледна точка посоката на задействане на техническото средство. Клип № 30244
попадал в часовия диапазон, отразен и в протокола по чл.10, ал.3 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, което потвърждавало мястото и времето на
извършване на нарушението. АТС било от одобрен тип и преминало последваща
проверка, за което били представени съответно удостоверение и протокол. Предвид
подадената от наказаното лице декларация по чл.188 от ЗДвП и показанията на
свидетелите по делото, нямало съмнение, че именно Д. И. управлявала описания в
АУАН и НП автомобил на 24.06.2022г.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно.
Съобразно чл.218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни
оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съобразно чл.220 от АПК касационната
инстанция възприема установена от Районен съд Хасково фактическа обстановка,
която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция споделя
направените от районни съд правни изводи за правилно прилагане на материалния
закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по
реда на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на
настоящия касатор, тъй като в качеството си на водач е управлявала лек
автомобил Субаро Б9 Трибека, рег.№ СВ 18 99 АТ, собствен на С. А., със скорост
102 км/ч при ограничение за населено място 50 км/ч., като превишението е
измерено и фиксирано с АТСС в клип №30244. Настоящата касационна инстанция
счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в
хода на административното производство от наказващия орган. Направените
възражения пред касационната инстанция преповтарят тези, които са разгледани и
обсъдени от въззивния съд. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира
атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Хасково за
законосъобразно, правилно и обосновано.
С оглед на изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №210 от 17.07.2023г.,
постановено по анд №419 по описа за 2023г. на Районен съд Хасково, с което е
потвърдено Наказателно постановление №22-1253-002314 от 03.01.2023г., издадено
от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение
по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП на Д. А. И. е наложено наказание глоба в размер на 700,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
|
Председател: |
|
|
Членове: |