МОТИВИ към
присъда № 29/04.11.15 г.
постановена
по НОХД № 266/15 г. по описа на СОС
Подс. Д.Д.Д. е предаден
на съд за това, че през периода 01.11.2010 г-14.10.2012 г. в гр. Силистра, в
качеството му на управител на „Камерун груп“ ООД гр. Силистра, в условията на
продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в особено големи размери – 681 399.46 лв. като е затаил истина в
подаваните месечни справки декларации по чл. 125 от ЗДДС за съответния период,
като е допуснал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на
чл. 2 от ЗСч като не е осъществил счетоводно записване на стопанските операции
в хронологичен ред , съответстващ на извършването им
Престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1, т.т.2,3
и 5 и чл. 26 от НК
В
съдебно заседание ,подсъдимият се явява лично и с редовно упълномощен защитник
от досъдебното производство.
Окръжна прокуратура гр. Силистра
поддържа предявеното обвинение.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което производството
приключи по реда на чл. 371, т.2 и сл. от НПК.
Съдът след като съобрази
становищата на подсъдимия и защитата, прие за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като се позова на направеното от страна на подсъдимия
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят, и след проверка на същите прие за установено следното:
През
2007 г. по ф.д. № 149/23.03.2007 г.по описа на СОС в търговския регистър е
вписано „Камерун груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.
„София“ № 41. Съдружници в дружеството са били С.И.Х. и подс. Д.Д.Д., който е
бил и управител до 19.12.2013 г. Двамата са имали по 250 дяла всеки до
22.11.2012 г. , когато с протокол от общо събрание на съдружниците, подсъдимият
е прехвърлил 100 дяла от капитала на дружеството на Д.С.И.
Предметът на
дейност на „Камерун груп“ ООД е търговия с хранителни продукти и предимно със
захар.
На дружеството
е била извършена данъчна ревизия относно ДДС за периода 01.11.10г.-30.09.2012
г., при която е било установено, че „Камерун груп“ ООД е декларирало
вътреобщностни доставки на стоки – захар- към фирма SURAI
GRUP SRL с БУЛСТАТ RO24442700
със ставка 0% на ДДС съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС; същите са
вписани в дневниците за продажби на дружеството за съответния период – декември
2010 г., февруари и март 2011 г, декември 2011г. и август 2012 г.като са
включени в СД и VIES-декларациите
за съответния данъчен период. Към инвойс фактурите с : №
**********/23.12.2010 г. на стойност 189 лв.;
№ **********/23.12.2010 г. на стойност 2100 лв.;
№ **********/27.02.2011 г. на стойност 1680 лв.;
№ **********/01.03.2011 г. на стойност 1000лв.;
№ **********/11.03.2011 г. на стойност 2000 лв.;
№ **********/19.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;
№ **********/21.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;
№ **********/22.12.2011 г. на стойност 39 150 лв.;
№ 10000000101/26.12.2011 г. на стойност 39 150
лв.;
№ 10000000102/27.12.2011 г. на стойност 39 150
лв.;
№ 10000000103/30.12.2011 г. на стойност 39 150
лв.;
№ 10000000135/06.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000136/06.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000137/07.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000138/07.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000139/08.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000140/08.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000141/09.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000142/09.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000143/10.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000144/10.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000145/13.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000146/13.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000147/13.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000148/14.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.;
№ 10000000149/15.08.2012 г. на стойност 39 120
лв.;
№ 10000000150/15.08.2012 г.\на стойност 39 120 лв.
и
№ 10000000151/20.08.2012 г. на стойност 39 120 лв.
– на обща стойност 906909лв. са били представени и 17 бр. международни
товарителници /доброволно предадени от св. Ж.Г./ с получател SURAI GRUP SRL с превозвач „Еуфорбия“
ЕООД. Ревизионните органи са установили, че
транспорт към гр. Кълъраш,Р.Румъния на захар не е извършван от фирмата,
посочена като превозвач. В резултат на това е било прието ,че липсва извършване
на вътреобщностна доставка/ВОД/ като стоката е продадена на вътрешния пазар,
т.е. извършени са облагаеми доставки и съответно следва да се начисли ДДС в
размер на 181 381,80 лв.
Отделно
от това, при извършената от данъчните органи инвентаризация, е било установено,
че към дата 03.09.2012 г. съгласно
счетоводните регистри стоковата наличност на „Камерун груп“ ООД е следвало да
възлиза на 2 500 088.30 лв. При проверката в обект, използван като
складово помещение и находящ се на адрес гр. Силистра, ул. „Хараламби Джамдиев“
№ 1 е била констатирана липса в такъв размер. За тази липса не са били налице
документи , доказващи ВОД или сделки, извършени към регистрирани по ЗДДС лица в
страната. Не били издавани фактури, касови бонове, доставки не са описани в двениците за продажби и тези
данни не са намерили приложение в СД по чл. 125 от ЗДДС за всеки данъчен период
от 01.11.2010 г до 14.10.2012 г. В резултат на това на „Камерун груп“ ООД
допълнително е начислен дължим по ЗДДС данък в размер на 500 017.66 лв.
Било е
установена също така, че стоката ,документирана като ВОД към SURAI GRUP SRL за сумата от
906 909лв. и липсващата в склада наличност за сумата от
2 500 088лв. / или общо 3 406 997лв/ е била придобита от „Камерун груп“ ООД ,чрез
вътреобщностно придобиване /ВОП/, което е било документално обосновано, т.е.
били са налице реални покупки от търговци, от страни от ЕС и регистрирани по
ЗДДС и по тези сделки не са били
установени нарушения от страна на данъчните органи
В
процеса на разследване са били извършени множество процесулано-следствени
действия за проверка на констатациите на данъчните органи.
-
били са разпитани лицата, които са извършили
ревизията – св. З.Ц. и св. Г.Х.
-
собственикът на „Еуфорбия“ ЕООД
-
служители в „Еуфорбия“ ЕООД
-
св. Ж.Г.
– собственик на фирма за счетоводни услуги,
-
била е
разкрита банкова тайна с оглед установяване на движението на парични средства
по банковите сметки на „Камерун груп“ ООД .
-
Съответно
са били назначени съдебно-счетовна експертиза – със заключение,потвърждаващо
констатациите на данъчните органи и съдебно-почеркова експертиза – със
заключение, че подписите в графа „подпис
и печат на изпращаш“ във всички ЧМР-та
са положени от подс. Д.Д., подписите в графа „подпис и печат на получател“ не са положени от собственика и
управителя на SURAI GRUP SRL
– Сурай Сюлейманов.
Всяко
едно от тези доказателства , по отделно и в своята съвкупност , е било
анализирано от наблюдаващия делото прокурор и е довело до извод за доказаност
на констатациите на данъчните органи.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, и след като установи, че
самопризнанието на подс. А. се подкрепя
от събраните в досъдебната фаза на производството доказателства, настоящата
инстанция приема , че правните изводи за довършено от обективна и субективна
страна престъпление по чл. 255,ал.3 във вр. с ал.1, т.т 2,3 и 5 и чл. 26 от НК са единствените, до които би могло да
се стигне, след анализ на доказателствения материал.
Подсъдимият, в качеството си на управител на „Камерун
груп“ ООД и данъчно задължено лице по ЗДДС е осъществявал сделки с търговци от
ЕС като е извършвал предимно вътреобщностни придобивания и вътреобщностни
доставки, по които съгласно ЗДДС този търговец не начислява и не заплаща ДДС в
Р.България.
Вътреобщностното
придобиване /ВОП/ съгл. чл.13,ал.1 от ЗДДС е
„придобиването на правото на
собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока, която се
изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга
държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.“
Съгл. чл.
7, ал.1 от ЗДДС Вътреобщностната доставка /ВОД/ на стоки е „доставката на стоки, транспортирани
от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на
получателя от територията на страната до територията на друга държава членка,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка“.
Тогава, когато
стоката е предмет на ВОД съответният търговец не начислява и не заплаща ДДС в
страната. В случай,че стоките бъдат реализирани в страната, те се превръщат в
облагаеми доставки със задължение за начисляване на ДСС. Данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена./чл. 25 от ЗДДС/ С настъпване на данъчното събитие ДДС
става изискуем за облагаемите доставки.
Безспорно,
стока на обща стойност 3 406 997 лв. е „внесена“ в страната чрез ВОП
от подс.Д.Д.. Част от същата, на стойност 906 909 лв. е била „предмет“ на
ВОД към SURAI GRUP SRL
като са използвани документи с невярно съдържание – фактури и ЧМР/ за което
липсва обвинение/, поради което не е налице реална вътреобщностна доставка, а
такава на вътрешния пазар и за данъчно задълженото лице е налице основание да
начисли ДДС в размер на 181 381, 80
лв. Тези „доставки“ са били отчетени в съответните дневници на дружеството, включени
са в СД за данъчния период неправилно като ВОД. От друга страна това означава, че стоката счетоводно е оформена
като напуснала склада, т.е официално и счетоводно не е налична на склад / и възражението на защитата в тази насока се
явява неоснователно/ . За липсващата стока , на обща стойност
2 500 088 лв. няма издадени никакви счетоводни документи, доказващи
извършени сделки, бракуване или премесване на същата. В същото време е налице
приход за фирмата в размер на 3 700 764.66 лв. Логичен е изводът, че
са извършени доставки в страната, които не са документално оформени, съгласно
изискванията на ЗСч., поради което е начислен дължим данък в размер на
500 017.66 лв.
Съответно
всяко едно от горните обстоятелства не е могло да намери отражение в дневника
за продажба, не е отразено счетоводно по реда на извършването на сделките съгл.
изискванията на чл. 2 от ЗСч.
В подаваните
справки декларации / от страна на упълномощено лице, извършващо счетоводни
услуги/ извършените облагаеми доставки не са били отразени за данъчния период.
Чрез подаване
на СД по чл. 125 от ЗДДС, в която не са отразени данъчни събития и не е
начислен дължим ДДС, за да се установи и падежът на данъчното задължение по
отношение на данъчно задълженото лице , подс. Д.Д. е затаил истина.
По
гореустановия начин подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние – избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в особено големи размери – на престъплението по чл. 255, ал.3 във
вр. с ал.1, т.т.2,3 и 5 от НК.
За фактите и тяхната достоверност, установени
от данъчните органи, свидетелстват показанията на св. Ц.и Х., извършили
ревизията.
От друга
страна техните свидетелски показания се
подкрепят и от събраните, в хода на досъдебното производство,
доказателства: – разпитания св. Я.Н.Я. –
управител на „Еуфорбия“ ЕООД , което дружество по документи е „извършило“
транспорта на процесната стока твърди, че неговата фирма не е извършвала такъв
превоз. По искане на подсъдимия, свидетелят е предоставил празни, но подписани
и подпечатани с негов печат екземпляри от ЧМР-та, които впоследствие са били
използвани от подс. Д., за да докаже осъществена ВОД към Румъния. Това се
потвърждава и от показанията св. Я.
В унисон са и
свидетелските показания на св. И.И., И.И. и М.Й. ,работещи като шофьори в
„Еуфорбия“ ЕООД , които твърдят, че не са правили транспортни курсове на захар
до гр. Кълъраш , така както е отбелязано в съответните международни
товарителници.
Видно от
заключението по почерковата експертиза подписът за „получател“ на стоката
на процесните инвойс фактури не е
положен от С.С. , собственик на SURAI
GRUP SRL, но подписът в графа „подпис и печат на изпращача: е положен
именно от подс. Д.
Според
показанията на св. Ж.Г. , собственик на фирма за счетоводни услуги, тя е била
упълномощена да води счетоводството на „Камерун груп“ ООД и да подава
съответните СД пред ТД НАП. Г. е водила счетоводството на дружеството до месец
октомври 2013 г. като винаги е контактувала само и единствено с подс. Д..Той и е предоставял
счетоводните документи, които тя е осчетоводявала и въз основа на които е
попълвала нужните справки –декларации и подавала в ТД НАП.
Не на последно
място от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
стока на стойност 3 406 997 лв. , предмет на ВОП е била реализирана
без да са налице съответни счетоводни документи, като за част от нея са
представени фалшиви, за да се обоснове ВОД. Изводите , че цялото количество
захар, предмет на ВОП е реализирано на вътрешния пазар и е следвало да се
осчетоводи като облагаеми доставки в страната с дължим ДСС в общ размер на
681 399.46 лв.- „особено големи размери“ по чл. 93,т.14 от НК- се градят на липсата на документни и най-вече
на такива, които да докажат противното, а именно да е налице ВОД към търговец
от страна членка на ЕС. В същото време за дружеството са налице приходи в
размер на 3 700 764.66 лв. видни от приложените по делото банкови
извлечения и намерили отражение в счетоводната експертиза, но не намерили
такова в съответните справки декларации за конкретен данъчен период.
Поради липсата
на документи не може да се установи и точна дата на времеизвършване на всяко
едно от престъпните деяния, което обосновава наличната квалификация на
престъплението като продължавано, по смисъла на чл. 26 от НК. Логични са
изводите на ОП Силистра, че такова огромно количество захар е невъзможно да
бъде реализирано с единичен акт и за процесен период е отчетен периода на
данъчната ревизия от 01.11.2010 г. до 30.09.2012 г. с прибавен и срок за подаване на последната СД
по чл. 125 от ЗДДС за данъчния период месец септември 2012 г. По този начин се
определя началния и крайния момент 01.11.2010 г.-14.10.2012 г. , през който се
приема, че е било налице данъчно събитие, водещо до задължение за начисляване
на определен ДДС , станал в последствие
изискуем по силата на ЗДДС. Това
води и до извод за наличие на две и повече отделни деяния, които осъществяват
един и същ състав на престъплението, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко
последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното.
Субективният
елемент – пряк умисъл - за извършване на престъпление по чл. 255, ал.3 във вр.
с ал.1, т.т.2,3 и 5 и чл. 26 от НК е налице и се доказва безспорно от
доказателствата по делото:
Кочанът с
фактури се е намирал у подс. Д.. Той е изготвял и предоставял на св. Ж.Г. счетоводни документи, които тя е
осчетоводявала и съответно декларирала / в качеството си на упълномощено лице/
в СД подавани лично от нея пред ТД НАП. Лично е представил документи за ВОД,
които реално не са осъществявани, но са осчетоводени. Не е представил документи за сделки, които
пък са били извършени и така не са могли да бъдат отразени стопански операции в
поредност на извършване и по този начин се стига до затаяване на истина.
Налице е така нареченото „посредствено
извършителство“. Наказателна отговорност от свидетелката не може да бъде
търсена, тъй като Г. не е била в състояние да знае, нито пък е била длъжна да
знае, че представените за осчетоводяване инфойсфактури и ЧМР са фалшиви. Така
също няма как да осчетоводи и включи в СД фактури, които не са й представени за
конкретен данъчен период. Такива не са представени и до приключване на
съдебното следствие.
Фактът, че
подс. Д. е поискал непопълнени международни товарителници от св. Я., и тези
документи после са представени на св. Г. за включване в дневника за продажба на
„Камерун груп“ ООД , за да се докаже ВОД и да не се начисли следващ се ДДС, сам
по себе си говори за целенасочени действия към укриване на данъчни, т.е
установяването на реално дължим ДДС и последващото му плащане. Неизготвянето на
документи, оправдаващи липсата на стока, но пък наличен финансов приход по
сметките на дружеството, също говорят за умишлените действия на подс. Д.,
изразяващи се в съзнаване на обществено опасния характер на деянието,
предвиждане на неговите обществено опасни последици и целенасоченост към
постигане на престъпен резултат.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Д. за
осъщественото деяние, съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало,
- като отегчаващи вината обстоятелства –
размерът на невъзстановения и дължим ДДС надхвърлящ многократно определения
минимум в чл. 93,т. 14 НК за „данъци в особено големи размери“
и прие за
налични предпоставките за прилагане на чл. 58а, ал.1 от НК, като спазвайки
разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 от НК наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода около средния
размер, а именно за срок от четири години
и шест месеца, което след редукция намали на
три години. На осн. Чл. 66 от НК отложи изпълнението на наказанието за
срок от пет години.
С налагането на това наказание, по преценка на
съда, в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и
най-вече би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху подсъдимия
Д., като му се дава и възможност за доброволно издължаване към бюджета на Р.
България. Така наложеното на подсъдимия
наказание ще го постави в условия на морално-волеви задръжки, които да формират
у него достатъчно съзнание за спазване на правовия ред в страната. Това от своя
страна би го мотивирало за в бъдеще да се противопоставя на всичко, което би го
предизвикало към противоправни прояви.
Подс. Д. бе
осъден за заплати и направените в досъдебното производство разходи.
На основание
чл. 309, ал.2 от НПК съдът замени
взетата по отношение на подсъдимия
мярка за неотклонение с“ПОДПИСКА”.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.