№ 161
гр. Варна , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901190 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:44 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „УП БЪЛГАРИЯ 14“ ЕООД, редовно
призовано по реда на чл. 42, ал. 3 ГПК, представлява се от адвокат П.П., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
редовно призовано по реда на чл. 42, ал. 3 ГПК, представлява се от адвокат Н.Б., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД, редовно призовано по реда на чл. 42, ал. 3 ГПК, не се представлява.
АДВ. П. Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след
спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални
пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.
АДВ. П.: Нямам допълнения към исковата молба и допълнителната искова молба.
Поддържам същите и оспорвам депозираните отговори. Запознат съм с проектодоклада и
нямам възражения по същия.
1
АДВ. Б.: Нямам допълнения към отговора и допълнителния отговор. Оспорвам
исковете. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на
спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи
към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение №
407/02.04.2021 година, както следва:
Предявени са в условията на обективно съединяване искове от „УП БЪЛГАРИЯ 14“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпредел. мрежа на основание договор
за присъединяване № ДУА-895/16.06.2008-3060-ВГ-22.07.2008-4020-ВГ-27.05.2009, сключен
на 02.06.2009 год. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Ищецът излага, че по силата
на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 138/20.04.2010 год., сключен с
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на
база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/31.03.2010 год. на ДКЕВР.
Сочи, че въведената с Решение № Ц-010/31.03.2010 год. преференциална цена за изкупуване
на ел. енергия се прилага трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед
изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5 от ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 год. на
КЕВР е установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като е
установено нетно специфично производство от 2 000 kWh, при определената цена - 188.29
лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и НСП
от 2 300 kWh, при определената цена - 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически
централи работещи над 2 250 часа /т.1.8/.
Изложено е, че през м. ноември 2017 год. е произвел и доставил на ответника ел.
енергия в размер на 404,456 мWh, произведена след достигане на границата от 2000 кWh
НСП, но преди достигане на прага от 2 300 кWh НСП и без да е достигнала 2 250 ефективни
часа работа, като продажната цена за посоченото количество е тази по т.1.7 от Решение СП-
1, а именно 188.29 лв./ MWh, за което е издадена фактура № 124/30.11.2017 год. на обща
стойност 91 386.02 лева с ДДС. Сочи се, че ответникът заплатил само част от сумата по
фактура № 124 в размер на 48 060.84 лева, поради което към настоящия момент дължи
остатъка от 43 325.18 лева с ДДС, както и обезщетение за забава в размер на 12 347.67 лева,
считано от 29.12.2017 год. до датата на подаване на исковата молба. Сочи също, че през м.
декември 2017 год. е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 683,814
МWh, за което е издадена фактура № 126/31.12.2017 гoд. на стойност 151 801.61 лева с ДДС,
2
като продажната цена за количеството от 536,878 МWh е 188.29 лв./MWh, съотв. дължимата
преференциална цена по т.1.7 от Решение СП-1, преди достигане на 2 250 ефективни часа, а
продажната цена за количеството от 146,936 МWh е 172.95 лв./MWh, съотв. дължимата
преференциална цена по т.1.8 от Решение СП-1 след надхвърляне на 2 250 ефективни часа.
Ищецът пояснява, че е приложил тези цени, тъй като през м. декември количеството ел.
енергия от 536,878 МWh е произведено, докато централата е работила при надхвърлен праг
от 2 000 МWh НСП, но преди достигане на 2 300 МWh НСП и преди 2 250 часа работа, а
количеството ел. енергия от 146,936 МWh е произведено през същия месец декември 2017
год., но след като централата е надхвърлила 2 250 ефективни часа и без да е достигнала
прага от 2 300 МWh НСП. Твърди, че общото произведено количество ел. енергия за м.
декември в общ размер на 683,814 МWh подлежи на изкупуване последователно по двете
преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 на КЕВР, защото през целия месец
централата не достигнала прага от 2 300 МWh НСП. Сочи, че ответникът заплатил само част
от сумата по фактура № 126 в размер на 10 031.81 лева, поради което към настоящия момент
дължи остатъка от 141 769.80 с ДДС, както и обезщетение за забава в размер на 39 341.24
лева, считано от 25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
Твърди, че ответникът следва да заплати количествата доставена ел. енергия до 15
работни дни след получаване на фактурата, както и че срокът за заплащане е изтекъл, с
което обвързва дължимостта на сумите по процесните фактури съответното им обезщетение
за забава. Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с
позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществуват договорни или
законодателни причини да прилага друг механизъм за заплащане извън вече приетия в
отношенията между страните.
Относно формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към момента
на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в
Решение Ц-010/31.03.2010 год. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години. С
влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011
год./, на основание §7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните,
запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата
на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-010. Ищецът сочи, че с посоченото
решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената
ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две преференциални цени
за изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко работни часа е
достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за
централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи
работили над 2500 часа. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 год. е въведен
допълнителен критерий досежно количествата енергия, подлежащи на изкупуване по
преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по
преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично
производство на ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично
3
производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар. Въз основа
на така приетите изменения в закона е постановено Решение СП-1/31.07.2015 год., с което
са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като съгласно т. 1.7
нетното специфично производство за електрическа енергия на вятърни ел.централи при
определена цена 188,29 лв., без ДДС /т.е. т.8 от Решение Ц-010/ е 2000 kWh за вятърни
ел.централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1 нетното специфично
производство на вятърни централи при определена цена от 172,95 лв., без ДДС /т.е т.9 от
Решение Ц-010/ е 2300 kWh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250 часа. С оглед на
така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциалната цена по т. 8 и
т. 9 от Решение Ц-010 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на
единица инсталирана мощност на вятърна ел.централа, ищецът твърди, че ответникът
следва да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по
преференциална цена, до достигане на максималното количество от 2000 kWh при условие,
че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната
централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да изкупува произведената от
нея енергия по преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-010. Едва след достигне на 2300
kWh НСП, ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на балансиращия
пазар.
Накрая, излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т. 1.7 с
Решение № 1177/23.02.2018 год. по адм. дело № 8522/2015 год. на Административен съд –
София, потвърдено в тази му част с Решение № 1115/28.01.2019 год. по адм. дело №
5284/2018 год. на ВАС, с обратно действие са заличени установеното НСП, поради което и
не съществува НСП, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по преференциални
цени, а единственият приложим критерий за определяне на цената е този дали централата
работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Сочи, че постановеното впоследствие
Решение СП-5 от 28.03.2019 год. на КЕВР е постановено при липса на компетентност, тъй
като ВАС не връща административната преписка на КЕВР за постановяване на ново
решение, а освен това сочи и че с Решение № 6355 от 29.10.2019 год., постановено по адм.д.
№ 4422/2019 год. по описа на АССГ, Решение СП-5 е обявено за нищожно, което е предмет
на обжалване пред ВАС. В тази връзка и с оглед предварителното изпълнение на решението
по см. на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ отправя искане за осъществяване на инцидентен съдебен
контрол по отношение на законосъобразността на административния акт.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД депозира
писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната
неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.
енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на НСП е
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 гoд., а за количеството ел.
енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за
излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно
4
приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението
на т. 1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15 год., ответникът заплащал произведената ел.енергия
над нетното специфично производство по цена за излишък. Излага, че ищецът е следвало да
издаде кредитни известия и коригира данъчната основа посока намаление до приложимата
цена за излишък на балансиращия пазар. Според ответника тълкуването на разпоредбите на
ЗЕВИ във връзка с решенията на КЕВР водят до извод, че прагът, след който не се дължи
преференциална цена за произведената енергия е съответстващото за категорията нетно
специфично производство, а не ефективните часове за ценовата категория, а в конкретика
законът допуска да бъдат заплатени по преференциална цена само 2000 kWh, респективно
остатъкът при продажба се заплаща по цена за излишък.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията в отговора, като отново подчертава, че Решение СП-5/28.03.2019 год.
е предмет на административно обжалване, поради което моли за проверка на валидността му
в рамките на настоящото производство.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива
своите за неоснователност на исковете.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник
– ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно
правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик,
изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е
продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год.;
количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на
фактурите от ответника, плащанията, извършени от ответника за двата месеца.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно правоотношение,
изпълнение на задължението си по договора, механизма за определяне на приложимата
цена.
В тежест на ответника е да установи твърдения си във връзка със собствената му
изправност, както и останалите правоизключващи и правопогасяващи спорното право
факти, на които основава своите възражения, включително заплащане на дължимата цена за
изкупената ел. енергия.
5
УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за очертаване на
основанието на иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими
доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай
на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
АДВ. П. Моля, да приемете приемете като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи.
АДВ. Б.: Не възразявам да бъдат приети представените с исковата молба писмени
документи като доказателство по делото.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и допуснати до приемане
писмени документи следва да бъдат приети като доказателство по делото.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата
молба писмени документи: договор за изкупуване на електрическа енергия между Енерго-
Про Продажби и ищеца; договор за присъединяване между Енерго-Про Мрежи и ищеца;
фактура № 124; извлечение от разплащателна сметка № 111/31.12-2017 г., фактура № 126,
извлечение от разплащателна сметка № 9/26.01.2018 г., писмо от КЕВР от 2008 г.; Писмо
изх. № Е-04-01-4/28.04.2015 г.; писмо изх. № EPS-61/04.12.2017 г., писмо изх. № EPS-
01/04.12.2017 г., писмо от „Енерго Про“, изчисление на обезщетение за забава по иск I,
изчисление на обезщетение за забава по иск II.
АДВ. П. Моля, да спрете производство по настоящото дело до окончателното
приключване на административно дело № 1719/2021 г. по описа на АССГ, което има за
предмет проверка на законосъобразността на решение СП-5 на КВЕР. Представям копие от
разпореждане, с което се доказва, че това дело е висящо. Представям и определение №
183/18.03.2021 г. по търговско дело № 1184/2020 г. по описа на ВКС, като по това дело е
допуснато до обжаване решение на Апелативен съд – Варна, с аргументи, че следва да бъде
проверена допустимостта му поради отказът на Апелативен съд – Варна да приложи
нормата на чл. 229, ал. 1, . 4 от ГПК. Налице е и друго определение № 217/01.04.2021 г. на
ВКС по гр.д. № 1219/2020 г. Считам, че са налице основания за спиране на производството
по настоящото търговско дело.
АДВ. Б.: Искането за спиране е допустимо, но по същество го намирам за
6
неоснователно. Съображенията ми са в следния смисъл: запознах с представеното от
колегата определение по търговско дело № 1184/2020 г. на ВКС, като с него е допуснато
касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост на решението на Апелативен
съд – Варна. Следва да се отбележи, че по поставените въпроси касаторът по това изобщо не
е обосновал недопустимост, но предвид служебната проверка, която дължи и ВКС е
допустимо решението до касационно обжалване. За да допусне, ВКС се е позовал на
служебно известно нему определения на ВКС, в които определения, ВКС е оставил без
уважение касационни жалба на EVN България Електроснабдяване срещу определение на
Апелатевен съд, с което е спряно производството по тези дела, на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК. Обръщам внимание, че от ВКС е поставена и трета група актове, а именно:
определение № 597/30.09.2019 г. по ч.т.д. № 1628/2019 г. на ВКС. С този акт, ВКС по жалба
на „Енерго Про Продажби“ е отменено определение на Апелативен съд – Варна, с което
делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За разлика, обаче от посочените от мен
предходни определения на ВКС, в този акт, ВКС се е произнесъл по същество. Произнесъл
се е по поставения въпрос и отменил определението на Апелативен съд – Варна, с което
делото е било спряно. Аналогията с настоящия спор е ясно проследима. ВКС е посочил, че
отмяната на индивидуален административен акт е нов факт, е не факт, включен в
настоящото спорно право, на което се основава искът. В тази връзка, ВКС е посочил, че този
административен акт вече е породил своето действие на основание чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Т.е.
неговото допуснато, по силата на закона предварително изпълнение. Именно по тези
съображения, намирам, че не са налице основания за спиране на производството по
настоящото търговско дело.
СЪДЪТ като взе предвид направеното от ищцовата страна искане намира същото за
неоснователно, тъй като вероятното произнасяне на ВКС в производство по чл. 280 от ГПК
не съставлява основание за спиране на производството по настоящото дело, а посоченото
административно дело № 1719/2021 г. по описа на АССГ, СЪДЪТ намира, че не съставлява
пречка за движение на настоящото, с оглед на обстоятелството, че административният акт се
ползва с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал. 9 от
ЗЕ с оглед законодателната преценка за наличие на особено важен държавен и обществен
интерес. Предварителната изпълняемост означава, че административният акт се прилага,
независимо от предприетото обжалване. Потенциалното увреждане на правата на
адресатите на индивидуалния административен акт е съобразена чрез предвиждане на
нарочни възстановителни компенсаторни мерки в чл. 301 от АПК. Предварителната
изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има релевантно
и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете
законово предвидената му предварителна приложимост в отношенията между страните.
Поради това, обжалването на административния акт няма релевантно значение за
междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране
на гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съответно искането в този смисъл
следва да бъде оставено без уважение.
7
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за спиране на
производството по настоящото търговско дело до приключване на производството по
административно дело № 1719/2021 г. по описа на АССГ, респективно до прознасяне по
търговско дело № 1184/2020 г. по описа на ВКС.
АДВ. П. Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. Б.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. П. Правя възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните
от ответната страна разноски.
СЪДЪТ предвид изчерпването на доказателствените искания, намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на основание чл. 149,
ал. 1, изр. ІІ от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
АДВ. П. Моля, съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху оспорения
административен акт, като съобрази всички предпоставки за нищожност и
незаконосъобразност, посочени в исковата молба и допълнителната искова молба, както и
предпоставките чл. 146 АПК.
Моля, да уважите предявените искове като основателни и доказани, като присъдите
сторените разноски и да ми дадете възможност да представя писмена защита.
АДВ. Б.: Моля, да отхвърлите предявените искове като неоснователни и недоказани.
Моля, да ми дадете срок за писмена защита, като присъдите сторените разноски.
По отношение на искането за инцидентен съдебен контрол намирам същото за
неоснователно. В представеното от ищеца определение на ВКС ясно е видимо, че по всички
поставени въпроси, вкл. по тези задължена ли е първата инстанция, в конкретния случай,
въззивната такава да извърши косвен съдебен контрол, тези въпроси са оставени без
разглеждане, изобщо няма произнасяне по тях. В този смисъл не следва да бъде извършван
инцидентен съдебен контрол на решение СП-5, доколкото същото не поражда права и
задължения за някоя страна, а единствено има декларативен ефект.
8
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, като дава
възможност на процесуалния представител на ищцовата страна да изложи правните си
доводи по съществото на спора, в писмена форма, в едноседмичен срок,считано от днес,
респективно на процесуалния представител на ответната страна, в 10-дневен срок и обяви,
че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.55 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9