Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.
София, 02.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Алина
Тодорова, разгледа търговско дело № 2465 по описа за 2017г. и взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от С.О.срещу „Д.“ ЕООД при условията на обективно
кумулативно съединяване:
1)
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
приватизационен договор от 25.05.2009г. за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ обществена тоалетна, находяща се в гр. София, градинка „Докторски
паметник“ и ул. „Кракра“, поради неизпълнение на задължения на купувача за
инвестиции по чл. 8, ал. 3 от договора;
2)
осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 32 610,00
лв. – неустойка по чл. 12, ал. 2 от приватизационния договор, дължима при
разваляне на договора.
Ответникът
оспорва исковете с възражения, че процесният договор не съдържа клауза за
неустойка с твърдяното от ищеца съдържание (възраженията са мотивирани с
оспорване на представения с исковата молба препис от страница 4 от договора и
съображения, че документът в посочената част не носи подпис на управителя на
ответника), процесният имот е продаден от ответника с договор от 03.06.2009г.,
ищецът не е изпълнил задължението си да отправи предупреждение и предостави подходящ
срок по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на задълженията на ответника.
Оспорва
исковете и с възражения за изтекла погасителна давност по чл. 87, ал. 5 ЗЗД и
чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
С
процесния договор от 25.05.2009г. (приет като писмено доказателство по делото)
ищецът прехвърля на ответника правото на собственост върху процесния недвижим
имот срещу продажна цена в размер на 108 700,00 лв. и задължение на
ответника за извършване на инвестиции в имота в размерите и сроковете,
определени в чл. 8, ал. 3 от договора.
С
клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено право на ищеца да развали
договора в случай, че ответникът не изпълни задълженията си за инвестиции с
повече от 50% от общия им уговорен обем, а с клаузата на чл. 12, ал. 2 от
договора е предвидено, че в случаите по алинея 1 страните дължат връщане на
даденото по договора, а ответникът дължи неустойка в размер на 30% от
продажната цена.
Оспорването
от ответника на съдържанието на цитираните клаузи, обективирани на страница 4
от договора, е опровергано от представения по делото препис от договора, вписан
в агенцията по вписванията.
Възраженията
на ответника, че процесният имот е продаден на трето лице се установяват от
приетия като писмено доказателство нотариален акт от 03.06.2009г., но не обусловят
отхвърляне на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а единствено
непротивопоставимост по отношение на третото лице на последиците от разваляне
на договора между страните по делото.
Неоснователност
на предявените искове не обусловят и възраженията на ответника за липса на
отправено предупреждение с подходящ срок от ищеца по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, тъй
като съдържанието на клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора изключва
приложението на цитираната законова разпоредба в отношенията между страните,
възникнали със сключването на процесния договор.
Основателни
обаче се явяват възраженията на ответника за изтекла погасителна давност.
Съгласно
чл. 87, ал. 5 ЗЗД правото да се развали договор се погасява с петгодишна
давност.
Давността
започва да тече от датата, на която правото е възникнало, в процесния случай –
от датата 25.05.2010г., на която е изтекъл предвиденият в чл. 8, ал. 3 от
договора срок за изпълнение на задълженията на ответника за извършване на
инвестиции в процесния недвижим имот в размер на 30 000,00 лв.
(представляващи повече от 50% от общия размер на инвестициите по
приватизационния договор).
Исковата
молба е подадена на 24.04.2017г., тоест след изтичане на давностния срок по чл.
87, ал. 5 ЗЗД, а възраженията на ответника, че давността е спряла да тече в
периода от 09.03.2011г. (когато в търговския регистър е вписано заличаване на
ответното дружество) до 06.11.2015г. (когато вписването е заличено като
последица от влязло в сила съдебно решение по т.д. №431/2012г. на СГС, ТО,
VІ-17 с-в, с което е уважен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ), се
явяват неоснователни, тъй като макар и посочените обстоятелства да се
установяват по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, същите не
покриват никоя от хипотезите на разпоредбата на чл. 115 ЗЗД, която според
трайно установената съдебна практика на ВКС (виж напр. решение №153 от
09.10.2015г. по т.д. №2304/2014г. на ВКС, І т.о., определение №657 от
01.08.2017г. по гр.д. №547/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №680 от
29.11.2018г. по т.д. №830/2018г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в тях съдебни
актове на ВКС) изрично и изчерпателно регламентира основанията за спиране на
давността без възможност за прилагане на тези основания по аналогия към други
случаи, които обусловят невъзможност за упражняване на правата на кредитор през
определен период от време.
Отхвърлянето
на конститутивния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
процесния договор предпоставя същия изход по осъдителния иск за неустойка по
чл. 12, ал. 2 от договора, тъй като съдържанието на цитираната клауза обусловя
възникването на вземането на ищеца за предвидената в нея неустойка именно от
развалянето на договора.
Дори да се приеме, обаче, че клаузата
предвижда вземане на ищеца за неустойка наред и независимо от правото му да
развали процесния договор в хипотезите на чл. 12, ал. 1 от договора, то в такъв
случай изискуемостта на вземането за неустойка също е настъпила на 25.05.2010г.
(датата, на която ответникът е в неизпълнение на задълженията си за инвестиции
с повече от 50% от общия им уговорен обем), от което пък следва, че вземането
за неустойка е погасено по давност на 25.05.2013г. с изтичането на тригодишния
давностен срок, предвиден в чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.О.с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Д.“ ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
градинка “Докторски паметник”, офис помещение в обществена тоалетна: 1) конститутивен
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на приватизационен
договор от 25.05.2009г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
обществена тоалетна, находяща се в гр. София, градинка „Докторски паметник“ и
ул. „Кракра“; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 32 610,00
лв. – неустойка, дължима съгласно чл. 12, ал. 2 от приватизационния договор от
25.09.2009г.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: