Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Захариева ВНЧД № 295/2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
разпореждане от 29.09.2020 г. на
съдия-докладчик по НЧХД № 4525/2021 г. по описа на 100 състав, НО, СРС, е
прекратено наказателното производство по делото на основание чл.247а, ал.2, т.2
вр. чл.250, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
Срещу разпореждането е постъпила жалба от
частния тъжител, с която се иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото
за разглеждането му по същество. В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, тъй като тъжбата е в
съответствие с изискванията на чл.81 от НПК. Твърди се, че с молба от
29.07.2020 г са уточнени релевантните към обвинението факти.
В жалбата не
се прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.
Срещу
жалбата е постъпило възражение от служебния защитник, назначен от СРС на
подсъдимата И..
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага събиране на доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител – адв. М.,
поддържа жалбата. Счита, че частният тъжител е изпълнил всички указания на
Софийски районен съд, като е посочил конкретен период и конкретни дати в този
период, в който М.И. не е изпълнявала съдебно решение, по което тя е страна и е
била уведомена относно неговата разпоредителна сила. Поддържа, че липсата на
посочени свидетели и доказателства не съществен пропуск на тъжбата по чл. 81 НПК, защото доказателствени искания се правят в съдебното производство, а с
уточняващата молба са конкретизирани по време и място деянията, за които е
повдигнато обвинение. Иска се от съда да отмени разпореждането за прекратяване
на делото и да върне същото за разглеждането му по същество.
Частният тъжител Д. намира за необосновани
твърденията, че с направеното в тъжбата и уточняващата молба описание на
престъпленията е нарушено правото на защита на подсъдимата. Счита, че тъжбата
му отговаря на изискванията на закона, а направените в нея искания за
присъединяване на прокурорските преписки целят единствено попълването на
доказателствената съвкупност по делото.
Защитникът на подсъдимата – адв.А., пледира, че в
случая констатираните от съда пропуски в тъжбата не са отстранени, а се прави
препратка към материали, събирани в други производства, което не може да
оправдае процесуалното бездействие на тъжителя. В този смисъл намира, че
тъжителят не е изпълнил указанията и моли съда да потвърди обжалваното
разпореждане.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Производството по НЧХД № 4525/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 състав е образувано по тъжба на Л.Д.Д.
срещу М.И.И. за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
С разпореждане от 01.07.2020 г. СРС не е дал ход на
тъжбата, като е дал указания в 7-дневен срок от получаване на разпореждането
тъжителят: 1. да внесе държавна такса за образуване на делото; 2. да посочи
конкретния период от време, в който М.И. не е изпълнила и осуетила изпълнението
на решение на СГС, 1 състав, по гр.д. № 7351/2011 г., с което се твърди, че на
тъжителя е определено право да вижда сина си всяка първа и трета събота от
месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч. в присъствието на майката, както и всяка
конкретна дата в този периода, в който М.И. не е изпълнила и е осуетила изпълнението
на това съдебно решение, както и да посочи чрез какви свои действия М.И. е
сторила това, включително да уточни на кой адрес в този период е живеела М.И.
заедно с детето В.Д.; 3. да посочи, визираните в т. 2 обстоятелства и касателно
твърдението му за неизпълнение и осуетяване на съдебно решение №
8298/09.06.2016 г. по гр.д. № 70930/2014 г. на СРС, потвърдено с решение на СГС
по гр.д. № 13 562/2016г., II въззивен
състав, влязло в сила на 18.03.2019 г., съгласно което тъжителят е имал право
да вижда детето си всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. в
присъствието на майката, 15 дни през лятото, по време, когато не съвпада с
годишния отпуск на майката, всяка четна година за Коледните и Великденските
празници от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден на празника,
всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10.00 ч. на първия до 18.00 ч.
на последния ден на празниците; 4. да представи заверени копия на документи,
представени към тъжбата с оглед връчването им на лицето, срещу което е насочена
тъжбата.
С молба, депозирана в указания от
съда срок, на 29.07.2020 г. тъжителят е
приложил квитанция за платена държавна такса и посочените в т. 4 от
разпореждането документи, конкретизирал е дните и периодите на неизпълнение на
всяко съдебно решение, което твърди, адресът на майката и детето и е посочил действията,
с които са осуетени опитите на тъжителя за осъществяване на личен контакт с
детето.
След запознаване с молбата, съдията-докладчик по
делото е постановил атакуваното разпореждане за прекратяване на наказателното
производство, като е приел, че тъжителят не е отстранил нередовностите изцяло и
тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК.
Въззивният съдебен счита, че разпореждането на
районния съд следва да бъде отменено.
В производството по дела от частен характер, тъжбата
има характер на обвинителен акт, поради което законът предоставя изисквания към
нейното съдържание, които са задължителни, но минимални, с оглед
обстоятелството, че същата се подава от лице без професионални знания. Нейното
предназначение е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен
процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на
подсъдимия в тях, поради което за да бъде гарантирано в най-пълна степен
правото на защита на подсъдимия, следва тъжбата да съдържа описание на фактите
на извършеното деяние, времето, мястото и начина, по който то е извършено. Това
е необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на
деянието от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата
частна тъжба, както и за това кой е компетентният да разгледа делото съд. При
наличие на твърдение за продължавано престъпление, какъвто е и настоящият
случай, в частната тъжба следва да се съдържа описание на фактите за всички
отделни деяния, включени в системата на чл. 26 НК. Посочването на начина на
извършване на престъплението визира задължението да се опишат всички известни
факти около механизма на деянието, причинените вреди и причинно-следствения
процес, за да може подсъдимият в най-пълна степен да разбере в какво е обвинен,
респ. да организира защитата си.
Районният съд неправилно е приел, че тъжителят не е
уточнил всяка конкретна дата от периодите, в които М.И. не е изпълнила и е
осуетила изпълнението на решение на СГС, 1 състав, по гр.д. № 7351/2011 г. и на
решение от 09.06.2016 г. по гр.д. №
70930/2014 г. на СРС, потвърдено с решение на СГС по гр.д. № 13562/2016 г., II въззивен
състав, в сила от 18.03.2019 г. В уточняващата молба тъжителят е посочил
конкретните периоди: от 19.10.2015 г. до 18.03.2019 г. и от 18.03.2019 г. до
„настоящия момент“, посочил е броя на деянията, включени във всеки от тях и
разделени по години, както и дните, съобразно съдебните решения, през които е
следвало да му бъде осигурен контакт с детето. Не може да бъде споделено
становището, че препращането към календара относно конкретните дати, на които М.И.
е осуетила контакти с детето, води до неяснота на описанието на твърдяното
престъпление. В процесния случай тъжителят е посочил с точни дати началния и
крайния момент на инкриминираните периоди, а всяко от отделните деяния е
индивидуализирано по начин, който не позволява объркване за времето, в което
подсъдимата не е изпълнила съдебните решения. Съдът отбелязва, че направеното
от Д. описание следва подхода на съда при определяне режима на лични контакти,
както и съдържанието на постановленията за привличане на обвиняем от прекратените
досъдебни производства, като се отличава с по-голяма конкретизация относно броя
на деянията, начина и мястото на изпълнението им.
По отношение на изразите „до момента“ и „до настоящия
момент“, правилно районният съд е приел, че следва да се разбира датата, на
която делото е заведено в СРС. При това положение не може да се приеме, че е
налице неопределеност относно крайния момент на инкриминирания период, а тази
част на обжалваното разпореждане съдържа вътрешно противоречие относно мотивите
на съда за съществуване на неяснота.
Освен това, видно от уточняващата молба, са изпълнени
указанията на съда за посочване на адреса, на който подсъдимата и детето са
живеели в конкретните периоди, както и с какви действия М.И. е извършила
деянията. На стр. 1 от молбата изрично е указано, че „настоящият и постоянният
адрес на детето е бил адреса на майката в гр. София“, който е посочен и като
адрес за призоваване на подсъдимата в тъжбата. Уточнени са и конкретните
действия, с които е извършено деянието, а именно „липсата на детето и майката
на адреса“, „не допуска да видя детето“, „не предостави детето“ и „отказа и
възпрепятства да осъществя контакт с детето ми и в Германия“. същевременно съдебната
практика непротиворечиво приема, че разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК изисква
частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, т.е. за
фактите, които се включват в състава на престъплението, но не е необходимо да
бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение на подсъдимия /Решение
№ 184 от 12.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 433/2012 г., II н. о./. С оглед на
това въззивният съд намира, че тъжителят в достатъчна степен е конкретизирал
елементите на изпълнителното деяние, така че да очертае фактическите рамки на
обвинението.
Неправилно районният съд е изтъкнал като непълнота
липсата на посочване на свидетели на посещенията на адреса на майката, тъй като
законът не само не поставя изискване за това при преценката за редовност на
тъжбата, но и разпитът на свидетели е способ за събиране на доказателства,
който се осъществява в последващ етап на производството, а именно в хода на
съдебното следствие.
За разлика от районния съд, настоящият състав не
счита, че навеждането за пръв път в уточняващата молба на твърдения за
неизпълнение на Решение на СРС, ГО, 117 с-в от 11.09.2015 г. задълбочава
неяснотата на описание на престъплението. В закона и практиката на ВКС не се
поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи
непълнотата в съдържанието на частната тъжба, стига непълнотата да е отстранена
преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК. Така
навеждането на твърдения за осуетяването на изпълнението на друго съдебно
решение по същество е изменение на обвинението чрез повдигане на ново обвинение,
за което на свой ред съдията-докладчик следва да упражни правомощията си по чл.
250 – 252 от НПК.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията-докладчик за
наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 4525/2020 г. по
описа на СРС, НО, 100 с-в, образувано въз основа на подадена тъжба от частния
тъжител Л.Д.Д. срещу М.И.И. за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК за
незаконосъобразни.
Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен и неправилен и делото следва да бъде върнато на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 29.09.2020г. на съдия-докладчик по НЧХД № 4525/2021 г. по описа на СРС, НО, 100
състав и ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.