№ 583
гр. Варна, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100500693 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20,
срещу решение №3254/31.10.2022г., постановено по гр.д. № 16481/2021 г. на
ВРС, с което е признато за установено спрямо Д. М. З., ЕГН **********,
адрес: ******, че сключеният между страните от разстояние договор за
потребителски кредит № 890422/29.05.2020 г. е недействителен, на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Моли се за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск по
съображения, че ГПР съответства на изискванията за яснота съгласно ЗПК, че
осигуряването на поръчител не е задължително условие за сключване на
договора, че възнаграждението на поръчителя не се включва в общите
разходи по кредита, тъй като нито се уговоря, нито се дължи на
кредитодателя, а при формирането на ГПР участват само тези разходи, които
са му известни. Поддържа се, че уговарянето на задължение за обезпечаване
на отпуснат кредит, поето доброволно от страната, не нарушава закона и не
представлява неравноправна клауза. Потребителят е бил запознат с това
изискване още на етап кандидатстване чрез електронната заявка и се е
1
съгласил с него. Клаузата е съобразена със завишения риск от
невъзвращаемост при този вид кредити.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че ГПР не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а невключването на такса
поръчителство в погасителния план се сочи като нарушение на чл.11, ал.1, т.
11 от ЗПК. Поддържа, че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита, поради което невключването им в ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика, водеща до това реално прилаганият в
отношенията между страните ГПР да не съответства на посочения в договора.
Недействителността на клаузата за ГПР води до нищожност на целия договор
по аргумент от чл.22 от ЗПК. Сочи съдебна практика и преюдициално
заключение на СЕС, които счита за относими към разглеждания случай.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. М. З. срещу
„Фератум България“ ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит №890422/29.05.2020 г., поради
противоречие със закона, евентуално съединен с искове за прогласяване
нищожността на чл.5 от договора за потребителски кредит №890422, поради
накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
евентуално поради неравноправност на основание чл.146, ал.1 ЗПК, тъй като
същата не е индивидуално уговорена и евентуално поради заобикаляне на
закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.19, ал.4 ЗПК вр. чл.21, ал.1 ЗПК.
Ищецът сочи, че по силата на сключен между страните договор за
потребителски кредит № 890422/29.05.2020 г., е получил кредит в размер на
сумата от 5000 лева, срещу насрещното задължение да я върне при
възнаградителна лихва в размер на 1150 лева или общо 6150 лева, в срок от
12 месеца, при уговорен ГПР – 49,11 %. С цел обезпечаване изпълнението по
договора, на основание чл.5 от същия, е поел задължението да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с „Фератум Банк“ срещу
възнаграждение в размер на 4650 лева, платимо на 12 равни месечни вноски.
С анекс от 29.05.2020 г., размерът на предоставения кредит е увеличен на
сумата от 7800 лева, при лихва в размер на 1794 лева. Допълнително
споразумение е сключено и с „Фератум Банк“, като дължимата сума по
договора за поръчителство е увеличена на 6836,08 лева. Ищецът счита, че
сключеният договор за кредит за недействителен, поради противоречие със
закона. Твърди, че определеният с договора за кредит ГПР е посочен като
абсолютна стойност, но е неясно по какъв начин е формиран и дали включва
всички разходи по кредита. Алгоритъмът за формиране и изчисляване на ГПР
е заложен в ЗПК, поради което е недопустимо използване на методика, която
2
не е предвидена със закона. С предвиденото сключване на договор за
поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като
дължимата сума по последния не се включва в ГПР по договора за кредит,
макар същата да представлява дейност по управление на кредита.
Сключването на договор за поръчителство е задължителен елемент от
сключването на договор за потребителски кредит. Доколкото разходите по
договора за поръчителство не са включени в ГПР по договора за кредит,
налице е заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,
т.1 ЗЗП. Намира, че е налице накърняване на добрите нрави, тъй като е
нарушен принципът на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, чието спазване има за цел да се препятства
несправедливото облагодетелстване на едната страна, за сметка на другата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва
процесният договор да е сключен в нарушение на разпоредбите на ЗПК. Сочи,
че на осн. чл. 11, т.10 ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР,
както и общият размер на дължимата от потребителя към кредитора сума.
Твърди, че ГПР е изчислен законосъобразно, при спазване на формулата,
посочена в Приложение №1 към ЗПК. Заявява, че ищецът не е бил длъжен да
сключва договор за поръчителство, като е имал възможността да обезпечи
изпълнението по договора за кредит и чрез поръчителство на избрани от него
физически лица. Поради това, сключването на договор за предоставяне на
поръчителство с Фератум Банк не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Твърди, че обезпечението е избрано от потребителя, като
уговорките му /в т.ч. и относно възнаграждението/ с третото лице - Фератум
Банк, не са му известни. Тъй като се касае за договорно отношение с трето
лице, това не е разход, който да бъде включен в ГПР по договора за кредит.
Оспорва твърдението на ищеца, че със сключения договор за поръчителство
се генерират допълнителни суми за кредитора. Заявява, че необходимостта от
предоставяне на обезпечение е следствие на извършена оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя. На потребителя е предоставена
цялата необходима информация във връзка с размера на ГПР, като
последният съответства на чл.19, ал.4 ЗПК. Потребителят е уведомен
предварително, преди сключване на договора за кредит, за необходимостта от
предоставяне на обезпечение, поради което същият е имал възможността да
прецени дали е в състояние да изпълни изискването на кредитора или не.
Сочи, че ищецът е имал правото да се откаже от сключения договор, в 14-
дневен срок от сключването му, на осн. чл.29 ЗПК, но не се е възползвал от
това право. Оспорва твърдението на ищеца, че чл.5 от договора за кредит,
представлява клауза, която не е била сключена индивидуално с потребителя.
Ищецът сам е избрал какво обезпечение да предостави и се е запознал с
дължимите от него такси. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска
практика, тъй като при всяка стъпка от сключването на договора за кредит,
ищецът е бил информиран за последиците от избора си. Оспорва да е налице
3
нарушение на чл.143 ЗЗП. Оспорва с чл.5 от договора за кредит да се
накърняват добрите нрави или да се цели заобикаляне на закона.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22
ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже факта на
сключване на атакуваната сделка в нарушение на императивната законова
уредба на ГПР. В тежест на ответника е да докаже, че ГПР е уговорен в
съответствие с нормативните изисквания.
Процесният договор за потребителски кредит № 890422/29.05.2020 г. е
сключен за сумата от 5000 лева, впоследствие увеличена с Анекс 2 на 7800
лева, при възнаградителна лихва в размер на 1150 лева, за срок от 12 месеца,
при уговорен ГПЛ – 23 %. В чл. 4 е посочено, че „общият разход по кредита е
1150 лева и включва възнаградителната лихва от 23%, че ГПР е в размер на
49.00%, изчислен по реда на чл.8.4. от Общите условия и включва разходите,
включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“. Според чл.8.4. от Общите условия
„годишният процент на разходите по всеки кредит и общата сума дължима от
кредитополучателя към момента на сключване на договора (т.е.
информацията по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК), се посочва в договора“. В чл.5 от
договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството, като
кредитополучателят е декларирал, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да
посочи както физическо, така и предложеното юридическо лице за поръчител,
който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за
кредит. В изпълнение на поетото задължение кредитополучателят е сключил с
Фератум Банк договор за гаранция /поръчителство/, с който дружеството е
поело задължение да обезпечи задълженията по договора за кредит срещу
възнаграждение в размер на 3850 лева, впоследствие увеличено с Анекс 2 на
4
6836.08 лева.
Съдът намира за нужно да посочи, че липсва основание за механично
добавяне в общите разходи по кредита на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство – първо поради липсата на идентичност на
страните по двете правоотношения и второ доколкото вземанията по
нищожни клаузи са изначално недължими. Клаузата на чл.5 от договора за
кредит, обективираща поетото от длъжника задължение за учредяване на
обезпечение, съдът намира за нищожна като противоречаща на добрите нрави
и като неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който
следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на
сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от
кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение
на горното задължение. Посочените в чл.5 алтернативи само привидно
предоставят на потребителя право на избор, но на практика само водят до
неоправдано засягане на интересите му. Възможността за ползване на
професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е
свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че
гарантът е предварително посочен от кредитора. Липсват данни дали
алгоритъмът за сключване на договора от разстояние позволява потребителят
да бъде информиран предварително за размера на дължимото възнаграждение
за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение. В тежест
на ответника е било да докаже, че потребителят е бил запознат с размера на
дължимото възнаграждение за гарант преди да е изразил съгласие чрез
изпращане на SMS. Доказателства в тази насока не са ангажирани. От друга
страна принципната възможност за избор на физическо лице, вместо
предложеното юридическо лице, е ограничена от поставени от кредитора
условия, видно от заключението на СТЕ, поради което на практика за
потребителя не е осигурена реална алтернатива. При това положение не би
могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от
индивидуално уговаряне и свободна инициатива. След като поръчителят е
предварително посочен от кредитора, длъжникът не е имал възможност за
индивидуално договаряне. Налага се изводът, че уговорките за поръчителство
по Договора за кредит и респективно свързания с него Договор за
предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави и са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда
на потребителя с цена, близка по размер предоставената в заем сума. Тази
конструкция от сделки води до скрито оскъпяване на кредита чрез сключване
на привидно самостоятелен договор за поръчка, при незачитане на правото на
избор на потребителя относно личността на поръчителя. След като
възнаграждението за поръчителство е уговорено въз основа на нищожни
клаузи, същото е недължимо, поради което не е налице основание за
включването му в ГПР. В този смисъл заключението на допуснатата в първата
инстанция ССЕ, според което ГПР възлиза на 328.10 %, ако в него бъде
включено възнаграждението за поръчителя, не следва да бъде кредитирано.
5
Независимо от изложеното в случая клаузата на чл.4 от договора не
съответства на законовите изисквания, тъй като съдържа противоречие
относно начина на формиране на ГПР. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В чл.1 и сл. от приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК са посочени формулата и параметрите, които участват в
изчисленията на годишния процент на разходите по кредита.
В разглеждания случай посоченият в договора размер на ГПР (49%) не
кореспондира на словесното разяснение, че разходите по кредита се свеждат
до възнаградителната лихва от 23%. Относно взетите предвид допускания е
налице взаимно препращане между договора и общите условия, без обаче на
практика такива да са формулирани в нито една от релевантните клаузи.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства, че
посоченият в договора ГПР (49%) е изчислен по предвидената в приложение
№ 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК формула. Последната не е инкорпорирана в
договора, нито е налице препращане към правната норма, която я предвижда.
С оглед изложеното следва да се приеме, че договорът страда от липса на
реквизит от задължителното съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР. Неспазването на това изискване е сред лимитативно изброените в чл.22
от ЗПК пороци, водещи до недействителност на договора.
Налага се извод за основателност на предявения главен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, поради което същият
следва да бъде уважен.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38,
ал.1 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да се
присъди възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ
за въззивната инстанция в размер на 1259,40 лева.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3254/31.10.2022г., постановено по гр.д. №
16481/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9,
офис 20, да заплати на адв. Д. В. М., АК-Пловдив, с адрес ******, сумата от
6
1259,40 лева, представляваща адвокатско възнагражение за предоставената
на въззиваемия Д. М. З., ЕГН **********, безплатна правна помощ за
въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС
при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7