№ 178
***, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430106027 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ ***, ***, е предявил против Д. И. Д., ЕГН **********, от
***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на *** -главница на основание сключен ***; *** - договорна лихва за
периода ***; *** - законна лихва за забава за периода ***; законна лихва за
забава върху главницата, считано от *** до окончателното заплащане на
главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по *** Твърди се, че ответникът е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес *** като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, че в резултат на подадената заявка и предоставените от Д. И.
Д. данни, е сключен *** и сумата от *** е била преведена чрез системата ***
и получена от ответника на каса на партньорски офис на ***, срещу
представена от Д. И. Д. лична карта. Твърди се, че кредитополучателят е
избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от ***, с
1
което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил
към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант”
за предоставената услуга. Твърди, че съгласно разпоредбите на ЗПК на
длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е
запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес ***. Съгласно
условията на сключения Договор, ***, е поело задължение да предостави на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения
кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на
задължението - *** е платимо ведно с главницата на дванадесет месечни
вноски със следните падежи: ***. Твърди, че към ***, кредитополучателят не
е погасил нито една от вноските по кредита, и служители на дружеството
неколкократно са осъществили връзка с длъжника, но той не е осъществил
никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата
към дружеството сума. Твърди, че на осн. чл.86 ЗЗД ответникът му дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на *** Сочи,
че на *** е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по *** и по същото дело е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, счита че исковете
са неоснователни и недоказани. Оспорва се сключването на договор и
получаването на заемната сума, оспорва се, че договорът е обвързал
ответника поради това, че той не е изразявал по ясен и недвусмислен начин
съгласие като потребител за сключване на същия договор с доставчика-ищец.
Твърди се, че ищецът не е предоставил и информацията по чл. 8 и 9 ЗПФУР,
съгласно изискванията на чл.10 ЗПФУР и не е изпълнил императивно
установените си задължения по чл. 18 от ЗПФУР, а именно - да предостави
информация на потребителя и да получи съгласието му за сключване на
договор. Прави възражения за нищожност на договора на осн. чл. 26 от ЗЗД
поради липса на съгласие, противоречие със закона, за недействителност на
договора на осн. чл. 22 от ЗПК, за неравноправност на клаузи от договора,
оспорва се дължимост на таксата Гарант. Направено е възражение за
2
прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното и в настоящето
производство. Твърди се, че договорът е сключен от името на дружество ***
***, което не е съществувало към датата на сключване на договора, било е
заличено и му е отнет лиценза от БНБ. Счита, че правоприемство между ***
*** и *** не съществува, т.к. към датата на сключване на договора *** *** е
било заличено.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
*** Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК, което той е
направил в дадения му от съда срок. Следва да се отбележи, че претенцията
на ищеца в заповедното производство е била в по-висок размер, като е
включвала и сумата *** – такса Гарант – отхвърлена като начислена на базата
на неравноправна клауза, както и че претендираната лихва е била в размер на
***, но е уважена до размер на ***
По делото е представен ***, сключен от разстояние между *** ***, ***
и Д. И. Д., ЕГН **********, с който на последния е отпуснат кредит за в
размер на *** Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 36 %, ГПР
49.7%, налице е приложение, в което е посочен погасителен план от 12 бр.
вноски с обща месечна погасителна вноска – ***/включваща и
непретендираната в исковото производство такса Гарант/, уговорен е краен
срок на договора - *** Посочена е и общата стойност на плащанията – *** По
делото е представен на диск в електронен вид Договора, разписка за
извършеното плащане от кредитора на кредитополучателя на сумата от ***,
преддоговорна информация. Представена е по делото, от трето, неучастващо
лице ***, разписка в оригинал от ***, съгласно която кредитополучателят е
получил сумата от ***, подписал се е собственоръчно и е изписал имената си.
Изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза сочи, че сумата е
преведена и получена от ответника, че кредитополучателят не е извършил
3
нито едно плащане от уговорените 12 вноски по кредита. Изчислени са,
съобразно уговорките в договора: дължимата главница – в размер на ***,
дължимата договорна лихва за периода на действие на договора - *** в
размер на ***; както и претендираната в исковото производство законна
лихва за забава за периода *** – в размер на *** По делото са представени
удостоверения за актуално състояние на ищеца *** и на заличения търговец
*** ***, от които е видно, че на ***, *** ***, ***, е заличено от ТР,
преобразувано е в ***, ***, като преобразуването е промяна на правната
форма, и преобразуващото се дружество е *** ***, а правоприемникът е ***.
Представена от ищеца е Заповед на БНБ от 21.02.2020г., без данни за
влизането й в сила, с която *** *** е постановено заличаване от Регистъра на
финансовите институции, и вписване в същия регистър на ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: На първо място, в производството следва да се разгледа
въпросът - дали е допустимо и основателно искането на кредитор *** при
факта, че в договора за кредит от *** като кредитор е вписано дружество ***
***, което съм момента на сключване на договора е било заличено като
търговец, а ищецът *** твърди, че той е титулярът на вземането, на базата на
което основава своята претенция. По този въпрос, съдът намира, че се касае
за грешка в изписването на наименованието на кредитора, което обаче не
влияе на действителността на договора – не се касае за незавършен
фактически състав, при който договор липсва, нито за каквато и да било
нищожност от посочените в чл. 26 от ЗЗД хипотези. В случая е доказано, чрез
актуалното състояние на ***, че е налице пълно правоприемство между двете
дружества, заличаването на търговеца *** *** не е поради несъстоятелност
или ликвидация, а е само поради промяна в организационната форма на едно
и също дружество. Поради горното, съдът намира, че не е налице липса на
правен субект - кредитор, т.к. независимо от заличаването в ТР,
предприятието на този търговец е продължило да съществува, но с друг
титуляр, обозначен с различно ЕИК и под друга организационна форма.
Въпросът дали при сключване на договора – ***, дружеството – кредитор е
било вписано в Регистъра на финансовите институции от БНБ, би касаел само
административни последици за това дружество, ако не е било вписано, но не
влияе на гражданските правоотношения при наличие на сключен договор за
заем. Не на последно място, доказано по делото е обстоятелството, че
4
ответникът е получил лично сумата за главница по договора чрез ***, като в
оригиналната разписка, с която той се е запознал, за да я подпише, е посочено
само наименованието на дружеството ***, без да се сочи организационната
му форма. Да се приеме обратното, както твърди представителя на ответника
– че след като договорът е сключен с името на преобразуваното вече
дружество, то ответникът не дължи връщане на неговият правоприемник,
означава, че никой друг правен субект не може да претендира такова връщане
/т.к. иск от *** в организационна форма *** понастоящем е недопустим/.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че между страните по делото е
налице валиден договор с неправилно изписване на предходната
организационна форма на кредитора, и с действителен кредитор – ищецът,
като договорът е сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно посочената
разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно
разпоредбите на чл.3 във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването
на договора за кредит е подробно описана в раздел IV от Общите условия,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредити е в
съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство, поради което не е
налице твърдяната от ответника нищожност поради липса на съгласие.
Сключването на договора е било известно на самия кредитополучател, за
което недвусмислено сочи неговото явяване на каса в *** и получаването на
уговорения кредит, след което е налице саморъчен подпис на разписката за
получаване на сумата. Действително, в клаузите на сключения между
страните договор, е била налице неравноправна клауза – чл. 4, касаеща
таксата Гарант, но по отношение на тази неравноправност, заповедният съд,
разгледал производството по издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК се е произнесъл, и ищецът не е предявил осъдителен иск в
настоящето производство. От заключението на изготвената по делото ССчЕ,
която съдът изцяло кредитира, се установява липса на плащане по която и да
било вноска, вкл. и в частта й касаеща плащане по неравноправна клауза,
поради което въпросът за прихващане с платена сума по неравноправна
5
клауза не стои. Договорът попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не
представлява някое от изключенията по чл.4 ЗПК. Доказа се по делото, че
договорът е сключен в писмена форма, като сключен от разстояние, налице е
погасителен план, съобразно изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК -
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Размерът на уговорения между страните
ГПР - 36% не е прекомерен, касае се за фиксиран годишен лихвен процент за
договор, който е със срок от една година и крайният размер на дължимата
договорна лихва е сумиран и ясен за потребителя от погасителния план към
договора. Срокът на договора /***/ е изтекъл към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – ***, поради което вземането на кредитора
към тази дата е било ликвидно и изискуемо. Заключението на ССчЕ, както
беше посочено по-горе, изцяло потвърждава както размера на претендираните
суми за главница, договорна и мораторна лихва, така и липсата на плащане по
нито една от вноските.
Поради изложеното дотук, съдът намира, че по делото се доказа
дължимост на валидно вземане от ответника спрямо ищеца на всички искови
суми, и исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането на
ищеца за присъждане на разноски, като вземе предвид възражението на
представителя на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение на
ищеца. При материалния интерес по делото – ***, минималният размер на
адв. възнаграждение в редакцията на Наредба №1/2004г. на ВАдвС е
484.42лв. Съдът намира, че заплатения адв.хонорар на представителя на
ищеца в размер на 550лв. не е прекомерен, с оглед проведените 4 с.з. и
фактическата и правна сложност по делото. При това положение, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени в исковото
производство разноски, както следва: дължимата се за материалния интерес
ДТ от 72.69лв. /независимо, че ищецът е внесъл по-висока такса с исковата
молба/, 550.00лв. – адв. възнаграждение, 484.00лв. – внесен депозит за особен
представител, 200.00лв. – внесен депозит за изготвяне на ССчЕ, или общо
разноски в размер на *** Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
6
заповедното производство. В този случай, съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар на заявителя е основателно, поради
което на основание чл. 7 ал. 7 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, както и
поради липсата на правна сложност и на базата на размера на частично
уважената в заповедното производство претенция, следва да се определи
минималния размер на адв. възнаграждение, и то да се редуцира на 357.21лв.
Съобразно положителното установително решение за вземането от общо ***,
ДТ в заповедното производство се дължи на заявителя – ищец, в размер на
72.69лв, или общо разноските в заповедното производство следва да се
присъдят в общ размер на ***
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
ЧЕ Д. И. Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора „***“ *** с
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, по ***,
сума в размер на *** - главница; *** - договорна лихва за периода ***; *** -
законна лихва за забава за периода ***; законна лихва за забава върху
главницата, считано от *** до окончателното заплащане на главницата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ***.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“
*** с ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***,
разноски в исковото производство размер от ***, и в производството по ***
- в размер на ***
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7