Решение по дело №105/2019 на Окръжен съд - Търговище

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№  67,                                           01. 11.  2019  година                                   гр. Търговище

 

 

                                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Окръжен съд - Търговище                                                 наказателна колегия

            На четвърти септември                                                     две хиляди и деветнадесета година

            В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                                                               ЙОРДАН ИВАНОВ

 

            Секретар: Ирина В.А

            Прокурор: Николай КАЗАКОВ

            Като разгледа докладваното от съдия  МИТЕВ  ВНОХД №  105 по описа за 2019 год. взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 313 и  сл. от НПК.

            Образувано е по жалба на адв. Р.К. ***, защитник на М.Г.М. с ЕГН ********** и Г.П.М. с ЕГН **********,***, срещу присъда № 20 от 24. 04. 2019 год., постановена по НОХД № 171 / 2019 год. на Районен съд - Търговище. Присъдата се атакува в осъдителната и част с възражения за неправилно приложение на закона и незаконосъобразност, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложени явно несправедливи наказания, се моли за отмяната и, и постановяване на нова, с която подзащитните му бъдат оправдани изцяло. Жалбата се поддържа на същите основания в съдебно заседание.

            Представителят на окръжна прокуратура изразява становище за цялостна неоснователност на жалбата, моли съдът да потвърди изцяло процесната присъда.

            Съдът, след преценка на оплакванията по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, установи следното:

            Жалбата   НЕОСНОВАТЕЛНА.

            НОХД № 171 по описа на Районен съд – Търговище е образувано въз основа внесен обвинителен акт срещу двамата подсъдими както следва:

            Срещу подс. Г.М. - по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – ЗА ТОВА, че на 05. 11. 2018 год. в гр. Търговище, при условията на повторност, като случаят не е маловажен, в съучастие с М.М. ***, като извършител, чрез използване на моторно превозно средство - л. а. „Субару“ модел „Форестър“ с рег. № ***, отнел от владението на М. Т.В. от гр. Т., без негово съгласие и с намерението да я присвои, чужда движима вещ  - моторна резачка „STIHL“ модел „МS261“ на стойност 820,00 лева, собственост на П.Б.Ш. от гр. Т..

            Срещу подс. М.М. - по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – ЗА ТОВА, че на 05. 11. 2018 год. в гр. Търговище, в съучастие с Г.м. ***, като извършител, чрез използване на моторно превозно средство- л.а. „Субару“ модел „Форестър“ с рег. № ***, отнел от владението на М. Т.В. от гр. Т., без негово съгласие и с намерението да я присвои, чужда движима вещ  - моторна резачка „STIHL“ модел „МS261“ на стойност 820,00 лева, собственост на П.Б.Ш. от гр. Търговище.

            В проведеното разпоредително заседание защитата на двата подсъдими направила искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие – глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, ал. 1 от НПК. Съдът уважил направеното искане и след като дал възможност на подсъдимите да дадат обяснения по предявеното обвинение /двамата заявили, че не се признават за виновни и не желаят да дават обяснения/, на осн. чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК приобщил показанията на разпитаните на ДП свидетели, и изготвената, също на ДП съдебно – оценителна експертиза.  С оглед направеният отказ на подсъдимите да дават обяснения, на осн. чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, съдът приобщил дадените от двамата показания на ДП, дадени в присъствие на защитник, постановил присъда в следния вид:

            Подс. М. бил признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК и му било определено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.

            Подс. М. бил признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което му било наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.

            Двамата подсъдими били оправдани в частта на първоначално предявеното обвинение – да са извършили процесното деяние в условие на чл. 195, ал. 1, т. 2 НК – в това, че отнетата вещ е била без постоянен надзор.

            С присъдата си първоинстанционният съд, на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК  ОТНЕЛ в полза на държавата ½ идеална част от лек автомобил „Субару“ модел „Форестър“, собственост на М.М..

            На двамата подсъдими били възложени направенита в производството разноски.

            За да постанови присъдата си , първостепенният съд е приел следната фактическа обстановка:

            На инкриминираната дата - 05. 11. 2018 год. сутринта, двамата подсъдими тръгнали от гр. Разград към гр. Търговище с автомобила на подс. М. – л. а. „Субару“, модел „Форестър“ с рег. ***, управляван от него. Целта на пътуването им била да вземат от гр. Търговище съпругата /св. В. Г.) и тъщата на колега, и приятел на подс. М., които сутринта били на преглед в очна клиника „Тасков“. Преди да влязат в гр. Търговище двамата подсъдими решили да посетят автокъща в кв. „*****“, тъй като подс. М. търсел да си купи подходящ джип.

            Св. М. В. живеел в кв. ***** на гр. *****. През 2016 год. той взел за ползване от свой приятел П.Ш. от гр. Т. моторна резачка „STIHL“ (Щил), модел „МS261“. Уговорката между двамата била св. В. да ползва резачката, а в замяна на това В. да върши работа на Ш., когато му е необходимо – да му реже дърва. На 05. 11. 2018 год. сутринта св. В. трябвало да отиде да реже с тази резачка дърва на свой познат. Към 09.00 часа той излязъл от дома си в кв. *****, ул. „*****“ № *****, изкарал автомобила си от гаража до къщата. Възнамерявал да натовари в багажника на колата необходимите му за целта вещи. Взел от гаража в едната ръка сак, в който имало туби с масло и бензин за резачката, а в другата ръка самата резачка, и така тръгнал към автомобила, с намерението да ги натовари в багажника. Вървейки към колата му звъннал телефона и св. В., за да отговори на обаждането оставил моторната резачка от външната страна на вратата на гаража, на бордюра на тротоара, а сака оставил в багажника на колата. След това, говорейки по телефона, св. В. затворил багажника на автомобила си, качил се в него и потеглил, забравяйки моторната резачка на тротоара пред гаража си.

            По същото време по улицата, на която живеел св. В. и на която, пред гаража си забравил моторната резачка „Щил“, с автомобила на подс. М. – л. а. „Субару“, модел „Форестър“ с рег. РР ***, преминавали двамата подсъдими. И двамата забелязали оставената от св. В. на бордюра моторна резачка, която се намирала на отсрещния на тяхното платно на движение тротоар, като подс. М. казал на подс. М., че на улицата има резачка, и то „оригинална щилка“.  Около сто метра след като подминали резачката, подс. М. направил обратен завой и се върнал, вече откъм страната на тротоара, на който се намирал моторния трион. Подс. М. спрял автомобила на около метър от моторната резачка, а подс. М. слязъл, взел резачката и я поставил на пода зад предните седалки на автомобила. Веднага след това подс. М. потегли с автомобила и двамата обвиняеми продължили към гр. Търговище. Пред очна клиника „Тасков“ качили в автомобила св. В.Г. и нейната майка и продължили към гр. Разград. Там моторна резачка „Щил“ оставили в гаража на подс. М..

            В това време св. В. спрял на бензиностанция да зареди бензин за моторната резачка и установил, че нея е няма в автомобила. Предположил, че я е забравил на тротоара пред гаража си, и след около 15 минути се върнал обратно, за да я вземе, но нея вече я нямало.

            На следващия ден - 06. 11. 2018 год., подс. М. получил призовка да се яви в полицията в гр. Търговище на 07. 11. 2018 год. Предполагайки, че призоваването му е във връзка с моторната резачка, се обадил на подс. М.. Така на следващият ден двамата взели моторната резачка и се явили пред полицията в гр. Търговище. С протокол за доброволно предаване от 07. 11. 2018 год. подс. М. предал моторната резачка „Щил“ на служител на полицията и същата с разписка е била върната на собственика си - св. Ш..  Стойността на моторната резачка „STIHL“ модел „МS261“, според приложената на ДП оценъчна експертиза била 820.00 лева.

            Приетата от първостепенният съд фактическа обстановка е изведена от събраните в досъдебното производство и приобщени в с.з. доказателства – обясненията на подс. М. и М., свидетелските показания, протокола за доброволно предаване, съдебно оценъчната експертиза и други писмени доказателства. Всички те са ясни,  взаимно допълващи се. Това мотивира въззивната инстанция да кредитира изцяло приетото от първостепенния съд.

            По възраженията в жалбата, подробно развити от защитана в с.з.

            Правилно и законосъобразно първостепенният съд, анализирайки свидетелските показания е снитнал до извод, че е на лице извършена кражба. От една страна св. В. не е бил изгубил владение върху вещта, защото не е бил лишен от възможността да я упражни отново, както и е станало. Установявайки на бензиностанцията, че резачката не е в багажника, той се е върнал, за да я вземе, но е констатирал, че я няма. Затова правилно е прието, двамата подсъдими са осъществили от обективна страна основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК – отнели са от владението на св. В., без негово съгласие, чужда движима вещ  - моторна резачка „STIHL“ модел „МS261“. В подкрепа на изложеното съдът е посочил съдебна практика на ВКС - Постановление на Пленума № 6/71 год. /изм. С ППВС № 7/78 год/) дадени са задължителни за съдилищата указания относно „загубена“ или „забравена“ вещ и правилната квалификация на деянието, с което деецът я отнема с намерение да я присвои - „Забравените вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени заведения не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена е кражба.“ В този смисъл са и Решение № 219/14. 11. 2016 год. и Решение № 16/27. 01. 2014 год. на ВКС.

            Безспорно е, че за отнемане на вещта е било използвано моторно превозно средство - л.а. „Субару“, собственост на подс. М., като това автоматично прави деянието „квалифицирана“ кражба - чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.

            Двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК – подс. М., след като са видели резачката, е направил обратен завой, двамата внимателно са огледали наоколо по улицата дали няма хора, М. е спрял съвсем близо до резачката, при което подс. М. е слязъл и бързо я е натоварил в колата.

            Предвид на това, че вещта е била върната на собственика още преди образуване на досъдебното производство, деянието на подс. М. съставлява такова по привилегирования състав на чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК.

            За подс. М., предвид предходно осъждане, за което не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1, вр. с ал. 2 от НК срок, деянието се явява извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. Именно по тази причина спрямо този подсъдим е било невъжможно приложението на превилигирования състав на чл. 197. Затова съдът правилно е определил правната квалификация на извършеното от подс. М. деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК.

            С оглед на изложеното до тук, настоящата инстанция намира, че възражението на защитата за неправилно приложение на закона е неоснователно.

            Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност. След анализ действията на двамата подсъдими и правилно квалифициране на деянията, съдът е определил наказания в рамките, предвидени от закона. На подс. М. – за деяние по чл. 195, ал. 1 НК законодателят е предвидил от ЕДНА до ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. Наказанието наложено от първостепенният съд е определено към специалния минимум – ЕДНА ГОДИНА. Същото се отнася и за подс. М. – за деянието по чл. 197, ал. 3 НК закона предвижда – до ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода. Наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода е в посочената законодателна рамка, т.е. не може да се говори за незаконосъобразност на съдебния акт.

            Колкото до това дали наказанията са „явно несправедливи“, в мотивите си съдът е обосновал много обстойно защо е определил, като вид и размер, тези наказания. Правилни и законосъобразни са и останалите действия на съда – наличието на предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Съдът е приел, че целите на наказанието ще се осъществят, без да се налага ефективно търпяне на наказанията.

            Правилни са действията на съда и относно оправдаване на двамата подсъдими относно  квалифициращия признак – „ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор“ – чл. 195, ал. 1, т. 2 НК, въпреки, че в тази част присъдана не е атакувана.

            Колкото до възражението, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въззивната инстанция намира и това възражение за неоснователно. Напротив – атакуваният съдебен акт е изцяло обоснован, изложени са конкретни, ясни и точни мотиви. Даден е отговор на всички поставени от защитата въпроси.

            Настоящата инстанция споделя съждението на порвостепенният съд, повдигнато от защитата във въззивното производство, че двамата подсъдими са действали със съзнанието че „прибират загубена вещ“. Първо - естеството на вещта и мястото, на което се е намирала, логически не предполага да е била загубена. Моторната резачка е със значителен обем и тежест, намирала се е на тротоара, а не захвърлена, за да създаде представа у двамата подсъдими, че е изпаднала от някъде.

            По – нататък в мотивите си съдът е дал отговор на въпроса защо не приема, че процесното деяние представлява маловажен случай. Защото едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценка по този въпрос се извършвавъз основа на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици. Относими към тази преценка са и данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието представлява отнемане на чужда вещ на една значителна стойност от 820 лева, като начина, по който е било реализирано - чрез ползване на МПС и в съучастие на двамата подсъдими, не позволява прилагането на хипотезата по чл. 194, ал. 3 от НК, а още по-малко на чл. 9, ал. 2 от НК.

            Както беше отбелязано по – горе, въззивната инстанция възприема и последващите действия на съда – правилно и законосъобразно, на основание чл. 53, ал. 1, б."а" от НК е постановено отнемане в полза на държавата на 1/2 идеална част от лекия автомобил „Субару“, модел „Форестър“, с рег. № ***, собственост на подс. М., като средство, послужило за извършване на престъплението.

            Правилно и законосъобразно в тежест на двамата подсъдими са възложени направените по делото разноски.

            Въззивната инстанция споделя изцяло действията на първостепенния съд, считайки, че процесната присъда не страда от пороци, поради което прие, че същата следва да бъде оставена в сила, а жалбата на подс.  да бъде оставена без уважение.

            При цялостната  проверка на атакувания съдебен  акт по реда на чл. 314 ал. 1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда.

            Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  №  20 от  24. 04. 2019 год , постановена по НОХД  № 171 / 2019 год. от  Районен съд - Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.