Р Е Ш Е Н И Е
№ 1516
гр. Русе, 04.10.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на двадесет и пети септември, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2019 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Б. Х.Ю. заявява, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Русе по ул.“Страцин“№12А, вх.А,
свързан с електропреносната мрежа и захранен с ел.енергия от „Енерго – Про
Продажби“ АД, с клиентски №********** и абонатен №**********.
С
писма изх.№51134-КП1701707-1/05.02.2019г.
и изх.№51134-КП1701707-2/07.02.2019г. ответното дружество го уведомило за
проверка, извършена на 27.07.2018г. относно точността на измерване на
измервателната система и свързващите електрически инсталации на посочения по-горе
адрес, за която служители при електроразпределителното дружество съставили
констативен протокол №1701707 и извършили преизчисление на количеството
потребена ел.енергия. Получил фактура №**********/07.02.2019г. на
стойност 1906.54 лева за допълнително начислена електрическа енергия в размер
на 10 201 квтч за периода 28.07.2017г. – 27.07.2018г.
Оспорва констатациите, отразени в констативния
протокол и протокола от извършената впоследствие метрологична експертиза на
СТИ. Твърди, че не е бил уведомен и не е присъствал по време на проверката, с
оглед което приема, че визираните в документите констатации са произволни,
необективни, неверни и не го обвързват. Счита, че не е налице основание за
начисляване на допълнително количество електрическа енергия за времето от
28.07.2017г. до 27.07.2018г., респективно, не дължи заплащане на сумата 1906.54
лева. Приема, че не е проведена надлежна корекционна процедура, съответстваща
на приетите от ДКЕВР правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Позовавайки се на чл.120, ал.1 от ЗЕ заявява, че СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа и на основание чл.30 от ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Заявява, че задължението да поддържа измервателния уред
в изправност е на ответника, а не на потребителя, поради което дружеството
следва да понесе последиците от евентуалното неправилно отчитане на монтираното
СТИ или от евентуалното неправомерно въздействие върху него, още повече, че
липсват доказателства в подкрепа на последното. Твърди, че допълнително
начисленото количество електрическа енергия за обекта в размер на 10 201
квтч за периода 28.07.2017г. – 27.07.2018г. не е отчетено по реда на чл.3
ПИКЕЕЕ, т.е. при извършване на редовните отчети и по отношение на него, не е
могъл да упражнява контрол на показанията на СТИ, а това е в нарушение разпоредбата
на чл.10, ал.1 ПИКЕЕ, която предвижда задължение на оператора да осигурява на
страната, която купува ел.енергия, възможност за контрол на показанията на СТИ.
По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“В. Варненчик“№258, Варна Тауърс – Г, представлявано от П.С.,
А.Д. и Г.К., че Б. Х.Ю., ЕГН ********** не дължи сумата 1906.54 лева,
претендирана за заплащане по коригираща сметка за начислена електрическа
енергия в периода 28.07.2017г. – 27.07.2018г. по партида с клиентски
№********** и абонатен №********** за обект на потребление в гр.Русе,
ул.“Страцин“№12А, вх.А, за която е издадена фактура №**********/07.02.2019г.
На основание
чл.38, ал.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА претендира възнаграждение за процесуално
представителство на адвоката оказал безплатна правна помощ, изчислено по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 363.45 лева,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Енерго Про Продажби“
АД е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че „Електроразпределение Север“ АД (до
30.01.2018г. с наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) е публично
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която
дружеството извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това.
В предмета на дейност на дружеството било включено
осигуряване поддържането на електроразпределителната мрежа, обектите и
съоръженията, в съответствие с техническите изисквания.
С разпоредбата на чл.13 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Електроразпределение Север" АД, на дружеството било предоставено
право: да извършва периодични и извънредни технически проверки на средствата за
търговско измерване, на целостта и функционалността им и на свързващите ги
електрически инсталации; да организира извършването на последващи проверки на
СТИ по реда на действащото законодателство, както и да осъществява контрол за
спазване на задълженията на ползвателя, като при установяване на тяхното
неизпълнение да съставя констативни протоколи по реда на ОУ.
На 27.07.2018г. оправомощени служители на „Електроразпределение
Север" АД извършили проверка на техническо средство за измерване на
електрическа енергия с фабричен №1114021666916003. Електромерът бил демонтиран,
като показанията на отделните регистри били записани в протокола. СТИ било
заменено с изправно - №1115031800819057 с нулеви начални показания по
съответните регистри. Демонтираният електромер бил поставен в безшевна торба с
пломба №483209. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, а
констатациите - отразени в протокол №1701707 от същата дата.
При извършената метрологична експертиза от БИМ –
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Русе
констатирал следното: „при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера; установено е наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3. – 0010201.571 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Направено
е заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но
не съответства на техническите характеристики. Резултатите от метрологичната
експертиза били отразени в КП №91/29.01.2019г. и въз основа на този протокол „Електроразпределение
Север" АД изготвило становище за начисление на електрическа енергия,
съгласно което следва да се начисли допълнително общо количество енергия в
размер на 10201 кВтч за периода 28.07.2017г. – 27.07.2018г., за което е
издадена фактура №**********/07.02.2019г. на стойност 1905.54 лева.
Предвид факта, че потребеното количество електрическа
енергия не е визуализирано при отчета, но е определяемо и с оглед разпоредбата
на чл.37, ал.1, т.4 от ОУ, „Електроразпределение Север" АД установило
точното количество потребена ел.енергия и като резултат издало процесната
фактура. Ответникът сочи, че в конкретния случай е налице външна намеса в
софтуера на електромера, в резултат на която потреблението на електроенергия е
било отчитано в регистър, който не се вижда на дисплея при редовния месечен
отчет. Счита, че предотвратяването й не може да се вмени в задължение на
дружеството, което е осъществило защита на частите и механизмите на СТИ срещу
нерегламентиран достъп, съобразно нормативните изисквания и го е поддържало
технически изправно.
Пояснява, че страните по настоящия спор се намират в
облигационно правоотношение, относно продажбата на електрическа енергия, като
техните права и задължения се уреждат от ЗЕ, ПИКЕЕ, ОУ за ДПЕЕЕМ и ОУ за ПЕЕ.
Сочи, че ОУ са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете
енергийни предприятия на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД и на основание чл.98а, ал.4
ЗЕ са задължителни за абоната. Твърди, че неотчитането на потребената
електрическа енергия е в резултат на неправомерно въздействие върху монтираното
СТИ. В тази връзка се позовава на метрологичната експертиза, според която
ведомствената пломба за защита от неправомерен достъп до вътрешната конструкция
на електромера е била манипулирана.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Безспорен между
страните по делото е факта, че ищецът е потребител на ел.енергия с адрес на
потребление в гр.Русе, ул.“Страцин“№12А, като ползваната на този адрес
електроенергия се заплаща на ответника по партида с клиентски №********** и
абонатен №**********.
На 27.07.2018г., съобразно разпоредбата на чл.83 от ЗЕ
и ОУ, служители на „Електроразпределение Север" АД извършили проверка в
обект на посочения по-горе адрес, на СТИ с фабричен №1114021666916003. Отразили
констатациите от проверката в протокол
1701707 от същата дата. Демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба
с пломба №483209. Вписали показанията на отделните регистри и монтирали СТИ
№1115031800819057 с нулеви начални показания.
Демонтираното СТИ е предадено за метрологична
експертиза. В т.5 от експертизата (КП №91/29.01.2019г.) се сочи: " при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; установено
е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. – 0010201.571 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея“. Направено е заключение, че електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа становище от 04.02.2019г., "Енерго -
Про Продажби" АД издало фактура №**********/07.02.2019г. на стойност
1906.54 лева, за доставена ел.енергия в периода 28.07.2017г. – 27.07.2018г.
През м.февруари 2019г., ответникът уведомил ищеца за
задължението му и основанието, на което е извършена корекция и начислена
допълнително електроенергия.
Приложени са: "справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца на абонат с клиентски №********** " и "изчисление за фактури и плащания".
В хода на производството е възложена и приета,
неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът
цени като ясно, всестранно, компетентно, обосновано и обективно. Вещото лице е
установило, че класът на точност на СТИ отговаря на изискванията за търговско
измерване на консумираната електрическа енергия, съобразно Наредба №3 за
устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, а електромерът е
експлоатиран в срока си на метрологична годност. Указало е предназначението на
регистрите на уреда и е пояснило какви данни се записват в тях. Констатирано е,
че по трета тарифа има натрупана електрическа енергия в размер на 010201 кWh. Експертът пояснява, че не може да
каже колко от неотчетената и незаплатена електрическа енергия по трета тарифа е
пренесена в периода 28.07.2017г. – 27.07.2018г., тъй като единствено в завода
на производителя, където е програмирано СТИ може да се установи точния момент
на препрограмиране, респективно моментът, от който започва отчета по третата
тарифа. Поддържа, че математически правилно е извършено изчислението на
стойностите на определеното задължение за плащане, съобразно утвърдените от
КЕВР цени за периода, за който е извършена корекцията.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно претенцията по чл.124, ал.1 ГПК.
По
допустимостта на производството:
Условие за надлежното упражняване на настоящия иск е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната
сума. Интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и
обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за
едностранно спиране на електрозахранването в имота, който обитава. С оглед
изложеното, предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.
Разгледан по
същество иска се явява основателен.
При отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да докаже основанието, от което правото е възникнало и да установи
претенцията си по размер. В тази връзка следва да установи, че е спазена
процедурата по проверка изправността на електромера; осъществяването на
нерегламентиран достъп до СТИ от страна на ищеца, както и обстоятелството, че
начислената сума съответства на доставената и реално потребена ел.енергия за
процесния период. Ищецът следва да установи правоизключващите възражения срещу
правото на ответника.
Безспорно
установен по делото е факта, че между страните, през процесния период, съществува
облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.енергия за
обект на потребление с клиентски №**********
и абонатен №**********, по което ищецът, като краен клиент, който купува ел.
енергия е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б, б.“а“ от ДР на
ЗЕ.
В чл.83 , ал.1, т.6 от ЗЕ законодателят е предвидил
възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на
определени правила. По силата на законовата делегация (чл.83, ал.2, вр.чл.83,
ал.1, т.4 – 6, вр.чл.21, т.3 ЗЕ) за приемане на подзаконов нормативен акт,
уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са
приети ПИКЕЕ, влезли в сила на 16.11.2013г. Разпоредбите на посочените правила
са в сила и имат действие до 06.02.2017г. По силата на влязло в сила Решение
№1500/06.02.2017г. по адм.дело №2385/2016г. на ВАС са отменени, с изключение на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Въз основа Решение №13691/08.11.2018г. по
адм.дело №4785/2018г. на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97/23.11.2018г. са отменени и
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.
Корекционната
процедура е сложен фактически състав, който не се изчерпва с техническа
проверка на СТИ и обективиране констатациите й в съставяне на констативен
протокол, а включва и изготвяне на становище (справка) за начисление на
ел.енергия, съответно и издаване фактура за корекционната сума.
В случая техническата
проверка на СТИ, обективирана в КП №1701707 е извършена на 27.07.2018г.
Метрологичната експертиза на СТИ е изготвена на 29.01.2019г., а процесната
фактура – на 07.02.2019г., т.е. след отмяна нормите на ПИКЕЕ. Следователно не
съществува правно основание за начисляване на корекционната сума, което
установява нейната недължимост. Правото на корекция на ответника в случаи на
неизмерена ел.енергия трябва да се регламентира от ПИКЕЕ (чл.83, ал.2 ЗЕ),
които след 23.11.2018г. са отменени в цялост. Липсата на нормативна уредба,
която урежда реда за възникване правото на оператора да извърши едностранна
корекция на сметката не може да бъде заместена по аналогия с прави норми
съществуващи в други източници на правото. Следва да се отбележи, че съгласно
чл.83, ал.2 ЗЕ, Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установят по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите, енергийните
предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да запълнят
съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща
реда за извършване на едностранни корекции. Това обуславя извода, че към датата
на проверката и предвид отмяната на чл.41 – 47 ПИКЕЕ липсват правила и ред за
извършване проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционни процедури по отменените
по-късно разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 - чл.51)
С оглед изложеното
съдът намира, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а
именно, че ищецът дължи сумата 1906.54 лева, претендирана за заплащане по
коригираща сметка за начислена електрическа енергия в периода 28.07.2017г. –
27.07.2018г. по партида с клиентски №********** и абонатен №********** за обект
на потребление в гр.Русе, ул.“Страцин“№12А, вх.А, за която е издадена фактура №**********/07.02.2019г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски в размер на 76.26 лева
– заплатена държавна такса и възнаграждение на процесуалния представител –
363.45 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че Б. Х.Ю., ЕГН ********** не дължи на „Енерго –
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“В. Варненчик“№258, Варна Тауърс – Г, представлявано от П. С. С., Я. М. Д.
и Г. К. сумата 1906.54 лева, претендирана за заплащане по коригираща сметка за
начислена електрическа енергия в периода 28.07.2017г. – 27.07.2018г. по партида
с клиентски №********** и абонатен №********** за обект на потребление в
гр.Русе, ул.“Страцин“№12А, вх.А, за която е издадена фактура №**********/07.02.2019г.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* да заплати на Бейрам Х.Ю., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 76.26 лева.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.В.В. сумата 363.45 лева –
възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
.