№ 342
гр. гр.Н., 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222150101341 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявена е искова молба от „Е.Б.Е.” АД, ЕИК *****, против Е.П.А.,
Булстат ****, с която се моли да бъде прието за установено съществуването
на вземане на ищеца против ответницата за сумата от 1104.09 лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 16.04.2022г. до 15.06.2022г., сумата от
32.74 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
от 07.06.2022г. до 04.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 417/06.10.2022г. по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№
1073/2022г. по описа на РС-Н.. Претендира се присъждането на направените
по делото в заповедното и в настоящото производство разноски. Представят
се писмени доказателства.
Твърди се в исковата молба, че сочи, че ищецът, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били одобрени с
1
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и били влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизали в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 94а от Закона за
енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, като тези клиенти не се снабдявали от друг
доставчик. Навежда се, че дотози момент ответницата не била
упражнилаправото си на промяна на доставчика на електроенергия. Съгласно
§1, т.2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката ответницата
имала качеството на битов клиент, тъй като ползваната от същата
електрическа енергия била за битови нужди, с оглед вида на обекта на
потребление - жилище. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищецът се
задължил да снабдява с електрическа енергия обект на ответницата с ИТН
4220189, находящ се в гр. Н., к.к. С.б.-запад, ет. 1, ап. 18. За ответницата бил
открит клиентски номер ********** в качеството й на собственик, съгласно
справка от Служба вписвания Н.. Ответницата от своя страна, съгласно чл.
11, т. 1 от общите условия, се задължила да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването на електрическа енергия в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от
общите условия, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал
обезщетение за забава в рзмер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката, за периода от 16.04.2022г. до 15.06.2022г., ищецът
доставил до обекта на ответницата енергия на обща стойност 1104.09 лв.,
която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащането
ответницата дължала законна лихва в общ размер от 32.74 лв. за периода от
07.06.2022г. до 04.10.2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК, е представен писмен отговор от назначения
на ответницата особен представител адв.К.Т. от БАК, в който претенциите се
оспорват по основание и размер. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения и факти за дължимост на процесната сума. Оспорва се също, че е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните.
Акцентира се, че липсват доказателства за това, че имотът на ответницата е
2
присъединен към електроразпределителната мрежа, като представените
фактури и справка от Служба по вписванията Н. не доказвали това. Обръща
се внимание, че описанието на имота във фактурите и справката от Служба
по вписванията не било идентично. В тази връзка се оспорва, че
представените фактури могат да служат като основание за доставката на
електрическа енергия от ищцовото дружество, която реално да е доставена,
получена и измерена въз основа на годно и сертифицирано средство за
търговско измерване. Оспорва се, че ответницата реално е употребила
отразените във фактурата количества електрическа енергия. Сочи се, че няма
доказателства представените фактури да са били връчени на ответницата и
същата да се е запознала и да се е съгласила с отразените в тях количества
електроенергия. Наред с това се оспорват фактурите като частни
удостоверителни документи. Предвид изложеното се моли предявения иск да
бъде оставен без уважение като неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява от представения по делото препис от Нотариален акт № 50,
том IX, регистрационен номер 8603, дело № 1630 от 2013 г. на нотариус
Стоян Ангелов, че ответницата е собственик на процесния имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *******.1.17. Това
обстоятелство се установява и от представената справка чрез отдалечен
достъп за данни за имот от Агенция по вписванията.
По делото е представен препис – извлечение от сметка с клиентски
номер ********** с потребител Е.П.А., видно от която същата дължи сумата
от 1104, 09 лв. за потребена в периода 16.04.2022 – 15.06.2022 г. електрическа
енергия, както и лихва за забава в размер на 32, 74 лв., дължима за периода от
07.06.2022 – 04.10.2022 г.
Представени са и фактура №********** от 23.05.2022 г. за
посочения клиентски номер за сумата от общо 581, 11 лв. за доставена
електрическа енергия, както и фактура №********** от 23.06.2022 г. за
доставена електрическа енергия за сумата от общо 1104, 09 лв./с включена
сумата от предходната посочена фактура/.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, от която се
установява, че до обект с ИТН 4220189 има доставена ел.енергия през
3
периода от 16.04.2022г. до 15.06.2022г. Сумираните показания от
консумацията били 5367 кВтч. Отчетените доставени количества
електроенергия съвпадали напълно с фактурираните в процесните фактури.
Описан е видът на процесния електромер, като са минавани задължителните
метрологични проверки. Електромерът се отчитал дистанционно. Посочено е,
че след справка на нотариалният акт, проверка в АГКК, и проверка на
идентификатора на обекта, последният напълно съвпадал с ИТН 4220189.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи както основанието, така и размера на
вземането си, и по-конкретно, че през исковия период страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на
ел.енергия, до присъединен в електропреносната мрежа обект, чийто
собственик е именно ответната страна, че ищецът е изпълнил задължението
си за процесния период като е доставил посочените в исковата молба
количества ел.енергия до собствения на ответника обект, т.е, че ел.енергия е
потребена от ответника. Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера
на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответникът е да докаже погасяване на дълга, както и другите си
правоизключващи и правопрекратяващи възражения.
На основание чл. 98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Видно от ал. 3 на същия текст,
крайният снабдител на електрическа енергия публикува общите условия най-
малко в един централен и един местен всекидневник, а според ал. 4 от
цитираната разпоредба, публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
На основание чл. 13 от ОУ, одобрени с Решение №ОУ-013/10.05.2008 г.
от ДКЕВР, в сила към момента, в който се претендира да са начислени
процесните суми, ЕВН снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ АД и не се е възползвал от правото си да
избере друг доставчик.
По настоящото дело е категорично установено от представените
писмени доказателства, че ответницата е собственик на електроснабдяван от
4
ищцовото дружество имот. Имотът е присъединен към
електроразпределителната мрежа, като за същият е доставяна електрическа
енергия, включително за исковият период от 16.04.2022 г. – 15.06.2022г. Тези
обстоятелства се установяват безпротиворечиво както от представените
писмени доказателства – препис – извлечение от сметка, фактури, така и от
приетата по делото съдебно – техническа експертиза. От същата се
установява, че доставеното количество електрическа енергия отговаря на
отразеното в процесните фактури.
По тези съображения съдът намира, че наведеното от ответникът
възражение е неоснователно и следва да бъде прието, че между страните е
налице облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото
дружество е доставяло електрическа енергия на потребителя, съобразно
публично известни условия и по цени, определени от ДКЕВР, а за ответникът
е възникнало задължението да заплатят стойността на доставената и
консумирана електрическа енергия. По делото не се твърди, а и няма
доказателства задълженията за потребената в имота електрическа енергия за
процесния период, съгласно издадените от ищеца фактури, да е платена или
погасена по друг начин, поради което и ответникът отговаря за пълния размер
на претендираната сума.
Поради неизпълнение от страна на ответницата на главното задължение
в посочения в чл. 18 от ОУ срок, основателна се явява и претенцията на
ищеца за обезщетение за забава по чл. 27 от ОУ, в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден в периода 07.06.2022 г. – 04.10.2022 г. Наличието на
уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура предполага, че с
настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е
необходима покана. Затова, на основание чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи
обезщетение в размер на 32, 74 лв.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в
исковото и заповедното производство, които са в общ размер на 1278 лева, от
които 100 лева за платена държавна такса, 420 лева за платено
възнаграждение за особен представител на ответника, сумата от 608 лв. за
възнаграждение за вещо лице, както и на основание чл.78, ал.9 от ГПК сумата
от 150 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Районен съд - Н.
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по отношение на Е.П.А., Булстат ****, с посочен адрес в
Р.Б. гр. Н., к.к. „С.б.“ – Запад, ПИ №*******, к- с. „У.“, ет.*, ап.**, че същата
дължи на „Е.Б.Е.” АД, ЕИК *****, сумата от 1104, 09 лв. , представляващи
неплатени задължения за доставена електрическа енергия за периода от
16.04.2022г. до 15.06.2022г. по партида с клиентски номер **********,
отнасящи се за обект на потребление: гр. Н., к.к. „С.б.“, ж.с. „У.“, ет.*, ап.**,
ИТН 4220189; сумата от 32, 74 лв., представляващи стойността на законната
лихва за забава за периода от 07.06.2022г. до 04.10.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
417/06.10.2022г. по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1073/2022г. по описа
на РС-Н..
ОСЪЖДА Е.П.А., Булстат ****, с посочен адрес в Р.Б. гр. Н., к.к.
„С.б.“ – Запад, ПИ №*******, к- с. „У.“, ет.*, ап.**, да заплати на „Е.Б.Е.”
АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1278 лева /хиляда
двеста седемдесет и осем лева/, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство, от които 1128 лв. за разноски по делото и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6