Р Е
Ш Е Н
И Е № 1038
гр.Сливен, 07.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6998
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм., вр.§ 22 КЗ.
Ищецът твърди, че на 30.08.2014г., на път I - 6, до разклона за с.Тополчане, общ.Сливен, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди" модел „А-3" с peг. № ВТ 4367 ВТ,
управлявано от Станислав Б. Любчев, ЕГН: **********, който
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост, причинил средна
и лека телесни повреди на ищеца.
За възникналият инцидент
с влязло в сила решение от 29.12.2015г. по НОХД № 219/2015г. по описа на СлОС
водачът на горепосоченото МПС бил признат за виновен за престъпление по чл. 343
ал.4 вр.ал.3, б."б", предл.1, вр. ал.1, вр.чл.342, ал.1 и чл.58, ал.1
и чл.54 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години и осем месеца, чието изпълнение на осн. чл.66 НК било отложено за изпитателен срок от
четири години. На осн. чл. 343Г НК, същият бил лишен от право да управлява МПС
за срок от пет години.
Твърди, че за лек
автомобил „Ауди" модел „А-3" с peг. № ВТ 4367 ВТ имало сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество,
чийто номер на застрахователна полица и валидност ищецът не можел да посочи. По
силата на тази застраховка, за застрахователя възниквала отговорност пред ищеца
за причинените му от застрахованото лице неимуществени вреди, в резултат на
ПТП.
Твърди, че от ПТП-то
получил тежка черепно-мозъчна травма протекла в началото с изразен оток на
мозъка и състояние на комоционна кома. Посоченото увреждане осъществило смисъла
на медико-биологичния характеризиращ признак „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота". Освен това получил и множество охлузвания в
лявата хълбочна област и четирите крайника, заедно със счупването на медиалната
половина на горния ръб на лявата орбита и пластината на левия фронтален синус,
причинили му „Временно разстройство на здравето, неопасно на живота".
Сочи, че преживял стрес и уплаха от настъпилото ПТП, сложило край на нормалното
му ежедневие за дълъг период от време.
От съда се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв., обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания,
/15 000 лв. за средната телесна повреда и 5 000 лв. – за множеството
леки телесни повреди стрес, уплаха/ в резултат от непозволено увреждане
настъпило на 30.08.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
депозирал отговор на исковата молба, с която счита иска за недопустим и
неоснователен.
Оспорват се твърдените
от ищеца неимуществени вреди – техния вид, медико-биологичен характер,
причините за възникването им, продължителност на оздравителния период и релевираните социални и психически преживявания. Представените медицински
документи от ищеца били крайно недостатъчни за доказване на търпените увреди и
периода на възстановяване от тях. При условия на евентуалност твърди, че забавянето на оздравителния процес
било в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания и предхождащи
ПТП-то заболявания.
Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, респ. намаляване на дължимото
обезщетение.В тази връзка се твърди, че
ищеца бил без поставен предпазен колан, съгласно задължението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Освен това пострадалият сам се
поставил с поведението си в опасност и
допринесъл за вредоносния резултат, тъй като бил наясно с неопитността
на лицето, управлявало автомобила, в който се е возил пострадалия (едва 5
месеца стаж- като правоспособен водач и наказван 2 пъти за нарушения на ЗДвП/ и
едновременно с това бил непълнолетен към датата на ПТП и седнал на предната
дясна седалка на автомобила. С това си безотговорно поведение ищецът съпричинил
в изключителна степен вредоносния резултат.
Счита се за неоснователно искането на ищеца
за присъждане на законна лихва от датата на непозволеното увреждане, тъй като
не уведомил застрахователя за причинените му вреди и не потърсил по
извънсъдебен ред доброволно уреждане на спора. Сочи, че в случая ответното
дружество не било уведомено от ищеца за настьпилото ПТП и не било сезирано с
искане за заплащане на застрахователно обезщетение, посредством писмена
застрахователна претенция.
Алтернативно се сочи, че
по отношение на претендираната законна лихва върху главницата за периода от
30.08.2014г./датата на ПТП/ до 20.12.2015г.
изтекла погасителната давност 3-годишен давностен срок и не се дължи
нейното заплащане.
Иска се отхвърляне на
претенциите, като неоснователни и недоказани. Алтернативно се иска намаляне
размерите на претендираните обезщетения.
Претендират се деловодни
разноски.
Съдът след преценка и анализ на събраната в хода на процеса доказателствена
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.08.2014г. по пътя гр.София за гр.Бургас в района на кръстовището за
с.Тополчане, лек автомобил „Форд ескорт”, с рег.№ СН
3480 АН, управляван от Николай И. Николаев пресякъл коридора на движение на лек
автомобил „Ауди А3” с рег.№ ВТ 4367 ВТ, управляван от Станислав Любчев Б., следствие на което настъпил удар с причиняване
на смърт на водача Николаев и телесни увреждания на ищеца,возещ се на предна
дясна седалка, както и на материални щети.
С влязла в сила на 29.12.2015г. № 18/17.06.2015г. по НОХД № 219/2015г. на СлОС водачът на лек автомобил „Ауди А3” с рег.№ ВТ 4367 ВТ
Станислав Б. бил признат за виновен, в това, че на 30.08.2014г. на път І-6, до
разклона за с.Тополчане, общ.Сливен, при управление
на МПС „Ауди А3” с рег.№ ВТ 4367 ВТ нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.21, ал.2, вр.ал.1, ЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на Николай Николаев от гр. Сливен, средна
телесна повреда на О.А.Б. *** , изразяваща се в „разстройство на здравето
временно опасно за живота” и средна телесна повреда на Сийка Костова Г. ***,
изразяваща се в „трайно затрудняване движенията на снагата”, съответно му е
наложено наказание.
Не е спорно по делото /постановено за безспорно обстоятелство в о.с.з на
02.05.2019г. -58 от делото/, че лек автомобил „Ауди”, модел А3 с рег.№ ВТ 4367
ВТ към момента на настъпване на ПТП 30.08.2014г. бил застрахован за риск
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество.
В хода на процеса е изготвена, изслушана и приета комплексна съдебно авто-техническа
експертиза.
От заключението на вещите лица се установява следното:
В резултат на ПТП настъпило на 30.08.2014 г. ищецът получил автомобилна
травма изразяваща се в следните увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в контузия на лявата половина на главата с травматичен периорбитален
оток на меките тъкани, кръвотечение от лява ноздра, данни от образните
изследвания за счупване на горно-вътрешния ръб на орбитата и вътрешната
пластинка на левия фронтален синус с анамнестични и
клинични данни за пълна загуба на съзнанието до степен на кома – „разстройство
на здравето временно опасно за живота”; множествени контузии натъртвания и
повърхности охлузвания на кожата в областта на лявата половин на гръдния кош,
лявата хълбочна област и четирите крайника без клинични и образни данни за
счупвания на костни структури – „временно разстройство на здравето не опасно за
живота”. Тези увреждания добре отговаряли да са получени по време на процесното ПТП, т.е. налице била пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка. След настъпването на ПТП ищецът бил транспортиран
до болнично заведение, където били предприети диагностични и терапевтични
процедури, като на ищеца не се е налагало и не са били извършвани оперативни
интервенции. Непосредствено след настъпването на уврежданията ищецът не
изпитвал болка, тъй като бил в безсъзнателно състояние. След възвръщането на
съзнанието, особено по време на престоя му в болничното заведение, болките на
ищеца били купирани, чрез прилагане на обезболяващи
медикаменти. След идване в съзнание ищецът изпитвал умерена, а в началото и
силна болезненост в травмираните места. Най-вероятно
ищецът изпитвал умерено силна болезненост в лявата половина на главата и лявата
половина на гръдния кош и слаба болезненост в местата на натъртванията и
повърхностите охлузвания на кожата. Възстановяването след черепно-мозъчната
травма до пълно възстановяване функциите на централната нервна система в
конкретния случай при ищеца било в срок до три месеца при нормален ход на
оздравителните процеси. Възстановяването от останалите увреждания е било в рамките на 10 до 15 дни. Към момента
на личния преглед на ищеца на 06.06.2019 г., се установили данни за пълното му
възстановяване от получените от ПТП травми.
Установен е и механизма на ПТП от
експерта работил по авто-техническата част на заключението. Водачът на
автомобила Форд не е спрял на стоп линията преди на навлезе на пътя с
предимство. Той е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като спре на
стоп линията и изчака преминаването на автомобила Ауди. Техническите причини
довели до възникване на ПТП са следните:
- навлизането на
лек автомобил Форд в зоната на кръстовището при наличие на знак стоп и движещ
се автомобил по пътя с предимство. Технически правилно било водачът на Форд да
пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил Ауди;
- навлизането на
л.а. Форд в зоната на кръстовището, без да спре и пропусне л.а. Ауди;
- навлизането на
л.а. Форд в опасната зона за спиране на л.а. Ауди;
- движението на
автомобила Ауди със скорост над максимално разрешената за участъка. При
движение със скорост от
- Технически
неправилното движение на автомобила по направление направо в средната лента,
която е предназначена за завиване на ляво. Технически правилно било водачът да
използва дясната лента в зоната на кръстовището, която е предназначена за
движение направо. В случай, че той беше използвал тази лента и бе запазил
праволинейното движение при аналогични действия на водача на Форд не би
настъпил удар между автомобилите.
Според двете вещи лица, пострадалият ищец е бил с поставен предпазен колан.
При отсъствието на колан, получените травматични увреждания биха били в
по-голяма степен.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на разпитаните свидетели Огнянов и Б. се установи, че след
изписването на ищеца от болнично заведение, той бил на легло в дома си около
три месеца. Имал болки от нараняванията и приемал обезболяващи медикаменти, не
можел да се обслужва сам и изцяло разчитал на грижите на родителите си. Имало
моменти, в които не разпознавал близките
си. Едва след третия месец започнал сам да се раздвижва и изправя.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, писмени и
гласни доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло заключението
на комплексната съдебна медицинска и авто- техническа експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от вещи лица,
разполагащи с необходимата за съответната област компетентност.
Съдът кредитира изцяло
показанията на двамата свидетели, като логични, последователни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото.
Приетото за установено
от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният пряк иск от увреденото лице против застраховател за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования по договор за
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на
увреждането – 30.08.2014г. до окончателното изплащане е допустим.
Разгледан по същество се явява основателен, но предявен
в завишен размер.
Законодателят,
посредством разпоредбата на чл.226 КЗ признава в полза на увредения, спрямо
който застрахования е отговорен правото на пряк иск срещу застрахователя
за заплащане на обезщетение за причинени вреди. Чрез този иск се реализира
материалното право на увреденото лице на обезщетение за вредите, причинени
виновно от застрахования на плоскостта на непозволеното увреждане. Това право
се упражнява срещу застрахователя по силата на
съществуващото между него и причинителя на увреждането застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Правото на вземане за
обезщетение срещу застрахователя възниква в полза на
увреденото лице в момента на увреждането, в който възниква и правото му на
вземане за обезщетение срещу прекия причинител на вредата – двете вземания са
функционално обусловени и по правило тъждествени по съдържание и размер.
При
този вид иск ищецът следва да установи настъпването на конкретни вреди, като
пряка последица от виновното поведение на конкретно лице, т.е. фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, а наред с това и наличие на застрахователно правоотношение
по застраховка „ГО” между причинителя на вредите и ответника- негов застраховател.
В конкретния правен казус материалните предпоставки на предявената
претенция се установяват безспорно от назначените в хода на процеса съдебни
експертизи. Механизмът на възникване на ПТП, причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вината на водача на лек автомобил „Ауди
А3” с рег.№ ВТ 4367 ВТ Станислав Б. се установиха от заключението
на вещото лице, изготвило авто-техническата част на заключението на
комплексната експертиза. Настъпилите увреждания на ищеца- една средна телесна
повреда и множество леки такива, както и връзката между тези увреждания и
настъпилото ПТП се установи от изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
Налице
са всички законови предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Конкретният
размер на претендираното обезщетение за морални вреди съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от
особеностите на всеки конкретен случай.
От събраните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства по делото се
установи, че ищеца О.Б. следствие
инцидента / ПТП/ получил една
средна и множество леки телесни повреди, подробно описани по-горе в изложението.
Установи се, че непосредствено след увреждането същия бил изпаднал в
безсъзнание, а след това изпитвал болки с умерена интензивност и сила, които
постепенно с времето намалявали. В
рамките на около три месеца ищецът бил на легло и в невъзможност да се
придвижва самостоятелно, като търпял известен дискомфорт
в ежедневието си, доколкото било наложително друг човек да го обслужва.
Критериите за справедливост по
чл.52 ЗЗД изискват паричния еквивалент да съответства не само на
продължителността, но и на интензитета на физическите страдания, следствие
неспазването на общото правило да не се вреди другиму.
Уврежданията, предмет на настоящо разглеждане, а
именно множество леки телесни повреди отзвучали за около 10-15 дни и три месеца
за средната телесна повреда. Не са нужни
специални знания за да се приеме, пък и от свидетелските показания се установи,
че ищеца преживял силен стрес, шок от инцидента, не разпознавал близките си в
началото. От друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че се касае за
млад мъж в разцвета на силите си, престоя му в болнично заведение след инцидента не е бил за
продължителен период от време / 30.08.2014г.- 02.09.2014г./, не се е налагало
извършване на оперативни интервенции, както и, че към момента той бил напълно
възстановен от увредите, получени при катастрофата.
Настоящият
съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от ищеца неимуществени
вреди - обезщетение в общ размер на 15 000
лв., като 12 000 лв. за получената средна телесна повреда и 3 000 лв. за
множеството леки телесни увреждания.
За неоснователно се преценя
възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като се установи в процеса, че ищеца бил с
поставен предпазен колан в автомобила, както и че би получил много повече увреждания
в случай, че не е бил с такъв колан. Не се доказа в процеса ищецът да е знаел,
че водача на автомобила, в който се е возил е бил с недостатъчен опит на
управляване на лек автомобил, още повече, че бил наказван за нарушения на пътя.
Няма значение и вината на водача на автомобила, в който се е возил ищеца. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност", сключена с един от тях,
отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквент ( в този см. Р № 121/18.09.2014г. по т.д. № 2859/2013г. І т.о ВКС РБ –
постановено по чл.290 ГПК).
С оглед изложените съображения исковата претенция
се явява частично основателна до размера на 15 000 лв., като над тази сума
до пълния предявен размер от 20 000 лв. бива отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Върху
тази сума следва да се присъди законната лихва за забава. По принцип при
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана – чл.84, ал.3 ЗЗД, т.е. от деня на увреждането. Такова обезщетение се дължи от ответника застраховател, тъй като отговорността му е идентична с тази
на застрахования към увреденото лице.
В случая обаче
своевременно е заявено възражение за изтекла в полза на ответника погасителна
давност – три годишна, съобразно чл.111 ЗЗД и с оглед датата на предявяване на
настоящия иск 20.12.2018г., възражението се явява основателно. Обезщетението за
забава следва да се присъди върху сумата от 15 000 лв., считано от
20.12.2015г. до окончателното изплащане, като е погасено по давност за периода
30.08.2014г. до 19.12.2015г.вкл.
Ищцовата
страна е претендирала присъждане на направените по делото разноски и с оглед
изхода на спора такива следва да й бъдат присъдени, съобразно уважената част от
исковата претенция. Така ответникът бива осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 1 875 лв. адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Ответникът също е
претендирал разноски и такива му се следват, съобразно отхвърлената част от
иска. Ищецът следва да заплати на ответното дружество сума в размер на 506,80
лв., деловодни разноски (вкл. платен депозит за комплексна съдебна експертиза и
адвокатско възнаграждение), съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху размера на уважената претенция, а именно в
размер на 600 лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.226 КЗ /отм./ ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул.”Джеймс Баучер”
№ 87 ДА ЗАПЛАТИ на О.А.Б., ЕГН: **********
*** по банкова сметка ***: *** ; BIC: ***,
сума в размер на 15 000 лв. / петнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на лявата
половина на главата с травматичен периорбитален оток
на меките тъкани, кръвотечение от лява ноздра, данни от образните изследвания
за счупване на горно-вътрешния ръб на орбитата и вътрешната пластинка на левия
фронтален синус с анамнестични и клинични данни за
пълна загуба на съзнанието до степен на кома – „разстройство на здравето
временно опасно за живота”; множествени контузии натъртвания и повърхности
охлузвания на кожата в областта на лявата половин на гръдния кош, лявата
хълбочна област и четирите крайника без клинични и образни данни за счупвания
на костни структури – „временно разстройство на здравето не опасно за живота”, лек автомобил „Форд ескорт”, с рег.№ СН 3480 АН,
управляван от Николай И. Николаев пресякъл коридора на движение на лек
автомобил „Ауди А3” с рег.№ ВТ 4367 ВТ, управляван от Станислав Любчев Б., ведно
със законната лихва, считано от 20.12.2015г. до окончателното изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ искът над постановения
до пълния претендиран размер от 20 000 лв. / двадесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва за периода 30.08.2014г. до 19.12.2015г.
вкл., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул.”Джеймс
Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на О.А.Б., ЕГН: ********** ***
по банкова сметка ***: *** ; BIC: ***,
сума в размер на 1 875 лева / хиляда осемстотин седемдесет и пет лева),
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 ГПК О.А.Б., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”,
бул.”Джеймс Баучер” № 87, сума в размер на 506,80
лв. / петстотин и шест лева и 0,80 ст./,
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.6 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул.”Джеймс
Баучер” № 87 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, държавна такса.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: