№ 1
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Люб. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600231 по описа за 2021 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на
наказателно дело.
В искането на осъдения Н. П. Г. е релевирано основание за
възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.3 от НПК –
несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Заявява, че е
виновен за извършеното престъпление, но неговият защитник го е подвел,
като го е убедил да не се признава за виновен. Твърди, че съжалява за
процесуалното си поведение и иска да му се даде възможност да поправи
грешката си, да се признае за виновен и да се възползва от правото да сключи
споразумение, което право не могъл да упражни, тъй като се е съобразил с
указанията на адвоката си. Осъденото лице настоява за възобновяване на
делото.
В съдебно заседание по настоящото извънредно производство
служебният защитник на осъдения Н.Г. заяви, че поддържа искането за
възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане
съображения и не изтъкна допълнителни мотиви в подкрепа на направените
1
възражения за съществени процесуални нарушения и за несправедливост на
наложеното наказание.
Искателят Н. П. Г. поддържа молбата си за възобновяване на
наказателното производство и за връщане на делото за ново разглеждане на
Районен съд – Бургас, където да може да сключи споразумение с прокурора и
да постигне определяне на по-леко наказание от сега наложеното му от две
години и три месеца лишаване от свобода. Заяви, че се чувства виновен за
стореното и е искал да се признае за виновен пред районния съд, но
защитникът му го посъветвал да не се признава за виновен. Счита, че поради
недобрата адвокатска консултация, получена от защитника си, и
непризнаването на вината си, съдът му е наложил наказание от две години и
три месеца лишаване от свобода, което е прекомерно завишено. Намира
същото за несъответно на извършеното, тъй като в момента на управление на
МПС не е бил употребил нито алкохол, нито наркотици. Изтъква, че е изтекъл
срокът на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, но
свидетелството му за правоуправление не му било върнато поради
неплащането на дължими глоби, с които бил санкциониран по
административен ред за допуснати нарушения по ЗДП. Моли за
възобновяване на наказателното дело и за връщането му за ново разглеждане
на районния съд, където да има възможност да сключи споразумение с
прокурора, с което да му се наложи по-ниско по размер наказание.
Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че
искането на осъденото лице Н.Г. за възобновяване на наказателното
производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се
остави без уважение. Счита, че както в досъдебното производство, така и в
съдебната фаза не са били допуснати никакви нарушения на процесуалните
правила, още по-малко съществени такива, които да са нарушили правото на
защита на осъдения Г. и да представляват основание по чл.422, ал.2, т.5 от
НПК за възобновяване на приключилото производство. Обръща внимание, че
такива процесуални нарушения не са посочени и в искането за възобновяване,
с което не се възразява нито срещу приетата за установена фактология по
спора, нито срещу доказаността на обвинението и правната квалификация на
деянието. Категоричен е, че искането на осъдения Г. за възобновяване на
наказателното дело с цел сключване на споразумение с прокурора за
решаване на делото е неоснователно и не може да се уважи. В тази насока
2
подчертава, че споразумение по наказателно дело може да се сключи след
приключване на разследването по досъдебното производство по реда на
чл.381 от НПК или в съдебната фаза до приключване на съдебното следствие
в първата инстанция съгласно чл.384 от НПК. Отричайки законова
възможност за възобновяване на наказателното делото с цел сключване
между прокурора и осъдения на споразумение, съдържащо клауза за по-ниско
по размер наказание от наложеното от две години и три месеца лишаване от
свобода, излага съображения за правилна индивидуализация на въпросното
наказание. Аргументира становище за справедливост на наложеното
наказание от две години и три месеца лишаване от свобода, присъединявайки
се към извода на инстанционните съдилища за несъмнен превес на
отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, изискващ налагане на
наказание над средния предвиден за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, а
именно две години и три месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване, съобразен с предходните ефективно изтърпени от
осъдения наказания лишаване от свобода. Намира, че така наложеното
наказание лишаване от свобода с размер над средния предвиден е съобразено
с твърде обремененото съдебно минало на осъдения Г., преимуществено с
осъждания за идентично престъпление – по чл.343в, ал.2 от НК, както и с
многобройните допуснати от него нарушения по ЗДП и наложените за тях
административни санкции. Отчитайки липсата на положителен поправителен
ефект както от множеството осъждания, така и от многобройните
административни санкции за нарушения на правилата за движение по
пътищата, дава заключение за необходимост от продължителна изолация на
осъдения от обществото с цел отнемане възможността му за извършване на
подобни престъпления по транспорта и резултатното му поправяне и
превъзпитание. Счита, че влошеното понастоящем здравословно състояние на
осъдения, обусловило прекъсване изпълнението на наложеното му наказание
лишаване от свобода, хоспитализация в болнично заведение и оперативна
интервенция, не налага възобновяване на производството и намаляване на
наложеното наказание лишаване от свобода. В тази връзка подчертава, че
разпоредбите на ЗИНЗС и на Наредбата за медицинско обслужване на
лишените от свобода дават достатъчно гаранции за полагане на необходимите
грижи за охраняване здравето на осъдения, поради което моментно
влошеното му здравословно състояние не изисква нито възобновяване на
3
приключилото производство, нито намаляване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъденото лице Н.Г., изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази
устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на
въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно
обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение,
непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се
претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда №260032 от 08.02.2021г. по НОХД №4124/2020г. Бургаският
районен съд признал подс. Н. П. Г. за виновен в това, че на 05.06.2020г., в гр.
Бургас, на бул. „Димитър Димов“, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление №15-0769-005015 от
08.02.2016г., влязло в сила на 13.07.2019г., за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление, е управлявал МПС – лек автомобил
„Фиат Пунто“ с рег. №* **** **, поради което и на основание чл.343в, ал.2,
вр. ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и три
месеца. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определил
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода.
По повод въззивна жалба на упълномощения защитник на подс. Н.Г., с
решение №30 от 01.06.2021г. по ВНОХД №304/2021г. Бургаският окръжен
съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство и
като установи, че осъденият Н.Г. и неговият защитник не са направили
изрично оплакване за допуснати при съдебното разглеждане на делото
4
съществени нарушения на процесуалните правила, нито са посочили
конкретни нарушения от въпросната категория, които да са били реализирани
и да послужат като основание за възобновяване на делото съгласно чл. 422,
ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, съдебният състав счете за необходимо
единствено да отбележи, че липсва дерогиране на процесуалните норми на
чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството,
императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и възлагащи задължения на
решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ при
формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението
фактически положения, предпоставили наказателната отговорност на подс.
Н.Г. за вмененото му престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Внимателният прочит на мотивите към влязлата в сила присъда и на
въззивното решение не дава основание да се счита, че обстоятелствата по
делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на инстанциите по
фактите е било опорочено. Съдилищата са анализирали доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност, като са ги интерпретирали съобразно
действителния им смисъл и съдържание.
Конкретиката по делото очертава следното: През 1979г. осъденият Н.Г.
придобил свидетелство за управление на МПС, категории „В“ и „С“. Той е
бил многократно осъждан за извършени от него множество престъпления по
транспорта - по чл.343б, ал.1 от НК, по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, по
чл.343в, ал.1 от НК, по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, по повод на които са му
били налагани наказания лишаване от свобода, пробация, глоба и лишаване
от право да управлява МПС с различни размери.
Осъденият Н.Г. е изтърпял ефективно наказания лишаване от свобода,
определени му като общи на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, в
следните размери – седем месеца и 15 дни, една година и осем месеца, два
пъти по две години. Последното наказание лишаване от свобода в размер на
две години, определено му като общо с определение №603 от 05.04.2017г., в
сила от 21.04.2017г., по ЧНД №342/2017г. на Районен съд – Бургас, осъденият
Г. е изтърпял при първоначален общ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС, на 18.04.2019г., когато е бил освободен от Затвора Бургас.
С постановените спрямо осъдения Г. множество осъдителни съдебни
5
актове за извършени от него престъпления по транспорта с различна правна
квалификация на същия са били налагани и кумулативно предвидените
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС в различни размери.
С цитираното по-горе определение, на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК, към
определеното на Г. общо наказание лишаване от свобода в размер на две
години, са били присъединени наказанията лишаване от право да управлява
МПС за срок от три години и глоба в размер на 1000 лева.
В периода 1979г. – 2019г. осъденият Г. е бил многократно санкциониран
за допуснати от него множество и различни нарушения на правилата за
движение по пътищата, за които са му били налагани административни
наказания глоби в различни размери от 5 лева до 2000 лева.
Вследствие на множеството на брой наложени и изтърпени от осъдения
Г. наказания лишаване от право да управлява МПС с различна
продължителност, същият не притежава валидно свидетелство за управление
на МПС и се счита неправоспособен водач.
С наказателно постановление №15-0769-005015 от 08.02.2016г. на
осъдения Г. е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева за
допуснато от него нарушение на чл.150 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС
като неправоспособен водач. Наказателното постановление е било връчено на
05.07.2019г. лично на нарушителя Г., който не го е обжалвал и
постановлението е влязло в сила на 13.07.2019г.
На 05.06.2020г. осъденият Г. е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с
рег. №* **** ** в гр. Бургас. При извършената му проверка от полицейски
служители при Пето РУ на МВР – Бургас Г. не представил свидетелство за
управление на МПС. Осъществената справка от служител в сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Бургас установила, че Г. е неправоспособен водач на МПС и
против него има издадено наказателно постановление, влязло в сила на
13.07.2019г. На място бил съставен акт за административно нарушение
№690796 от 05.06.2019г. за допуснато от Г. нарушение по чл.150 от ЗДП,
който акт нарушителят подписал без възражения.
При изложените фактически положения, приети за безспорно установени
от двете съдебни инстанции, материалният наказателен закон е приложен
правилно, като е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения Г.
за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК. В
6
искането за възобновяване не са направени изрично оплаквания за нарушение
на материалния закон досежно приложимата разпоредба от Особената част на
НК, нито са изложени конкретни съображения в тази насока. Запознавайки се
внимателно със съдържанието на проверяваните съдебни актове, настоящият
състав констатира, че в тях убедително са аргументирани всички обективни и
субективни признаци на престъпния състав по цитираната правна норма,
правилно и в унисон със задължителното Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС и с
преобладаващата съдебна практика са отклонени като несъстоятелни
доводите на защитата за изтекла погасителна давност за търсене на
административнонаказателна отговорност на Н.Г. на основание издаденото
срещу него наказателно постановление №15-0769-005015 от 08.02.2016г.,
влязло в сила на 13.07.2019г., за допуснато нарушение по чл.150 от ЗДП,
поради което прие, че не е допуснато за нарушение на закона по смисъла на
чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
С разгледаното искане за възобновяване се претендира възобновяване на
приключилото наказателно производство и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд, за да се осигури възможност на
осъденото лице да сключи с прокурора споразумение, с което да постигне
налагане на по-леко по размер наказание лишаване от свобода от сегашното,
възлизащо на две години и три месеца лишаване от свобода. Това изрично
искане на осъдения Г. не може да бъде удовлетворено.
Нормите от Глава 29 от НПК - „Решаване на делото със споразумение“
уреждат особена процедура за разглеждане и решаване на наказателното
дело, която е въведена като приемлив компромис между интереса на
обвинението и този на обвиняемото/подсъдимото лице. Поради това
процесуалният закон императивно е въвел краен момент, до който страните в
процеса могат да се споразумяват по въпросите, уредени в чл.381, ал.5 от
НПК. Така съгласно чл.384, ал.1 от НПК споразумение за решаване на делото
в съдебното производство може да бъде постигнато след образуване на
съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
Недопустимо е подсъдимият, който е заявил, че е невинен по вмененото
обвинение, след като бъде признат за виновен в извършване на престъпление
и осъден от първата и/или въззивната инстанция, да претендира по
извънредната процедура за възобновяване на наказателни дела възобновяване
7
на конкретното приключило наказателно производство и да иска връщането
му за ново разглеждане на първоинстанционния съд с цел да сключи с
прокурора споразумение, признавайки се за виновен и постигайки налагане
на по-леко наказание, включително такова при условията на чл.55 от НК, т. е.
и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквато възможност предписва чл.381, ал.4 от
НПК.
След окончателното приключване на делото по общия ред с
постановяването на осъдителна присъда, липсва законова възможност
единствено на основание закъснялото искане на осъдения за решаване на
делото със споразумение по глава 29 от НПК да се възобнови производството
и повторно да се разгледа делото, този път по посочения специален ред.
Подобен резултат, какъвто се претендира с разгледаното искане за
възобновяване, е непостижим в това специално производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намери за
неоснователно искането на осъдения Г. за възобновяване на приключилото
наказателно дело.
Съобразявайки, че в изрично направеното от осъдения Г. искане за
възобновяване на наказателното производство имплицитно се съдържа
оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от
свобода, което е основание за възобновяване на наказателното производство
по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.3 от НПК, настоящата
инстанция внимателно го обсъди и прецени същото за неоснователно.
Решавайки въпроса за наказанието на деец, извършил престъпление по
транспорта, следва да се съобрази, че този вид престъпления са такива с
висока степен на обществена опасност и укоримост, предвид обществените
отношения – предмет на защита, свързани най-вече с опазване здравето и
живота на хората при управление на МПС и предвид тяхната динамика и
актуалност. Тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за
въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на
съответните специални разпоредби от Особената част на НК.
Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при
налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните
особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат
8
взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма
или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие на
наказателна репресия върху извършителя с оглед постигане целите на
специалната и генералната превенции. Важно е също във връзка с
определянето на наказанието да се посочи установеното в съдебната практика
принципно разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да
се прилага механичен формален подход при преценката на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
В контекста на горните принципни положения, обсъждайки следващото
се на осъдения Г. наказание, настоящият съдебен състав прие, че степента на
обществена опасност на разгледаното престъпление по транспорта не е по-
висока от обичайната и е в пределите на характерната за деянията по чл.343в,
ал.2 от НК. За да направи този извод, отчете времето и мястото на
осъществяване на деянието, липсата на причинени с него вреди и отсъствието
на допуснати от неправоспособния водач нарушения на правилата за
движение, извън това по чл.150 от ЗДП. На следващо място, възприе оценката
на инстанционните съдилища за изключително висока степен на обществена
опасност на Г. като извършител на престъпления по транспорта, отчитайки
факта на множество предходни извършени от него престъпления от същия
вид – по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и такива по чл.343б, ал.1 от НК, по
чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.343в, ал.1 от НК, по повод на които са му
били налагани наказания лишаване от свобода с различни размери, изтърпени
ефективно, но без положителен резултат за неговото поправяне. Особено
показателен за изключително високата степен на обществена опасност на
осъдения Г. като деец на транспортни престъпления и за неуспешния процес
на поправяне у него е фактът, че една година след изтърпяване на
предходното наказание лишаване от свобода той е извършил настоящото
престъпление. В същата насока показателен е и фактът, че осъденият вече е
понесъл две интензивни наказателни репресии, изразяващи се в изтърпяване
на две общи наказания лишаване от свобода, всяко от тях с размер от две
9
години, които очевидно не са довели до положителен ефект на поправяне у Г.
и дават основание да се приеме, че наказание в средния или под средния
предвиден размер за разгледаното деяние също няма да поправи и превъзпита
дееца.
Изключително високата степен на обществена опасност на осъдения
Горчев като деец на престъпление по транспорта се обуславя и от
множеството допуснати от него различни нарушения на правилата за
движение, включително такива свързани с безопасността на движението, за
които нарушения той е бил многократно санкциониран по административен
ред и които го характеризират като системен нарушител на пътя, упорито
отказващ да се превъзпита в спазване на правните норми, регулиращи
движението по пътищата.
Индивидуализирайки наказанието на осъдения Н.Г., инстанционните
съдилища правилно са взели предвид подбудите и причините за извършване
на престъплението, състоящи се в незачитане на основни правила за
движение по пътищата, каквито са тези регулиращи правоспособността на
водача на МПС и валидността на свидетелството за управление на МПС.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието на
дееца Г., съдилищата правилно са приели лек превес на отегчаващите над
смекчаващите вината обстоятелства. В категорията на утежняващите
обстоятелства с основание са включили множеството предишни престъпления
по транспорта, извършени от осъдения, по повод на които е изтърпял много
на брой наказания лишаване от свобода, включително такива определени му
като общи на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, в следните размери –
седем месеца и 15 дни, една година и осем месеца, два пъти по две години.
За да отмерят справедливо наказание, инстанционните съдилища са
съобразили като смекчаващо отговорността на осъдения обстоятелство
трайната му трудова ангажираност. Към обсъжданата категория
обстоятелства следва да се добавят изразените от осъдения Г. искрено
съжаление и разкаяние за стореното, както и показаното от него
добросъвестно процесуално поведение.
Изчерпателно изброявайки и коментирайки всички смекчаващи
отговорността на осъдения обстоятелства, настоящият съдебен състав прие,
че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и съобразно
10
константната съдебна практика по този въпрос, нито някое от тях е
изключително по своя характер, поради което те не обуславят в случая
налагане на наказание съгласно изискванията на чл.55 от НК. По тези
съображения намира за правилно решението на инстанционните съдилища за
определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от
НК.
Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
инстанционните съдилища правилно са преценили, че на осъдения Г. за
разгледаното престъпление следва да се наложи наказание лишаване от
свобода при лек превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства и в
размер, който да надвишава незначително средния предвиден в приложимата
норма на чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно две години и три месеца
лишаване от свобода.
В заключение, настоящият състав, като прие, че съдилищата са
съобразили принципите за законоустановеност и индивидуализация на
санкцията, отчели са изключително високата степен на обществена опасност
на Г. като деец, отдали са нужното значение на констатираните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и наред с това са проявили умерена
строгост към осъдения, прецени, че наложеното му наказание от две години и
три месеца лишаване от свобода е справедливо, ще способства за
поправителното въздействие спрямо него и ще ограничи максимално
вероятността в бъдеще той да извърши други противообществени прояви.
Допълнително смекчаване на определеното наказание, без реално обуславящи
го фактори, би било израз на необоснована снизходителност, не би
постигнало адекватна реализация на целите на наказанието, предвидени в
чл.36 от НК и би създало усещане за безнаказаност у извършителя и в
обществото.
Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС,
първоинстанционният съд правилно е постановил наложеното на осъдения Г.
наказание лишаване от свобода от две години и три месеца да се изтърпи при
първоначален строг режим, тъй като от датата на изтърпяване на предходното
наказание лишаване от свобода – 18.04.2019г. не са изтекли повече от пет
години.
11
Искането на осъдения Г. за възобновяване не съдържа изричен довод за
явна несправедливост на кумулативно предвиденото в чл.343в, ал.2 от НК и
наложено наказание глоба, поради което настоящата инстанция ще се
ограничи до това да отбележи, че размерът на въпросното наказание
правилно е бил фиксиран от съдилищата на 500 лева, който съвпада с
минималния предвиден в закона размер на санкцията и който е съобразен с
имущественото състояние на осъдения.
По изложените съображения и в обхвата на предоставените правомощия
настоящият състав не констатира наличие на основания по чл. 422, ал.1, т.5,
вр. чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на
атакувания от осъденото лице Н.Г. и влязъл в сила съдебен акт, при условията
на чл. 425, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това, искането му за възобновяване
на приключилото наказателно производство следва да се остави без
уважение.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. П. Г. за
възобновяване на производството по ВНОХ Д №304/2021г. на Бургаския
окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение №30 от
01.06.2021г., с което е потвърдена присъда №260032 от 08.02.2021г. по НОХД
№4124/2020г. на Районен съд – гр. Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12