Р Е Ш Е Н И Е
№170
гр. Велико Търново, 1.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 145/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.Б.А. *** против Решение № 173/11.3.2020г. постановено по НАХД 2047 по описа на Районен съд В. Търново за 2020г. , с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 19-1275-001914 от 10.4.2019г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 180, ал.1,т.1 ,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 50 лева.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при неизяснена и по- точно невярна фактическа обстановка, доколкото не е установено точното място на извършване на нарушението, не е посочен номер на ул. „Васил Левски“, а и от посочения снимков материал, се установява, че се касае за улица „Независимост“. Погрешно ВТРС е приел, че касаторът не е направил възражения срещу АУАН, като това се явява и порок на самото НП, доколкото същите не са били обсъдени от АНО. Освен това има нарушение на формалните изисквания досежно АУАН, а именно същият не е подписано от свидетели.Смята, че деянието констатирано в акта като административно нарушение не съставлява такова по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и не обуславя административно наказателна отговорност, тъй като не се касае за паркиране по смисъла на ЗДвП чл. 93, ал.1, а напротив е такова по смисъла на чл.101, ал.1 от ЗДвП , тъй като е налице техническа неизправност на МПС. АУАН и съответно НП не съдържат реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, което само по себе си е основание за отмяна на последното. Съдът на следващо място не е изпълнил задължението си по чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН да вземе всички мерки , за да осигури разкриването на обективната истина. Без да е поискал събирането на доказателства: Заповед за оправомощаване, длъжностна характеристика , заповед за назначаване на актосъставителя, както и на АНО съдът погрешно е направил извод, че НП е издадено от компетентен орган. В тази връзка съдът отново е допуснал нарушение на процесуалните норми, като не е уважил искането за събиране на доказателства от издателя на АУАН за мястото на неговото съставяне- снимков материал., като такъв не е представен и план за организация на движението, от който да се вижда местоположението на пътните знаци и съответната хоризонтална маркировка. Твърди, че АНО не е изпълнил задължението си да докаже извършването на нарушението , като представи и ангажира съответни доказателства с оглед направените възражения , като само съставения АУАН не е достатъчно доказателство. С това е налице нарушение на чл. 103, ал.1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Не е посочена и точната правна норма, която е нарушена, тъй като е посочено само чл. 180, ал.1, т.1 пр. 2 от ЗДВП ,без да е посочена конкретната хипотеза. В АУАН и НП не се сочи, че е създадена опасност за движението,като няма и доказателства в подкрепа на същото. Напротив от движението на полицейския автомобил, който е направил остър завой и е навлязъл в насрещното платно означава, че движението по двете ленти е било безпрепятствено. В съответствие с ТР № 28 от 28.11.1984 по н.д. 10/84 от ОСНК опасността за движението следва да не е формална, а фактическа към посочения момент. Правната квалификация в АУАН е една , а в НП друга, като в НП номера на АУАН е сгрешен. Предвид твърдението му , че НП е антидатирано,счита, че погасителната давност е изтекла. От съда се иска да отмени решението на ВТРС кат опостанови друго, с което отмени НП. В съдебно заседание , редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответник касационна жалба- Сектор Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново , редовно призовано не се представлява и не заема становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на така подадената касационна жалба. Решението на съда е постановено въз основа на изяснена фактическа обстановка, изцяло кореспондираща с доказателствата по делото и установена след съвкупен анализ на същите. Касаторът не се е явил и не е направил доказателствени искания пред ВТРС, с които да обори свидетелските показания , както и на отразеното в АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 о ЗДвП има прузумптивна доказателствена сила. Поради горното намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 173/11.3.2020г. постановено по НАХД 2047 по описа на Районен съд-Велико Търново за 2020г. , с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 19-1275-001914 от 10.4.2019г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 180, ал.1,т.1 ,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 50 лева.
Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното: На 28.03.2019г. в 15,28 часа в гр.В.Търново,ул. „Васил Левски“ касаторът е паркирал неправилно лек автомобил Пежо Партнер с рег. № ВТ 92 84 ВТ , собственост на Радка Александрова на пътното платно, като затруднява движението на останалите участници в движението. На последния е бил съставен фиш номер 407400, който е отказал да го подпише, поради което е съставен АУАН № серия Д № 694200 от 28.3.2019г.. Последният е подписан от свидетел и актосъставител, така и от нарушителя, с отметка, че същият има възражения, каквито по делото не са депозирани От АНО е издадено процесното пред ВТРС НП, което е обжалвано в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. В административната преписка се съдържа и Заповед № 366з-768/26.3.2019г.на Директор ОД на МВР В. Търново, с който се оправомощават определени служители да осъществяват контрол по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, ВТРС е направил извод за законосъобразност на таза издаденото НП, тъй като е намерил, че същото е издадено от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед на Директор на ОД на МВР В.Търново, спазени са процесуалните норми при издаване както на АУАН , така и на НП, не са налице съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на касатора. На следващо място съдът е приел, че от формална страна АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е приел, че фактическата обстановка правилно е установена от АНО, тъй като не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, а събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства са непротиворечиви и доказват извършването на административното нарушение. По отношение приложените на материалния закон , ВТРС е приел, че и акосъставителят, така и АНО правилно са определили приложимия материален закон, като не е налице твърдяното противоречие в АУАН и НП на правната квалификация. Нормата на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда забрана за престой и паркиране на място, където МПС създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В случая е установено, че превозното средство, управлявано от касатора е било паркирано на пътното платно на ул. „В. Левски“ гр.В.Търново, което е затруднявало движението на останалите участници в движението. ВТРС не е споделил доводите на касатора, че не се касае за паркирано МПС съгласно чл. 93, ал.2 от ЗДвП, тъй като е изпълнена хипотезата на горепосочената норма, а касаторът не е ангажирал доказателства, които да установяват конкретни факти, които да изключват състоянието на паркиране. Санкционната норма също е правилно определена – чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗАНН, като наложеното наказание по вид и размер съответства на закононарушението, доколкото е малко над минимума.
Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, и правилно, постановено в съответствие с материалния закон.
Настоящата инстанция намира , че основното възражение на касатора за съществено нарушение на съдпроизводствените правила, състоящо се в неизпълнение на задължението му по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за служебно събиране на доказателства с цел пълно разкриване на обективната истина, тъй като законосъобразността на наказателното постановление се състои в проверка на фактите, отправени като фактическо обвинение, както и на чл. 107, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за служебно събиране на доказателства , когато се налага за разкриване на обективната истина. В този смисъл не е вярно твърдението на касатора, че същият е направил писмени възражения , по които съдът не се е произнесъл, доколкото такива не са представени нито от него, нито от ответната страна. В НП е посочено, че такива възражения са били депозирани и са били обект на проверка от страна на полицейски инспектор група Отчет на ПТП, АНД и ИАД“.Макар резултатите от тази проверка да не са депозирани по делото, след като същите не установяват различна фактическа обстановка, правилно съдът не ги е изискал от ответник жалба. В подададената въззивна жалба не се съдържат доказателствени искания, а такива не са направени и в хода на съдебното следствие, поради което ВТРС правилно е приел, че фактическата обстановка е обективно изяснена. В хода на съдебното следствие не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, въпреки представената извадка от www=bgmaps=com досежно наименованието на улиците в централната част на гр. В.Търново. Нито в АУАН, нито в НП се твърди , че касаторът е нарушил пътен знак, за да се изисква служебно от съда схема за вертикалната сигнализация и вертикална планировка от Община В. Търново за доказване на извършеното нарушение. Освен това не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства относно актосъставителя и АНО, тъй като е достатъчно представянето на Заповед за тяхното опровомощаване от Директор на ОД на МВР В. Търново, издадена въз основа на служебно известна на съда Заповед на МВР.Както се посочи по- горе фактическото обвинение трябва да е пълно като включва всички елементи от състава на посочената административно наказателна разпоредба. За да е възможно изпълнението на чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН е необходимо да бъдат посочени и всички не съставомерни факти, представляващи обстоятелства по извършване на нарушението, защото те конкретизират деянието спрямо времето и пространството и определят тежестта на случая. Върху АНО тежи задължението да опише пълно и ясно фактите, представляващи административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което правилно от ВТРС е прието, че е изпълнено. Не е налице и нарушение на чл. 103, ал.1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като неправилно касаторът намира, че административното обвинение не може да се докаже само с АУАН. Както се посочи по- горе на същият е дадена презумптивна доказателствена сила, която той не е оборил, като фактите допълнително се установяват и от гласните свидетелски показания.
Както се посочи по- горе фактическото обвинение е за паркиране който съгласно чл. 98, ал.1,т.1 от ЗДвП е забранен на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Легалното понятие за престой и паркиране се съдържа в нормата на чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като за настоящия казус е важно това за паркиране в чл. 93, ал.2 от ЗДвП, който разпорежда:, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво. Самият касатор не оспорва факта, че е паркирал на пътното платно, но намира, че в конкретния казус се касае за такова по чл.101, ал.1 от ЗДвП , което не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и не обуславя административно наказателна отговорност. Твърденията, че е била налице техническа повреда, която е обусловила поведението на водача е голословно и недоказано, и е по скоро шиканиране. Неоснователно е и другото възражение що поведение тъй като не се касае за паркиране по смисъла на ЗДвП чл. 93, ал.1, а напротив е такова по смисъла на чл.101, ал.1 от ЗДвП тъй като е налице техническа неизправност на МПС , който факт е останал недоказан по вина на касатора. Не се споделя становището му , че не е посочена и точната правна норма, която е нарушена, тъй като е посочено само чл. 180, ал.1, т.1 пр. 2 от ЗДВП ,без да е посочена конкретната хипотеза. Точният текст на закона е , че с глоба от 20-150 лева се наказва водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. АНО правилно е посочил както нарушената материална норма, така и санкционната такава , като е посочил , че се касае за предложение второ, а именно престой или паркиране, неконкретизирането на една от тези две хипотези не е нарушила правото на защита на касатора да разбере в какво е обвинен, доколкото видно от АУАН, НП,и подадената въззивна жалба се касае за едно и също изпълнително деяние“паркиране“. Както и че не отговаря на действителността твърдението ,че в АУАН и НП се сочат различни правни норми. И в двата акта нарушението е описано като паркиране в нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като липсата на посочена в АУАН санкционна норма е преодоляно по пътя на чл. 53, ал.1 от ЗАНН. Не е посочен и грешен номер на АУАН в НП. В описанието на нарушението в НП наистина АНО не е бил прецизен като използва легалния термин – създава опасност за движението, а е посочил затруднява движението. От движението на полицейския автомобил, който е направил остър завой и е навлязъл в насрещното платно не може да се направи извод, че движението по двете ленти е било безпрепятствено. Както се посочи по- горе, фактическото обвинение е за паркиране на място в централната улица на града, където пътното платно е по- малко. Именно в съответствие с ТР № 28 от 28.11.1984 по н.д. 10/84 от ОСНК АНО е преценил, че опасността за движението не е формална, а фактическа към посочения момент, доколкото се касае за стеснена част на централна улица.
Съдът изцяло споделя изводите на ВТРС, че са спазени чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а възражението на касатора съответно е неоснователно. Наложеното наказание е в рамките на законоустановеноното, като малко надвишава минималния размер с оглед приложената справка за извършените нарушения на водача. С оглед на горното същото е определено съобразно нормите на чл. 27 от ЗАНН и в изпълнение на целите по чл. 12 от ЗАНН. Именно с оглед поведението на касатора, неговото отношение към нарушението, наличието на многобройни такива по ЗДвП правилно са мотивирали извод за липса на обстоятелства за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. „
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/11.3.2020г. постановено по НАХД 2047 по описа на Районен съд В. Търново за 2020г. , с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 19-1275-001914 от 10.4.2019г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на В.Б.А. *** за нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 180, ал.1,т.1 ,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.