О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 14.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия, в закритото заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав
Председател:Йоланда Цекова
Съдебни заседатели:В.С.
З.Й.
като разгледа докладваното от съдия Цекова НОХД № 272 по
описа за
Производството е по реда на чл. 270 ал.3 НПК във вр. с чл.68, ал. 6 НПК.
Й.Б., подсъдим по НОХД № 272/2016г. на КОС, чрез защитника си адв. Р.Г. от САК, е предявил жалба вх. № 7551/14.10.2016 г. за отмяна на мярката му за процесуална принуда”забрана за напускане пределите на страната”, наложена му с постановление на КОП от 9.07.2015 г. по подробно изложени в жалбата съображения, изразяващи се в: подсъдимият е румънски гражданин с известно по делото негово постоянно местоживеене в гр.Букурещ и домашен адрес, на който могат да му се връчват призовки и съобщения; досъдебното производство е провеждано при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”в” НПК, за което подсъдимият е дал съгласие с нотариално заверена декларация; перфектно процесуално поведение на подсъдимия в ДП, свързано с готовността да съдейства на властите. По всички тези съображения защитата счита наложената мярка”забрана за напускане пределите на страната” по отношение на подсъдимия румънски гражданин за противозаконна и изначално безпредметна, както и че тя прави невъзможна защитата на подсъдимия, тъй като при негово евентуално явяване по делото в Р България той няма да може да се прибере в дома си. Защитата намира обявяването на Б. за местно и общодържавно издирване и за принудителното довеждане от 12.03.2015 г. за напълно безпредметни. Моли се за отмяна на атакуваното постановление на ОП - Кюстендил поради неговата необоснованост по изложените съображения.
КОС намира искането за допустимо като подадено от надлежна страна и за своевременно направено, предвид разпоредбата на чл.270 ал.1 НПК, че искането може да се прави по всяко време на съдебното производство и ще го разгледа по същество.
От фактическа страна по предмета на искането съдът установи следното:
Подсъдимият Й.Б. е привлечен като обвиняем с Постановление на КОП от 5.02.2015 г./на л.52 и сл. от том 1 на ДП/ за непредпазливо престъпление - по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 НК, извършено на 10.05.2014 г. в Р България. В постановлението е записано, че лицето е привлечено в качеството на обвиняем при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”в” във вр. с чл. 206 НПК. В протокола за разпит на обвиняем от същата дата е присъствал защитникът му адв.Г. и е записано, че разпита на обвиняем не е проведен поради привличането в условията на чл.269 НПК.
След това, с Постановление на КОП рег. № 332 р -734 от 12.03.2015 г./ на л.66 от том 3 на ДП/ е постановено обвиняемия Б. да бъде доведен принудително, след като бъде установен. С последващо Постановление рег. № 332 р -735 от 12.03.2015 г./ на л.65 от том 3 на ДП/ обвиняемия Б. е обявен за местно и общодържавно издирване, тъй като след извършване на престъплението е напуснал пределите на страната.
И понеже обвиняемия Б. не е намерен на територията на страната, на 9.07.2015 г. прокурорът му е наложил с контролираното постановление при усл.на чл.68 ал.4 НПК ограничителната мярка”забрана за напускане пределите на страната”.
На съдията-докладчик е служебно известно в качеството му на дежурен съдия в периода 18-2.05.2014 г., пред когото румънския гражданин Й.Б. беше разпитан като свидетел на 19.05.2014 г. по образуваното срещу неизвестен извършител ДП/вж л.86-87 от том 1 на ДП/, че още на същата дата предвид тежкото му здравословно състояние/по време на разпита Б. се намираше на носилка в легнало положение с гипсиран крак/ непосредствено след приключването му, той беше транспортиран с линейка на Спешна помощ, пристигнала от Р Румъния, за гр.Букурещ, където е неговият постоянен адрес, за продължаване на лечението.
При тези фактически обстоятелства с налагат следните правни изводи:
При преценка на искането съдът следва да се ръководи от разп.на чл.68 ал.6 НПК, съгласно която единствено релевантна е опасността подсъдимият да се укрие извън страната. Същевременно трябва да се съблюдава и спазва и изискването за ненарушаване правото на свободното придвижване, гарантирано на наднационално равнище с разпоредбата на чл.2 от Протокол № 4 към ЕКПЧОС.
Преценявайки така очертаната правна рамка с факта, че подсъдимият е румънски гражданин и е заминал в чужбина, защото в гр.Букурещ е неговият постоянен адрес и че заминаването му е станало доста време преди привличането му като обвиняем, се налага извода, че взетата ограничителна мярка спрямо него по никакъв начин не изпълнява визираната с нея законова цел - да обезпечи присъствието на лицето в провежданото спрямо него наказателно производство, вече намиращо се в съдебна фаза. Не без значение е и фактът, че от материалите по делото не се установява подсъдимият да има някакви връзки, още по-малко адрес ***, на който той евентуално би могъл да пребивава.
На следващо място отсъствието на обвиняемия Б. от страната по никакъв начин не е попречило на провеждането на досъдебното производство, по което редовно се е явявал неговият защитник адв.Г.. Защото той е привлечен като обвиняем при усл.на чл.269 НПК. Съдът се съгласява с аргумента в жалбата, че при евентуално пристигане в страната за явяване в съдебно заседание по делото подсъдимият Б. при действието на забраната за напускане на страната не би могъл да се прибере в дома си в гр.Букурещ на известния по делото негов адрес там. А този факт би представлявал безспорно нарушение на правото на свободно придвижване на гражданите на територията на ЕС. И на последно място забраната е наложена, след като подсъдимият Б. вече е бил напуснал пределите на страната/ което е било известен на обвинението факт, тъй като забраната е наложена след привличането му като обвиняем при усл.на чл.269 НПК/ и в този смисъл мярката е неефективна..
Предвид всичко изложено съдът приема, че забраната за напускане пределите на страната, наложена в ДП на румънския гражданин Й.Б. в качеството му на обвиняем, е неефективна поради липсата на българско гражданство и на адрес *** и представлява прекомерно ограничение, надхвърлящо легитимните цели, заложени в същността на тази мярка за процесуална принуда. Тази мярка би нарушила правото на свободно придвижване по см. на чл.2 от Протокол № 4 към ЕКПЧОС в случай на явяване на Б. по делото в Р България. По всички тези съображения съдът счита, че не са налице условията на чл.68 ал.6 НПК подсъдимият да се укрие извън страната, тъй като именно извън страната е неговият постоянен адрес, на който той се е установил трайно и на който са му били изпращани призовки и книжа в ДП, поради което забраната следва да се отмени.
Водим от изложеното и на основание чл.68ал.7 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената на Й.Б., румънски гражданин, с адрес:***, трети сектор забрана за напускане пределите на страната, наложена му с Постановление на КОП от 9.07.2015 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, като на подсъдимия то се съобщи чрез защитника му адв.Р.Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: