РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
02.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, V-ти състав, в
публично заседание на 31 октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 173 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбоподателите д-р Л.Т.С., д-р В. А.М.
- С. и д-р Е.М.С. - Р.,в качеството им на членове на ТЕЛК, молят съда да отмени
Експертно решение (ЕР) № 0952 от 22.10.2018 г., издадено от специализиран
състав по сърдечно-съдови заболявания на Националната експертна лекарска
комисия гр. София, с което е отменено ЕР № 0756 от 20.03.2018 г. на ТЕЛК – Русе,
Общи заболявания – ІІ-ри състав, по оценката на работоспособността и е издадено
ново, определящо 43% трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице
И.М.П., като е
потвърдено по останалите поводи (дата на инвалидизиране, срок на инвалидизация,
причинна връзка и противопоказни условия на труд). Оспорващите лекари, като членове на ТЕЛК, чието решение е отменено,
в частта му по оценката на работоспособността, поддържат оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон при издаване на атакуваното ЕР от НЕЛК. Считат,
че тъй като НЕЛК не е извършвала преглед на освидетелстваното лице, а се е
произнесла само по документи, неправилно е интерпретирала данните от извършено
едно медицинско изследване на освидетелстваното лице, игнорирайки останалата
налична информация в медицинското експертно досие (МЕД) на лицето. Твърдят, че
изследването с велоергометър не е показателно за страданията на лицето, с оглед
останалите данни за състоянието му.
Претендират
за отмяна на експертното решение на НЕЛК в оспорената част. Молят за присъждане
на съдебни разноски в размера на заплатената държавна такса и възнаграждение за
вещо лице.
Ответникът по жалбата – Национална
експертна лекарска комисия гр. София, чрез упълномощен представител юрисконсулт
П.Г., в писмена молба вх. № 1297/01.04.2019 г. (л. 17), изразява становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата, без да излага конкретни аргументи в
подкрепа на това становище. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Като
заинтересована страна по делото е конституирано ТП на НОИ – Русе, което чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт Ц.Р., изразява становище за
неоснователност на жалбата, във връзка с което представя две становище на
председателя на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Русе. Иска жалбата срещу
процесното ЕР на НЕЛК да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
Заинтересованите страни – И.М.П., РД
„Социално подпомагане“ гр. Русе, Агенция за хора с увреждания, не се представляват и не депозират
становище по оспорването.
Производството е по реда на чл. 112,
ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ)
и във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Съдът като обсъди изложените в
жалбата и в хода на делото доводи, след преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1, вр. с чл.
146 АПК, прие следното:
Жалбата
е процесуално допустима като
подадена срещу контролен административен акт, в съгласие с правилото от чл.
145, ал. 2, т. 2 АПК; подлежащ на съдебен контрол (чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ), от лица с правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок. По отношение на срочността на жалбата съдът взе
предвид, че от представените от ответника към административната преписка
документи за доставяне не се установява дата, на която оспорваното решение е
съобщено на ТЕЛК – Русе, ІІ-ри състав. Действително, налице е документ за
доставяне № Рс-3810 (л. 5 от преписката), според която ЕР № 952/22.10.2018 г. е
изплатено на ТЕЛК – Русе (УМБАЛ АД), но в този документ липсва отбелязана дата
на получаване. В същото време със жалбата са представени писма изх. №
2112-17-208#17,18
и 19 от 14.02.2019 г. (л. 5-7), изпратени до жалбоподателките от ТП на НОИ –
Русе, с които същите са уведомени за издаденото от НЕЛК решение. Писмата са
получени на 15.02.2019 г. (л. 8). От своя страна жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство е депозирана пред административния орган
издал акта чрез изпращане по пощата на 27.02.2019 г. (л. 12), т.е. преди
изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Експертно решение № 0952 от 22.10.2018 г. на Националната
експертна лекарска комисия, Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания,
в частта, в която е отменено решение № 0756/20.03.2018 г. на ТЕЛК – Русе, относно
оценката на работоспособността. В тази част е постановено ново решение, като е
редуциран процента на трайно намалена работоспособност от 56% на 43% ТНР по
Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Приложимата за случая редакция на
наредбата е - обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017
г., действала към момента на освидетелстване на лицето пред ТЕЛК. НЕЛК е
променила процента единствено по отношение на сърдечно съдовите заболявания на
лицето като за останалите заболявания на лицето изводите и преценката за
наличие на ТНР на НЕЛК съвпадат с тези по оспореното пред НЕЛК решение на ТЕЛК.
Определеният от НЕЛК нов процент ТНР за сърдечно-съдовите заболявания на П. е
основан от правна страна с разпоредбите на „т. 3а, Раздел VІ, Част ІV по Раздел
ІІ и във връзка с т. 2, Раздел І, Част ІV на НМЕ“. За да определи 40% ТНР по
част ІV „Заболявания на сърдечно-съдовата система“ от НМЕ, НЕЛК е взела
„предвид инвазивно доказаната Двуклонова коронарна болест в хода на Нестабилна
стенокардия, успешно разрешена чрез ПТСА и два МИС на ЛАД, при негативен за
редукция на коронарния резерв на високо ниво на натоваването велотест, след
интервенирането, но с данни от ехокардиографското изследване за диастолна
левокамерна дисфункция“. Отделно от това НЕЛК е посочила, че за дифузно
уплътнен перикард по ехокардиографски данни и хемодинамично незначима митрална
регургитация, не се следва процент ТНР.
От доказателствата по делото се
установява, че с Експертно решение № 0756/20.03.2018 г. на обща ТЕЛК, ІІ-ри
състав при УМБАЛ „Канев“ – Русе, на освидетелстваната И.М.П., е определена 56%
трайно намалена работоспособност. Като водеща диагноза ТЕЛК е определила
„Стенокардия“, а в раздела „Общо заболяване“ на решението е посочено следното7
„ ИБС НАП – м. ІІ 2017 г. Двуклонна КБ. ПКИ с импл. на 2 МИС на ЛАД – м. ІІ
2017 г. АП при усилие. хиперт. болест ІІІ ст. сърд форма ум. степен. СП:
лекостл митр. инсуф. увреждане на междупрешл. дискове в поясен отдел с радикулопатия.
Лумбална спондироартроза и остеохондроза с трайни ФН. Двустранна начална
гонартроза. Хеперхолестролемия с дислипидемия.“. При произнасянето на ТЕЛК е
извършен преглед на освидетелстваното лице като е снета следната анамнеза: През
м. ІІ 2017 г. пациентката е лекувана в КБ Медика кор Рс по повод болки и
стягане в гърдите, провокирани от минимални физически усили, впоследствие и в
покой с продължителност около 10-15 мин. На СКАГ била установено двуклонна КБ;
ЛАД сигниф. стеноза в среден сегмент; ЛЦх хронична остиална оклузия на малък ОМ
2. Проведена ПКИ на ЛАД с импл. 2 застъпващи се МИС. С дългогодишна анамнеза за
арт. хипертония с макс. стойн. до 180/100, обичайни стойности при системно
лечение около 130/80. От няколко месеца с режещи болки в кръста, ирадиращи към
ляв крак, който усещала изтръпнал. Понякога не може да стане от леглото от
болки. Провела амб. Лечение, а м. VІІІ 2017 г. и стац. В НО на УМБАЛ Медика.
Персистират оплаквания от лесна умора при малки физ. натоварвания. Спира да
почива след изминаване на 150-200 метра спокоен ход по равно и изкачва
стъпалата на един етаж, поради умора и болка зад гръдната кост. Болката
отзвучава спонтанно след почивка. Има болка в кръста с иридация към долните
крайници и в двете КС засилващи се при натоварване. С труден контрол на АН.
Завишава АН до 160/100 на фона на обичайната АХ терапия. Провежда амб. лечение
с Микардис плюс, Ацетизал кардиол, Аторис, Конкор, Лекалпин.
Въз
основа на анамнезата и наличната медицинска документация ТЕЛК е определил като
установени, заболяванията, описани в т. 13.1 „Общо заболяване“ на решението,
като същите са ползвани и за мотиви при определяне на процентите ТНР, които са
следните:
-
Част
4, раздел 1, т. 2 в съответствие с част 4, раздел 2, т. 1 и част 4, раздел 6,
т. 3 – 50 %
-
Част
1, раздел 4, т. 4.2 – 20 %
-
Част
7, т. 15 – 10 % . (Имат се предвид частите, разделите и точките от Приложение №
1 към НМЕ в приложимата редакция.)
Въз
основа на тези проценти ТЕЛК е определила краен процент 56 % , в който са
включени 20 % по раздел 3 от Методиката за прилагане на отправните точки (има
се предвид приложение № 2 към НМЕ).
Съобразно
правилата от чл. 98, ал. 4-6 КСО, Медицинската комисия при ТП на НОИ – Русе е
разгледала това ЕР на ТЕЛК и видно от Решение № 0889 от заседание № 14, състояло
се на 13.04.2018 г., не го е потвърдила по отношение на оценката на ТНР/вид и
степен на увреждане и по конкретно в частта на оценката от 50 %, дадена по част
4, раздел 1, т. 2 от НМЕ. Мотивите на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Русе
са, че по повод новопоявилата се нестабилна стенокардия са имплантирани два МИС
на ЛАД във връзка със сигнификантна стеноза. Пациентката е ползвала една година
болнични за временна неработоспособност.
С
жалба изх. № 1029-17-1570/13.04.2018 г., постъпила в Регионалната картотека на
медицинските експертизи гр. Русе (РКМЕ – Русе) на 18.04.2018 г., подадена от
председателя на МК към ТП на НОИ – Русе, е оспорено решението на ТЕЛК – Русе, в
частта му за оценката на ТНР. Обжалването е осъществено в процесуалния
14-дневен срок от чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ и е постъпило в НЕЛК с вх. № 3810/30.04.2018
г. За образуваното пред НЕЛК административно производство са уведомени всички
заинтересовани страни, с изключение на УМБАЛ – Русе (ТЕЛК), видно от приложените
по административната преписка "уведомления" и документи за доставяне,
като за УМБАЛ – Русе липсва поставена дата на получаване на уведомлението. В
уведомлението изрично е посочено, че производството ще се развие само по
документи и явяване на лицето в НЕЛК не е необходимо.
На
22.10.2019 г. е постановено оспореното в настоящото производство ЕР на НЕЛК, с
което, както вече се посочи по-горе, е отменено решение № 0756/20.03.2018 г. на
ТЕЛК – Русе, в частта му за оценката на работоспособността като в тази част е
постановено ново решение, с което е редуциран процента на трайно намалена
работоспособност от 56% на 43% ТНР.
Спорни, конфликтни са преценките на
двата органа на медицинската експертиза по отношение на сърдечно-съдовите
заболявания на освидетелстваното лице, като от НЕЛК са определени 40% ТНР по част
ІV от НМЕ. Съпоставката на двете решения на органите на медицинската експертиза
сочи, че и двата органа се позовават на едни и същи отправни точки по
Приложение № 1 от НМЕ (макар и посочени в различна взаимовръзка), при което
дадената оценка очевидно касае оценения функционален дефицит на
освидетелстваното лице.
За установяване на спорния факт е
допусната Съдебно-медицинска експертиза, която е приета по делото без оспорване
от страните и кредитирана от съда, като изготвена професионално от
лекар-специалист "кардиолог". Според вещото лице от медицинската
документация (ИЗ № 000692/2018 г. А.Т.боледува от три години (към 19.09.2018
г.) като за депресивното си разстройство провежда амбулаторно лечение е
проследяване от специалист психиатър. Вещото лице посочва още в заключението
си, че процента на функционален дефицит зависи от степента на социална
адаптация, възможност за независим живот и вграждане в обществото, които се
определят въз основа на подробна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, данните
от наличната медицинска документация, даващи представа за състоянието на
лицето. При разстройствата на настроението (Афективни психози) – F30
– F39 по МКБ 10 следва
да се изчака доказване на оздравяването от около 2 години. Според вещото лице в
процесния случай с оглед данните от МЕД на И.П., дори и след проведената
интервенция с имплантация на два медикамент излъчващи стента на ЛАД, е налице
анатомичен субстрат за стенокардия. Вещото лице посочва в заключението си, че
чрез селективна коронарна ангиография (СКАГ) се получават данни за големите
епикардни съдове като функционално значими са стесненията, обхващащи 70% от
лумена на коронарния съд, а стеснения в границите от 50% до 70% се възприемат
като гранични. Независимо от това стенокардия може да възникне и при по-нисък
процент, когато всъщност са засегнати малките съдови разклонения, чието
състояние не се установява със СКАГ. От своя страна велоергометрията
предствалява функционален тест за доказване исхемия на миокарда, т.е.
несъответствието между кислородните потребности и кислородното снабдяване на
миокарда. Велотестът може да е позитивен както при стеноза на големите
епикардни съдове, така и при болест на малките съдове. Доказателствена за ИБС
(исхемична болест на сърцето) е коронарната ангиография. Велоергометричния тест
не може да потвърди категорично нито наличието на ИБС, нито липсата й. При
доказана ИБС тестът би следвало да има за цел не доказване на заболяването, а оценка
на ефекта от прилаганите терапии. Експертизата изрично сочи, че Стенокардията е
субективно усещане за болка и при различни индивиди е с различен праг на поява.
Тя е функция на степента на натоварването. Данните за П. сочат, че се касае за
умерено намален физически капацитет, като прилаганата антиисхемична терапия би
могла да увеличи коронарния резерв и да повиши прага на натоварване при който
се изявява стенокардната болка. В съдебно заседание вещото лице също доуточнява,
че определянето на степента на стенокардията е субективно, според това доколко
и какви натоварвания може да понесе пациента Например при затруднение за
изкачване на един етаж (каквито са данните от анамнезата на освидетелстваната в
настоящия случай) според приетите медицински класификации, е налице ІІІ
функционален тип на ИБС.
При така установените факти по
делото, настоящият състав приема от правна страна следното:
Оспореното
ЕР на НЕЛК е постановено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 49,
ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ - специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания,
определен съгласно водещата диагноза. НЕЛК е компетентният орган по чл. 112,
ал. 1, т. 3 от ЗЗ, който действа освен като по-горестоящ административен орган
и като експертен такъв по спорните медицински въпроси, поставени за разрешаване
пред него. Оспореният административен акт е в предписаната от закона писмена форма.
Водещият състав на НЕЛК е постановил процесното ЕР само въз основа на наличните
в МЕД на лицето документи, което е допустимо по правилото на чл. 50, ал. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ. Решението на НЕЛК съдържа мотиви, макар и съвсем лаконични, по
отношение на определения процент ТНР на лицето за всяко от установените от ТЕЛК
заболявания.
Съдът
намира, че оспореното решение на НЕЛК в частта, с която е коментирана оценката
на ТНР за сърдечно-съдовите заболявания на освидетелстваното лице и е извършена
нова оценка е необосновано.
Относимите
за случая отправни точки по Приложение № 1 към НМЕ в приложимата редакция
(обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от
27.06.2017 г.), на които са се позовали и двата органа на медицинската
експертиза (ТЕЛК и НЕЛК) са следните:
Част ІV „Заболявания на сърдечно-съдовата
система“ – Процентът на трайно намалена работоспособност се определя в
зависимост от: а) степента на функционалния дефицит (функционален клас (ФК) на
сърдечната недостатъчност (СН); б) вида на заболяването – етиология, ход, протичане,
стадий, еволюция, прогноза и т. н.
Раздел I „Органични
сърдечни увреди“ – Клапни дефекти – придобити и вродени; Вродени сърдечни
малформации; Исхемична (коронарна) болест на сърцето; Заболявания на ендокарда;
Заболявания на миокарда; Заболявания на перикарда; Хронична белодробно-сърдечна
болест; Хипертонична сърдечна болест и др.
……..…
2. При прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата
са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват
умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин: 30 – 50 %
…………
Раздел II „Сърдечни
вмешателства (без инвазивните диагностични методи), клапнопротезирани с
механични или биологични протези; инфекциозен ендокардит след клапно
протезиране; коригирани (оперирани или след интервентни процедури) вродени
сърдечни малформации; палиативно коригирани клапни дефекти без протезиране;
състояние след аортокоронарен байпас; състояние след имплантиране на
интракоронарен стент; състояние след перкутанна транслуменална коронарна
ангиопластика (РТСА); имплантиране на постоянен кардиостимулатор; състояние
след резекция на сърдечна аневризма; състояние след хирургическо лечение по
повод тумори на сърцето и др.“ (Процентът на трайно намалена работоспособност се определя в зависимост
от функционалния клас на сърдечната недостатъчност след интервенцията – по
аналогия с раздел I, т. 2 – 5, и от степенната изразеност на усложненията.)
1.
Сърдечни вмешателства без хемодинамични нарушения и без усложнения
след интервенцията: 30 %
………..
Раздел VI „Артериална
хипертония (АХ)“
1. При АХ от I стадий, без обективни
белези на органни промени; при лека степен (I степен) АХ, със стойности на
систолното артериално налягане 140 – 159 мм Hg и/или стойности на диастолното
артериално налягане 90 – 99 мм Hg; при изолирана систолна АХ, със стойности на
диастолното артериално налягане, по-ниски от 90 мм Hg, и стойности на
систолното артериално налягане 140 – 159 мм Hg (I степен изолирана систолна
АХ); 160 – 179 мм Hg (II степен изолирана систолна АХ); по-високи или равни на
180 мм Hg (III степен изолирана систолна АХ): 0 – 10 %
2. При АХ от II ст., поне с един от
следните белези за органно ангажиране: левокамерна хипертрофия;
микроалбуминурия – 30 – 300 мг/24 ч. и/или серумен креатинин (мъже – 115 – 133
микромола/л (1,3 – 1,5 мг/дл), (жени – 107 – 124 микромола/л (1,2 – 1,4 мг/дл);
доказани атеросклеротични плаки на каротидните артерии, аортата, илиачна и
феморална артерия; при умерена степен АХ (II степен), със стойности на
систолното артериално налягане 160 – 179 мм Hg и/или стойности на диастолното
артериално налягане 100 – 109 мм Hg; при тежка степен АХ (III степен), със
стойности на систолното артериално налягане, по-високи или равни на 180 мм Hg,
и/или стойности на диастолното артериално налягане, по-високи или равни на 110
мм Hg: 20 – 30 %
3. При АХ от III стадий с прояви на
симптоми на органно увреждане на един или повече от прицелните органи
(Процентът на трайно намалена работоспособност се определя в зависимост от
степента на функционалния дефицит на прицелния/прицелните органи):
а) сърце – ангина пекторис; миокарден инфаркт; СН;
б) мозък – преходна мозъчна исхемия; мозъчен инсулт;
хипертонична енцефалопатия;
в) очни дъна – ретинални хеморагии и ексудати със или
без едем на папилата;
г) бъбреци – серумен креатинин над 133 микромола/л (над
1,5 мг/дл) – мъже, и над 124 микромола/л (над 1,4 мг/дл) – жени; протеинурия –
над 300 мг/24 ч.; бъбречна недостатъчност;
д) съдове – дисекираща аневризма; симптомно артериално
оклузивно заболяване.
Забележки:
1. При вторични хипертонии процентът на
трайно намалена работоспособност се определя, като се отчитат и видът, и
тежестта на основното заболяване, довело до симптоматична хипертония.
2. В случаите на вече стабилизирано
състояние на таргетните органи без функционален дефицит състоянието се оценява
по аналогия с т. 2.
3. При оценката на състоянието по този
раздел да се има предвид стратификацията на риска по отношение на наличието или
отсъствието на съпътстващи АХ рискови фактори, на захарен диабет, на таргетно
органно увреждане (ТОУ) и на асоциирани с рискови фактори клинични състояния
(АСС).
Така
при диагностицирана исхемична болест на сърцето (ИБС) ТЕЛК е определил по част
ІV, раздел І, т. 2 – 50 %, при допустими от 30% до 50 %, като същият е
аргументиран и с отправните точки по Част ІV, раздел ІІ, т. 1, предвиждаща 30 %
ТНР при сърдечни вмешателства без хемодинамични нарушения и без усложнения след
интервенцията и Част ІV, раздел VІ, т. 3, според която при артериална
хипертония от ІІІ стадий с прояви на симптоми на органно увреждане на един или
повече органи, процентът се определя според функционалния дефицит на съответния
орган като в случаите на вече стабилизирано състояние на органите без
функционален дефицит се ползва по аналогия оценката по т. 2, т.е. от 20 до 30%.
Доколкото в случая при освидетелстването на лицето са установени множество
увреждания, за които НМЕ предвижда отделни отправни точки (в различните раздели
и точки от част ІV) на основание чл. 63, ал. 1 и 3 от НМЕ следва да бъде
определен съответен процент за всяко увреждане, съобразно съответстващата му
отправна точка след което по реда на методиката от Приложение № 2 от НМЕ да се
определи крайния процент. В случая ТЕЛК по отношение на сърдечносъдовите
заболявания е определил общ процент, очевидно аргументирайки определения
максимален размер по ч. ІV, р. І, т. 2 и с наличието на увреждане, попадащо и в
останалите цитирани отправни точки – ч. ІV, р. 2, т. 1 и ч.ІV, р. VІ, т. 3.
От
своя страна НЕЛК при същите данни и позовавайки се на същите разпоредби определя
40 % ТНР, акцентирайки на артериалната хипертония (ч. ІV, р. VІ, т. 3, б. „а“).
Тази отправна точка обаче във връзка с т. 2 от същия раздел предвижда
възможност за определяне на процент в диапазон 20 – 30%. Едновременно с това
НЕЛК посочва и отправните точки по ч. ІV, р. ІІ (без да посочва конкретна
точка) и р. І, т. 2, като обаче липсва аргументация как тези отправни точки са
съобразени при определяне на процента ТНР за сърдечно съдовите заболявания на
освидетелстваното лице.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда
диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения
дефицит. Освен това според т. І от методиката за прилагане на отправните точки
за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (Приложение № 2 към
НМЕ) водеща при определяне степента на намалената работоспособност е
експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването.
В
конкретния случай при еднаквост на установените и от двата медицински органа
заболявания както по вид, така и по степен, определянето на процента ТНР при
предвиден диапазон се извършва въз основа на установения дефицит. Този дефицит
според становището и на вещото лице, което съдът възприема напълно, се обуславя
основно от субективното усещане за болка на освидетелстваното лице. Това обаче
субективно усещане би могло да бъде установено единствено при извършване на
преглед. В този смисъл при произнасяне по документи, каквото е направено от
НЕЛК, не би могло да се установи какъв точно е функционалния дефицит на
конкретното лице от установените сърдечно съдови заболявания, поради което
проверка на възприетото от ТЕЛК въз основа на преглед решение за определяне на
максималния допустим процент по ч. ІV, р. І, т. 2 от НМЕ, не би могла да се
извърши от НЕЛК единствено и само на базата на наличните в МЕД документи.
Стойностите от преведен велоергометричен тест сами по себе си не биха могли да
установят този дефицит.
Поначало
въпросите, свързани с диагностициране и оценка на заболяванията, вкл. с оглед
на конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т.н., несъмнено
представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални
знания, с каквито съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване
на експертиза. От заключението на СМЕ, в конкретния случай, също става ясно,
определянето на конкретното състояние на освидетелстваната включва и субективна
преценка за страданията, които тя търпи при определени натоварвания, и която
субективна преценка не би могла напълно да се изключи чрез проведените тестове
и изследвания. Така в правомощията на ТЕЛК е определянето на оценка на ТНР за сърдечно-съдовите
заболявания на освидетелстваната (по наличието и стадия /степента на които
фактически не се спори), като законовото ограничение е единствено от
предвидения в ч. ІV, р. І, т. 2 от НМЕ диапазон. В конкретния случай ТЕЛК не е
излязла извън този диапазон, като изрично е мотивирала високия процент, с
обстоятелството, че освен по ч. ІV, р. І, т. 2 от НМЕ за сърдечно-съдовите
заболявания на освидетелстваната се следват и проценти по ч. ІV, р. 2, т. 1 и
р. VІ, т. 3.
Всичко изложено до тук дава основание
на настоящия състав на Административен съд – Русе да приеме, че ЕР № 0756 от 20.03.2018
г. на ТЕЛК – Русе, Общи заболявания – ІІ-ри състав е правилно, жалбата на
членовете на ТЕЛК – Русе е основателна и експертното решение на НЕЛК следва да бъде
отменено в оспорената част.
С
оглед изхода на делото, съобразно чл. 143, ал. 1 АПК, ответният административен
орган дължи на жалбоподателите (в условията на солидарност, тъй като липсват
данни кой от тях какви точно суми е заплатил) разноски по делото в размер на 330
лева, както следва: 30 лева – държавни такси и 300 лева – депозит за СМЕ.
Воден
от тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 пр. 2, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Административният съд гр. Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на д-р Л.Т.С., д-р В. А.М.
- С. и д-р Е.М.С. - Р. Експертно решение № 0952 от 22.10.2018 г., издадено от
специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания на Националната експертна
лекарска комисия гр. София, в частта,
с която е отменено Експертно решение № 0756 от 20.03.2018 г. на ТЕЛК – Русе,
Общи заболявания – ІІ-ри състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, относно оценката
на работоспособността на освидетелстваното лице И.М.П. и е определена оценка от
43%.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска
комисия, с административен адрес: гр.София, бул. "Акад. Иван Евстатиев
Гешов" № 15, да заплати солидарно на жалбоподателите д-р Л.Т.С., д-р В. А.М.
- С. и д-р Е.М.С. - Р., разноски по делото в размер на 330,00 (триста и
тридесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основание чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ, във връзка с Глава дванадесета
от АПК.
СЪДИЯ: