№ 159
гр. Велико Търново, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500233 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 63/01.04.2025 г. по гр.д. № 600/2024 г. на Окръжен съд
Габрово са отхвърлени предявените осъдителни искове от К. Г. Т. против
Административен съд Велико Търново и Окръжен съд Велико Търново за
солидарно или разделно заплащане на сумата от 26000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на
забавено разглеждане на адм.д. № 527/2024 г. по описа на Административен
съд Велико Търново, преобразувано в гр.д. № 629/2024 г. на Окръжен съд
Велико Търново, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.
Жалба против горното решение е постъпила от К. Г. Т., като същото се
обжалва изцяло. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на
обжалваното решение, тъй като не е конституирана Прокуратурата на
Република България като контролираща страна по делото. Постановеният акт
е неправилен, необоснован, като жалбоподателят се позовава на непълнота на
доклада, извършен от първоинстанционния съд. Освен това се сочи, че
първоинстанционният съдия е следвало да се отведе от разглеждане на делото,
тъй като Окръжен съд Велико Търново е ответник по предявени искове от
жалбоподателя. Допуснато е процесуално нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК,
като е даден ход на делото.
Отправено е искане за обезсилване на обжалваното решение,
1
респективно за неговата отмяна, и връщане на делото за разглеждане от друг
състав.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Административен
съд Велико Търново е депозирала отговор по жалбата, като заема становище
за нейната неоснователност.
Въззиваемата страна Окръжен съд Велико Търново също заема
становище за неоснователност на депозираната жалба.
Апелативна прокуратура Велико Търново заема становище за
неоснователност на жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, като
оплакването във въззивната жалба за недопустимост на постановения акт,
поради провеждане на производството без конституирането на Прокуратурата
на РБ като контролираща страна, е неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗОДОВ делата по този закон се разглеждат със задължителното участие на
прокурор. Според т. 15 от ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС прокурорът
участва задължително в производствата по този закон като контролираща
страна. Не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата на
Република България е конституирана като единствен ответник. Когато наред с
нея като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е
задължително. В конкретния случай ответници по делото са Окръжен съд
Велико Търново и Административен съд Велико Търново, което обуславя
задължителното участие на прокурор в производството като контролираща
страна. Видно от определението за насрочване на делото първостепенният съд
е призовал Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура, с връчване на
препис от определението за насрочване и проекта за доклад, като на
единственото проведено съдебно заседание се е явил прокурор и е заел
становище по иска. По тази причина доводът за допуснато процесуално
нарушение в посочения смисъл се явява неоснователен, обжалваното решение
е допустимо, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на спора по
същество.
Пред Окръжен съд Велико Търново е подадена искова молба от К. Г. Т.
против Окръжен съд Велико Търново и Административен съд Велико
2
Търново, с посочено от ищеца правно основание по чл. 2б ЗОДОВ, по която е
образувано гр.д. № 996/2024 г. на ВТОС. Изложени са обстоятелства, че е
подадена искова молба на 08.07.2024 г. до Административен съд Велико
Търново, за което е образувано адм.д. № 527/2024 г. на Административен съд
Велико Търново. След отстраняване на съдиите докладчици, делото е
изпратено на Окръжен съд Велико Търново, където е образувано като гр.д. №
629/2024 г. на ВТОС. Исковата молба многократно е оставяна без движение,
като нередовна, върната е от съда, като с Определение № 560/23.08.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 447/2024 г. на ВТАС делото е върнато. Последвал е нов
прекратителен съдебен акт, който е обжалван, като производството по
частната жалба към момента на исковата молба е висящо. В резултат на
неразумната продължителност на делото ищецът твърди, че е претърпял и
продължава да търпи болки и страдания, загубил доверие в правосъдието. С
оглед на това е предявен иск за заплащане от страна на ответниците на сумата
от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със
законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане. Искането е
ответниците да бъдат осъдени солидарно, при условията на евентуалност, ако
съдът счете, че не са налице предпоставки за солидарна отговорност – да
бъдат осъдени разделно. Производството по гр.д. № 996/2024 г. на ВТОС е
прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд Габрово,
където е образувано като гр.д. № 600/2024 г. на Окръжен съд Габрово.
В отговора на исковата молба ответникът Административен съд Велико
Търново заема становище, че искът е неоснователен. Действията по
администрирането и разглеждане на делото пред Административен съд
Велико Търново са в изключително кратък срок и не могат да се
квалифицират като забавено правосъдие. Не е установено какви са търпяните
вреди, какъв е техния вид и в какво се изразяват, предвид множеството водени
дела от ищеца.
В отговора на исковата молба Окръжен съд Велико Търново заема
становище за недопустимост на предявения иск, поради неизчерпване на
процедурата по реда на глава Трета А от ЗСВ. Не е допуснато забавяне при
разглеждане на делото, като исковата молба е оставяна без движение, текли са
процесуални срокове по отстраняване на нередовностите й, по обжалване на
актове и движението на делото между различни съдебни инстанции.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е
допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на ищеца в
разумен срок, всички процесуални действия по разглеждане и движение на
делото са извършвани своевременно, като продължителността на
производството е наложена с оглед обстоятелството, че е предявена нередовна
искова молба, което е наложило двукратното й оставяне без движение от
страна на съда, преди производството да бъде прекратено. С оглед на това
предявените искове са отхвърлени.
3
Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е изяснена въз
основа на събраните по делото доказателства, като с въззивната жалба не се
прави оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
неправилния им анализ. От събраните по делото материали се установява
следното от фактическа страна:
Пред Административен съд Велико Търново е предявен иск от К. Т.
против Министерски съвет на Република България, депозиран в съда на
08.07.2024 г. Образувано е адм.д. № 527/2024 г. по описа на Административен
съд Велико Търново. На 09.07.2024 г. и на 10.07.2024 г. са последвали отводи
на трима от съдиите, като на 12.07.2024 г.е постановено определение, с което
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
компетентност на Окръжен съд Велико Търново, като е прието, че се касае за
отговорност извън описаните в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ случаи.
С писмо от 12.07.2024 г. делото е изпратено на ВТОС, където е
постъпило на 17.07.2024 г. Образувано гр.д. № 629/2024 г. на ВТОС на същата
дата. С разпореждане от 18.07.2024 г. исковата молба е оставена без движение,
като са дадени указания за отстраняване на посочени от съдията докладчик
нередовности. С Определение № 1061/14.08.2024 г. по гр.д. № 629/2024 г. на
ВТОС съдът се е произнесъл по направеното искане за съединяване на
настоящото дело с гр.д. № 531/2024 г. на ВТОС, след което е върнал исковата
молба като нередовна и е прекратил производството по делото. Това
определение е обжалвано от Т. с частна жалба, депозирана на 15.08.2024 г.,
като с Определение № 560/23.08.2024 г. по в.гр.д. № 447/2024 г. на ВТАС е
отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. С разпореждане от 26.09.2024 г. по гр.д. № 629/2024 г. на ВТОС
исковата молба отново е оставена без движение, като нередовна , като са
дадени указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. С
Определение № 1289/07.10.2024 г. по гр.д. № 629/2024 г. на ВТОС съдът е
оставил без уважение искането за отвод на докладчика и отново е върнал
исковата молба като нередовна и е прекратил производството по делото. С
Определение № 743/15.11.2024 г. по в.гр.д. № 550/2024 г. на ВТАС
определението за прекратяване е потвърдено.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
пар. 1 ЕКЗПЧОС. В чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ неизчерпателно са изброени
критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата
продължителност и предмета на производството, неговата правна и
фактическа сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за
4
правилното решаване на спора.
От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява,
че се претендира обезщетение от забавено разглеждане на адм.д. № 527/2024 г.
на Административен съд Велико Търново, преобразувано в гр.д. № 629/2024 г.
на Окръжен съд Велико Търново, от постъпването му в Административен съд
Велико Търново до евентуалното му приключване /към момента на исковата
молба делото е било висящо пред ВТАС/, които фактически твърдения
определят и предмета на настоящия спор, съобразно правилото на чл. 6, ал. 2
ГПК. За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б ЗОДОВ иск, ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи поведение на
ответника, което е довело до продължителност на производството,
надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява
нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и
техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между
претърпените вреди и поведението на ответника.
От представените производства, които са се развили по първоначално
образуваното адм.д. № 527/2024 г. на Административен съд Велико Търново е
видно, че производството пред съда е образувано на 08.07.2024 г., и е
прекратено от последния на 12.07.2024 г., изпратено по компетентност на
Окръжен съд Велико Търново. Делото е престояло в Административен съд
Велико Търново общо 5 дни. През това време е имало произнасяния, като са
били направени отводи на разпределените съдии докладчици, като
произнасянията са били своевременни, в кратки срокове и не са довели до
забавяне на производството. Делото е било образувано пред Окръжен съд
Велико Търново на 17.07.2024 г., като е приключило на 07.10.2024 г., т.е.
разглеждането му в Окръжен съд Велико Търново е продължило два месеца и
20 дни. През това време исковата молба е оставена два пъти без движение,
било е постановено прекратяване на производството, обжалвано от ищеца,
като делото е придвижвано до въззивния съд за произнасяне по тази жалба. От
постъпването му в Окръжен съд Велико Търново съдът своевременно е
извършвал дължимите процесуални действия – оставял е без движение
исковата молба, поради констатирани нередовности, изчаквал е процесуалните
срокове за отстраняването им, произнасял се е по сторените изявления и
искания, като е постановил прекратяване на производството, поради
неотстраняване на нередовностите на исковата молба.
С оглед на това, настоящият състав намира, че поведението на
ответниците е в съответствие с процесуалните правила, срокът на разглеждане
на делото пред тях е разумен и необходим, не е допуснато забавяне на делото,
като всички дължими процесуални действия са извършвани ритмично,
своевременно, в кратки срокове, налице е произнасяне по всички искания на
ищеца по движението на делото, които произнасяния са в кратки, необходими
и разумни срокове. При преценката на тези правно значими факти не може да
се достигне до извода, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на
делото му в разумен срок, не е осъществено поведение от съда, в резултат на
5
което да е допуснато забавяне движението му, поради което не се е
осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща
възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е
безпредметно обсъждането на наличието на твърдяните от него вреди и
причинната връзка между тях и поведението на съда. Във въззивната жалба
жалбоподателят се позовава на допуснати нарушения при докладването на
делото от страна на първоинстанционния съд, но без да сочи конкретни
пропуски и да излага твърдения, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна. Определението за насрочване съдържа проект за доклад,
той е ясен, пълен, конкретен. По делото е събрана необходимата информация
за предмета на делото, за неговото движение, постановяваните актове от
съдилищата и сроковете за постановяване, т.е. за всички правно значими
факти, имащи отношение към преценката за наличието на твърдяното вземане
за обезвреда, поради което изложеното бланкетно оплакване за това, че не е
извършен никакъв доклад, не може да бъде споделено. Не може да бъде
споделен и доводът за необоснованост на обжалваното решение, тъй като
мотивите на решаващия състав са изложени ясно, конкретно, и от тях в
логическа последователност е аргументиран извода за неоснователност на
предявения иск.
Настоящият състав не споделя оплакването във въззивната жалба за
неправилност на постановеното решение, тъй като са били налице
основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдията докладчик и по този
начин е нарушено правото на страната на справедлив процес, чрез
гарантиране на независим и безпристрастен съд. Съгласно разпоредбата на чл.
22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно
което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в неговото безпристрастие. Съществуването на такива конкретни
обстоятелства подлежи на установяване във всеки отделен случай. Спорът е
разгледан от Окръжен съд Габрово, срещу когото ищецът е предявил иск за
забавено разглеждане на друго, различно от настоящото производство, видно
от приложената искова молба към въззивната жалба. Това обстоятелство не
може да бъде възприето като пораждащо основателно съмнение в
обективността и безпристрастността на съдията докладчик, с оглед на това, че
настоящото дело е с различни страни и предмет, а и липсват конкретни
твърдения на жалбоподателя за действия на решаващия състав, които да
поставят под съмнение неговата безпристрастност. По тази причина
разбирането на жалбоподателя, че решението се явява неправилно, поради
нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, не може да бъде
възприето.
Не може да бъде споделен и доводът за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК. Преди съдебното заседание, насрочено за
13.03.2025 г. ищецът е подал молба с искане за отлагане на делото, поради
6
здравословни причини, към която е приложил болничен лист, удостоверяващ
разрешен отпуск за временна неработоспособност за периода от 10.03.2025 г.
до 14.03.2025 г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза при определен домашен, амбулаторен или свободен режим,
осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи
и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск,
поради временна неработоспособност, освен ако представи „Медицинско
удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето
не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на
съдебната власт. Това изискване на наредбата не е спазено от ищеца, липсва
удостоверяване от компетентно медицинско лице, че ищецът е в невъзможност
да се яви пред съда, поради здравословни причини, поради което преценката
на решаващият състав за даване ход на делото е съответна на изискванията на
наредбата, като на ищеца е дадена възможност за представяне на писмена
защита, за да изрази становището си по предявените искове.
По така изложените съображения предявените искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
До същия правен извод е достигнал и първостепенният съд, чиито
мотиви се споделят от настоящия състав и на основание чл. 272 ГПК се
препраща към тях, последица от което е потвърждаване на обжалваното
решение.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Административен съд Велико Търново и на Окръжен съд Велико
Търново разноски за въззивното производство, дължимо по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК, с оглед осъщественото представителство на всеки един от
въззиваемите от лице с юридическо образование.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 600/2024 г. на Окръжен съд Габрово.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Елена, ******** да заплати
на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата от 100 /сто/
лева, представляваща разноски за процесуално представителство във
въззивното производство.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Елена, ******** да заплати
на ОКРЪЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
7
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8