МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 6369/2019г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.В.П.
– роден на *** *** ***, с адрес за призоваване: ***, ***, български гражданин,
женен, с висше образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН: ********** за престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, за това, че за времето от м. март 2017 г. до м.
ноември 2018 г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
1094/07.04.2010 г., постановено по бр. дело № 2361/2010 г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив, II бр. състав, изменено с Решение № 3439, постановено по гражданско
дело № 10253/2016 г. по описа на РС –
гр. Пловдив, V бр. състав, да издържа свои низходящи – децата си В.А.П. и С.А.П.,
като заплаща месечна издръжка съответно в размер на 150 лева и 130 лева, за
всяко едно от децата, чрез законния им представител, майката М.В.Д., съзнателно
не е изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно
21 месечни вноски по 280 лева общо за двете си деца, или общия размер на
дължимата издръжка възлиза на обща стойност 5880 лева.
В съдебно заседание
подсъдимият П. и неговият защитник -
адвокат В. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително
изслушване на страните, в
хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване,
след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след
като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно
заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид
направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното
следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите
лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия П. за извършил
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Сочи, че събраните по делото
доказателства в пълнен обем съответстват на обективната и субективната съставомерност на деянието, което се потвърждава и от
направеното от подсъдимия самопризнание. Поддържа, че е безспорно доказано, че
в инкриминирания период от месец март 2017 г. до месец ноември 2018 г.
включително подсъдимият не е заплащал издръжка на низходящите си, за което е
бил осъден с влязло в сила решение на граждански състав на РС – Пловдив да
заплаща съответно по 150 лева и по 130 лева месечно за децата си, подсъдимият е
бил уведомен за влизането в сила на решението, т. е. знаел е, че дължи издръжка
за децата си, но в този период, с бездействието си е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като не е изплатил 21 месечни вноски по
280 лева общо за двете си деца, или обща дължима издръжка в инкриминирания
период в размер на 5880 лева. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен
за така извършеното престъпление, а предвид двете алтернативно предвидени
наказания сочи, че следва да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 9 месеца, като същото след редукцията да бъде определено на „Лишаване
от свобода“ в размер на 6 месеца, отложено по реда на чл. 66 от НК с 3-годишен
изпитателен срок. Поддържа, че наказанието в този размер би изпълнило своите
цели, в който смисъл предлага да бъде съдебния акт.
Повереникът
на пострадалия – адвокат Т. се присъединява изцяло към становището на
прокурора, като намира искания размер на наказанието за справедлив. Още сочи,
че това е четвъртото дело, което е заведено срещу подсъдимия по същия повод,
като предишните три са прекратявани още в досъдебното производство, подсъдимият
е успявал да намери суми няколко пъти, но сега сумата вече е доста голяма, за
тези суми преди много години е заведено изпълнително дело. Също сочи, че не
може да се приеме, че има смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като
това, че обслужва кредит, не е такова. На следващо място посочва, че
подсъдимият има две доведени деца, които са пълнолетни, на тях по закон не
дължи никаква издръжка, единствените деца, на които дължи издръжка, са двете посочени
в обвинението, същият следва да бъде осъден с цялата строгост на закона, но наказанието
следва да бъде редуцирано. Поддържа, че 6 месеца „Лишаване от свобода“ е един
справедлив срок като наказание и предлага в този смисъл да бъда произнасянето
на съда, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените разноски по
делото.
Законният
представител на пострадалите М.Д. посочва, че е съгласна с казаното от
повереника, няма какво да добави.
Защитникът на подсъдимия П. – адвокат В. поддържа, че при постановяване на акта на съда
следва да се съобразят смекчаващите отговорността обстоятелства и да бъде
наложено наказание „Пробация“. Посочва, че е установи се, че в инкриминирания период
подсъдимият се е грижил за доведени деца, които са членове на семейството, в
което той живее, а това че е имало образувани няколко дела, по които той
своевременно е заплащал, не са отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което предлага да му бъда определено наказание „Пробация“.
Подсъдимият
П. посочва, че е съгласна с казаното от защитника си, иска да му бъда наложено
минимално наказание, няма какво да добави.
В последната си
дума заявява, че иска да му бъда наложено минимално наказание.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
А.В.П. е роден на *** *** ***, с
адрес за призоваване: ***, ***, български гражданин, женен, с висше
образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимият
А.В.П. и свидетялт
М.В.Д., сключили граждански
брак на *** г.. От брака си имали
две деца – В.А.П., роден през *** г., ЕГН: ********** и С.А.П., родена през *** г., ЕГН: **********.
Първоначално взаимоотношенията между
двамата съпрузи били нормални, в дух на разбирателство
и единство, но в последствие конфликтите помежду им зачестявали
и така се стигнало до прекратяване
на бракът им. Това се случило
с Решение № 1094/07.04.2010г. по
бр. дело № 2361/2010 год., по описа
на Пловдивски районен съд, IІ бр. състав, влязло
в сила на 07.04.2010г. По силата на
това решение упражняването на родителските права спрямо родените
от брака малолетни деца били предоставени на майката - св. М.Д., а спрямо бащата - подсъдимият А.П. бил определен режим за лични отношения
с децата му. Със същото решение,
РС Пловдив осъдил подсъдимия А.П. да
заплаща ежемесечна издръжка на малолетните
си деца, чрез тяхната майка
и законна представителка – свидетелят М.Д., в размер на по 60 лева
(шестдесет лева) за всяко едно
от децата, считано от 07.04.2010г. /датата на влизане
в сила на съдебния акт/.
След горното,
през годините, така определената издръжка, в размер на по 60 лева
месечно за всяко едно от
децата не била достатъчна, съобразно променените икономически условия и нуждите на децата,
като след депозиране на искова
молба от свидетеля Д. издръжката била увеличена, въз основа на
влязло в сила Решение № 4146/04.11.2014г., постановено
по гр.д. № 8630/2014г. от III бр.състав при РС – Пловдив. Със съдебния акт
било определено подсъдимият П. да
заплаща 120 лева за детето В.П. и 100 лева за детето
С.П..
Въпреки, че бил осъден, подсъдимият П. не изпълнявал задължението си за изплащане на
издръжка на децата си. Свидетелят
М.Д. депозирала редица жалби до органите
на МВР. По случая били образувани
досъдебни производства, които в последствие били прекратявани, както на основание
привелигированият състав на чл. 183 ал.3 от НК, доколкото в хода на същите подсъдимият П. заплащал дължимите вноски за издръжка, а също така и
на основание
чл. 9 ал.2 от НК, а именно че случаят
се е разгледал и преценил като такъв
с явно незначителна обществена опасност.
През
2016г., било инициирано ново исково производство
от страна на свидетеля М.Д.. Въз основа на
това с Решение № 3439 от 06.10.2017г., постановено по гр. дело
№ 10253/2016г. по описа на РС – Пловдив, V – ти бр. състав,
бил изменен размера на постановената
по гр.д. № 8630/2014г. по описа на
РС – Пловдив, III бр. състав месечна издръжка дължима от подсъдимия П. в полза на детето
В.А.П. от 120 лева на 150 лева месечно
и дължимата от подсъдимият П. месечна издръжка в полза на детето
С.А.П. от 100 лева на 130 лева месечно.
В съдебният акт изрично било отбелязано,
че увеличението на размера на
издръжката по отношение и на двете деца е считано
от датата на входиране на
исковата молба в съда, а именно от 14.07.2016г. Съдебният акт е влязъл в законна сила на
27.10.2017г.
Въпреки това, подсъдимият П. отново не изпълнявал добросъвестно и регулярно своите задължения за изплащане
на издръжка на непълнолетните си деца, като
последното му плащане било за
м. февруари 2017г.. Така за периода от
м. март 2017г. до м. декември 2018г., подсъсимият не изплащал издръжка. През м. ноември 2018г. след подаване на
жалба до РП – Пловдив от свидетелят
М.Д. било образувано и процесното досъдебно производство. По този начин, общо дължимите от подсъдимия П. месечни вноски за издръжка
били за 21 месеца /от м. март
2017г. до м. ноември 2018г.
включително/ общо по 280 лева /двеста
и осемдесет лева/ за двете деца,
съгласно последното увеличение на издръжката,
като всичко възлизало на обща
стойност 5880 лв.
След образуването на наказателното производство, подсъдимият П. през 2019г. започнал
отново да изплаща издръжка, която била депозирана
по образуваното изпълнително дело и била извън инкриминария период.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на
извършеното от подсъдимия П. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Самопризнанието
на подсъдимия П. се подкрепя от показанията на разпитания
в хода на досъдебното производство свидетели М.В.Д., Б. П. П. и С. Г. К., които
показания съдът преценява като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. От последните се установява фактическата обстановка,
съгласно посоченото в обвинителния акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така
описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия
подсъдимият А.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК,
както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Затова, че за
времето от м. март 2017 г. до м. ноември 2018 г. включително, в гр. Пловдив,
след като е бил осъден с Решение № 1094/07.04.2010 г., постановено по бр. дело
№ 2361/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, II бр. състав, изменено с
Решение № 3439, постановено по гражданско дело № 10253/2016 г. по описа на РС – гр. Пловдив, V бр. състав,
да издържа свои низходящи – децата си В.А.П. и С.А.П., като заплаща месечна
издръжка съответно в размер на 150 лева и 130 лева, за всяко едно от децата,
чрез законния им представител, майката М.В.Д., съзнателно не е изпълнил
задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни
вноски по 280 лева общо за двете си деца, или общия размер на дължимата
издръжка възлиза на обща стойност 5880 лева.
От обективна
страна се установи по несъмнен начин, че подсъдимият е осъдителен съдебен акт -
Решение № 1094/07.04.2010г., по бр. дело № 2361/2010 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, изменено с Решение № 3439,
постановено по гр. д. № 10253/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което
П. е бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – децата си В.А.П.
и С.А.П., като заплаща месечна издръжка съответно в размер на 150 лева и 130
лева, за всяко едно от децата, чрез законния им представител, майката М.В.Д..
Изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява чрез бездействие,
изразяващо се в неизплащане на издръжка, като в настоящия случай, по аргумент
на чл. 68, б. А от ЗЗД, паричното задължение следвало да се престира
по местоживеенето на законния представител на децата – тяхната майка - св. М.Д.,***. Така подсъдимият, за времето
от м. март 2017 година до м. декември 2018г., в гр. Пловдив не е изпълнил това
си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни
вноски, общо в размер на 280 лева за двете деца или всичко на обща стойност
5880 лева, без уважителни законни причини за това. Чрез реките си плащания по
задължението за издръжка от подсъдимия, той е погасявал най-обременителните и
същевременно най-старите си задължения, като причина за това той излага,
липсата на работа, респ. липсата на финансови средства. Нерегулярните вноски
направени от подсъдимия, преди инкриминирания период, са покривали задълженията му до м. февруали 2017г. /вкл./, като от този месец насетне, т.е от
м. март 2017 год. той е дължал издръжка на децата си. Предвид образуването на
процесното наказателно производство през м. ноември 2018г., това е и последният
месец попадащ в инкриминирания период, за който обвиняемият е дължал и не е
платил месечната издръжка. Ето защо до м. декември 2018г., обвиняемия с
бездействието си е осъществявал непрекъснато състава на това продължено
/трайно/ престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
Деянието
е извършено от подсъдимия П. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият
напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. В
този смисъл установява се несъмнено, че подсъдимият е бил запознат със
съдебните решения и е съзнавал противоправността и последствията
от неспазването им.
Ето защо,
съдът призна подсъдимия А.В.П. – роден на *** *** ***, с адрес за
призоваване: ***, ***, български гражданин, женен, с висше образование, работи
като ***, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че за времето от м. март 2017 г. до м. ноември 2018 г. включително, в
гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 1094/07.04.2010 г., постановено
по бр. дело № 2361/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, II бр.
състав, изменено с Решение № 3439, постановено по гражданско дело № 10253/2016
г. по описа на РС – гр. Пловдив, V бр.
състав, да издържа свои низходящи – децата си В.А.П. и С.А.П., като заплаща
месечна издръжка съответно в размер на 150 лева и 130 лева, за всяко едно от
децата, чрез законния им представител, майката М.В.Д., съзнателно не е изпълнил
задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни
вноски по 280 лева общо за двете си деца, или общия размер на дължимата
издръжка възлиза на обща стойност 5880 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След
като намери подсъдимия П. за виновна, при индивидуализиране на наказанието
съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелство дългия период на
неплащане задължението за издръжка, както и свързания с последното също не
малък размер – 5880 лева. Също прави впечатление особената упоритост на подсъдимия
П. в бездействието му да изплаща задължението си за издръжка, като срещу него
са били образувани не едно наказателни производства, прекратявани било по реда
на чл.183, ал.3 от НК, било поради преценка на прокурора, че случая следва да
бъде преценен като малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Последните
обаче очевидно не са подействали превъзпитателно на подсъдимия, който отново
бездейства в разглеждания случа, при това – за един значителен период. Като
смекчаващи отговорността такива се отчитат, липсата на предходни осъждания,
добрите характеристични данни, признанието на вината.
Предвид
горното и установения превес на отегчаващите обстоятелства, съдът намери, че от
двете алтернативно предвидени наказания в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК,
на подсъдимия П. следва да бъде наложено по-тежкото такова, а именно –
„Лишаване от свобода”, доколкото съдът намери, че в случая за постигане целите
на наказанието не би съдействало по лекото, алтернативно предвидено наказание,
а именно „Пробация“.
При
определяне по размер на същото наказание „Лишаване от свобода” съдът съобрази,
че доколкото вече веднъж е отчел превеса на отегчаващите обстоятелства,
мотивирали индивидуализацията на наказанието по вид, то при индивидуализация на
горното, по-тежко от двете алтернативно предвидени наказания, следва да
определи такова в близък до минималния размер, поради посочените вече
смекчаващи обстоятелства. Поради това съдът определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА,
като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното
престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по
чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна
репресия в минимално необходимо количество.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК,
във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така
определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия А.В.П. на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
Настоящият
състав на съда счете, че изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ
ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения,
не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави
относно събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я
описват като лице с висока степен на обществена опасност и съответно – с
утвърдени престъпни навици.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимия П. за виновен в извършено престъпление по чл.183,
ал. 1 от НК, съдът счете, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати на
частните обвинители В.А.П. и С.А.П. чрез техния законен представител М.В.Д.
сумата от 400 /четиристотин/ лева
направени разноски за процесуално представителство.
Същите
разноски се установяват по основание и размер предвид представения Договор за
правна защита и съдействие /л.10 от делото/, в който още е отразено, че сумата
от 400 лева е изплатена.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.