Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …. декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав,
в проведено при закрити врати заседание на седемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен секретар
Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева гр.д.№ 211 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.625 ТЗ.
Подадена
е молба от „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, в която се твърди че дружеството е
неплатежоспособно и не е в състояние да изпълнява свои изискуеми парични
задължения, произтичащи от търговски сделки и е спряло плащанията към своите
кредитори. Твърди се, че е извършена данъчна ревизия и са предприети действия
по предварително обезпечаване и изпълнение на невлязъл в сила ДРА №Р-2222(0(7005145-091-001
от 17.10.2018 година и по отношение на текущи данъчни и осигурителни задължения
на молителя са установени публични задължения в общ размер на
798 660,75лв, в която сума са включени и лихви в размер на
62 199,18лв, което задължение молителят не е в състояние да изпълни,
поради запориране на стоки, вземания и банкови сметки
от органите на НАП.
Молителят
твърди, че е обжалвал ДРА, производството е висящо, но в резултат на
извършените запори и изземване на стоки, с които дружеството осъществява своята
дейност влошаването на финансовите показатели се е увеличило. Дружеството вече
не е в състояние да се разплаща със своите съдоговорители,
както не е в състояние да изпълни задълженията си към НАП.
До
04.01.2019 година с помощта на отпуснати допълнителни парични вноски от
едноличния собственик на капитала „Е.“ АД, дружеството е успявало да изплаща
част от задълженията си, но след тази дата едноличният собственик на капитала
го е уведомил, че пристъпва към изпълнение и от тази дата се спрени плащания
към кредитори, поради липса на парични средства. Молителят твърди, че по силата
на договор за особен залог върху вземания, сключен между него и „Е.“ АД на
13.03.2017 година, към 04.01.2019 година сумата от 706 997,33лв е дължима
от него към посочения кредитор.Уведомен е от кредитора, че той е упълномощил
адвокат на 04.01.2019 година, за да се пристъпи към изпълнение за връщане на
тази сума.
Молителят
твърди, че във връзка с невъзможността да плаща, породена от запора на банкови
сметки и стоки, дружеството е натрупало и задължения към данъчните служби в
Република Румъния в размер на 2 207 097,93лв, отразени в
счетоводството му.
Молителят твърди, че има задължения и
към други кредитори- български и чуждестранни ЮЛ, като дружеството има общ дълг
по това перо в размер на 204 424,85лв. Плащанията към тези кредитори са
спрени към 04.01.2019 година.
Към
тази дата размерът на дълга на дружеството е сумата от
3 917 180,86лв, плащанията са спрени, затрудненията за плащане не са
временни, дружеството е неплатежоспособно.
Моли
съда, след като установи изложените факти да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
По
делото молителят е представил своите баланси за 2017 и 2018 година; справка за
задълженията към 19.12.2018 година, изготвена от НАП. Представен е РА № З –
222221017005145 – 091 – 001/17.10.2018 година, който не е влязъл в сила и
съобразно, който дължимите суми за ДДС са в размер на 321 897,32лв. Представен
е и списък на кредиторите на молителя.
По
делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвено от
вещото лице А.Т..
Въз
основа на извършена проверка на представените по делото доказателства и в НАП и
аналитични оборотни ведомости, вещото лице е направило следните констатации:
Относно
структурата на активите на молителя: през 2017 година структурата на активите
на молителя е определена по следния начин – основен дял в тази структура заемат
краткосрочните вземания -76,97%, стоките
са 18,20% участие в тази структура, а паричните средства – 3, 94%; през 2018 година делът на краткосрочните
вземания намалява до 46, 04% вследствие на наличието на вземания от свързани
лица със срок на събиране над 1 година и които представляват 21, 64% от всички
активи на дружеството; стоките са 31,49%, намаляват и паричните средства –
0,37%. Вещото лице е посочило структурата на вземанията и длъжниците
на настоящия молител, като е посочило, че единственият ДМА на дружеството е
монитор с отчетна стойност от 1 750 лв, като към
31.12.2018 година балансовата му стойност е сумата от 373,97лв.
Относно
структурата на пасивите: вещото лице е посочило, че структурата на пасивите на
молителя е доминираща от данъчните задължения на дружеството, като през 2017
година те са в размер на 1 067 хил. лв, което е
59,71% от общия размер на задълженията ,
а през 2018 година този размер се увеличава до 2 519 хил. лв или 77,01%. През 2018 година задълженията на молителя
към свързани лица се увеличават от 38 хил.лв през
2017 година, до 6-8 хил.лв през 2018 година.
По
отношение на времетраеното
на един оборот също е налице увеличаване на времетраеното
на един оборот от 14,04 през 2017 година до 55, 58 през 2018 година,
коефициентът на обращаемост на вземанията също бележи увеличаване, като през
2017 година това са 30 дни, а през 2018 година това са 78 дни.
Относно
реализираните приходи, то вещото лице е констатирало, че през 2017 година
приходите са 8 413 лв, а през 2018 година –
6 672 хил.лв. Финансовият резултат през 2017 година е печалба от 196 хил. лв, а през 2018 година – загуба в размер на 645 хил.лв.
Вещото
лице е констатирало, че през 2018 година срещу молителя е образувано
изпълнително дело за събиране на дължими данъци и осигурителни вноски за
периода от 28.12.2017 г. до 26.08.2019 година, като задълженията по
изпълнителното дело са в общ размер на 1 794 705,99лв, от които
главница за данъци и осигурителни вноски – в размер на 1 632 888,19лв
и лихви в размер на 161 817,80лв. В тези задължения са включени задължения
към Република Румъния и за обезпечаване на държавните вземания ТД на НАП е наложил
запор върху банковите сметки на дружеството и са иззети стоки на обща балансова
стойност от 1 030 143, 07лв. Задълженията към НАП са включени в балансите на
дружеството.
По
отношение на коефициентите за ликвидност, вещото лице е достигнало до следните
стойности: КОЛ : за 2017-1.22; 2018- 0,078; 2019 – 0,74; КБЛ: 2017 – 0,99; 2018
– 0,46 и 2019 – 0,37; КНЛ: 2017 – 0,99; 2018 – 0,46 и 2019 – 0,37; КАЛ: 2017 –
0,05; 2018 и 2019 – 0.00.
Коефициентът
за финансова автономност е както следва: 2017 – 0.27; 2018 – 0,000 и 2019 –
минус 0,01.
При
така установеното финансово-икономическо състояние вещото лице е направило
извод,че през 2017 година дружеството е било в състояние да обслужва своите
краткосрочни и текущи задължения, докато през следващия период това вече е било
невъзможно. През изследвания период дружеството е било финансово зависимо от
своите кредитори, а през 2018 година, в резултат на отчетената загуба- декапитализирано.
При
така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:
Молбата е процесуално допустима- подадена от посочен в нормата на чл.625 ТЗ правен субект, подадена е пред надлежен съд, съобразно нормата на чл.613 ТЗ.
Твърдението
на молителя е, че има изискуеми парични задължения, произтичащи от сделки, както и такива от данъчно естество,
които не е в състояние да плати, който факт е удостоверен от заключението на
вещото лице, в което са посочени задължения към посочените кредитори на дръжеството, както и задължения към фиска,
представляващи задължения за данъци, които задължения са намерили счетоводно
отражение в балансите на дружеството.
Твърдението
на страната е, че има задължение едноличния собственик на капитала, във връзка
с направени допълнителни парични вноски.
Както е посочил ВКС –с Решение № 70 от 25.08.2014 г. по т.д.№ 3560/2013г. на Т.К., І Т. О. – „Решението на Общото събрание на съдружниците за за допълнителни парични вноски, разглеждано като особен вид сделка
- решение, няма търговски характер по смисъла на чл. 286 ТЗ, защото не
попада в кръга на изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски
сделки, нито покрива критерия на чл. 286, ал. 1 ТЗ за
субективна търговска сделка, тъй като
не е свързана с упражняваното от търговското дружество занятие, а е източник на специфично задължение,
явяващо се част от съдържанието
на членственото правоотношение на съдружника. Ето защо, кредитор, чието вземане е за връщане на
направена допълнителна парична вноска, не се явява
активно легитимиран по молбата по
чл. 625 ТЗ вр.чл.608, ал.1,т.1 ТЗ, тъй
като вземането не е породено от
или отнасящо се до търговска
сделка“. Макар и непроизтичащо от
търговска сделка, като парично и изискуемо вземане, на съдружниците,
за което дружеството признава, че съществува, наличие на подобно вземане
определено влияе върху показателите за ликвидност на предприятието.
По отношение на останалите
задължения на молителя – тези произтичащи от сделки с негови съдоговорители и задължения към НАП за данъци – тези
задължения попадат в предметния обхват на нормата на чл.608 ТЗ, като по делото
е установен техния паричен характер и изискуемост.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че е налице изискуемо парично задължение
на молителя, произтичащо от търговска сделка- задълженията към доставчиците в
общ размер на 152 865,38лв и задълженият към НАП, които са изискуеми.
Останалите задължения, макар и непопадащи в обхвата на разпоредбата на чл.608 ТЗ формират пасива на дружеството е влияят, както е посочено и по- горе върху
показателите за ликвидност, въз основа на които съдът прави преценка относно
платежоспособността на търговеца.
По
отношение на състоянието на неплатежоспособност.
Легалната
дефиниция на понятието неплатежоспособност е очертана в разпоредбата на чл.608 ТЗ, съгласно която неплатежоспособен е търговец,
който не може да изпълни изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска
сделка, задължение към държавата или общината, от публичноправен
характер, свързано с осъществяваната от него търговска дейност или частна
държавно вземане, считано от 13.05.2006 година, както и вземане, свързано със
съществуване, изпълнение, неизпълнение и др. от търговска сделка. Съгласно алинея трета на цитирания текст,
неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията, но не всички
плащания, а само на изрично очертаните в алинея първа, като спиране на
останалите плащания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност. Презумпцията служи за разпределение на доказателствената
тежест.
В
практиката се приема, че определящият показател за финансовото и имуществено
състояние на предприятието е общият коефициент на ликвидност, като норматив е
цифрата „1”.Коефициентът за обща ликвидност представлява съотношение между
всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения и именно поради това,
за да се приеме, че предприятието е в добро финансово здраве, то неговите
краткосрочни активи следва да са колкото краткосрочните му задължения.
Останалите коефициенти и тежестта им при преценката за състоянието на ответника
и наличие на евентуална неплатежоспособност не следва да бъдат абсолютизирани, тъй като те зависят в голяма степен от
структурата на краткотрайните активи, т.е. от това какво е съотношението между
материални запаси, краткотрайни финансови активи и парични средства, в
процентно съотношение от общия размер на краткотрайните активи, което от своя
страна се определя от основната дейност на предприятието.
За
да е налице състояние на неплатежоспособност следва да се установи, наличие на
парично задължение от изрично посочените в чл.608, ал.1 ТЗ и съществуваща невъзможност търговецът да
покрие своите краткосрочни и текущи задължения с притежаваните от него
краткотрайни активи, дадени при условие на кумулативност.
От
заключението на вещото лице тази невъзможност може да бъде приета като
обективно състояние, изводът за което са показателите за ликвидност, отразени в
заключението на вещото лице.От тези показатели се установява, че края на 2018
година молителят не е бил в състояние, със своите краткотрайни активи, да
покрие краткосрочните си задължения.Тенденцията в намаляване на стойността на
краткотрайните активи е постоянна за изследвания период от време и този факт
сочи, че затрудненията на длъжника по сделката нямат временен характер.вещото
лице е посочило, че ответникът не разполага с краткотрайни активи, с чиято
парична равностойност да покрива своите текущи задължения.Този факт, съобразен
с липсата на вземания, които са ликвидни и парични средства, съобразени с
факта, че през 2018 година търговецът работи на загуба, установената му декапитализация, водят до несъмнен извод за установено лошо
финансово- икономическо състояние на дружеството и неговата невъзможност да
преодолее това състояние.
Поради
това настоящият състав на съда приема, че към 31.12.2018 година дружеството е
вече в състояние на неплатежоспособност и не е в състояние да покрива с
притежаваните от него краткотрайни активи, които съобразно финансовия му отчет
представляват материални запаси.Този факт, съобразен с натрупващата се загуба,
към която следва да се прибави и декапитализацията на
дружеството, довят до извод, че молителят не е във временна неспособност да
покрива краткосрочните си задължения. Налице е трайно установено състояние на
неплатежоспособност, което е обективно и непреодолимо.
По делото липсват доказателства, че ответникът разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. Поради това съдът намира,
че производството по несъстоятелност по отношение „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, следва да бъде открито
при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици
- обявяване на неплатежоспособността на молителя и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на дружеството
в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието му и спиране на
производството.
Съдът, на основание чл. 629б от ТЗ, следва да укаже
на кредиторите да внесат сумата
от 3 000 лева, необходима за покриване
на началните разноски в производството - възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца. Кредиторите
и длъжникът следва да бъдат предупредени,
че спряното производство по може да бъде
възобновено, ако в течение на една
година бъде открито достатъчно имущество или ако
се депозира необходимата сума за предплащане на разноски. В противен случай същото ще бъде
прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника
от Търговския регистър. На основание
чл. 632а от ТЗ, предплатените по реда на
чл. 629б и чл. 632 от ТЗ суми следва
да бъдат възстановени на съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността
се увеличи достатъчно.
По разноските:
Молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
сметка на СГС в размер на 250 лв.
При изложеното, на
основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ началната
й дата - 31.12.2018 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Н.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** .
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието
на длъжника „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
НАЛАГА общ запор и възбрана
върху активите на длъжника „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по търговско дело
№ 211 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „Н.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че на основание
чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено
в срок една година от вписването
на настоящото решение в търговския регистър, по молба
на кредитор или длъжника, при
условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно
имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за предплащане на сумата от 3 000
лева, необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „Н.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че ако в срок
от една година
от вписването на настоящото решение
в търговския регистър не бъде поискано
възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде
прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника
от търговския регистър.
УКАЗВА на длъжника „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че в едномесечен срок от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.
6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на
НОИ – София-град дали по отношение на „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, е издадено удостоверение по чл. 5,
ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ –
София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис
от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати сумата от
250 лева, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - София в 7 -дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание
чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр.
с чл. 14 от ЗТР.
СЪДИЯ: