№ 407
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000385 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 3.04.2025 г. на ответника Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против решението от 6.03.2025 г. по търг. дело №
1118/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД на осн. чл. 411 КЗ сумата 32
025 лв., представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователен договор № Е23600001626 г. и по щета № ********** по
повод реализирано на 29.03.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва от 31.05.2024 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 5 471 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че изключителна вина
за настъпилото ПТП има застрахованият при ответника водач на л.а. „Мерцедес“. Твърди, че
установеният механизъм на ПТП сочел, че за този водач инцидентът се явявал случайно
събитие, доколкото предвид внезапно възникналата за него опасност на пътя от множество
разпилени на пътя дървета не е можел да предотврати настъпването на ПТП. Твърди се, че
водачът е разполагал с техническа възможност единствено да направи спасителна маневра,
изразяваща се в заобикаляне на дърветата, намиращи се в неговата пътна лента. Поддържа
се при условията на евентуалност, че произшествието е настъпило при съпричиняване от
двамата водачи в равна степен /по 50 %/, тъй като водачът на л.а. „Киа“ управлявал с
несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди се и, че присъденото
регресно обезщетение било прекомерно спрямо размера на вредите, тъй като не
съответствало на средните пазарни стойности за отремонтирането на застрахования при
ищеца автомобил.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД – ищец по иска – в писмения си отговор оспорва жалбата
1
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в
сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн.
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи
повтарят част от аргументите, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и
в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден отговор. Независимо от това
следва да се добави и следното:
1. Между страните не е спорен механизмът на процесното ПТП, настъпило на 29.03.2023
г. около 21:46 ч. на път II-79, км. 82+500 в посока от гр. Средец към гр. Бургас. От събраните
доказателства /протокол за ПТП, заключение на съдебна АТЕ и показания на свидетеля Д.
С./ се установява, че: 1) застрахованият при ответника л.а. „Мерцедес С230“ с рег. №
********, управляван от водача Д. С., при движение със скорост около 80 – 90 км/ч е
навлязъл в насрещното платно, вследствие на което е бил реализиран страничен удар с
насрещно идващия л.а. „Киа Сторидж“ с рег. № ********, застрахован при ищеца, след
което и двата автомобила са излезли от пътното платно и са се блъснали в крайпътни
дървета и храсти; 2) навлизането в насрещното платно от л.а. „Мерцедес“ е резултат от
маневра с цел избягване на сблъсък в паднал на пътното платно превозван дървен материал
/дърва за огрев/; 3) произшествието е настъпило на прав хоризонтален пътен участък, в
тъмната част на денонощието при движение на включени светлини от двата автомобила, без
специално ограничение на скоростта с пътни знаци /т.е. при допустима от 90 км/ч/.
При тази фактология тезата на ответника, че водачът на л.а. „Мерцедес“ няма вина за
ПТП, а то се дължи на случайно събитие /евентуално – съвина на двамата водачи/, не може
да бъде споделена. Същественото при процесната ситуация е, че л.а. „Киа“ през цялото
време се е движили попътно в своята дясна пътна лента и не е излизал от нея, а в нея е
навлязъл насрещно идващия л.а. „Мерцедес“, който има право да прави това в ограничени
случаи – при изпреварване или заобикаляне /чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, и при спазване на
ограниченията за извършване на маневра по смисъла на чл. 25 ЗДвП /да не създава опасност
за участниците в движението, които се движат преди, след или покрай него, да се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и да пропусне пътните
превозни средства, които се движат в съседната пътна лента/. Освен това водачът на л.а.
„Мерцедес“ е следвало да съобразява и правилата за разминаване по чл. 44, ал. 2 ЗДвП,
според които ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на
препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е
длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства.
За да се приеме, че е налице случайно събитие е следвало при конкретната ситуация да се
установи, че извършената от водача на л.а. „Мерцедес“ маневра е била непредотвратима за
него, което не се доказва. От неоспореното заключение на АТЕ се установява, че този водач е
могъл да предотврати произшествието чрез спиране в своята пътна лента преди
препятствието на пътя, ако се е движил със съобразена спрямо пътните условия скорост –
под 90,25 км/ч. В показанията на същия водач се съобщава, че той се е движел със скорост
под 90 км/ч. Следователно, той е бил в състояние да спре в рамките на опасната зона при
2
внезапно възникнала опасност, т.е. навлизането в насрещната пътна лента не е било
единствено възможното решение. Същевременно, самият водач е заявил, че е възприел
навреме и отдалеч насрещно идващия л.а. „Киа“, поради което в случая се касае за погрешна
преценка на възможния начин на избягване на препятствието в неговата пътна лента, а не за
случайно събитие. Не се установява и съвина на водача на л.а. „Киа“, от когото не може да
се очаква да предвижда изненадващи реакции на водачите на автомобили в съседната пътна
лента.
Ето защо изключителната вина за процесното ПТП е на водача на л.а. „Мерцедес“, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
2. В жалбата бланкетно е заявено възражение, че присъденото регресно обезщетение било
прекомерно спрямо размера на вредите, без да се излагат доводи в тази насока.
При липса на конкретни оплаквания за необоснованост на изводите на СГС относно
размера на обезщетението и вида на вредите, то този въпрос е извън обхвата на въззивен
контрол съгласно чл. 269 ГПК. Все пак следва да се посочи, че остойностяването на вредите
е извършено в пълно съответствие с приетото заключение на АТЕ, което не е било оспорено
от нито една от страните при неговото приемане в заседанието на 10.12.2024 г.
Ето защо искът по чл. 411 КЗ е основателен до уважения от СГС размер.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ищецът. Същият е
заявил своевременно искане в тази насока, като претендира разноски в размер на 3 700 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна защита и
съдействие № 7547/19.06.2025 г., в който е удостоверено заплащане в брой. Ответникът не е
заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо претендираните разноски следва да се
присъдят.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 349/6.03.2025 г. по търг. дело № 1118/2024 г. на Софийския
градски съд, VІ-10 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3 700 лв. – разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщенията да се връчат чрез профила в ЕПЕП на адвоката на ищеца, а на ответното
дружество – чрез профила в ССЕВ на дружеството и профила в ЕПЕП на адвоката му.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв.
/като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а
жалбата да бъде подписана от адвокат с приложено пълномощно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4