Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.04.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7466 по описа
за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове са с процесуалноправно основание чл. 415, вр. чл. 422,
ал. 1 от
ГПК и материалноправно такова – чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът заявява, че на 27.11.2017 г. е
сключен
Договор за потребителски кредит № 3025867476 между ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД и
Е.Т.Ш.. Длъжникът бил запознат
с общите условия и му бил предоставен стандартен европейски формуляр. Продписано било и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
В изпълнение на задълженията си ищцовото дружество
на 27.11.2017
г. превело
парична сума в размер на 1700.00 лева по
посочена от длъжника
Е.Т.Ш. банкова сметка. ***вора да бъде погасено в срок от 24 месеца с
месечна вноска по погасителен план в размер на 190.13 лева
и падежна дата всяко 9-то
число на месеца. Предвид
факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е
направил нито
една погасителна вноска, като
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.
от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 13.03.2018 г.
договорът бил
прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД и
била
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 30.03.2018 г. на длъжника било
изпратено уведомително писмо, с което той бил
уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
С молба вх. № 52149/21.12.2018 год. ищецът е
уточнил претенциите си. Заявява, че ответникът не е погасил нито една вноска. Отпуснатата
на длъжника сума по ДПК е
1700.00 лева- главница и тази сума се дължи. Съгласно чл. 4 от Общите
условия към ДПК ищецът дължи
на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план и е вразмер
на 822.40 лева. Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът
дължи възнаграждение
в размер на 2040.72 лева.
За събиране на вземането си кредиторът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
по образуваното ч.гр.д. № 6007/2018
г. Била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. След като длъжникът не бил намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Ищецът моли да бъде признато за установено
съществуването на вземане в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу длъжника Е.Т.Ш. в общ
размер 4563.12 лева,
което включва отделни неизплатени задължения, както следва:
-Неизплатена главница, представляваща отпуснатата сума
по заема в размер на 1700.00
лева;
-Неизплатено договорно възнаграждение в размер на 822.40 лева;
-Неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на
2040.72 лева;
В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че
претендираните с исковата молба договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги не са предмед на издадената заповед за
изпълнение относно
Е.Т.Ш., ищецът предявява осъдителен иск.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Константна е практиката на Съда на ЕС,
според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и
чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е
длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса
извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1
от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и
управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за
получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва
съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да
кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което
гласи: “Профи Кредит България“ ЕООД не
събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в
споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че
те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен
акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира
отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона –
чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението
– чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща
възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е
обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от
2040.72 лева, представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги, не се дължи от ответника и искът за нея се явява неоснователен.
Останалите искове – за главницата по
договора за потребителски кредит в размер на 1700.00 лева и за уговорената
възнаградителна лихва в размер на 822.40 лева, са основателни /вторият
частично/, но на различно основание. Предявеният установителен иск за
главницата, а предявеният осъдителен иск- за възнаградителната лихва /частично/,
тъй като заповедното производство касае само главница. За пръв път в исковото
производство задължението се трансформира на съставни части, за които в
заповедното няма данни. С исковата молба ищецът е представил преводно нареждане
за кредитен превод от 27.11.2017 г., с което по банковата сметка на длъжника Е.Ш.
в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е преведена главницата по договора за кредит от 1700.00
лева. Ищецът твърди, че ответникът не е обслужвал кредита и не е заплатил нето една
вноска. Доказателствената тежест за установяване на факта на изпълнението по
договора е на ответника, а такива доказателства по делото не са представени.
Според т. 2 от ТР № 3/2017 от
27.03.2019 год. по тълк.д. № 3/2017 год. на ОСГТК, размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата)
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. Ищецът в настоящия случай
твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 13.03.2018 год.
Следователно има право да получи възнаградителна лихва до този момент, която
съобразно представения погасител план е в размер на 170.10 лева и в този размер
е основателна осъдителната претенция за договорна лихва.
Ищецът е направил деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 192.07 лева – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил
разноски в размер на 197.98 лева – заплатена държавна такса, като на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съдът му определя и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева. Така общият размер на деловодните разноски, направени от ищеца в исковото
производство, възлиза на 297.98 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от така
направения общ размер на разноските, съразмерно с уважената част от иска,
ищецът има право на сумата 78.72 лева в заповедното производство и 122.12 лева
в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право
да получи 177.05 лева от направените от него разноски в исковото производство в
размер на 300.00 лева. По компенсация ответникът следва да заплати разноски на
ищеца в общ размер 23.79 лева за заповедното и исковото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Т.Ш., ЕГН ********** *** в качеството й на длъжник по Договор за потребителски кредит № **********/27.11.2017
год., че дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.С*, район С*, бул. Б* № *, бл. *, вх. *, ет.*,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р* И* И*, сумата 1700.00 лева-
неплатена главница по договора, ведно със законната лихва от 29.08.2018 год. до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 6007 по описа за 2018
год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 3299/03.09.2018 год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Т.Ш.,
ЕГН ********** *** в качеството й на длъжник по Договор за потребителски кредит № **********/27.11.2017 год. да заплати
на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.С*, район С*, бул. Б* № *, бл. *, вх. *, ет. *, представлявано по пълномощие
от юрисконсулт Р* И* И* сумата 170.10 лева- възнаградителна лихва, като ОТХВЪРЛЯ
иска над този размер до предявения 822.40 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.С*, район С*, бул. Б* № *, бл. *, вх. *, ет.*,
представлявано по пълномощие от юрисконсулт Р* И* И* иск да бъде осъдена Е.Т.Ш.,
ЕГН ********** ***, да заплати сумата 2040.72 лева – възнаграждение по
споразумение от 27.11.2017 към Договор за потребителски кредит №
**********/27.11.2017 год. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Е.Т.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.С*,
район С*, бул. Б*№*, бл. *, вх. *, ет. 7, представлявано по пълномощие от
юрисконсулт Р*И*И* сумата от общо 23.79 лева – деловодни разноски в
исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………