Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 07.05.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 6 април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 842 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявен
е иск от ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ
“Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А. С., срещу ответницата Ц.Р.С., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца
за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр.П., ул.„Бл. Г.“ ., сумата от 402,13 лв.- главница, представляваща
неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., 49,99
лв.- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г.
до 25.02.2020 г., както и законната лихва върху размера на главницата, смятано
от датата на подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането,
както и да му се присъдят направените разноски в исковото и заповедното
производство.
В съдебно заседание чрез своя
процесуална представителка поддържа така предявениет искове, като моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат уважени.
На ответницата връчен препис от
исковата молба с доказателствата, като същата, чрез свия процесуален
представител- адв.Б.В. от САК, е подала писмен отговор в установения
едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, с който е оспорила иска по основание и
размер. Твърди, че не притежава качеството на потребител на топлинна енергия,
тъй като за процесния период не е ползвала такава. В съдебно заседание
процесуалният представител на ответницата поддържа отговора.
Съдът, като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
От
приложеното ч.гр.дело №./2020 г. на РС- Р.се установява, че е издадена заповед № ./27.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните
суми: 402,13 лв. /четиристотин и два лева
и тринадесет стотинки/ главница, представляваща неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., 49,99 лв. /четиридесет и девет лева
и деветдесет и девет стотинки/ лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г.,
както и законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от
25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото - заплатена
държавна такса, и 50,00 лв. /петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение .
Предвид постъпилото в срок
възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането сив едномесечен срок от датата на
получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото
производство.
По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент, находящ се в гр.П., ул.„Бл. Г.Твърдението на ищеца е, че имотът е топлоснабден, като е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., на стойност 402,13 лв., като същата не е заплатена от ответницата. Претендира се и сумата от 49,99 лв.- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., както и законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането
Ответницата твърди, че няма
качеството на потребител на имота.
С доклада по делото, на основание
чл.146, ал.2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест
да установи твърденията в исковата молба- наличие на облигационна връзка между
страните и наличие на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.П., ул.„Бл.Г.“ ., е върху ищцовата страна. В
изпълнение на задължението си ищецът е представил договор за продажба на
недвижим имот от 20.02.1990 г.. Видно от същия ответницата е придобила право на
собственост върху процесния недвижим имот. Спорез представената декларация от
16.07.1998 г. по чл.14, ЗМДТ, ответницата е декларирала имота, като е
отбелязано, че същата притежава ½ идеална част, като имотът е съсобствен
с И. Д.С..
Страните не спорят по отношение на
това, че е доставена топлинна енергия в имота за процесния период.
От правна страна.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът
намира следното:
На първо място по делото се установи,
видно от прриложената декларация по чл.14 ЗМДТ, че ответницата Ц.Р.С., е собственик на ½
идеална част от процесния имот. Не се спори също, че сградата етажна собственост, която се намира жилището
на ответницата е топлоснабдена. В този
смисъл по отношение на ответницата е налице пасивна материална легитимация по
иска, доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е предвидено, че всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В
този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между страните съществува облигационно правоотношение.
Освен наличието на облигационно
правоотношение, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи
и размера на претендираните задължения на ответника. Както бе отбелязано по-
горе, не се спори от ответната страна, че в процесния имот е налице доставена
топлинна енергия за процесния период и в претендирания размер.
Предвид горното съдът намира, че
искът следва да бъде уважен за ½ от претенцията, с оглед разпоредбата на
чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Предвид това, че ответницата е собственик на
½ от имота, искът следва да бъде уважен в размер на ½ от претенцията,
както следва:
сумата от 201.07 лв. главница,
представляваща ½ от неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., 25 лв. лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., както и законната лихва върху
размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2020
г. до изплащане на вземането, като до останалата претендирана сума искът бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските.
С оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК, ищецът е направил
разноски в размер на 135 лв., от които 25 лв.- внесена държавна такса, 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение /съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ и 10 лв.- държавна
такса за издаване на 2 бр. удостоверения, а по заповедното производство 75 лв.,
от които 25 лв.- държавна такса за издаване на ЗИЗП и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство. Съразмерно с уважената част на
исковата претенция ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски в
размер на 67.50 лв.- по исковото производство и 37.50 лв.- по заповедното
производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
дължи на ответника направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ, ответницата
е направила разноски в размер на 300 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо, съразмерно с отхвърлената част на иска, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на същата сумата от 150 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“,
чрез процесуалния представител ю.к. А. С., срещу ответницата Ц.Р.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищцовото дружество за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.П., ул.„Бл. Г.“ ., следните суми:
- сумата от 201.07 лв. /двеста и
един лева и седем стотинки/- главница, представляваща неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер от 402,13 лв.
/четиристотин и два лева и тринадесет стотинки/
- сумата от 25 лв. /двадесет и пет
лева/- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
25.02.2020 г., както и законната лихва върху размера на главницата, смятано от
датата на подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер от 49,99 лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и
девет стотинки/
ОСЪЖДА Ц.Р.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „То.- П. АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А.С., сумата от 67.50
лв. /шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/- направени разноски по
исковото производство и 37.50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/- направени
разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № ./2020 г. на РС- Р., съразмерно
с уважената част на иска.
ОСЪЖДА „Т.- П.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител
ю.к. А. С., да заплати на Ц.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
на сумата от 150 лв.- направени разноски по исковото производство съразмерно с отхвърлената
част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/