Решение по дело №842/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201730100842
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

гр. Радомир, 07.05.2021 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, втори състав, в публично заседание на 6 април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          Районен съдия: Антон Игнатов

 

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 842 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

 

  Предявен е иск от ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А. С., срещу ответницата Ц.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П., ул.„Бл. Г.“ ., сумата от 402,13 лв.- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от  01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., 49,99  лв.- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., както и законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и да му се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство.

В съдебно заседание чрез своя процесуална представителка поддържа така предявениет искове, като моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени.

На ответницата връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същата, чрез свия процесуален представител- адв.Б.В. от САК, е подала писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, с който е оспорила иска по основание и размер. Твърди, че не притежава качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като за процесния период не е ползвала такава. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата поддържа отговора.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

От приложеното ч.гр.дело №./2020 г. на РС- Р.се установява, че е издадена заповед № ./27.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми: 402,13 лв. /четиристотин и два лева и тринадесет стотинки/ главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от  01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., 49,99  лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и девет  стотинки/ лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., както и законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото - заплатена държавна такса, и 50,00 лв. /петдесет лева/ -  юрисконсултско възнаграждение .

Предвид постъпилото в срок възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането сив едномесечен срок от датата на получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото производство.

По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент, находящ се в гр.П., ул.„Бл. Г.Твърдението на ищеца е, че имотът е топлоснабден, като е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., на стойност 402,13 лв., като същата не е заплатена от ответницата. Претендира се и сумата от 49,99  лв.- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., както и законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането

Ответницата твърди, че няма качеството на потребител на имота.

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи твърденията в исковата молба- наличие на облигационна връзка между страните и наличие на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П., ул.„Бл.Г.“ ., е върху ищцовата страна. В изпълнение на задължението си ищецът е представил договор за продажба на недвижим имот от 20.02.1990 г.. Видно от същия ответницата е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот. Спорез представената декларация от 16.07.1998 г. по чл.14, ЗМДТ, ответницата е декларирала имота, като е отбелязано, че същата притежава ½ идеална част, като имотът е съсобствен с И. Д.С..

Страните не спорят по отношение на това, че е доставена топлинна енергия в имота за процесния период.

От правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

На първо място по делото се установи, видно от прриложената декларация по чл.14 ЗМДТ, че  ответницата Ц.Р.С., е собственик на ½ идеална част от процесния имот. Не се спори също, че сградата  етажна собственост, която се намира жилището на ответницата е топлоснабдена.  В този смисъл по отношение на ответницата е налице пасивна материална легитимация по иска, доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е предвидено, че всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна  собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между страните  съществува облигационно правоотношение.

Освен наличието на облигационно правоотношение, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. Както бе отбелязано по- горе, не се спори от ответната страна, че в процесния имот е налице доставена топлинна енергия за процесния период и в претендирания размер.

Предвид горното съдът намира, че искът следва да бъде уважен за ½ от претенцията, с оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Предвид това, че ответницата е собственик на ½ от имота, искът следва да бъде уважен в размер на ½ от претенцията, както следва:

сумата от 201.07 лв. главница, представляваща ½ от неплатена топлинна енергия за периода от  01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., 25  лв. лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., както и законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането, като до останалата претендирана сума искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските.

С оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК, ищецът е направил разноски в размер на 135 лв., от които 25 лв.- внесена държавна такса, 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение /съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ и 10 лв.- държавна такса за издаване на 2 бр. удостоверения, а по заповедното производство 75 лв., от които 25 лв.- държавна такса за издаване на ЗИЗП и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство. Съразмерно с уважената част на исковата претенция ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 67.50 лв.- по исковото производство и 37.50 лв.- по заповедното производство.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ, ответницата е направила разноски в размер на 300 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо, съразмерно с отхвърлената част на иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на същата сумата от 150 лв.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А. С., срещу ответницата Ц.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П., ул.„Бл. Г.“ ., следните суми:

- сумата от 201.07 лв. /двеста и един лева и седем стотинки/- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от  01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер от 402,13 лв. /четиристотин и два лева и тринадесет стотинки/

- сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.02.2020 г., както и законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 28.06.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер от 49,99  лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и девет  стотинки/

ОСЪЖДА Ц.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „То.- П. АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А.С., сумата от 67.50 лв. /шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/- направени разноски по исковото производство и 37.50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/- направени разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № ./2020 г. на РС- Р., съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА „Т.- П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А. С., да заплати на Ц.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на сумата от 150 лв.- направени разноски по исковото производство съразмерно с отхвърлената част на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/