РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 19.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3378 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди, че ответникът Б.Г.Б. му дължи стойността на консумираната електрическа енергия за периода от 03.01.2017 г. до 08.03.2017 г. за обект в с. Виноградец с ИТН 3137550 в размер на 664,07 лв. и лихва за забава за периода от 21.02.2017 г. до 28.02.2019 г. в размер на 132,85 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 960/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява искове за установява на вземанията.

Претендира разноските в исковото и заповедното производство.

         Ангажира писмени доказателства.

         Ответникът Б.Г.Б., редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство, не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

         В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание, проведено на 19.06.2020 г., пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

                Предмет на делото е установителен иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на доставена и потребена от ответника електроенергия. Съединен с него при условията на кумулативно съединяване е установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземане за лихва за забава.

         Основателността на исковете зависи от съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение по доставка на електроенергия, изпълнението от страна на ищеца на задължението да достави електроенергия до обекта на ответника и изтичането на срока за плащане. Тези обстоятелства следва да се установяват от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства – постановление от 22.11.2016 г. за възлагане на недвижим имот, протокол за въвод от 09.03.2017 г., фактура № **********/09.02.2017 г. за отчетния периода 03.01.2017 г. – 02.02.2017 г. на стойност 288,96 лв., фактура № **********/09.03.2017 г. за отчетния период от 03.02.2017 г. до 02.03.2017 г. на стойност 334,29 лв. и фактура № **********/12.04.2017 г. за отчетения период от 03.03.2017 г. до 08.03.2017 г. на стойност 40,85 лв., се установява, че през процесния период между ищеца и ответника в качеството му на собственик на електроснабден недвижим имот е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът е доставил до имота на ответника електроенергия на заявената в исковата молба стойност, което е породило насрещното задължение на ответника да заплати потребената електроенергия. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства за заплащането й.

При тези данни съдът прави извод за вероятната основателност на главния иск и на обусловения от него акцесорен иск, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца стойността на консумираната електрическа енергия за периода от 03.01.2017 г. до 08.03.2017 г. в размер на 664,07 лв. и лихва за забава за периода от 21.02.2017 г. до 28.02.2019 г. в размер на 132,85 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по правилата чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК Районен съд – Пазарджик    

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Г.Б., ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 664,07 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на ответника в с. В. с ИТН …. електрическа енергия за периода от 03.01.2017 г. до 08.03.2017 г., и лихва за забава в размер на 132,85 лв. за периода от 21.02.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 960/2019 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 разноски в исковото производство, от които държавна такса в размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: