РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Белоградчик, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200191 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Б. Н. от гр. В., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 729/26.10.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е
наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за
нарушение на чл. 15 ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
В жалбата, се излагат доводи най-общо за не законосъобразност на
наказателното постановление и се иска отмяната му, поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, оспорва се и
фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП. В с.з. жалбоподателят не се
явява лично, но се представлява от надлежно упълномощен адвокат.
Последният поддържа жалбата и твърди, че има редица процесуални
нарушения при проведеното админ. нак. производство, поради което НП
следва да бъде отменено – липса на място на извършване на нарушението,
1
липса на преценка за маловажност на деянието, липса на доказателства за
качеството на жалбоподателя, и неправилна квалификация – не свързване на
нарушените разпоредби от подзаконовия нормативен акт /Наредба/ с нормата
на чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ. Представени са и писмени бележки от представителя
на жалбоподателя, в които се излагат отново същите доводи, както в
пледоарията по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.,
но в писмена защита изразява становище по казуса – твърди, че е доказано
извършеното нарушение, вкл. вината и авторството на деянието на
жалбоподателя, моли да се потвърди така издаденото НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Б. Б. Н. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, видно от издадено му Удостоверение № 12565/ 05.10.2016 г. на
ИАГ, достъпно в електронната информационна система на агенцията.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Н. на 14.10.2021 г., издал
превозен билет № 10696/00351 от същата дата, за превоз на общо 8.0 пр. куб.
м. дърва – от вида цер и благун, които с този билет да се транспортират и са,
от временния склад на добита дървесина от отдел 205-д, имот № 115010,
собственост на ФЛ, намиращ се в с. Г., обл. В., до купувач – посочен като –
ТИР станция, с направление / т.е. място на доставяне/ „ТИР станция с
координати 43.70442666666 “, в самото с. Г., обл. В..
На 19.10.2021 г. свидетелят по делото инж. Г. К. – ст. горски инспектор
в РДГ-Берковица и колегата му инж. Вл. А. – горски инспектор при РДГ-
Берковица, извършили проверка в ел. система на ИАГ – за издавани превозни
билети, и установили, че за така издадения превозен билет от Н. на 14.10.2021
г., както и други / които не са предмет на делото/ - за повторно/многократно
преместване на дървесина, липсва точно място, като направление за
превозването им, съгл. изискването на чл.15 ал.1 т.2 от Наредба № 1 за КОГТ.
За други билети пък, също издавани от Н., липсвал изпратен от издателя СМС
до дежурен телефонен номер в РДГ-Берковица. Г. К. и Вл. А. приели, че с
издаване на Превозен билет № 10696/00351/14.10.2021 г., Б. Н. е нарушил
изискването на чл.15 ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
2
опазването на горските територии. Своите констатации К. отразил в
Констативен протокол - № 144926/19.10.2021 г., в присъствието и на самия
Н., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо последния за извършени
нарушения.
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
19.10.2021 г., Г. К. съставил и АУАН № 729 от същата дата на Б.Н., в
неговото присъствие : за това, че “ като лице по чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ издал
Превозен билет № 10696/00351 от 14.10.2021 г. , без да е посочил точен адрес
в графа направление, като нарушението е извършено на 14.10.2021 г., на
територията на РДГ-Берковица с посочени координати 43.704458 и 22.68541“.
В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, К.
отразил чл.15 ал.1 т.2 от Наредба №1/2012 г. за КОГТ. Свидетелят, отбелязан
като такъв на съставяне на акта е и такъв по констатиране на нарушението и
същевременно , е фигуриращият в констативния протокол – Вл. А..
Нарушителят подписал акта и получил копие от него, като не е заявил
възражения към акта.
На 26.10.2021 г. въз основа на акт № 729/19.10.2021 г. на св. К. и КП №
№ 144926/ 19.10.2021 г., е издадено обжалваното НП № 729/2021 г. на
Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични
доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но при справка в
ел.система на ИАГ – като общодостъпни данни, е видно, че има надлежен
документ да това – Удостоверение на ръководителя на агенцията. На
следващо място, не се спори относно фактите, че жалбоподателят Н. е издал
процесния документ – превозен билет № 10696/00351/14.10.21 г.
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни
доказателства – свидетелски показания на Г. К., който е извършил справка по
посочените координати – географски ширина и дължина, и съвместно със
3
свой колега е констатирал местоиздаването на билета, а също така приема и
писмените доказателства - представени с админ. наказателната преписка. От
тези доказателства вкупом за съда се изяснява, безспорно, че Н., в качеството
си на лицензиран лесовъд, е издал превозен билет № 1096/00351/14.10.2021 г.,
като е не посочил обаче точен адрес или данни за мястото на
доставяне/претоварване на дървесината. Съгласно чл. 15 ал.1 т.2 от Наредба
№ 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Забранява се:
т.2 . издаването на превозни билети, в които не е посочен точен адреси/или
други данни за мястото на доставка или претоварване на дървесината или
посочения адрес или данни са непълни и/или неточни и не позволяват да се
определи точно местоположението на доставката или претоварването.“ В
реквизита „направление“ в превозния билет е посочено населено място с.
Гранитово, обл. Видин, но няма нито административен адрес, на който следва
да пристигнат дървата, нито точно определяема точка, различна от
административен адрес, тъй като са посочени непълни координати – само
географска ширина или пък дължина. Така визираното място, е непълно като
данни и не може да доведе до изясняване къде е следвало да се достави
дървесината, вписана в билета, макар и да има записано населено място „ с.
Гранитово, обл. Видин“. / в самата разпоредба на чл.15, в нейната ал.7 има
уточняване дори, какво следва да се посочи в билета, когато няма точен адрес
или други данни за определяне мястото на претоварване/.
Съдът не приема довода, излаган от страна на жалбоподателя, че
извършеното деяние е маловажно. Този вид нарушения – при издаването на
превозни билети, са свързани от една страна с възможността да се установи
законния произход на една дървесина, така и разпореждането с нея – от друга
страна, като се проследи кой, от къде и кога се ползва от нея. Тези
обстоятелства най-общо също са свързани с опазването на горските
територии, за да не се допускат злоупотреби с добиването, като ред, а и после
– употребата на така добитата от тях дървесина. Посоченото, редом с данните
по админ. нак. преписка – за още редица идентични и друг вид пропуски,
допуснати от Н. при документирането от него на дейността му по контрол на
добита и извозвана дървесина, установени при проверката на служителите на
РДГ-Берковица, водят на извода, че нарушението, предмет на делото, не може
да се определи като "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Към
момента на издаване на обжалваното пред съда НП, ЗАНН не е задължавал
4
АНО да отразява изрично в постановлението преценката си за наличие на
маловажност на деянието или не.
Твърди се обаче, на следващо място, от страна на жалбоподателя, че
няма посочено в АУАН и НП местоизвършване на нарушението, като
задължителен реквизит на двата вида документа. Безспорно, и в акта и в
постановлението има посочени географски координати – ширина и дължина,
установени чрез задължително ползваната от този вид лица /издателите на
билетите/ GPS система. Самото техническо средство – GPS, наслагва в
картата, съдържаща се в устройството, информацията за координатите на
определена точка от земната повърхност. Ноторно известно на съда е, че при
издаване на превозен билет лицензираният лесовъд задължително ползва
подобни данни, а и същите дори автоматично от посочената система се
отразяват в издавания от него документ – билета, след като включи системата
за оформяне на документа. Така визирани, те /данните/ установяват конкретна
точка като местоиздаване. Съдът отчита и обстоятелството, че е налице
свободен достъп в интернет пространството до GPS картова система и всяко
лице може, при така зададени координати да установи точката на тяхното
пресичане, респ. точката, в която се е осъществило едно действие в случая.
Но според решаващия сега орган, нито той – съдът, нито жалбоподателят е
длъжен чрез достъп до подобни системи, сам, да търси и се сдобива с данни
за конкретизация на местонахождението на дадена географска точка –
населено или не място. Наистина по преписката към превозния билет
/страницата на гърба му/ се разпечатва и снимково, сателитно изображение на
мястото, което визират координатите като местоиздаване на документа в
случая. От самия превозен билет по този начин се изяснява, че мястото му на
издаване не е населено такова, а се намира в неурегулирана, горска
територия. Но от една страна, не е ясно тази територия в землището на кое от
всички показани на фото изображението населени места е, макар и същите,
като наименования да са познати на съда и да може да се предположи, че
всичките те попадат в област Видин, респ. попадат и в територията на РДГ-
Берковица. / Което определя и подсъдността на делото в случая /. Но както
посочи по-горе съда, следва да се приеме липса на изчерпателна, точна и
изрична конкретизация на местоиздаването на превозния билет, предмет на
АУАН, НП и делото, респ. нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Ето защо
съдът приема за основателен довода за липса на установено и посочено
5
местоизвършване на деянието от актосъставителя и АНО.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и неправилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 729/26.10.2021 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. Б. Н. от гр. В., обл. В., с ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257
ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл. 15 ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6