№ 999
гр. Русе, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20244520102215 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК от М. М. И. против Л. Ж. Х..
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 09.06.2018 год. в
Община гр. Д. М., обл. Русе.
Към края на 2018 г. заминали да работят в Г., като работа започнал само ищецът, а
ответницата не работела. В един момент ищецът забелязал че липсват пари от къщи,
започнали пререкания, ответницата често започнала да изчезва от дома за продължително
време. През септември 2020 год. ответницата се върнала в България с уговорката да гледа
неговата майка, а той останал в Г., за да работи и да продължи да изпраща пари, както за нея,
така и за майка си. Л. Х. вземала и пенсията на майка му, но отново изхарчвала парите и
казвала, че все не й стигат. В началото на 2021 г. ответницата отново отишла при него,
стояла месец- два и пак изчезнала. Последния път избягала и отишла в дома му в с. Б. в
негово отсъствие и от дома му взела вещи, пари и злато без негово знание и съгласие.
Преценил, че бракът им не може да продължава по този начин, липсва любов и взаимност
заради нейните постъпки и действия. В началото на 2023 г. се върнал в България и завел
дело за развод, но ответницата обещала, че ще се промени и ще отиде при него в Г.. Той се
съгласил да прекратят делото. Заминали заедно за Г.. След няколко седмици Л. откраднала
дебитната му карта, като по- късно установил, че е изтеглила 1750 евро и на 06.10.2023 г.
избягала за България. Подал жалба в полицията в Г.. Твърди, че от тогава до сега са във
фактическа раздяла и бракът им съществува формално.
Моли да се прекрати гражданския брак поради настъпилото в него дълбоко и
1
непоправимо разстройство по вина на ответника. Моли да му бъдат присъдени направените
разноски по делото.
В указания срок ответникът не е подала отговор, не оспорва предявения иск. В
съдебно заседание твърди брачна вина на ищеца, но отказва да ангажира доказателства.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
М. М. И., ЕГН ********** и Л. Ж. Х., ЕГН ********** са сключили граждански брак
на 09.06.2018 год. в с. Б., общ. Д. М., обл. Русе, от който нямат деца. Горното се установява
от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Д. М. на 21.08.2023 год.
въз основа на акт за граждански брак № 0002/09.06.2018 год. Никой от съпрузите не е
приемал да носи фамилното име на другия.
От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен.
Около две години след сключването на брака съпрузите живели добре и не са имали
проблеми. Впоследствие ищецът установявал нееднократни липси на парични средства от
тези, които той изкарвал в Г., също така изчезвала от дома им за продължителни периоди.
Свидетелят И. А. посочи, че съпрузите подавали молби за развод три пъти в този период,
последната от които през 2023 година. Ищецът се оплаквал на свидетеля, която е негова
сестра, че съпругата му взема пари от него, за да дава на дъщеря си, тъй като самата тя
нямала средства, тъй като не работела. Когато оттегЛ. молбата си за развод и ищецът за
пореден път решил да опита да заздрави отношенията в семейството, ответникът отново
присвоила пари от неговата банкова карта, за което е инициирано полицейско разследване в
Г..
През септември 2020 год. ответницата се върнала в България с уговорката да гледа
майка та на ищеца, а той останал в Г., за да работи и да продължи да изпраща пари, както за
нея, така и за майка си. Л. Х. вземала и пенсията на майка му, но отново изхарчвала парите
и казвала, че все не й стигат. В съдебно заседание ищецът представя доказателство, че
ответникът е теглила пари от дебитната карта на майка му, докато е била в Г. и по времето,
когато е била в България- от банкомати в К. и О., за което скрила от съпруга си, а той
обвинил сестра си, че картата е у нея и тя тегли пари. Свидетелят заяви, майка й била при
нея до 27.08.2018 год., след което тя заминала за Г., град- Ш. Х. и дала картата на майка си.
Когато Л. се върнала през 2020 год., тя се е разпореждала със средствата от пенсията на
възрастната жена, но скрила този факт от съпруга си.
В края на 2022 год. ответникът поискала ключовете за жилището на ищеца в с. Б. от
съседа, у когото се намирали, и без знание и съгласие на ищеца изнесла покъщнина, която
натоварила на микробус и отнесла.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна.
2
Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно
уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се
отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и поведението на
ответника в последните три години. Тя не работи, не участва по никакъв начин в издръжката
на семейството, напротив- присвоява средства от съпруга си, включително покъщнина от
дома му в с. Б., която се намира там отпреди брака. С оглед на това съдът намира, че
брачната връзка между съпрузите е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави
съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за
страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в
отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът
намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1
СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде
допуснат от съда.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно
вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,
ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в него, като сочи вина на ответника за разстройството
на брачните отношения. Изложеното по- горе мотивира съда да приеме, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата.
Ползването на семейното жилище:
Страните не претендират ползване на семейното жилище, същото е напуснато от
ответника, а и няма данни къде точно се намира то.
Издръжка между съпрузите:
Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства,
налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
При сключване на брака никой от съпрузите не е приел фамилното име на другия
съпруг.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските за делото
следва да се понесат от ответника. Тя следва да заплати на ищеца сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лева, държавна такса за образуване на
делото 25.00 лева или общо 1225.00 лева.
Мотивиран от горното, Русенски районен съд
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 09.06.2018 год. в с. Б., общ. Д. М., обл. Русе
граждански брак между М. М. И., ЕГН ********** и Л. Ж. Х., ЕГН **********, за който е
съставен акт за граждански брак № 0002/09.06.2018 год. по вина на съпругата.
При сключване на брака никой от съпрузите не е приел фамилното име на другия
съпруг.
Съпрузите са напуснали семейното жилище.
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
ОСЪЖДА Л. Ж. Х., ЕГН ********** да заплати на М. М. И., ЕГН ********** сумата
1225.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4