№ 3543
гр. Варна, 21.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501602 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 51320/25.06.2024г.
по регистратурата на ВРС, подадена от П. В. К., чрез процесуалния си представител срещу
Решение № 2010/31.05.2024г. постановено по гр.д. № 16561/2023г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на жалбоподателя за осъждане на ответника
С. М. Щ. да заплати на ищеца П. В. К. обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от непозволено увреждане изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена
му от ответника на 12.08.2021г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2023г. за разликата над присъдените
4000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД,
както и обезщетение за забава за периода от 12.08.2021г. до 21.12.2023г. за разликата над
присъдената сума от 1046,65 лева до пълния претендира размер от 2612,99 лева, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивникът П. К., чрез процесуалния си представител заявява становище за
валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, но при неправилни и
незаконосъобразни изводи досежно справедливия размер на присъденото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и размера на законната лихва върху него считано от
датата на деликта до подаване на исковата молба в съда. Счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице извършен от ответника спрямо ищеца деликт
предвид влязлото в законна сила решение по адм.нак.дело № 5252/2022г. по описа на ВРС,
както и факта на причинените от ответника спрямо ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания – физически и психически, но не е съобразил тяхната интензивност и фактът, че
са се отразили негативно на начина на живот на ищеца. Споделя и изводите на съда за
недоказаност на твърденията на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца. На това
1
основание счита, че при определяне на размера на обезщетението, съдът е нарушил
принципа за справедливост, като моли решението на първоинстанционния съд в
отхвърлителните му части да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – С. Маринов Щ., чрез процесуалния му представител. Счита
решението в обжалваните му части за правилно и законосъобразно предвид на това че
ищецът не е бил в състояние на нетрудоспособност както и с оглед леките травматични
увреждания, които са му били причинени и от които се е възстановил в рамките на 2-3
седмици. На това основание моли решението в обжалваната от П. К. част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Подадена е и втора въззивна жалба с вх.№ 51741/26.06.2024г. по регистратурата на
ВРС - от С. М. Щ. срещу Решение № 2010/31.05.2024г. постановено по гр.д. №
16561/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕН да заплати на П. В. К.
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена му от ответника на 12.08.2021г.
лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.12.2023г. за разликата над 650 лева до присъдените 4000 лева, на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, както и обезщетение за забава за периода от 12.08.2021г. до
21.12.2023г. за разликата над 170,08 лева до присъдената сума от 1046,65 лева, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и срещу присъдените разноски.
В жалбата се излага становище за незаконосъобразност на изводите на съда касателно
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателят Щ.
счита, че справедливото обезщетение за вредите, които е причинил на ищеца с оглед техния
интензитет и продължителност е 650 лева, а размерът на лихвата за забава върху него за
периода от датата на увреждането до датата на депозиране на исковата молба в съда е 170,08
лева. Посочва, че доказателствата по делото установяват, че ищецът не е изпадал във
временна нетрудоспособност, а пълното му физическо възстановяване е настъпило в рамките
на 2-3 седмици. Отделно от това счита, че съдът не е съобразил и признанието на ищеца, че
е отправил псувня по отношение на ответника, както и е нанесъл удар с ръка в областта на
лицето му, с което е увредил здравето му, които счита за доказателства за съпричиняването
на вредата от страна на ищеца в размер на 80%. На това основание отправя искане
обжалваното решение да бъде отменено в частите с които на ищеца е присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 650 лева до 4000 лева и
лихва за забава за разликата над 170,08 лева до присъдената сума от 1046,65 лева и исковете
за посочените разлики да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна по жалбата – П. К. е депозирал писмен
отговор, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението, с което е присъдено
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4000 лева и лихва за забава
върху него в размер на 1046,65 лева за правилно и законосъобразно, както и обосновано с
2
оглед събраните по делото доказателства, в това число и заключенията на назначените
експертизи. Поддържа становището за недоказаност на възраженията на жалбоподателя за
съпричиняване на вредата, като посочва, че отправянето на обидни думи от ищеца към
ответника се е случило след като последният вече е проявил агресивно поведение срещу
него. Счита, че единствената причина за настъпилите увреждания на ищеца е
противоправното поведение на ответника.
По допустимостта на обжалването: Въззивните жалби са депозирани в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на всеки от двамата жалбоподатели. Жалбите съдържат
изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което
са редовни. Страните се представляват от процесуални представители с права за въззивна
инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
С въззивните жалби и депозираните по тях писмени отговори не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 51320/25.06.2024г.
подадена от П. В. К., чрез процесуалния си представител и въззивна жалба с вх.№
51741/26.06.2024г. подадена от С. Маринов Щ. срещу Решение № 2010/31.05.2024г.
постановено по гр.д. № 16561/2023г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1602/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 02.10.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивните им жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3