РЕШЕНИЕ
№..........
гр.София, 11.05.2020 г.
ВИМЕТОНАНАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV" а" въззивен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА Мл. Съдия ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от младши съдия Киримов гр.дело .№ 4459 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 528401 от 07.11.2018 г.
постановено по гр.д. № 70202/2015 г. на СРС, ГО, 81 състав е отхвърлен
предявеният от „Б.Б.Г.” ЕООД, ЕИК ********срещу Е.Д., роден на *** г., иск с
правно основание чл. 145 ТЗ за сумата от 20 000 лева, представляваща частичен
иск от 150 000 лева, дължима за нанесена вреда, ведно със законната лихва.
С допълнително решение № 20563 от 23.01.2019
г. е отхвърлен евентуално предявеният от Б.Б.Г.” ЕООД срещу Е.Д., иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща частичен иск
от 150 000 лева, ведно със законната лихва.
Срещу основаното и допълнителното решение, в
законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от ищеца „Б.Б.Г.” ЕООД.
Въззивникът поддържа незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото
същото се явява постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.
Сочи, че пред първоинстанционния съд са представени необходимите доказателства
за ангажиране отговорността на ответника. Заявява искане за отмяна на решението
и вместо него - постановяването на друго, с което искът да бъде уважен в пълния
предявен размер, по доводи, подробно изложени в жалбата, а при условията на
евентуалност да бъде уважен искът по чл. 45 от ЗЗД. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият Е.Д., чрез назначения особен
представител адв. М.В. моли да бъде потвърдено решението на СРС като
законосъобразно и правилно. Подробни доводи в подкрепа на заявеното становище
развива в писмения отговор на въззивната жалба. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите пороци на съдебния
акт е ограничен от доводите, изложени във въззивната жалба. При извършената
проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК настоящият съдебен състав
установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При
установената валидност и допустимост на обжалваното решение, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалбата, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
СРС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 145 от ТЗ за сумата от 20 000 лева /частичен иск от 150 000 лева/ и с
евентуален иск по чл. 45 от ЗЗД. В разглеждания казус искът по чл. 145 от ТЗ е
предявен срещу ответника Е.Д., поради виновното му бездействие, в качеството му
на управител на „Б.БТ Т.” ЕООД.
По делото е представен препис от Договор за продажба
на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите, с per. №
5011/12.05.2010 г., съгласно който на 10.05.2010 г. продавачът „С.П.” ЕООД,
представлявано от управителя Е.Д., прехвърля на „Б.БГ Т.” ЕООД, представлявано
от управителя Е.Д., собствените си 200 /двеста/ дяла от имуществото на „В.С.”
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е, всеки с номинал 100 /сто/ лева,
внесени изцяло срещу сумата от 20 000 лева, изплатена напълно от продавача.
Подписано заявление за вписване на обстоятелства
относно дружество с ограничена отговорност - „В.С.” ЕООД - формат А4, със
заявител ответникът Е.Д., съгласно което едноличния собственик на капитала на
дружеството заявител - „С.П.” ЕООД прехвърля дружествени дялове в размер на 20
000 лева на „Б.Б.Г.” ЕООД. Към заявлението са приложени следните документи -
документ за внесена държавна такса; учредителен акт на „В.С.” ЕООД, приет на
30.09.2009 г„ изменен на 11.01.2010 г. и 10.05.2010 г„ съгласно който капиталът
на дружеството е 20 000 лева, същият се поема изцяло от „Б.Б.Г.” ЕООД и към
момента на учредителния акт е внесен; Молба от „Б.Б.Г.” ЕООД, представлявано от
Е.Д. от 10.05.2010 г. до едноличния собственик на капитала на „В.С.” ЕООД за
приемане за съдружник във „В.С.” ЕООД, без подпис; Протокол - решение на „С.П.”
ЕООД, представлявано от Е.Д. от 10.05.2010 г„ съгласно което същото дава
съгласието си за прехвърляне на дружествените дялове от „С.П.” ЕООД на „Б.Б.Г.”
ЕООД, който да стане едноличен собственик на капитала на „В.С.” ЕООД; Протокол
- решение на едноличния собственик на капитала на „Б.Б.Г.” ЕООД от 10.05.2010
г„ за придобиване на 100 % от капитала на „В.С.” ЕООД, чрез закупуването на 200
дяла от капитала му от „С.П.” ЕООД, всеки с дял с номинална стойност 100 /сто/
лева, общо за сумата от 20 000 лева; Протокол-решение на едноличния собственик
на капитала на „С.П.” ЕООД за продажба на „Б.Б.Г.” ЕООД на собствените му 200
/двеста/ дяла от капитала на „В.С.” ЕООД, всеки с номинал 100 /сто/ лева, общо
за сумата от 20 000 лева. По делото е представен отказ №
20100512175408/25.05.2010 г. на длъжностното лице по регистрацията, по повод заявление вх. №
20100512175408/12.05.2010 г. от Е.Д. на
основание чл. 24 от ЗТР за вписване на посочените в заявлението обстоятелства
по прехвърляне на дружествените дялове от „С.П.” ЕООД на
„Б.Б.Г.” ЕООД, тъй като в приложения учредителен акт не е описана непарична вноска
отразена по партидата на „В.С.” ЕООД, както и молбата по чл.
122 от ТЗ, протоколното решение на едноличния собственик на капитала на „В.С.”
ЕООД, протоколно решение на едноличния собственик на капитала на „Б.Б.Г.” ЕООД,
протоколното решение на едноличния собственик на капитала на „С.П.” ЕООД не са
подписани.
Представен е и договор за продажба на дружествени
дялове, от 22.10.2010 г., между „С.П.” ЕООД - продавач, едноличен собственик на
капитала на „В.С.” ЕООД и „Дова” ЕООД - купувач, съгласно който продавачът,
притежаващ 200 дяла от имуществото на „В.С.” ЕООД, всеки с номинална стойност
100 лева, внесени изцяло, продава на купувача, всички свои дялове, възлизащи на
20 000 лева, като заявява, че е получил от „Д.”
ЕООД, сумата изцяло, а купувачът заявява, че е съгласен и купува 200 дяла от
капитала на „В.С.” ЕООД на стойност 100 лева всеки, за сумата от 20 000 лева,
която сума е изплатил напълно на продавача. Договорът е с нотариална заверка на
подписите, с per. № 11-440/22.10.2010 г. по описа на нотариус И.Н.,
с района на действие - Районен съд - София.
Представена е справка - извлечение от Търговски
регистър, съгласно която, към
16.11.2015
г. едноличен собственик на капитала на „В.С.”
ЕООД е Е.Д..
Представено е решение на еднолични собственик на
капитала на „Б.БГ Г.” от
01.11.2015
г. за предявяване на иск по чл. 145 от ТЗ
срещу Е.Д..
По делото е представен учредителен акт на „В.С.” ЕООД
от 30.09.2009 г., като съгласно чл. 7, ал. 3 от същия капиталът на дружеството
е внесен изцяло, чрез извършване на непарична вноска от „Бизнес БГ Груп” ЕООД,
като едноличен собственик, с предмет: Урегулиран поземлен имот, съставляващ по
скица VIII - 413 от квартал 22 по плана на гр. София, местност кв. Симеоново, с
площ 419 кв.м..
По делото е назначена и съдебно икономическа
експертиза, като заключението е изготвено в срок и настоящата инстанция го цени
като обективно, професионално изготвено, поради което го и приема, доколкото и
не е оспорено от страните. Съгласно заключението на 03.09.2009 г. е назначена
тройна експертиза от Агенция по вписванията, във връзка с искане на „Бизнес БГ
Груп” ЕООД, която да извърши оценка на непарична вноска в капитала на „В.С.”
ЕООД, представляваща стойността на Урегулиран поземлен имот, съставляващ по
скица VIII - 413 от квартал 22 по плана на гр. София, местност кв. Симеоново, с
площ 419 кв.м., като същата установява стойност на непаричната вноска в размер
на 158 000 лева - 1580 дяла, със стойност 100 лв. всеки. Така оценената парична
вноска не фигурира в балансите на „В.С.” ЕООД, в размера посочен от
експертизата за периода от 2009 г. до 2015 г. - 158 000 лева. За периода се
констатира запис от 20 000 лева в пасива на баланса на дружеството в раздел „А”
група „Записан капитал”, и съответно в активите запис в раздел „Б” група
„Дълготрайни материални активи”, статия „Земи и сгради”, в т.ч. Земи - на
стойност 20 000 лева. Съгласно експертизата единственият наличен имот в
собственост на „В.С.” ЕООД е апортирания, който в счетоводните баланси на
дружеството е отразен на стойност 20 000 лева, а не на стойност на оценката -
158 000 лева. Вещото лице сочи, че в случай че процесът на апортиране на
непаричната вноска (недвижим имот) е бил завършен и стойността на апорта е била
счетоводно отразена съобразно заключението на експертите, стойността на един дял
капитала на дружеството ще възлиза на 780 лева към 31.12.2015 г. или общо
сумата от 156 000 лева за 200 дяла.При съобразяване на средна пазарна цена на
апортирания имот към ноември 2015 г. стойността на един дял от капитала на
дружеството ще възлиза на 465 лв. към 31.12.2015 г. или общо сумата от 93 000
лева за 200 дяла.
Предявен е главен иск по чл. 145 от ТЗ, а при
евентуалност иск по чл. 45 от ЗЗД, за ангажиране на гражданската отговорност на
Е.Д..
По иска с правно основание чл. 145 от ТЗ.
Нормата на чл. 145 от ТЗ, регламентира
гражданска отговорност на управителя на търговското дружество за вредите,
последица от т.нар. "управителски деликт". В доказателствена тежест
на ищеца е установяването на елементите на този фактическия състав: виновни
действия или бездействия на управителя, с които той нарушава задълженията си
към дружеството /противоправно поведение/, настъпване на вреда за дружеството
/под формата на претърпяна щета или пропусната полза/ и причинна връзка между
вредата и виновното поведение на управителя. Безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, а и от извършената от съда служебна справка
по търговския регистър, че ответникът е бил управител на ищцовото дружество
през процесния период. За да се ангажира на следващо място отговорността на
управителя на търговското дружество следва да се докажат отделните елементи от
фактическия състав на специалната отговорност, които са идентични с тези по чл.
45 от ЗЗД. При анализа на представените по делото доказателства настоящата
инстанция намира, че не се установява противоправно поведение от страна на Е.Д.,
в качеството му на управител на „Б.Б.Г.” ЕООД. По делото е представено
заявление за вписване на обстоятелства по образец съгласно приложение № А4, със
съответните реквизити и придружаващи документи, поради което не може да се
приеме, че е налице бездействие от страна на Е.Д. относно предприемане на
действия за вписване на извършеното прехвърляне на дружествените дялове. Само
по себе си представянето на неизрядна документация за нуждите на вписването не
може да се приеме за противоправно поведение. Отделно не се установява по
делото и бездействие от страна на Е.Д., във връзка с неподаване на ново
заявление за вписване на същото обстоятелство, след постановяване на отказ за
вписване № 20100512175408/25.05.2010 г„ доколкото по делото не са представени
доказателства същият да е връчен на ответника, както и отказът да е влязъл в
сила. На следващо място следва да се посочи, че когато е сключен договор за
прехвърляне на дружествен дял, но това обстоятелство не е вписано в ТР,
транслативният ефект на сделката настъпва при сключването на договора, но е
непротивопоставим на трети добросъвестни лица, доколкото вписването на
решението за прехвърляне на дружествените дялове няма конститутивно действие.
Вписването на последващ договор за прехвърляне на същия дружествен дял не може
да доведе до прехвърляне на права, защото никой не може да прехвърли права,
които не притежава. Това вписване обаче ще създаде привидност, че лицето, което
е вписано като приобретател на дружествените дялове по договора е
действителният собственик на дружествения дял в процесното търговско дружество,
като тази привидност може да бъде преодоляна по исков ред, в производство по
чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез предявяване на иск за установяване на несъществуване
на вписано обстоятелство. Именно това е редът за защита на ищеца по отношение
на
последващата прехвърлителна сделка на дружествения дял на „В.С.” ЕООД, между „С.П.”
ЕООД и „Дова” ЕООД.
При отхвърляне на иска по чл. 145 от ТЗ се
реализира вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения
иск по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на Е.Д..
Фактическият състав на деликтната отговорност
съдържа пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат и вина,
като вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца е да
докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав. Настоящата
инстанция намира, че не е налице основание за ангажиране на гражданската
отговорност на Е.Д., тъй като по делото не се доказа съществен елемент на
деликтната отговорност, а именно противоправност на деянието. Както беше
посочено и по-горе по делото безспорно се доказа, че Д. е подал предвидените от
закона документи за вписване на извършеното прехвърляне на дружествени дялове
на „В.С.” ЕООД от „С.П.” ЕООД на ищеца „Б.Б.Г.” ЕООД. В същото по време по
делото не са ангажирани доказателства, че отказ за вписване №
20100512175408/25.05.2010 г„ е връчен на ответника, както същият да е влязъл в
сила.
При така приетото от настоящата инстанция и поради
съвпадение на крайните изводи с тези на първоинтанционния съд, следва
първоинстанционното решение, както и допълнителното такова да бъдат изцяло
потвърдени.
При този изход на производството право на разноски има
въззиваемия, но същият не е сторил такива, тъй като се представлява от особен
представител.
Воден от горните мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 528401 от 07.11.2018 г. и
допълнително решение № 20563 от 23.01.2019 г„ постановени по гр.д. № 70202/2015
г. на СРС, ГО, 81 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
|
2/ |
|
ЧЛЕНОВЕ: 1/ |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /