Р Е Ш
Е Н И Е
№ 258 24.01.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на девети януари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8210 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по 422 от
ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД вр. с чл. 203 от ЗВ, вр.
с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от * С. Л. Н., чрез пълномощника си
юрисконсулт Н., е предявил против С.П.Г., ЕГН: **********,***, иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело №
4434/ 2016 г. на ПРС, 6-ти гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2306/ 07.04.2016 г., суми, както следва:
главница в размер на 1859,81 лева (хиляда осемстотин петдесет и девет лева и
осемдесет и една стотинки)-, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална
вода за периода от 07.08.2001 г. до 02.03.2016 г. за обект, находящ се в ********,
лихва в размер на 797,14 лева (седемстотин деветдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки) за периода от
27.03.2007 г. до 29.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда- 06.04.2016 г. до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че за периода от 07.08.2001 г. до 02.03.2016 г. ответникът имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него
обект, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури,
подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да
дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Отношенията
между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по
случая частно гр. дело № 4434/ 2016 г. на ПРС, 6 гр. с-в, той в срока по чл.
414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземането,
поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия
установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 4434/ 2016 г. на ПРС, 6 гр.
с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: главница в
размер на 1859,81 лева-, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална
вода за периода от 07.08.2001 г. до 02.03.2016 г. за обект, находящ се в *******,
лихва в размер на 797,14 лева за периода от 27.03.2007 г. до 29.02.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 06.04.2016 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ
размер на 378,14 лева. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника ,
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по
чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
По делото са представени справка за
задълженията на абоната, преписи от издадените фактури на ответника за
отделните доставки, копие от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот, общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, както и копия от карнети.
Приета е и съдебно- счетоводна експертиза, която е
извършила проверка в счетоводството на ищеца и е установила, че размерът на
задълженията на ответника за процесния период за главница и лихва напълно
съответствала по размер на претендираните с исковата молба суми. Фактурите били
надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, като били спазени изискванията на Закона за счетоводството. За
периода от 05,04,2013 г. до 02,03,2016 г. задължението на ответника е 418,83 лв. – главница и 62,05 лв., мораторна лихва
за периода от 05,04,2013 г. до 29,02,2016 г.
По делото, като свидетел е разпитан И. Г., която
работи при ищеца и от която се установява, че от 2009 г. свидетелката отчита
водомерите в процесния имот, където има два водомера- един в тоалетната и втори
в банята. Самото отчитане е ставало по показанията на водомерите. По често се
срещала с * на ответника – В. Г..
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Г., преценени на основание чл. 172 ГПК, като ги
намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и
канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор
в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са
уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30-
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
В и К оператора.
От друга страна, съгласно чл. 3 от
действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Ответникът не оспорва, че има
качеството на потребител. Освен това този факт се установи и чрез приложения по
делото нотариален акт № *, т. *, рег. № *, н.д.№ */14,08,2001 г. на нотариус *.
Ответникът е навел възражението, че не дължи
претендираната сума, тъй като е изтекла погасителна давност. Така направеното
от ответника възражение съдът го намира за частично основателно. Съдът счита, че
задължението на потребителите за ползвана предоставяна от “ВиК” услуга по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода на водоснабден обект, е
трайно, периодично задължение, за плащане на потребеното количество вода, а
според него и същото количество отведена канална вода, уговорено между
доставчика и абоната – потребител, въз основа на реална месечна консумация -
налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в ОУ падеж, като не е необходимо задълженията да са еднакви по размер,
поради което намира приложение разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Обстоятелството, че отчитането на потребеното количество вода е различно през
определените периоди само по себе си не прави всяко задължение отделно и
самостоятелно и извън общото поето задължение за ежемесечно заплащане (в срок
от 30 дни след издаване на фактурата) на конкретна сума /в този смисъл Определение № 452 от 1.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 1085/2010 г., II т. о., ТК/. Поради което, съгласно чл. 111 б.
„в” от ЗЗД, същите като главници и лихви се погасяват с кратката тригодишна
давност, а не с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Следователно, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК /което води до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД/ по приложеното ч.гр.д. № 4434 /2016 г. на ПРС – 06.04.2016 г. ответникът
дължи на ищеца всички плащания в рамките на 3 – годишния срок назад, т.е. от
05.04.2013 г. до 02.03.2016 г. /както главници, така и лихви/.
Всички останали дължими
суми преди 05.04.2013 г. до 07.08.2001 г. се явяват погасени по давност.
Предвид което,
установителният иск за главницата се явява частично основателен за размера
418,83 лв., изчислен от вещото лице по
допуснатата ССЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като обективно
и пълно, за периода от 05.04.2013 г. до
02.03.2016 г. /претендирания от ищеца/ и следва да се уважи за тази сума, ведно
със законните последици, а за разликата до пълния претендиран размер от 1859,81
лв. следва да се отхвърли като погасен поради давност.
По отношение на
претенцията за лихва за забава в размер на 797,14
лв. за периода от 27,03,2007 г. до 29.02.2016 г., съобразно по горните мотиви с
изтичането на тригодишната давност по отношение на лихвата, същата остава да се
дължи за непогасения по давност период от 05.04.2013 г. до 29.02.2016 г., тъй
като потребителите следва да заплащат
консумираната от тях вода в 30- дневен срок от датата на фактурирането им. Ето защо, установителният
иск за мораторна лихва се явява частично основателен за размера 62,05 лв.,
изчислен от вещото лице Б. по допуснатата ССЕ, за посочения по-горе периода и
следва да се уважи за тази сума, като за разликата до пълния претендиран размер
от 797,14 лв. следва да се отхвърли като погасен поради давност.
Поради частичното уважаване на предявените установителни искове за
вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4434/16 г. на РС – Пловдив, 6 гр. с.
следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по последното
до размера на сумата от 68,44 лв.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Искът на ищеца са уважени частично. Предвид това и разпоредбите
на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска,
а именно в размер на 106,28 лв. Ответникът е направил разноски пред настоящата
инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 3 на него също му се дължат разноски по
съразмерност с отхвърлената част от иска – в размер на 591,32 лв. Досежно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страната, съдът го намира за
неоснователно. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и
по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за
трикратния минимум /вече двукратен/ и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения минимум. В конкретния случай делото е със средна фактическа
или правна сложност, уговорено възнаграждение от 680 лв. е с 204 лв. над
минимално установеното в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, минималният размер на
адвокатското възнаграждение – 415,98 лв. Освен това делото е приключило в три
открити съдебни заседания, като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. при защита по дела с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100
лв. Поради което съдът намира, че не са
налице предпоставките за намаляване на възнаграждението.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.Г., ЕГН: **********,***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от * С.Л.
Н. сумата от 418,83
лв. - главница, представляваща неплатено
задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за обект на потребление
находящ се в *******, за периода от 05.04.2013 г.
до 02.03.2016 г., като за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 1859,81 лв. – отхвърля предявения иск
като неоснователен, сумата от 62,05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 05.04.2013
г. до 29.02.2016 г., като за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 797,14 лв. – отхвърля предявения иск
като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 06.04.2016
г. до окончателното й изплащане, за които вземания „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4434 по описа на Районен съд – Пловдив, 6 гр. с.
за 2016 г.
ОСЪЖДА С.П.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от * С. Л. Н., направените по делото разноски в размер на 106,28
лева и сумата от 68,44 лева, представляваща разноски по частно гр. дело №
4434/ 2016 г. на ПРС, 6 гр. с-в, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от * С. Л. Н., да заплати
на С.П.Г., ЕГН: **********,***,
направените по делото разноски в размер на 591,32 лева, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Николай Стоянов/
Вярно с оригинала
ВА