Р
Е Ш Е
Н И Е № 260937
гр.Пловдив, 05.08.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание
на седми юли, през
две хиляди, двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№2178
по описа на ПОС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е образувано
по жалба с вх.№262620 от 23.09.2020г.
депозирана от В.Д.П. с ЕГН-**********
и С.Д.П. с ЕГН-********** против действията на ЧСИ И. К. с рег.№907
с район на действие ПОС извършени по изп.д.№20179070400065, изразяващи се насочване на принудително
изпълнение към недвижимо имущество на жалбоподателите - длъжници в изпълнителното производство, чрез
насрочване на публична продан на имот
представляващ: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.518.1490.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, одобрени
със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр.****, който самостоятелен
обект, представлява апартамент със
застроена площ от 88.92кв.м. и се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения,
ведно с избено помещение №9, както и 1.47% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж., чийто
действия са обективирани в Разпореждане
от 31.08.2020г., с което е насрочена публична продан на идеалните
части на длъжниците. Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на действията, с които изпълнението е насочено
към процесния имот, доколкото имотът е единствено жилище на жалбоподателите и
се явява несеквестируемо по смисъла на закона. В тази връзка
жалбоподателите молят да се
отменят обжалваните действията
на ЧСИ, като незаконосъобразни и противоречащи на закона.
Претендират се разноски в настоящото производство, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение и разноски за СТЕ.
Ответникът
по жалбата „ТОНИКО НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ООД ЕИК **** оспорва жалбата като
неоснователна по съображения подробно
изложени в депозираното становище. Моли жалбата да се остави без уважение.
Постъпили
са
писмени мотиви от ЧСИ И. К. на
основание чл.436, ал.3 ГПК, в което
е изразено становище за допустимост на жалбата, а по същество относно нейната основателност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Обжалва
се от длъжниците в изпълнителното производство действията на ЧСИ И. К. с
рег.№907 с район на действие ПОС
извършени по изп.д.№20179070400065 обективирани в Разпореждане
от 31.08.2020г. , с което е насрочена публична
продан на идеалните части на длъжниците по отношение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.1490.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр.*****, който самостоятелен обект, представлява апартамент със застроена
площ от 88.92кв.м. и се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с
избено помещение №9 , както и 1.47% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж. Доколкото са налице
действия, с който изпълнителното
производство е насочено към недвижим
имот собственост на длъжниците, с цел удовлетворяване вземанията на взискателя,
настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателите имат правен интерес от
депозираната жалба и същата се явява процесуално допустима, включително и
предвид на това, че е депозирана в срок.
По
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 444, т.
7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника -
физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.
Целта на тази защита е да се гарантира
на длъжника, че принудата срещу него ще бъде упражнена в такива рамки, които да
не застрашават възможността му за в бъдеще да посрещне елементарните си битови
нужди и да не се застраши съществуването му.
Преценката
дали жилището на длъжника се ползва с такава защита, изисква събиране на
доказателства за обстоятелствата, относими към приложението на чл. 444 т.
7 ГПК, и
винаги се отнася за конкретен момент (доколкото обстоятелствата, от
които зависи приложението на разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК, биха могли да
се променят). Такава преценка съдебният изпълнител следва да извършва служебно
във всяко положение на изпълнителното производство при предприемане действия по
принудително изпълнение, несъвместими с несеквестируемостта.
Установено
е по делото, че длъжниците са придобили по наследство от покойния им баща Д. В. П.
идеални части от правото на
собственост в имот, находящ се в гр. ****, а именно: поземлен имот с
идентификатор 38558.5.71.1, както и идеални части от построените в имота едноетажна сграда с
идентификатор 38558.5.71.3 – постройка на допълващо застрояване, едноетажна
сграда с идентификатор 38558.5.71.2- постройка на
допълващо застрояване и двуетажна сграда
с идентификатор 38558.5.71.1 – заснета като еднофамилна жилищна сграда.
Спорът
в конкретният случай се свежда до това, дали имотът в гр.**** представлява жилищен имот. За изследване и изясняване на
това обстоятелство по делото е допусната СТЕ.
Установява
се от основното и допълнителното заключение на приетата СТЕ изготвена от вещото
лице инж.С.Ж., което съдът кредитира
като компетентно изготвено и безпристрастно, че имотът в **** е паметник на
културата, и макар да е отбелязан като жилищна сграда, в стар стил, същата към настоящия момент не отговаря на
съвременните норми и изисквания за
жилище.
От
друга страна дори да бъде извършено преустройство на имота в ****, с цел
изпълнение изискванията за жилище, то следва да бъде отбелязано, че доколкото
жалбоподателите го притежават в съсобственост с трети за настоящия спор лица, то същият не
би могъл да бъде приет като „друго жилище“ по смисъла на закона. Под „друго
жилище“ следва да се разбира такова жилище, което да е от естество да
задоволява жилищните нужди на длъжника и неговото семейство, и да бъде изцяло
негова собственост или изцяло собственост на
членовете на неговото семейство./ В
този смисъл е Решение №2586 от
20.07.1959г. постановено по гр.д.№3945/1959г. на ВС, първо г.о. и Решение
№260203 от 12.01.2021г. по в.гр.д.№13996/2020г. на СГС/
Гореизложеното
обосновава извода, че процесния имот,
към който е насочено изпълнението е единственото жилище за семейството на
длъжниците и като такова то се явява
несеквестируемо, поради което по
отношение на него има действие забраната
на чл.444 ал.1 т.7 ГПК. Ето защо действията
на ЧСИ, с които изпълнението е насочено към несеквестируем недвижим имот, с цел удовлетворяване вземанията на взискателя, следва да бъдат
отменени, като изцяло незаконосъобразни.
С
оглед изхода на спора на жалбоподателите се дължат разноски за СТЕ в размер на 700лв, а на адв. Г. К., процесуален представител на жалбоподателя В.П., осъществил защита по реда на чл.38 ал.2
ЗА / л.63/ възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията
на ЧСИ И. К. с
рег.№907 с район на действие ПОС
извършени по изп.д.№20179070400065,
изразяващи се насочване на принудително изпълнение към несеквестируемо имущество на жалбоподателите В.Д.П. с ЕГН-********** и С.Д.П. с ЕГН-********** - длъжници в изпълнителното производство, а именно недвижим
имот, представляващ:: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.518.1490.1.34 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.**** , одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр.****, които самостоятелен обект , представлява апартамент със застроена площ от 88.92кв.м. и се състои
от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №9 , както и
1.47% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж., чийто
действия са обективирани в
Разпореждане от 31.08.2020г., с което е насрочена публична продан на идеалните части на длъжниците.
ОСЪЖДА „ТОНИКО НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ООД
ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.****, представлявано от управителя Х. Д. А. да заплати на В.Д.П. с ЕГН-********** и С.Д.П.
с ЕГН-**********
*** направени по делото разноски в размер на 700.00лв/ седемстотин лева/.
ОСЪЖДА „ТОНИКО НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ“ ООД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от
управителя Х. Д. А. да
заплати на адв. Г.Я.К. с ЕГН-**********,
с адрес: ***8 адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00лв/ триста лева/
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: