Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262318 08.10.2021 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осми
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7468 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против Е.Г.Л.,
ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация
по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл. 342, ал. 1 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между страните
възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както
следва:
1. 45,49 лева – месечни абонаментни такси
и еднократна такса за спиране на номер, начислени за отчетни периоди 15.11.2016
г. – 14.03.2017 г. по договор за мобилни услуги № … от 19.05.2016 г., изм. с
доп. споразумение № … от 20.09.2016 г.
2. 34,91 лева - месечни абонаментни такси
и еднократна такса за спиране на номер, начислени за отчетни периоди 25.11.2016
г. – 24.02.2017 г. по договор за мобилни услуги № …
3. 81,73 лева - месечни абонаментни такси,
еднократна такса за спиране на номер и ползвани услуги, начислени за отчетни
периоди 05.12.2016 г. – 04.02.2017 г. пo договор за мобилни услуги № ..
4. 373,78 лева – лизингови вноски по
договор за лизинг от 20.09.2016 г. на устройство Samsung Galaxy J5 Dual Gold /в
т.ч. с настъпил падеж и предсрочно изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/
5. 60 лева - лизингови вноски по договор
за лизинг от 20.09.2016 г. на устройство
Prestigio Wize 3408 4G 8 /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно
изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/
За тези вземания били издадени фактури, но
въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.
Поради липса на погасяване ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1089/04.02.2019 г. по ч.гр.д. №
1865/2019 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост,
при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се
за уважаването им. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва – да е ползвала услугите на оператора, като твърди,
че през м. декември 2016 г. прекратила едностранно договорите и заплатила
всички начислени такси и потребление,
при което не дължала суми, вкл. за предсрочно прекратяване на договорите.
Възразява за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Не
претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по
настоящото производство съответстват на част от тези по заявлението в
заповедното производство и по заповедта, в която са описани договорите. Възражението
за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: между страните са възникнали твърдените
облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги № .. от 19.05.2016 г.,
изм. с доп. споразумение № ..от 20.09.2016 г.; договор за мобилни услуги № ..
от 20.09.2016 г.; договор за мобилни услуги № ..1 от 28.10.2016 г.; два
договора за лизинг от 20.09.2016 г., като по последните ответницата е получила
предоставените й устройства /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 261043/09.02.2021 г. – л.
105-106/.
Съдът
приема тези обстоятелства за доказани, включително като го съпостави с
приобщените по делото доказателства.
От
представения договор за мобилни услуги № ..от 19.05.2016 г., изм. с доп.
споразумение № .. от 20.09.2016 г., се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил
мобилен номер ...., с месечна такса 29,99 лева при отстъпка от 40% от
абонамента за 24 месеца, с посочени доп. услуги и отстъпки. Съгл. доп.
споразумение, срокът на услугите е продължен до 20.09.2018 г.
С
договор за мобилни услуги № .. от 20.09.2016 г., операторът е предоставил мобилен
номер .., с уговорена месечна такса от 14,99 лева за 24 месеца.
С
договор за мобилни услуги № .. от 28.10.2016 г., на ответника е предоставен
мобилен номер .., с уговорена месечна такса от 11,99 лева за 24 месеца, с посочени
доп. услуги.
С
договор за лизинг от 20.09.2016 г. операторът е предоставил устройство „Samsung
Galaxy J5 Dual Gold” при обща цена от 407,76 лева, с първоначално плащане от 16,99
лева и същата лизингова вноска, за срок от 23 месеца.
С
договор за лизинг от 20.09.2016 г. операторът е предоставил устройство
„Prestigio Wize 3408 4G 8 Grey“ при обща цена
от 72 лева, с първоначално плащане от 3 лева, същата лизингова вноска, за срок
от 23 месеца.
Тези договори и прил. установяват наличието на
валидно възникнали облигационни правоотношения между страните и обвързват
ответника с предвидените права и задължения. Отделено е за безспорно и се
установява, че по договорите за лизинг устройствата са предоставени на абоната,
съгласно изрично удостовереното в тях.
По делото е прието заключение на ССЕ, което се
кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните.
Вещото лице след извършени проверки е посочило, че за предоставените през
исковия период телекомуникационни услуги са били издадени следните фактури: №
**********/15.12.2016 г.; № **********/25.12.2016 г.; № **********/05.01.2017
г.; № **********/15.01.2017 г.; № **********/25.01.2017 г.; №
**********/05.02.2017 г.; **********/15.02.2017 г.; № **********/25.02.2017 г.;
№ **********/15.03.2017 г.; № **********/05.04.2017 г.; № **********/15.04.2017
г. и № **********/25.04.2017 г. на
обща стойност 1510,37 лева, като същите са осчетоводени при ищеца. Сумите и
начисления ДДС по фактурите участват в ежемесечния разчет с бюджета на „Теленор
България“ ЕАД. Във фактури № **********/15.12.2016 г.; № **********/25.12.2016
г.; № **********/05.01.2017 г.; № **********/15.01.2017 г.; №
**********/25.01.2017 г.; № **********/05.02.2017 г.; **********/15.02.2017 г.;
№ **********/25.02.2017 г.; № **********/15.03.2017 г. били начислени потребени
далекосъобщителни услуги от ответника за ползваните телефонни номера: …..
Потребените далекосъобщителни услуги от ответника, месечни абонаменти и такси
по всеки от мобилните номера били таксувани съобразно приложимите условия и
договореностите между страните.
Вещото лице е посочило, че стойността на
незаплатените лизингови вноски е: за „Samsung Galaxy J5 Dual Gold“ - в общ
размер на 305,82 лева, а за „Prestigio Wize 3408 4G 8 Grey“ - в общ размер на
51 лева.
Установява се, че за периода 01.11.2016 г. –
30.04.2017 г., ответникът е извършвал плащания в брой в магазините на
дружеството ищец по абонаментни номера, без да е посочил конкретно кои свои
задължения погасява.
В договорите за лизинг, подписани от
ответника, изрично е декларирано, че описаните устройства са предадени за
ползване във вид, годен за употреба, функционират изрядно и съответстват на
договорените технически характеристики. Тоест – с полагане на подписа си,
ответникът удостоверява, че е получил съответните устройства. Той не доказва да
е платил пълните цени на получените вещи. Падежът за плащане на всички вноски по
двата договора е настъпил. Ето защо, с оглед приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на ССЕ, съдът
намира, че предявените искове за признаване за установена дължимостта на
незаплатените лизингови вноски, съответно за предоставено от ищеца устройство
„Samsung Galaxy J5 Dual Gold”, съгласно Договор за лизинг от 20.09.2016 г.,
следва да бъде уважен до сумата от 305,82 лева, като за разликата до
претендираната от ищеца от 373,78 лева, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан,
съответно - неоснователен. А за устройство „Prestigio Wize 3408 4G 8 Grey“,
съгласно Договор за лизинг от 20.09.2016 г., искът е основателен до сумата от
51 лева, установена от ВЛ, като за
разликата до претендираната от 60 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Относно договорите за мобилни услуги - ответникът
дължи плащане на договорените месечни абонаментни такси, независимо от
потреблението на услуги през съответните периоди, тъй като породилите действие
договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси,
съобразно избрания от него абонаментен план по договорите. Дължимостта на тези
суми не е обвързана от доставката на услуги, поради което и съдът намира, че
сумата от 45,49 лева – представляваща неплатени абонаментни такси и еднократна
такса за спиране на номер за периода 15.11.2016 г. – 14.03.2017 г., е дължима
по договор за мобилни услуги от
19.05.2016 г., изм. с доп. сп., като същите са начислени във фактури №
**********/15.12.2016 г.; № **********/15.01.2017 г.; № **********/15.02.2017 г.
и № **********/15.03.2017 г. За пълнота –според ССЕ, дължимата и начислена сума
за такси по тези фактури е в по – висок размер от търсения – 62,48 лева, но с
оглед дисп. начало в процеса, се дължи претендираната.
Дължима е и сумата от 34,91 лв. – неплатени
абонаментни такси и еднократна такса за спиране на номер за периода 25.11.2016
г. – 24.02.2017 г., по договор за мобилни услуги от 20.09.2016 г., начислени
във фактура № **********/25.12.2016 г.; № **********/25.01.2017 г. и №
**********/25.02.2017 г. /според ССЕ също е повече – 45,87 лв., но се дължи
търсеното/, както и сумата от 24,88 лева /две аб. такси по 9,99 лв. и 0,75 лв.
такса спиране = 20,73+20%ДДС/4,15/– неплатени абонаментни такси и еднократна
такса за спиране на номер за периода 05.12.2016 г. – 04.02.2017 г., дължими по договор за мобилни услуги от 28.10.2016 г. и
начислени във фактури № **********/05.01.2017 г. и фактура №
**********/05.02.2017 г.
За абонаментните такси – те са уговорени в
договорите като конкретни стойности, страните са обвързани от тези обл. правоотношения,
като самите такси нямат отношение към реалното потребление и доставка на
услуги. Доколкото ответникът не ангажира доказателства за твърденията си в
отговора за едностранно прекратяване на всички правоотношения през месец
декември 2016 г., въпреки изричните указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК /л.106/ за това в доклада, недоказаното се приема
за нестанало, съответно – договорите – за действащи в посочените по – горе
периоди, за които се претендират такси, при което и същите следва да се
установят за дължими до посочените размери. Предвид липсата на платени в срок
задължения и прекратяване от страна на оператора на достъпа до мрежата, се
дължи и уговорената такса за спиране, посочени във фактурите.
Относно претендираната сума за ползвани
услуги, начислени във фактура № **********/05.01.2017 г. и фактура №
**********/05.02.2017 г. за потребление извън предоставения пакет за
предпочетен номер …, съдът намира следното:
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащите факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия случай, съдът намира, че ищцовото дружество не доказа по
какъвто и да е начин, че за процесния период по този договор, ответникът е
ползвал далекосъобщителните услуги, чието плащане се търси. В доклада изрично са дадени указания в тази
насока по чл. 146, ал. 2 ГПК. Липсват
доказателства за това дали операторът реално е предоставил на клиента
посочените услуги, дали са осъществени описаните във фактурите разговори на
стойност 46,71 лв., по каква причина са начислени такси за грижа за клиента и
фиксирани мрежи, дали услугите са били вярно отчетени от измервателните
средства на доставчика и дали са правилно тарифирани, а оттук – коректно
фактурирани. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за дължимостта на сума
по този договор над 24,88 лева до 81,73 лева, т.е. за 56,85 лв. – ползвани от
ответника услуги, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Исковете са доказани и основателни до
посочените размери и периоди, поради установеност на елементите от ФС на
посочените претенции, като за съответните разлики – следва да бъдат отхвърлени.
Възраженията на ответника в ОИМ, макар
принципно резонни и обосновани, изразяващи обяснима защитна позиция, не се
споделят. Както се посочи, въпреки указанията – не доказва прекратяване на
правоотношенията от сочения момент, същевременно не доказва и плащане на всички
дължими суми.
Възражението за изтекла погасителна давност
също е неоснователно. Приложима е тригодишна такава, съгл. чл. 111, б.”в” ЗЗД.
Заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 01.02.2019 г. – искът се счита
предявен от този момент /фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК/, а давността –
прекъсната – чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Биха били погасени по давност вземания с
настъпили падежи преди 01.02.2016 г., като по делото такива не се претендират
/най – ранният момент на претенция е за период с начална дата 15.11.2016 г.,
при което погасяване по давност не е налице/.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. На ищеца и
разноските в зап. производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/. Направил
е искане, представил списък по чл. 80 ГПК. По съразмерност се дължи ДТ от общо
198,63 лева за двете производства, с оглед уважената част от исковете /без
внесената ДТ за неустойките, т.к. делото е прекратено за тях и отв. не следва
да понася разноски за тези искове/; 155,09 лв. – за ССЕ и общо 450,63 лева –
адв. възн. за двете производства, съобр. платените адв. възн. по ДПЗС от по 360
лева.
На
ответника също се дължат разноски, които по съразмерност възлизат на 89,82 лева
– за адв. възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.Г.Л., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 45,49 лева – такси за периоди 15.11.2016 г. – 14.03.2017 г. по договор за
мобилни услуги № .. от 19.05.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ..
от 20.09.2016 г.; 34,91 лева – такси
за периоди 25.11.2016 г. – 24.02.2017 г. по договор за мобилни услуги № ..от
20.09.2016 г.; 24,88 лева – такси за
периоди 05.12.2016 г. – 04.02.2017 г. пo договор за мобилни услуги № .. от
28.10.2016 г.; 305,82 лева - лизингови
вноски по договор за лизинг от 20.09.2016 г. на устройство Samsung Galaxy J5
Dual Gold; 51 лева - лизингови
вноски по договор за лизинг от 20.09.2016 г. на устройство Prestigio Wize 3408 4G 8, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от постъпване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за установяване дължимост на суми: над 24,88 лева до пълния предявен размер от
81,73 лева пo договор за мобилни услуги от 28.10.2016 г.; над 305,82 лева до
пълния предявен размер от 373,78 лева – лизингови вноски по договор за лизинг
от 20.09.2016 г. и над 51 лева до пълния предявен размер от 60 лева - лизингови
вноски по договор за лизинг от 20.09.2016 г., като неоснователни, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1089/04.02.2019 г. по ч.гр.д.
№ 1865/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Е.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** да
плати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата
от общо 804,35 лева /осемстотин и
четири лева и тридесет и пет стотинки/ – разноски по съразмерност за настоящото
производство и за заповедното производство по ч.гр.д. № 1865/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6 да плати на Е.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 89,82 лева /осемдесет
и девет лева и осемдесет и две стотинки/ – разноски по съразмерност за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП