Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1392 от 12.07.2018 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
дванадесети състав, на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. и в присъствието на прокурор Тиха
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 172 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е
по искова молба на Т.Т.Д., ЕГН **********, понастоящем с мярка за неотклонение
Задържане под стража в Затвора Бургас, с адрес за призоваване ******против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) към Министерството
на правосъдието (МП) - София.
Искът
е с правно основание „чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г.“, като ищецът
претендира да получи „обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от действията и/или бездействията на съответните
административни органи и длъжностни лица за времето на престоя в Затвора Бургас за периода от 21.07.2011 г.
до 31.10.2013 г., в общ размер на 2 000 лв. (две хиляди лв.), настъпили за
горепосочения период на изпълнение на наказанията“. Ищецът претендира
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се излагат подробни
разсъждения относно претърпяните от Д. вреди поради изключително лошите битови
условия, при които изтърпява наложеното му наказание в Затвора Бургас. Претендира
присъждане на разноски. С уточнение на исковата молба вх. № 2065/16.02.2018 г. Д.
е посочил, че нанесените му вреди са произлезли от действията и/или
бездействията на съответните административни органи и длъжностни лица.
Иска се от съда да образува
дело и да постанови решение, с което да осъди ГДИН при МП да заплати на Д.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2 000 лева за лоши
хигиенно-битови условия за периода от 21.07.2011 г. до 31.10.2013 г., в които е
пребивавал в Затвора Бургас.
В
заключителната си пледоария адв. Л. Р. сочи, че поддържа исковата претенция, с
уточненията направени в съдебно заседание като иска постановяване на решение, с
което да се уважи така формулираната претенция. Иска съдът при постановяване на
решението да съобрази, че събраните гласни доказателства са в унисон с доклада
на Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, които са публикувани на сайта на
Министерството на правосъдието. Моли да
бъдат присъдени разноските по делото, като представя „договор за правна защита и съдействие, ведно с
вписана сума“. Ищецът Д. е направил изявление, че поддържа казаното от
неговия процесуален представител.
Ответникът
по иска – ГДИН при МП, редовно уведомен, не изпраща представител. На основание
чл. 131 от ГПК представя писмен отговор по исковата молба вх. № 3269/20.03.2018 г. (л. 18), в който се
сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана по основание
и размер, поради което не са налице предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
за ангажиране отговорността на ответника. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като посочва съдебна практика на ВАС в тази насока.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас в проведеното на 13.06.2018 г. съдебно
заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на предявената
искова молба по основание и размер. Излага доводи относно минималната жилищна
площ за всеки затворник и се позовава на практика на Европейския съд по правата
на човека. Сочи, че твърденията на свидетеля се опровергават от представените
от ответника писмени доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Д.
претендира обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.07.2011 г. до
31.10.2013 г., в който е пребивавал в Затвора
Бургас.
От удостоверение № 2716/29.09.2017 г.,
издадено от Затвора Бургас, се установява, че в периода 21.07.2011 г. до
31.10.2013 г. Д. е изтърпял 2г. 5м. наказание
по НОХД № 1107/2012 по описа на Окръжен съд – Бургас.
В
Становище рег. № 635/17/14.03.2018г. (л. 27) на началника на Затвора Бургас се сочи,
че началото на наложеното наказание е от 21.07.2011 г. Д. е постъпил в затвора на 30.09.2011 г. в
приемно отделение, където е имало около
50 лишени от свобода лица, разпределени
в 6 спални помещения с жилищна площ около 18,70 кв. м. всяко и обща жилищна площ 99,78 кв.м. На
07.10.2011 г. Д. е настанен във II група - обвиняеми и подсъдими. В коридора е
имало 164,13 кв. м. обща жилищна площ, разпределена в 6 спални помещения и
средна населеност около 65 обвиняеми и подсъдими лица. Ищецът е настанен в
VI-та група за осъдени на 10.12.2012 г. По време на изтърпяване на наказанието
до освобождаването му, на територията на групата числеността на лишените от
свобода е варирала от 85 до 120 лица, в обща жилищна площ от 104,45 кв. м.,
разпределени в 6 спални помещения от 14,96 кв. м. до 21,50кв. м. всяко, като в
тях са настанявани между 7 и 22 лишени от свобода. Сочи се, че не се пазят
данни точно в кое спално помещение е бил настанен Д.. Според становището всяко
спално помещение е разполагало с три прозореца, които осигуряват достъп до
пряка слънчева светлина и свеж въздух. През зимния период тези помещения се
отопляват централно с парно чрез радиатори. В становището се уточнява, че
конструктивно сградата на затвора е строена без санитарни възли в отделните
спални помещения – такива има в общо санитарно помещение, разположено в
коридора. През светлата част на денонощието достъпът до питейна вода и до вода
за къпане не е ограничен. През деня спалните помещения са отключени, като след
приключване на вечерната проверка, спалните помещения се заключват. Лишените от
свобода ползват гореща вода във вторник и четвъртък. Според становището, не са
съхранени офиицални данни относно точните номера на спалните помещения, които Д.
е обитавал, поради което не може да се посочи и броя лица, настанени в
съответното спално помещение.
В
хода на съдебното дирене е разпитан по искане на ищеца свидетелят П. И.Ж., който
заявява, че е пребивавал с ищеца Д. в една килия в продължение на една година
през 2013 г., като в килията са били общо 15 човека. Ж. сочи, че в килията има
два прозореца с размери 80см/50см, но
без достатъчно чист въздух и приток на светлина. В килията не е имало
достатъчно пространство за разминаване между затворниците, като един човек е разполагал
с около един кв. м. площ, а понякога и по-малко. В килията не е имало баня и
тоалетна, като за удовлетворяване на естествени нужди са използвани кофи.
Според свидетеля топла вода е имало само в четвъртък всяка седмица и тогава е
имало възможност да се къпят, като са разполагали с 2-3 часа. Топлата вода
първо е пускана в едната половина на корпуса, а след това в другата половина и
целият отряд от 180 човека е следвало да се изкъпе за това време. Хигиената в
килиите се е поддържала от самите затворници, като администрацията на затвора е
давала на чистача препарати и той е чистил само неговата килия. Останалите
затворници са получавали препарати отвън. За периода, за който дава показания,
свидетелят твърди, че не е имало дървеници, но е имало много хлебарки. Нямало климатици
в килиите, отоплението било с парно, което се пускало сутрин 1 час, на обед 1 час и вечерта 2 часа, като през
останалото време не са се отоплявали по друг начин. Относно храната дава
показания, че е недостатъчна като количество, лоша като качество и даже с
изтекъл срок на годност, както и еднообразна. Поради лошата хигиена в столовата
си вземали храната в килиите и са се хранили там. На въпроси на прокурора
отговаря, че принципно кофи за тоалетни са използвани само през нощта от 20,30
часа вечерта до 6,00 часа сутринта, като по това време килиите са заключени.
Имало е период в тази една година, когато е бил заедно с ищеца, в който и през
деня килиите са били заключвани, поради което за тоалетна пак са използвани
кофи, като не може да посочи защо през деня килиите са били заключвани.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично
основателна и доказана, като за да
достигне до този извод съдът съобрази следното:
Съдът намира, че така подаденият иск е процесуално допустим.
Спазването на
изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от
свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и
бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се
основава искът, са свързани изцяло с неадекватните условия, при които е бил
поставен ищеца в заявенитe от него периоди в Затвора Бургас, в които Т.Д. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода. Последният твърди,
че неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразните бездействия на
административни органи и длъжностни лица в Затвора Бургас при осъществяване
на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанията - да осигурят
на ищеца приемливи условия за изтърпяване на това наказание.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3. Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС
въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Както
чл. 284, ал. 1, така и чл. 3 са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2017
г., в сила от 07.02.2017 г. Следователно, макар исковата молба да е подадена с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ същата следва да бъде разгледана по реда
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, предвид законодателното преуреждане на тези
правотношения.
Безспорно Д. има интерес от водене на исковия процес, предвид
факта, че за посоченя период същият е бил лице, лишено от свобода, изтърпяващо
наказание в Затвора Бургас.
Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по
чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал. 2
искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл. 205 от АПК
предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН),
която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на
бюджетна издръжка. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС затворите и областните
служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН,
като такава териториална служба е и Затвора Бургас. Следователно, ГДИН
притежава и материална, и процесуална легитимация да бъде ответник по
предявените искове.
По изложените мотиви искът е допустим за разглеждане в производство по реда
на чл. 285 и сл. от ЗИНЗС във връзка с гл. 11 от АПК и е подсъден на
Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС поради твърдяното
от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.
По основателността на иска:
За да е
основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) неимуществена
вреда, която се предполага до
доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС.
Относно
претенцията за обезщетение на неимуществени вреди от поставянето на Д. в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и при
лоши хигиенно-битови условия, съдът съобрази следното:
В исковата молба
и уточнението към нея изрично се посочва, че претенцията на Д. за обезщетение
се основава и на нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на
Съвета на Европа (ЕКЗПЧОС) от
страна на администрацията на Затвора Бургас през процесния период.
По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, ЕКЗПЧОС е международен договор, ратифициран и влязъл в сила за
Република България, поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл. 1 от ЕКЗПЧОС страните по нея са
длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите,
предвидени в конвенцията. Според чл. 3 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде подложен
на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на
договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на
наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага
заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че, по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез
предоставяне на необходимите медицински грижи. В този смисъл са решенията
на Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ): Решение от 27.11.2012 г. по делото Червенков
срещу България; решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България
и много други.
Съдът намира, че
следва да изложи поотделно мотиви за всяка от трите предпоставки, визирани в
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС относно битовите условия, при които ищецът е пребивавал
в Затвора Бургас.
1.1. Относно
наличие на акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС:
Съгласно ал. 1 от
посочената норма, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В
исковата молба подробно са изложени възражения относно обстоятелствата, при
които Т.Д. е пребивавал в процесните периоди в
Затвора Бургас. Твърди се, че спалното
помещение, в което е бил настанен, на човек се падало по-малко от 1 кв.м. площ,
поради което е бил принуден в по-голямата
част от деня да прекарва в леглото си или в коридора, поради многото настанени
в едно спално помещение, като леглата били на три етажа. Качването и слизането
от тези легла не е било обезопасено - налагало
се да се катерят. Естественото осветление в помещението е било ограничено, поради
което осветлението и притокът на чист въздух не са били достатъчни. Дрехите си
са прали обикновено със студена вода и са ги оставяли да
съхнат в помещението, в което спят, защото не е имало къде другаде да ги сушат.
По този начин се е спирал притока на естествена светлина в помещението и всички
са дишали вредните изпарения от „изпраните" дрехи. Климатизация изобщо
нямало в нито едно от помещенията в затвора,
в които е пребивавал. В спалното помещение липсвал санитарен възел и достъп до
течаща вода. Достъпът до течаща вода се осъществявал в общо помещение за целия
отряд, снабдено с три чешми и четири тоалетни за около 180-200 души, поради
което всички са били застрашени постоянно от бактериални инфекции. От 21,00
часа вечерта до 6,00 часа сутринта на следващия ден се е налагало да се сдържа
от удовлетворяване на естествените си нужди, тъй като в спалното помещение е
била поставена една 12 литрова кофа за всички осъдени, поради което е бил лишен
от ходене по голяма и малка нужда за голяма част от денонощието. Ако му се
наложило спешно да ползва тоалетна през нощта, се налагало да го прави в кофата
пред очите на всички в помещението, след което всички, включително и той, цяла нощ са дишали вредните изпарения от
урина и изпражнения. Подаването на топла вода за къпане ставало само два пъти
седмично за общо 6 часа на седмица или по три часа за всеки от двата дни от
седмицата. Тези часове за къпане трябвало да стигнат
за 180-200 души, което е крайно недостатъчно, за осъществяне на
хигиенно-битовите нужди на затворниците.
Често се случвало денят за къпане на неговия етаж да съвпадне с деня за къпане
на долния етаж, тогава водата на неговия етаж често спирала изцяло, тъй като
налягането не било достатъчно. Хигиената в баните и тоалетните била
изключително занижена и вредна за здравето. В спалните помещения климатизация
нямало, отопление - също;
парното се пускало само за 30 минути на
ден, а през останалото време се налагало да облича дебели дрехи, за да се топли
или да лежи в леглото, под завивките и да диша мръсния и вреден за здравето му
въздух. Осветлението във всички помещения било слабо и несъобразено със
санитарно-хигиенните изисквания, което води до увреждане на зрението.
Монтираните в килиите лампи били открити, без капаци, поради което жиците на
лампите висяли и създавали
опасност за здравето и живота на лишените от свобода. Хигиената в столовата е
била свръхзанижена. Масите били стари, с метални крака и плексигласови плотове,
не се застилали с покривки, а плотовете се почиствали само с мокър парцал, без
препарати за дезинфекция. Във всички помещения било пълно с дървеници и
хлебарки, които разнасяли зарази. Храната била
нискокалорична, приготвяла се в разрез със санитарно-хигиенните изисквания и
била недостатъчна и еднообразна.
По изложените
обстоятелства, които не се оспорват от ответника, съдът приема, че за процесния
период Д. е бил поставен при условия на живот, които уронват човешкото
достойнство, т.е. безспорно е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В
подкрепа на този извод е и факта, че на официалния сайт на Министерството
на правосъдието http://www.justice.government.bg/119/ е публикуван доклад до
българското правителство при визитата в България, извършена от Европейския
комитет за Превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношения или наказания (КПИ) от 4 до 10 май 2012
година. В параграфи от 22 до 25 на този доклад е направено подробно
описание на материалните условия в Затвора Бургас. Констатациите по доклада са,
че затворът е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните
помещения е под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и някои затворници трябва
да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. Направен е извод, че „само по себе си това възмутително равнище на пренаселване
може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка“. Затворът е в напреднал
стадий на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове
хлебарки, паразити и други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня
до общи санитарни помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени
и мръсни и на някой места има течове от канализационни тръби към долния етаж.
През нощта затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да
се къпят на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено –
на места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и
повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична
хигиена е малък сапун на месец. Кухните, както и другите части на затвора, са
разнебитени и нехигиенични, със стени и подове, покрити с плесен, а течащите и
преливащи отходни тръби предизвикват рискове за здравето и излъчват дълго
усещани миризми на канализация. В заключение е прието, че „материалните условия в Бургаския затвор са напълно
неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни, което може да се
смята за нехуманно и деградиращо”. Дадени са препоръки към
българските власти за подобряване на тези условия, които явно не
са спазени, както се установява от доклада на КПИ от 2014 г. (§ 66). При така
изложените доводи съдът съобрази, че Д. е пребивавал при условия на живот,
които уронват човешкото достойнство за целия процесен период от 21.07.2011 г.
до 31.10.2013 г.
За
част от процесния период е била в сила нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗИНЗС (ДВ,
бр. 81 от 18.10.2011 г.), съгласно която в сила три години
след приемането на програмата по § 11 минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.
Според § 11
от ПЗР на ЗИНЗС в 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският
съвет приема програма за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода в съответствие с чл. 43, ал. 3. Макар тази правна норма да е била
действаща, по казуси, сходни с процесния,
е налице и съдебна практика на българските съдилища (Решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., Решение
№ 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г. и др.), в която се
приема, че липсата на достатъчно жилищна площ и
постоянен достъп до санитарен възел е отклонение от подходящата жизнена среда
за осъденото лице, т.е. това е нехуманно и унизително отношение
към лицата, лишени от свобода.
Съгласно пилотното
решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков срещу България, както и
други, постановени преди това решения на ЕСПЧ срещу България във връзка със състоянието на
нейната пенитенциарна система, са установени множество нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧОС в различни затвори и общежития в България, но всички те
касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната.
Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани
с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката на условията на задържане, трябва да се има предвид
кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането.
Идентични на установената в чл. 3 от ЕКЗПЧОС забрана са въведени от българското законодателство в чл.
29, ал. 1 от Конституцията (никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение). В чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и
политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното
събрание от 23.07.1970 г. (обн. ДВ, бр. 60/1970 г., в
сила за Република България от 23.03.1976 г.) изрично е предвидено, че всяко лице, лишено от
свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката
личност достойнство. Разпоредбите на чл. 43, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за
съществуването на нормални условия на живот в местата за лишаване от свобода.
Следователно, в
хода на съдебното дирене, безспорно се доказа бездействие на затворническата
администрация относно осигуряване на нормална битова среда за пребиваване в
Затвора Бургас за Д..
1.2. Относно
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на
нарушението на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС:
След като съдът
безспорно установи, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора. Тази норма е в синхрон с
практиката на Европейския съд по правата на човека, според която разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква ЕКЗПЧОС.
Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до
заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно
сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие
върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната
практика във връзка с ЕКЗПЧОС, достига
прага по чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Съдът по силата
на закона е задължен да отчете преживяванията на ищеца кумулативно, независимо,
че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.
Вредата представлява смущение, накърняване или унижаване
правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съгласно
пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. срещу
България, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на така
описаните битови условия за живот - подобни нечовешки
и унизителни условия винаги предполагат наличието на настъпване на
неимуществени вреди, поради което последните не следва да се доказват. В
конкретния случай липсата на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти, свързани с принуждаването на ищеца да се
облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда, пред
очите на всички обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до
санитарен възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално
психически здраво човешко същество твърдените от
ищеца страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него (в
този смисъл са решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото на Й. срещу
България; решение от 10.01.2012 г. на
ЕСПЧ по делото на Ш.срещу България). По същите
причини такива неимуществени вреди настъпват за ищеца и поради липсата на
дневна светлина, чист въздух, минимална обитаема площ, необходима за спокойното
биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество, както и
предвид факта, че е бил принуден с риск за здравето
му да обитава спално помещение, населено с хлебарки и дървеници, без да му
бъдат осигурени необходимите продукти за почистване и дезинфекция на килията,
както и нормални условия за поддържане на лична хигиена – баня и тоалетна в съответствие със санитарно хигиенните
изисквания.
При така
изложената фактическа обстановка и предвид задължението на съда, вменено в чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод, че в правната
сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на пребиваване при
нечовешки условия и условия, уронващи човешкото достойнство, които следва да
бъдат обезщетени.
1.3. Относно оборимата
презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС, според която неимуществена вреда се предполага до доказване
на противното:
Съдът
отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е
представил никакви доказателства за осигуряване на нормални битови условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Бургас за процесните
времеви периоди. Нещо повече, събраните гласни
доказателства сочат на обратното и напълно подкрепят твърденията на
ищеца. От представеното
на л. 27 от делото писмо на началника на Затвора Бургас относно битовите
условия може да бъде направен ясен извод за пренаселеността на затворническите
помещения. Според съда ответникът не е ангажирал доказателства, че е осигурил
на Д. условия на пребиваване според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите (т. 10 – т. 13, относно помещенията, в
които затворниците са настанени, санитарните възли и къпалните помещения).
Предвид така установените факти
относно битовите условия на живот в Затвора Бургас, въз основа на обсъдените
гласни и писмени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на
които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по
изтърпяване на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, те не са
изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – нормална обитаема площ; постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух в помещението; условия за поддържане на лична хигиена; препарати за
почистване и дезинфекция на спалните
помещения, дезинфекция на килията,
хигиенизиране на тоалетната и банята. Тези задължения за органите и служителите по изпълнение на
наказанията са установени в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС посредством въвеждане на различни изисквания спрямо
битовите условия в местата за лишаване от свобода.
С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на ищеца в гореописаните
неблагоприятни материални условия в Затвора Бургас за посочените периоди съставлява нечовешко,
унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, способно да
породи у него стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното
ниво на страдание, присъщо на лишаването от
свобода, каквито той
твърди, че е претърпял, както и риск за здравето му. Доколкото съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по
справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като се съобрази нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС и се отчете времето на престой на ищеца в затвора, за което се
претендира обезщетение, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая за периода 21.07.2011 г. до 31.10.2013 г. (834 календарни дни) е в размер на 1668 лева, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до
претендирания размер от 2 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските
По делото и
двете страни са направили искане за присъждане на разноски. За присъждането на
разноски по делата, водене по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е предвиден
специален ред, посочен в чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, като за настоящото
производство е приложима хипотезата, предвидена в ал. 3, съгласно която когато
искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
За разноските
на ищеца:
Предвид
изхода на спора в полза на ищеца се следват сумите за заплатена държавна такса
и за възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска. По
делото са доказани разноски за 1 свидетел в размер на 5 лева, които ответникът
ще следва да заплати.
Видно от л. 10
от делото Д. е заплатил държавна такса в размер на 10 лева, която следва да му
се заплати изцяло и ответникът следва да бъде осъден да я заплати.
Относно
възнаграждението за един адвокат - на л.
47 е представен Договор за правна защита и съдействие № 753283/13.06.2018 г.,
съгласно който ищецът Д. е заплатил на адв. Р. в брой сумата от 300 лева, като съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат в
размер на 250,20 лева.
Общата сума,
която се следва в полза на ищеца е 265,20 лева.
След анализ
на нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, настоящия съдебен състав приема, че в
полза на ответнита не следва да се присъждат разноски. В посочената разпоредба
е указано, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца
да заплати разноските по производството, а също и, че разноските се заплащат от ищеца
и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Може да се направи извод, че
разноски в полза на ответника се присъждат единствено при изцяло отхвърлен или
оттеглен иск. В настоящия случай искът е частично уважен. В този смисъл следва
също да се има предвид, че нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. С оглед на това,
независимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, Бургаският административен
съд, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието София, да заплати
на Т.Т.Д., ЕГН **********, понастоящем с мярка
за неотклонение Задържане под стражав Затвора Бургас, с адрес за призоваване ******обезщетение в размер на
1668 (хиляда шестстотин шестдесет и осем) лева за претърпени
неимуществени вреди вследствие поставянето на Д. в неблагоприятни битови условия в Затвора Бургас за периода 21.07.2011 г. до 31.10.2013 г. поради противоправно бездействие на
длъжностни лица на ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по
смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 17.01.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1668 (хиляда шестстотин шестдесет и осем)
лева до пълния предявен размер от 2 000 (две хиляди) лева ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата
молба 17.01.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието София, да заплати
на Т.Т.Д., ЕГН **********, понастоящем с мярка за неотклонение Задържане под стражав Затвора Бургас, с адрес за призоваване ******сума в размер на 265,20 лева (двеста шестдесет и пет лева и двадесет стотинки) за заплатена
държавна такса, за разноски по делото и за възнаграждение на един адвокат.
Решението може
да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: