Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН И., разгледа
докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 689/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ гр. Варна,
против Решение № 194/04.02.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 5211/2019г. по
описа на същия съд, с което е отменено НП № 444647-F488775/27.06.2019 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП, с което на
„КАРМЕКС“ ЕООД на основание на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 лева.
Касаторът твърди, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Счита, че в нарушение на процесуалните правила съдът е кредитирал представено
от въззивната страна доказателство - извлечение от банкова сметка *** „КАРМЕКС“
ЕООД в ПИБ АД от 21.05.2019 г. видно от което към 16:17 часа по същата е
постъпило само едно плащане с карта чрез ПОС терминал в размер на 14,80 лв. и е
направил извод, че предвид това обстоятелство разликата между фактическата
касова наличност и тази разчетена от ФУ следва да бъде сведена до реален размер
на 11,42 лв.
Определя, като неправилни изводите
на съда, че в административнонаказателното производство е допуснато нарушение
на материалния закон, като от наказващия орган досежно безспорно установеното и
правилно квалифицирано административно нарушение не бил приложен институтът за
маловажност на деянията по чл. 28 от ЗАНН.
Твърди се също, че деянието правилно
е квалифицирано по чл. 33 ал. 1 от Наредбата, поради което не е било нарушено
правото на защита на лицето/дружеството. Преди да издаде наказателното
постановление, АНО е съобразил смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, което е било изрично посочено в наказателното постановление.
Счита, че не са налице основания случая да се приеме за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, размерът на имуществената санкция е бил съобразена с чл. 27 от ЗАНН. На изложените основания моли да се отменят решението на ВРС и
потвърждаване на НП. В депозирано писмено становище поддържа жалбата и моли за
нейното уважаване.
Ответникът по
касационната жалба – „КАРМЕКС“ ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор, чрез
пълномощник - адв. Т.Б., оспорва същата. Твърди, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност, от страна на АНО са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, като не е изяснил
причината за установената положителна разлика в касовата наличност в размер на
30.22 лева. Не е изяснено на какво се
дължи това несъответствие - дали на неизпълнение на задължението по чл. 33,
ал.1 от наредбата, или на неотчетени продажби, като не е посочено въз основа на
какви факти е прието, че сумата е въведена неправомерно в касата на търговското
дружество. В процесното НП не било посочено за какво точно се налага
наказанието - за допустителство на извършване на нарушение или за
извършителство на нарушение, както и не е посочено за нарушаване на кой законов
текст се налага наказанието - на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане. В този смисъл се твърди наличие на допуснати нарушения на
административно-производствените правила при провеждане на производството пред
АНО, които са съществени, нарушават правото им на защита и не може да бъдат
поправени в хода на съдебното разглеждане на въззивната жалба.
Представителят на ВОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че предвид установените факти по
делото и от събраните доказателства, въззивният съд е приложил правилно закона.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „КАРМЕКС“ ЕООД срещу гореописаното Наказателно
постановление № 444647-F488775/27.06.2019г., което с оспореното решение е било
отменено. За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от фактическа
страна, че при извършена от органи по приходите проверка на 21.05.2019 г., в
търговски обект пицария „******“, намираща се в гр. *****, ул. „******“ № ** и
стопанисван от „КАРМЕКС“ ЕООД, проверяващите служители при съпоставка между
фактическата касовата наличност и тази отразена на ФУ, по междинен финансов
отчет, изведен от функциониращи в обекта касови апарати, установили разлика от 30,22
лв. Сумата регистрирана на за едното фискално устройство били в размер на
282лв. с отразено плащане чрез ПОС-терминал на 33,60лв., а за второто фискално
устройство- 46,40лв. с отразено плащане чрез ПОС-терминала на сумата от
24,70лв. В изведения дневен финансов отчет за първото устройство обаче била
отразена сумата от 251,78 лв. Разликата не била отразена на фискалното
устройство посредством операции „служебно изведени” или „служебно въведени“
суми. Тези констатации били обективирани в КП, а в последствие за установеното
нарушение на дружеството бил съставен и АУАН /надлежно предявен и връчен на
представляващия дружеството/, в който деянието било квалифицирано като
нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН постъпили възражения от дружеството, към
които били приложени дневен отчет и пълен отчет от ПОС-терминал, според
които нямало налице суми, който да са извън случаите на продажби. В заключение
било формулирано искане да не се издава
наказателно постановление. АНО като
възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна
квалификация, издал процесното НП, с което наложил имуществена санкция в размер
на 800 лв.
В решението си съдът е изложил
мотиви, че от събраните по делото доказателства, се установява, че в обекта е била установена разлика между
фактическата и касовата наличност в размер на 30,22 лв., като фактическата
наличност е била по-голяма от отчетената касова наличност. Тази сума не била отразена по предвидения в наредбата
ред - регистриране във фискалното устройство като служебно изведена, което на
свой ред, видно от приложените дневни финансови отчети, е притежавало
съответните функции за служебно въвеждане и извеждане. Установено било, че към
часа на проверката - 15.00ч., е било отчетено едно разплащане с карта на сумата
от 14,80лв. Същевременно, в протокола за проверка и изготвения опис на парични
средства било посочено, че плащанията чрез ПОС-терминал са в размер на 33,60лв.
и може да се приеме, че сумата от 18,80лв. неправилно и поради грешка е била
отразена като платена с карта, вместо като платена в брой, както и че реалната
разлика между фактическата и касовата наличност всъщност е била в размер на
11,42 лв. Предвид това въззивният съд приел, че действително е било извършено нарушение
на чл. 33 от Наредба № Н- 18.
Приел е, че правилно е била
ангажирана отговорността на „Кармекс” ЕООД и правилно е приложена и
санкционната норма, тъй като именно в чл. 185 ал. 2 ЗДДС е предвидена санкция за
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС, което не е довело до не отразяване на приходи.
Въззивният съд е посочил, че
деянието е било извършено за първи път, неотчетената сума била в минимален
размер, допуснатото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност,
поради което е приел, че нарушението е с явно незначителна обществена опасност
и засяга в малка степен установения ред на държавно управление. Предвид
изложеното е приел, че АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното решение на Районен съд –
Варна е допустимо и валидно, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон.
Неправилно Въззивният съд е приел,
че случаят е маловажен, поради което е приложил чл. 28 ЗАНН. Видно от самото
наказателно постановление, АНО е извършил преценка за приложение на цитираната
норма, като не е намерил основание за това. От събраните по делото
доказателства не се установява процесното неизпълнение на задължение да
притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на
просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на
вредоносен резултат. Нещо повече, в случая е приложена разпоредбата на чл. 185 ал. 2 изр. второ ЗДДС, която предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато
допуснатото нарушение не води до не отразяване на приходи, т.е. и това
обстоятелство е съобразено от законодателя при преценка на обществената
опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете отделно и като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването на изискването
на чл. 33 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за отбелязване на всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) е свързано с не съблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съществено уврежда
обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към
формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, което изключва
извода за неговата маловажност. Поради
това установената разлика на касовата наличност от 30,22 лв., макар и в неособено голям размер не
обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН, а налагане на административно наказание в
размер около минималния.
Въз основа на събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява извършването на нарушението.
Настоящата инстанция намира, че
имуществена санкция в размер на 800 лв. се явява прекомерна, предвид
обстоятелството, че с оглед особеностите на конкретния случай целите на
административното наказание регламентирани в чл.12 от ЗАНН – предупредително и
превъзпитателно въздействие, могат да се постигнат и чрез изменение на
наказанието към минималния размер от 500 лв. Още повече, че липсват мотиви на
АНО защо налага санкция в по-висок размер, които да подлежат на съдебен
контрол. В случая, настоящият състав намира, че минималния размер е съобразен с
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН - тежестта на нарушението и липсата на други
нарушения от дружеството.
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че решението на ВРС е постановено в нарушение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго такова по
съществото на спора и се измени наказателното постановление, като се намали
размера на санкцията от 800 лв. на 500 лв.
Касаторът е бил представляван от
юрисконсулт. Искането за присъждане на разноски, под формата на юрисконсултско
възнаграждение е направено с депозираните преди приключване на устните
състезания писмени бележки. Претендират се разноски в касационното и във
въззивното производства.
Съобразно окончателния изход на делото
и основателността на касационната жалба, претенцията за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е основателна и следва да бъде уважена в
хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 80 лв. за всяка инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 194/04.02.2020г. на
Варненски районен съд, постановено по НАХД № 5211/2019г., с което е отменено
Наказателно постановление № 444647-F488775/27.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна
при ЦУ на НАП, с което на „Кармекс“ ЕООД, БУЛСТАТ ************, представлявано
от Н.П.С., за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е
наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. на осн. чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 444647-F
488775/27.06.2019г. на Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ЦУ на НАП, с което на „Кармекс“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, представлявано от Н.П.С., за нарушение на чл. 33 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложена имуществена санкция в размер на
800 лв. на осн. чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Кармекс“ ЕООД, БУЛСТАТ **********,
представлявано от Н.П.С. да заплати на ЦУ на НАП, сумата от 80лв.,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 80лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски, под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.