Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 10259 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Т.В.Т.
против „З.К.“Л.И.“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ/отм./.
Ищцата твърди, че на 12.08.2012г. настъпило
пътно-транспортно произшествие по вина на Г.И.В.– водач на л.а „БМВ 318“ с рег.
№ *******, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното
произшествие й били причинени множество телесни повреди, които тежко и трайно
увредили здравето й. Лечението на ищцата продължавало и към датата на подаване
на исковата молба, нуждаела се от постоянна чужда грижа и помощ. Претърпяла
имуществени вреди, както следва: 1/65 121.45лв. – разходи за лечение; 2/ 8000
лв. – пропуснати ползи, представляващи разликата между нетното месечно трудово
възнаграждение, което би получила, ако бе продължила да работи на длъжността,
която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и получените
обезщетения от НОИ през периода 12.08.2012г.-30.01.2014г.; 3/ 54 000лв. –
пропуснати ползи през периода 30.04.2014 г. - 11.08.2017г., формирани от пропуснато
възнаграждение на длъжността, на която е работила към датата на катастрофата,
поради ползване на неплатен отпуск, и пропуснати ползи, представляващи
разликата между месечното нетно трудово възнаграждение, което би получила, ако
бе здрава и бе продължила да работи на длъжността, която е заемала към датата
на пътно-транспортното произшествие, и получаваното трудово възнаграждение по
настоящото й трудово правоотношение. Наред с това ищцата твърди, че й се
дължи обезщетение за бъдещи вреди, а
именно – за разноски за болногледач и медицинска сестра в размер на 3000 лв.
месечно за периода 11.08.2017г. - 28.02.2069 г., тъй като й била призната 100%
загубена работоспособност с потребност от чужда помощ, което състояние ще
продължи до края на живота й. Ищцата твърди, че й се дължи и обезщетение за
бъдещи вреди – за закупуване на автомобил, приспособен за управление от лице с
пълна парализа на долните крайници в размер на 30 000 лв. и за закупуване на
модифицирана инвалидна количка, специално пригодена за управление от лице с
пълна парализа на долните крайници, в размер на 5 000 лв. Поддържа становището,
че бъдещите вреди със сигурност ще настъпят. Поради изложените доводи, ищцата моли
съда да осъди ответника да й заплати сумата от 65 121,45 лв./застрахователно обезщетение за направени разходи
за лечение/, 8 000 лв./обезщетение
за пропуснати ползи, представляващи разликата между нетното месечно трудово
възнаграждение, което би получила, ако бе продължила да работи на длъжността,
която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и получените
обезщетения от НОИ през периода 12.08.2012г.-30.01.2014г./, 54 000лв./обезщетение за пропуснати
ползи през периода 30.04.2014 г. - 11.08.2017г., формирани от пропуснато
възнаграждение на длъжността, на която е работила към датата на катастрофата,
поради ползване на неплатен отпуск, и пропуснати ползи, представляващи
разликата между месечното нетно трудово възнаграждение, което би получила, ако
бе здрава и бе продължила да работи на длъжността, която е заемала към датата
на пътно-транспортното произшествие, и получаваното трудово възнаграждение по
настоящото й трудово правоотношение./; 30
000 лв. - обезщетение за бъдещи вреди - за закупуване на автомобил, приспособен за управление от лице
с пълна парализа на долните крайници: 5000
лв. – обезщетение за бъдещи вреди – за закупуване на модифицирана инвалидна
количка, специално пригодена за управление от лице с пълна парализа на долните
крайници, ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано
от датата на подаване на исковата молба /11.08.2017 г./ до окончателното
изплащане; 3000 лв. месечно -
обезщетение за разходи за болногледач и медицинска сестра за периода 11.08.2017
г. - 28.02.2069 г. до настъпване на настъпване на обстоятелство, обуславящо
изменение или погасяване на правото на получаване на обезщетение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като първата вноска е дължима, считано
от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете.
Оспорва ищцата да е заплатила всички претендирани разходи за лечение. Оспорва
да е налице причинно-следствена връзка между катастрофата и част от претендираните
разходи за лечение, а именно – разходи за юридическа консултация от адвокатско
дружество, разходи за нощувка за
придружител с посочен платец Г.В., разходи за винетка за Словакия за м.февруари
2017г., разходи за винетка за Република Унгария за м.02.2017 г., разходи за
автогаз, зареждан в Сърбия, Словакия и Унгария. Твърди, че разходите не са
доказани, тъй като в значителна част от документите е посочено, че са направени
от клиент, без да е записано конкретно име. Оспорва предявените искове за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи. Оспорва иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за
болногледач и медицинска сестра, както и за разходи за закупуване на автомобил
и на инвалидна количка, тъй като такива разходи не са направени. Твърди, че
застрахователният договор не покрива бъдещи вреди. Оспорва претенцията за
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, тъй като
претендираните суми за главници не представляват реално сторени разходи, респ.
застрахователят не би могъл да изпадне в забава за тях. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа
страна следното:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на 12.08.2012 г. е настъпила катастрофа с л.а „БМВ 318“ с рег. №
******* с водач Г.И.В..
Страните не спорят, че отговорността на водача на горепосочения
автомобил е била застрахована по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество, което се
потвърждава и от извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранциония
фонд.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На 12.08.2012 г., около 13.50 часа, на
път II -79, се е
движел л.а “БМВ 318“ с рег. № СА ******* със скорост от 80 -90 км/час, с посока на движение от гр.Созопол към гр.Кърджали. На км. 36 + 470 автомобилът е
напуснал пътното плранто в дясно на посоката си на движение, забил се е с
предната си част в канавка, ударил се е с тавана си в крайпътно дърво и е спрял
движението си на границата на пътното платно с крайпътния банкет, където е останал
да лежи по таван. Върху пътя са намерени следи от спирачен път от левите колела
на автомобила, като това е мястото на настъпване на аварийната ситуация за водача.
От това място до мястото до удара в дървото разстоянието е 31 м. Водачът е бил
изненадан от появата на насрещно движещ се ТИР след левия завой, при което е
завъртял рязко волана надясно и е напуснал пътното платно вдясно, независимо от
употребата на спирачната система. Скоростта на автомобила преди катастрофата е
била 80 км/час. При удара челно в дървото скоростта е била 57 км/час. Опасната
зона за спиране е била 80 м. Ударът е
бил предотвратим за водача, ако се бе движил със скорост от 25 км/час и бе
използвал плавно органите на управление. Според вещото лице, причината за настъпване на катастрофата е високата скорост
на движение на автомобила и рязката употреба на органите за управление
/спирачна и кормилна уредба на превозното средство/ върху мокро пътно платно,
при което водачът е изгубил контрола върху управлението на моторното превозно средство
и е излязъл извън пътното платно вдясно,
където се е ударил челно в канавката и в
дърво.
По делото е назначена
техническа експертиза да установяване на пазарната стойност на автомобил,
специално пригоден за управление от лице с пълна парализа на долните крайници,
а именно - автомобил модел комби /SUV/, който да побира индивидуална количка, санитарен стол, памперси
и други вещи. От заключението на вещото лице М., което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява,
че на пазара се предлагат различни модели автомобили модел „комби“ и „suv“. Стойността на същите като нови е 15 000
евро, ако са произведени в Румъния, и
достига до 50 000 евро, ако са
произведени в Европейския съюз. Стойността им зависи от качеството на производството
и оборудването. Вещото лице е посочило, че най-подходящи автомобили, с оглед на
травмите на пострадалата, за придвижване в рамките на града и по работа/пробег
на къси разстояния/ са автомобилите, произведени в Румъния. Посочил е два
автомобила, които са подходящи за ищцата - л.а. „Дачия Дръстър“ модел „SUV“ с обем на багажника 500 л. и л.а. „Дачия
Логан 1,5 ДСИ“ – комби, с дизелов двигател. Заявил е, че средната стойност на
всеки от предложените модели автомобили
е 15 000 евро. Посочил е и друг подходящ за ищцата автомобил –
„Фолксваген“ мултиван, който се предлага като нов за 110 000 лв., а като употребяван
за 15 000 лв., ако е година на производство 2006 г., или за 86 000
лв., ако е година на производство 2015 г.
Вещото
лице е посочило каква е пазарната стойност за закупуване на инвалидна количка,
специално пригодена за управление от лице с парализа на долните крайници, която
трябва да е и разглобяема. Експертът разяснява, че елекрическите колички с акумулатор,
самозадвижващи се, са по-тежки и трудни за разглобяване. Стойността им е от
3019 лв. до 3319 лв. Количките без акумулатори са разглобяеми и са на стойност от 1000 лв.
От заключението
на допълнителната техническа експертиза, което съдът приема, се установява, че
стойността на акумулаторна инвалидна количка с електронно управление -
стандартно изпълнение е 3019 лв., а стойността на количка с акумулатор на фирма
„SERVICE“ е 3600 лв. Могат да бъдат
извършени подобрения по заявка, при което стойността се увеличава с 30 % от
базовия модел, като може да се изменят параметрите на седалката и
разположението на тялото на пътника. Стойността на количка по поръчка може да
достигне до 4000 лв. Най-скъпата количка
на пазара по поръчка е на стойност 36 600 лв., производство „САК“, която
позволява задържането на тялото в изправено вертикално положение, в
хоризонтално положение, под наклон, на различна височина, в зависимост от
уврежданията, но тази количка не е разглобяема
и има повдигателно хидравлично устройство като при мотокарите, а при качването
й в МПС е необходима подвижна естакада.
От заключението
на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице - уролог, което съдът
приема, се установява, че спрямо ищцата е проведено 168 дни болнично лечение. На
12.08.2012 г. е извършено оперативно лечение на гръбначния стълб –
декомпресивна ламинектомия Т х 6-7. На 14.08.2012 г. е осъществена втора
гръбначна операция – задна метална стабилизация. През ноември 2012 г. е проведено
лечение за хроничен обострен пиелонефрит, което заболяване е влошило
допълнително тежкото състояние на
пострадалата. Инфекцията е санирана след прием на антибиотици, но са последвали
усложнения и са налице последващи прояви до настоящия момент. По време на
пролежаването на ищцата с поставения уретрален катетър и след свалянето на същия
през м.октомври 2012 г. се е развила хронична
инфекция. Пострадалата е прекарала повече от два месеца с катетър. Това е наложило
комплексно антибиотично лечение в болнични условия, както и в домашни условия, с
продължително медикаментозно лечение. Пациентката има бъбречна контузия и
непълна руптура някъде в пикочо-половата система – хематурия, установена след
поставянето на задължителния катетър. Към настоящия момент ищцата страда от
персистираща уроинфекция, като в краен случай е поставян катетър, но поради
усложненията от него/инфекция/ през цялото време е слаган памперс и не може да
има контрол върху микцията. Травмите са нарушили нормалната инервация и
функциониране на сфинктерния апарат на пикочните пътища, което не спомага за
лечение на пикочната инфекция, а точно обратното. Нарушенията в отделянето на
урината и поставянето на катетър и памперс са условия за резистирането на
инфекцията в пикочните пътища. Лечението на тази инфекция е свързано с
лечението на травмите на прешлените, парализата на долните крайници и
обездвижване/без самостоятелно движение/. Състоянието на ищцата, според вещото
лице, е стабилизирано тежко с дубиозна/несигурна/ прогноза по отношение
лечението на пикочната инфекция.
От заключението
на вещото лице - специалист АГ, което съдът приема, се установява, че в
резултат на телесните увреждания при катастрофата е засегната инервацията на
вътрешните и външни женски полови органи на пострадалата, което обуславия и
усложнения на нейния акушеро-гинекологичен статус. Нарушена е соматичната сензорна
и моторна инервация и висцерална инервация на органите на малкия таз/пикочен
мехур, влагалище, матка, уретра, аднекси, ректум/. Настъпила е долна спастична параплегия, дължаща се на увреда в торакален
гръбнак Тх 2 - Тх 12, с притискане на гръбначния мозък и усложнения на
здравословното й състояние, довели до постоянни вагинални и уроинфекции, които
от своя страна представляват състояние на постоянно общо разстройствно на
здравето с опасност за живота. Причинена е детеродна неспособност на
пострадалата, поради невъзможност да забременее, да износи плода и да роди по
естествен механизъм.
От заключението
на комплексната екпертиза, което съдът приема, се установява, че при
катастрофата ищцата е получила следните травматични увреждания: лекостепенна
черепномозъчна травма - мозъчно сътресение, протекло без пълна загуба на
съзнание, с медико-биологична характеристика „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“; фрактура на втори шиен прешлен без разместване и
засягане на неврални структури, което е довело до „постоянно затруднение на движенията на врата
за повече от 30 дни“; компресивна, многофрагментна фрактура на шести гръден
прешлен (експлозивна, взривна), което е довело до „постоянно затруднение на
движенията на снагата за повече от 30 дни“; притискане и контузия на гръбначния
мозък на нивото на увредата с пълно обездвижване на долните крайници и
обезчувствяване на тялото под нивото на увредата, което е довело до „постоянно
общо разстройство на здравето, неопасно за живота“ и осакатяване на долните
крайници; увреждане на функцията на тазовите резервоари с изява на хронична
уринарна инфекция, водеща във времето до хронична бъбречна недостатъчност,
което е довело до „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“;
рана вдясно теменно 3 см., която е предзвикала „временно разстройство на
здравето, неопасна за живота“; порезна рана на дясното коляно 1,5 см., довела
до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“; рана на лява
предмишница, която е довела до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“; оток тилно към врата и
кръвонасядане на двете скапули (лопатки), което е предизвикало болки и страдания
за срок 15-20 дни; малък левостранен плеврален излив, което е довело до „разстройство
на здравето, временно опасно за живота“. Гръбначно-мозъчната
травма е довела до пълно обездвижване на долните крайници /долна параплегия/, пълно
обезчувствяване на тялото /анестезия/ под нивото на увредата, нарушени
тазово-резервоарни функции.
След инцидента
е проведено лечение в „МБАЛ Бургас“, „Неврохирургично отделение“, през периода
от 12.08.2012 г. до 22.08.2012 г. На 12.08.2012 г. е извършено оперативно
лечение на гръбначния стълб - декомпресивна ламинектомия Тхб-7. Премахнати са
дъгите на 6-ти и 7-ми гръдни прешлени с цел отбременяване на гръбначния мозък
от притискането. На 14.08.2012 г. е осъществена повторна гръбначна операция -
задна метална стабилизация на увредения гръбначен сегмент чрез транспедикуларни
винтове на ниво Тх7 (седми гръден прешлен) и ламинарни (дъгови) куки на ниво
Тх4 (четвърти гръден прешлен). На 17.08.2012 г. при изследване е установен малък
левостранен плеврален излив. Следоперативно не е настъпила промяна в
неврологичния статус, оперативната рана е зараснала нормално. Пострадалата е насочена
за продължаване на лечението в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ - София. До края на 2012
г. са проведени многократни болнични лечения в ОФТР при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
- София, извършени са контролни диагностични изобразителни изследвания и
рехабилитационни процедури. Установени са миелопатични и миеломалатични МРТ
промени на нивото на гръбначната увреда, долната параплегия е останала без
промяна (персистира), постигнато е самостоятелно обръщане в леглото и
продължителен седеж със спуснати крака с помощ. След сваляне на уретралния
катетър през м. октомври 2012 г. се е развила хронична уроинфекция, лекувана с антибиотици в болнични условия. През м.
януари 2013 г. е извършено оперативно лечение по повод увреждане на лъчевия
нерв на лявата ръка - изваждане на чуждо тяло (6 стъклени части) и
освобождаване на нерва. През 2013 г. са извършени множество прегледи и
изследвания във връзка с нарушената функция на пикочния мехур и наличната
хронична уроинфекция. Проведено е лечение с уроантисептици и невростимулатори.
Постепенно уроинфекцията е овладяна, възстановен е частично мехурният
автоматизъм. През периода 2013 - 2018 г. ищцата е провела многократни лечения в
специализирани рехабилитационни центрове в България – „Павел Баня“, „Бургаски
минерални бани“ и ежедневно рехабилитационно лечение в домашни условия.
Вертикализирана е до степен на походка на кратки разстояния с ортези и
проходилка, прав стоеж до Шведска стена с опора. Провеждала е системно лечение
с „Баклофен“, „Келтикан“, „Нивалин“, „Невритоген“. Пред периода от 07.07.2016
г. до 11.07.2016 г. е провела болнично лечение във ВМА-МБАЛ-София, поради кръв
в края на дефекацията, с диагноза: „Хроничен колит. Невъзпалени вътрешни
хемороиди“. През периода 2016 г. - 2017г. е провела двукратно комплексно
рехабилитационно лечение в Медицински център „Адели“, Словакия. Отчетено е
подобрение на общата двигателна активност, увеличение на мускулната сила на
гърба и на предната коремна стена, подобрена е опората на ръцете и краката,
подобрена е емоционалната нагласа и е увеличена мотивацията за извършване на
процедурите. В резултат на получените травматични увреждания, извършените
оперативни интервенции и медицински процедури, пострадалата е преживяла особено
интензивни болки и страдания за период от три месеца, интензивни до 12 месеца и
продължаващи до момента, дължащи се в значителна степен на получените
усложнения - повишен мускулен тонус на долните крайници и коремната мускулатура
с периодични крампи, нарушена вегетативна регулация с парещи болки в краката,
преминаващо нагоре към корема, невъзстановен напълно мехурен автоматизъм, често
обостряне на хроничната уроинфекция. Самостоятелното
съществуване на пострадалата е
невъзможно, тя се нуждае от постоянна чужда помощ. Получените увреждания и
усложнения и наличната долна параплегия с давност 12.08.2012 г. могат да
доведат до развитие на контрактури на тазобедрените, коленните и глезенните
стави на долните крайници, нови декубитални рани, утежняване на
болковата симптоматика по тип на „фантомни болки“. Към момента са налице
остатъчни негативни здравословни последици, изразяваща се в пълно обездвижване
на долните крайници и торса, утежнено със спастицитет, каузалгични болки, пълна
невъзможност за самостоятелно придвижване, нарушена функция на тазовите
резервоари с частично възстановен „мехурен автоматизъм“, чести състояния на
уринарна задръжка. От съществено значение е резултатът от Магнитно-резонансната
томография на гръдния отдел на гръбначния стълб от 31.03.2016 г. Това
изследване, проведено четири години след травмата, потвърждава трайната и
необратима увреда на гръбначния мозък, имаща характер на пълно функционално (и
анатомично) прекъсване. На този етап от развитие на медицинската наука и
практика пълно или значимо възстановяване за в бъдеще не е възможно. Опасността
от обостряне на хроничната уроинфекция е постоянна, респективно с възходящо
увреждане на пикочните пътища и бъбреците и развитие на бъбречна
недостатъчност. Комплексът от лечебно-възстановителни мероприятия при болни с
травматично увреждане на гръбначния мозък има за цел достигане на възможно
най-добро медицинско и социално-трудово възстановяване. Набелязват се следните
основни задачи: 1)създаване на максимално благоприятни условия за протичането
на възстановително-регенеративните процеси в гръбначния мозък 2)нормализация
на нарушената обмяна на веществата; 3)профилактика и лечение на декубиталните
рани и деформации на костно-ставния апарат; 4)достигане на контролируеми
процеси на уриниране и дефекация; 5) предпазване и лечение на усложнения от
страна на отделителната, дихателна и сърдечносъдова системи; 6)предпазване и
лечение на мускулната атрофия и спастицитет; 7) изработване на способност за
самостоятелно предвижване; 8)придобиване навици за самообслужване; 9)професионално
преобучение и трудоустрояване. Тези цели и задачи се постигат в оптимално
възможен обем в специализирани рехабилитационни центрове за пострадали с
гръбначни увреждания. Към момента ищцата се намира в увредено общо състояние,
ясно съзнание, критична, ориентирана. Придвижва
се с инвалидна количка. Може да извършва някои ежедневни действия
самостоятелно, но при основните - приготвяне на храна, личен тоалет,
преместване от леглото на количката и др. е зависима от чужда помощ.
Мехурният автоматизъм е възстановен частично, но на моменти се получава
задръжка на урината. Периодично от урината се изолира патогенна бактериална
микрофлора и се налага антибиотично лечение. Изхождането по голяма нужда е
неконтролирано и често затруднено, налага се медикаментозно и физикално
повлияване. Получава чести „стягания“ на тялото (спинални аетоматизми),
провокирани от резки външни въздействия. Не може да стои в една позиция нито в
леглото, нито в количката продължително време, защото тялото й се стяга,
особено в горната част, започват опъващи болки откъм гърба и прегъване в
областта на гърдите на нивото на травмата и затруднено дишане. При
продължително седене, без раздвижване на краката, те започват да треперят и
подскачат. При обективно изследване: Черепномозъчните нерви са в норма. Движенията в шийния отдел са свободни
и неболезнени. Оперативен белег в горната част на гръбначния стълб с дължина 15
см. Хипотрофична паравертебрална мускулатура. Запазен обем на движения и
мускулна сила за горните крайници. Липса на активни движения в долните
крайници. Пасивните движения са съхранени в тазобедрените, коленните и
глезенните стави в пълен обем. Мускулният тонус е нормален, няма спастицитет.
Надкостно-сухожилните рефлекси са отслабени. Патологични рефлекси не се
установяват. Пълна липса на всички видове чувствителност - за болка, допир, температура
и ставно-мускулен усет, със сетивно ниво от ребрените дъги надолу двустранно. Пълно или значимо възстановяване за в
бъдеще не е възможно. Прогнозите за частично подобрение на двигателните и
сетивни функции е несигурна. Опасността
от обостряне на хроничната уроинфекция е постоянна, респективно с възходящо
увреждане на пикочните пътища и бъбреците и развитие на хронична бъбречна
недостатъчност. Описаните в таблицата - приложение
към исковата молба - медикаменти и медицински услуги са били необходими за лечението
на получените от ищцата телесни травми и здравословни усложнения.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема като изчисления и
констатации, не и като крайни изводи, се установява, че получените от ищцата обезщетения от НОИ през периода 12.08.2012г. - 30.01.2014 г. са в по-висок
размер - 24 766.03 лв., в сравнение с нетното месечно трудово възнаграждение, което би получила, ако бе продължила да работи на
длъжността, която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие – 22
453.85 лв., т.е ищцата не е претърпяла вреда под формата на пропусната полза за
този период.
Нетното
трудово възнаграждение, което ищцата би получила за последващия период от
30.04.2014 г. до 11.08.2017г., ако бе здрава, на длъжността, на която е
работила към датата на катастрофата, възлиза на 50 299.50 лв. Видно от
счетоводната експертиза, с трудов договор № 33/24.10.2016 г. ищцата е назначена
в „К.М.Е.Т.С.“ ООД на длъжност “технически сътрудник“, считано от 25.10.2016 г.
Нетното й трудово възнаграждение за периода 25.10.2016 г.-11.08.2017 г. възлиза
на 1882.60 лв. Общият размер на
пропуснатата от ищцата полза за периода 30.04.2014 г. – 11.08.2017г. възлиза на
48 416.89 лв., която сума включва неполучено от ищцата трудово
възнаграждение за периода 30.04.2014 г. – 25.10.2016 г. на длъжността, на която
е работила към датата на катастрофата, и разликата между месечното нетно трудово възнаграждение,
което би получила, ако бе здрава и бе продължила да работи на длъжността, която
е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и получаваното
трудово възнаграждение по настоящото й трудово правоотношение за периода
25.10.2016 г. – 11.08.2017 г.
Вещото
лице е установило, че средният размер на месечното възнаграждение за
придружител-болногледач към м.ноември
2021 г. за 12 часов работен ден е в размер 1 350 лв., а средното месечно
възнаграждение за 12 часов работен ден на една медицинска сестра е в размер 1 650 лв. Общият месечен разход за 12 часов
работен ден за един болногледач и една медицинска сестра към м.ноември 2021 г. е
в размер на 3 000 лева. В
констативната част на заключението в таблица към отговор на въпрос 3 вещото
лице е отразило как се променя средномесечният размер на разходите за
болногледач и медицинска сестра за 12 часов работен ден през периода 11.08.2017
г. до 31.12.2021 г., както следва: за периода 11.08.2017г. до
31.12.2017 г. е 2 123 лв.; за периода м.01.2018г. – м.12.2018г. – 2 354 лв.; за
периода м.01.2019 г. до м.12.2019 г. – 2 584 лв. и през периода м.01.2020 г. до
м.12.2020 г. – 2815 лв., а от м.01.2021 г. до м.12.2021 г - 3 000 лв. месечно.
/констативна част на заключението на счетоводната експертиза – таблица към отговора на въпрос 3/.
Общият
размер на разходите за лечение, съобразно представените разходно-оправдателни
документи, е 64 162,46 лева. Липсват
платежни документи за лекарства и консумативи общо в размер на 277,24 лева. Във фактура № 20160241/05.03.2016 г., издадена от „АDELI МЕDICAL CENTER“ на стойност 7 302 евро (с левова равностойност 14 281,47 лева) е отбелязано, че е платена,
но няма приложен платежен документ.
От показанията на св.Т. – сестра на ищцата – се
установява, че пострадалата има нужда от непрестанни грижи и чужда помощ в
ежедневнието си; необходима й е помощ от физически силен човек, който да я повдига
и да я пренася, когато е необходимо - при излизания, при рехабилитация, у дома,
а така също и от медицинска сестра, която да полага грижи за здравословното й
състояние.
При така събраните по
делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ за имуществени вреди:
За да бъдaт уважени предявените
искове ищцата следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за
наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното
дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а
„БМВ 318“ с рег. № ******* е била застрахована по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ от ответното дружество, което се потвърждава и от
извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранциония фонд.
По предявения иск за заплащане на разходи за лечение в
размер на 65 121.45 лв.:
От заключението на
комплексната медицинска експертиза, което съдът приема, се установява, че разходите, описани в уточняващата искова молба
от 20.11.2017г., са били необходими за лечението на ищцата. От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът приема като изчисления и констатации, не и като крайни
изводи, се установява, че общият
размер на разходите за лечение, съобразно представените разходно-оправдателни
документи по делото, е 64 162,46 лева.
Липсват платежни документи за лекарства и консумативи общо в размер на 277,24 лева. Във фактура № 20160241/05.03.2016 г., издадена от „АDELI МЕDICAL CENTER“ на стойност 7 302 евро (с
левова равностойност 14 281,47 лева) е
отбелязано, че е платена, но няма приложен платежен документ. Съдът приема, че
са представени разходно-оправдателни документи за направени разходи по пера,
посочени в приложение № 1 от заключението на счетоводната експертиза, на
стойност 64 162.46 лв. От тази сума трябва да се приспаднат разходите, които е
направило трето за спора лице –В.– по издадените на негово име фактури. Видно
от Приложение № 1 към заключението на
счетоводната експертиза разходите по фактури, издадени на името наВ.като
придружител на ищцата, са заплатени лично от него. Общата стойност на тези
разходи е 2514.10 лв. От приложение №1 към счетоводната експертиза се установява, че
вещото лице е включило в разходите за лечение и стойността на юридическа консултация по
фактура 4156/26.02.2015 г., издадена от адвокатско дружество, за сумата от 72
лв./т.107 от приложението/. След приспадане от общата сума от 64 162.46 лв. на
сумата от 2514.10 лв., заплатена лично отВ.като придружител, и сумата от 72
лв., заплатена за правна консултация, остава разлика от 61 576.36 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 65
121.45 лв. следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че на ищцата не се дължи обезщетение за разходи
за винетка в Република Словакия за м.02.2017 г. и за електронна винетка в
Унгария, както и за разходи за автогаз, зареждан в Сърбия, Република Словакия и
Унгария, тъй като по делото се установи, че ищцата е провела комплексно рехабилитационно лечение
в Медицински център „Адели“, Словакия, през
м. 02.2017 г., поради което тези
разходи са във връзка с нейното лечение. По предявения иск за
заплащане на сумата от 8 000 лв. - обезщетение
за пропуснати ползи, представляващи разликата между нетното месечно трудово
възнаграждение, което ищцата би получила, ако бе продължила да работи на
длъжността, която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и
получените обезщетения от НОИ през периода 12.08.2012 г. - 30.01.2014 г.:
Искът е неоснователен.
От заключението на счетоводната експертиза се установи, че ищцата е получила
обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ през периода 12.08.2012 г. - 30.01.2014 г. в размер на 24
766.03 лв., а нетното трудово възнаграждение за същия период на длъжността,
която е заемала към датата на катастрофата, възлиза на 22 453.85 лв., т.е
обезщетението от НОИ е в по-висок размер. Следователно, ищцата не е претърпяла
вреда под формата на пропусната полза за посочения период, поради което
предявенит иск следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за заплащане на сумата от 54 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи през периода
30.04.2014 г. - 11.08.2017 г.:
Искът е частично
основателен.
Видно от заповед №
Д-07-341/04.08.2014 г. на Председателя на КФН, считано от 05.08.2014 г. е
прекратено служебното правоотношение на ищцата на длъжността „Главен
юрисконсулт“ в отдел „Съдебна защита“, Дирекция „Правна“. От заключението на
счетоводната експертиза се установи, че през предходния период 12.08.2012 г. до
30.01.2014 г. ищцата е получавала обезщетение за временна нетрудоспособност. Т.
твърди, че от 30.04.2014 г./началото на процесния период/ до датата на
прекратяване на служебното й правоотношение/05.08.2014г./ е ползвала неплатен
отпуск. Не се установява по делото за периода 30.04.2014 г. до датата на
прекратяване на служебното й правоотношение – 05.08.2014 г. ищцата да е
получавала възнаграждение по служебното правоотношение. От заключението на
счетоводната експертиза се установява, че нетното трудово възнаграждение, което
ищцата би получила за целия процесен период 30.04.2014 г. - 11.08.2017г., ако
бе здрава, на длъжността, на която е работила към датата на катастрофата,
възлиза на 50 299.50 лв. С трудов договор № 33/24.10.2016 г. Т. е назначена на
длъжност “технически сътрудник“ в „К.М.Е.Т.С.“ ООД, считано от 25.10.2016 г.
Нетното й трудово възнаграждение за периода 25.10.2016 г. - 11.08.2017 г. на
посочената длъжност възлиза на 1882.60
лв. Общият размер на пропуснатата от
ищцата полза за периода 30.04.2014 г. – 11.08.2017 г. възлиза на 48 416.89 лв.,
която сума включва 1/неполучено от ищцата трудово възнаграждение за периода
30.04.2014 г. – 25.10.2016 г., което би получавала, ако бе здрава, на
длъжността, на която е работила към датата на катастрофата, и 2/разликата между месечното нетно трудово възнаграждение,
което би получила, ако бе здрава и бе продължила да работи на длъжността, която
е заемала към датата на катастрофата, и получаваното трудово възнаграждение по
настоящото й трудово правоотношение за периода 25.10.2016 г. – 11.08.2017 г.
Предявеният иск е
основателен до размера на 48 416.89 лв., а в останалата част, до пълния
предявен размер от 54 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за разходи за болногледач и медицинска
сестра в размер на 3000 лв. месечно за периода
11.08.2017 г. - 28.02.2069 г./изменение на иска, допуснато в съдебно заседание
от 23.02.2022:
Искът е частично
основателен. От заключението на комплексната медицинска експертиза и показанията на св.Т. се установи, че самостоятелното съществуване на
пострадалата е невъзможно, тя се нуждае
от постоянна чужда специализирана помощ в ежедневието си. Пълно или значимо възстановяване за в бъдеще не е възможно. Видно
от ЕР на ТЕЛК № 1359/27.05.2014 г. на ищцата е призната 100 % трайно намалена работоспособност с потребност от
чужда помощ. Събраните доказателства установяват, че разходите за болногледач и
медицинска сестра са необходими за обгрижването на пострадалата и тези разходи
със сигурност ще бъдат направени в бъдеще, поради което вредата и наличието на
причинно-следствена връзка с катастрофата са доказани по делото. При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобрази заключението на счетоводната
експертиза, според което средномесечният
разход за един болногледач и една медицинска сестра при 12 часов работен ден за периода
11.08.2017г. до 31.12.2017 г. е 2 123 лв.; за периода м.01.2018г. – м.12.2018г.
– 2 354 лв.; за периода м.01.2019 г. до м.12.2019 г. – 2 584 лв. и през периода
м.01.2020 г. до м.12.2020 г. – 2815 лв., а от м.01.2021 г. до м.12.2021 г - 3
000 лв. месечно. /констативна част на заключението на счетоводната
експертиза – таблица към отговора на
въпрос 3/.
Следователно,
предявеният от ищцата иск следва да бъде уважен до размерите, посочени в
таблицата към отговора на въпрос 3 от заключението, а именно: ответникът да
бъде осъден да заплати разходи за болногледач и медицинска сестра в размер на
2 123 лв. на месец за периода 11.08.2017г. до 31.12.2017 г.; 2 354 лв.
месечно за периода м.01.2018г. – м.12.2018г.; 2 584 лв. месечно за периода
м.01.2019 г. до м.12.2019г.; 2815 лв. месечно за периода м.01.2020 г. до
м.12.2020 г. и по 3000 лв. месечно за периода 01.01.2021 г. до 28.02.2069 г.,
като за последния период обезщетението е определено до настъпване на
обстоятелство, обуславящ изменение или погасяване на правото на получаване на
обезщетение, а предявеният иск в останалата част, над присъдените горници до
пълния предявен размер от 3000 лв. месечно за периода 11.08.2017 г. –
31.12.2020 г., следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за заплащане на сумата от 30 000 лв. - обезщетение
за бъдещи вреди - за закупуване на автомобил, приспособен за управление от лице с
пълна парализа на долните крайници:
Въпросът
за допустимостта на този иск за бъдещи вреди е разрешен с влязло в сила
определение от 25.09.2019 г. по т.д. № 1627/2019 г. на ВКС, ТК, второ
отделение, на ВКС.
Искът е доказан по
основание и размер. Съдът приема, че с оглед на травмите на ищцата, тя се
нуждае от автомобил, приспособен за управление от лице с пълна парализа на
долните крайници. Наличието на такъв автомобил ще подобри качеството й на живот
– ще улесни придвижването й в града, както и възможностите й за социално общуване и за трудова
реализация. От основното заключение на техническата
експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се
установява, че най-подходящи
автомобили за придвижване в рамките на града и по работа/пробег на къси
разстояния/, предвид травмите на пострадалата, са автомобилите, произведени в
Румъния. Експертът е посочил е два автомобила, които са подходящи за ищцата -
л.а. „Дачия Дръстър“ модел „SUV“
с обем на багажника 500
л. и л.а. „Дачия Логан 1,5 ДСИ“ – комби, с дизелов двигател. Средната стойност на всеки от предложените модели
автомобили е 15 000 евро - сума, близка
по стойност до претендираната от ищцата.
Тъй като се касае за осреднени пазарни цени, съдът приема, че предявеният от
ищцата иск за сумата от 30 000 лв. следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск за заплащане на сумата от 5000 лв. - обезщетение
за бъдещи вреди – за закупуване на модифицирана инвалидна количка, специално
пригодена за управление от лице с пълна парализа на долните крайници:
Въпросът за
допустимостта на този иск за бъдещи вреди е разрешен с влязло в сила
определение от 25.09.2019 г. по т.д. № 1627/2019 г. на ВКС, ТК, второ
отделение, на ВКС.
Искът
е частично основателен. От заключението на комплексната медицинска експертиза и
показанията на св.Т. се установява, че пострадалата се нуждае от инвалидна
количка, специално пригодена за управление от лице с пълна парализа на долните
крайници. Съдът приема, че на ищцата следва да бъдат осигурени средства за
закупуване на количка, която ще й осигури възможност за самостоятелно
придвижване – акумулаторна инвалидна количка с електронно управление по поръчка,
която да бъде максимално съобразена с индивидуалните й потребности. Стойността
на такава количка, според допълнителното заключение на техническата експертиза,
може да достигне до 4000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 5000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна лихва:
Началният момент, от който
застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетение за вреди по чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.
Дори и в случаите на
предявена претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
законната
лихва върху обезщетението се
дължи от датата на деликта, а не от датата, на която пострадалият е
направил разходите за лечение./решение № 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г.
на ВКС/.
Ищцата
претендира законна лихва върху обезщетенията за
имуществени вреди от по-късна дата – датата на подаване на исковата молба,поради което претенцията следва да бъде
уважена, съобразно нейното искане.
По
разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 43.62 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Н.Н.Д. от АК – Шумен, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 7 760.62 лв. с ДДС, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените
искове в размер 10 079.72 лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 1352.68 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Т.В.Т. ,
ЕГН **********, от гр.София, ж.к „Б.Б.“, ул.“*************съдебен адрес7***,
полуетаж 4, офис 4 – за адв.Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата
от 61 576.36 лв. /обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение,
направени в периода 22.08.2012 г.- 25.07.2017 г., настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие от 12.08.2012 г., реализирано по вина на водача Г.И.В., при
управление на л.а. „БМВ 318“ с рег. № СА *******, по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 65 121.45 лв.., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.В.Т.,
ЕГН **********, против „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, иск с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 8000
лв. / обезщетение
за пропуснати ползи, представляващи разликата между нетното месечно трудово
възнаграждение, което ищцата би получила, ако бе продължила да работи на
длъжността, която е заемала към датата на пътно-транспортното произшествие, и
получените обезщетения от НОИ през периода 12.08.2012 г. - 30.01.2014 г./, ведно със законната лихва от 11.08.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на Т.В.Т. , ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
сумата от 48
416.89 лв./обезщетение за пропуснати ползи през периода 30.04.2014г.
-11.08.2017 г., формирано от пропуснато от ищцата
трудово възнаграждение за периода 30.04.2014 г. – 25.10.2016 г., което би
получавала, ако бе здрава, на длъжността, на която е работила към датата на
катастрофата, както и от сума,
представляваща разликата между месечното нетно трудово възнаграждение, което би
получила, ако бе здрава и бе продължила да работи на длъжността, която е
заемала към датата на катастрофата, и получаваното от нея трудово
възнаграждение по трудово правоотношение след катастрофата за периода 25.10.2016 г. –
11.08.2017 г./, ведно със законната лихва от 11.08.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 54 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Т.В.Т., ЕГН **********,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), месечни обезщетения за разходи за болногледач
и медицинска сестра за периода
11.08.2017 г. - 28.02.2069 г., както следва: по 2 123 лв. на месец за периода 11.08.2017г. до 31.12.2017 г.; по 2 354 лв. на месец за периода м.01.2018г. – м.12.2018г.; по 2
584 лв. на месец за периода м.01.2019
г. до м.12.2019г.; по 2815 лв. на месец
за периода м.01.2020 г. до м.12.2020 г. и по
3000 лв. месечно за периода 01.01.2021 г. до 28.02.2069г., като за
последния период обезщетението се дължи до настъпване на обстоятелство,
обуславящ изменение или погасяване на правото на получаване на обезщетение, заедно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, при отчитане на
обстоятелството, че първата вноска е дължима, считано от 11.08.2017 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, над присъдените
горници до пълния предявен размер от 3000 лв. месечно за периода 11.08.2017 г.
– 31.12.2020 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Т.В.Т. , ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 30 000 лв. - обезщетение за закупуване на автомобил, приспособен за управление от лице
с пълна парализа на долните крайници, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Т.В.Т. ,
ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 4000 лв. - обезщетение за закупуване на модифицирана инвалидна
количка, специално пригодена за управление от лице с пълна парализа на долните
крайници, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2017 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част
до пърния предявен размер от 5000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА “З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на адвокат Н.Н.Д., ЕГН **********,
от АК – Шумен, с адрес за призоваване: гр.София, ул.”******,
четвърти полуетаж, офис № 4, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер 7 760.62 лв. с ДДС, съобразно
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА “З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на държавата, по
сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените
искове в размер на 10 079.72 лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 1352.68 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :