МОТИВИ към Присъда № 106 от 13.10.2014 г, постановена по НОХД №
773/2014 г. по описа на Районен съд - Дупница:
Наказателното производство е образувано по
внесен от Районна прокуратура - Дупница обвинителен акт, с който против Н.Б.К.
е роден на *** ***, адрес за призоваване с. Крайници, ул. „Осми март" № 8,
българин, българско гражданство, разведен, средно образование, реабилитиран, с
ЕГН ********** е повдигнато обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че след
като е осъден с влязло в сила на 03.07.2009 г. решение III-21-84/18.06.2009 г.
по гр. дело № 2702/2008 г. по описа на СРС да издържа свой низходящ - И.Н.К.,
ЕГН-**********, /като му заплаща по 80 лв. месечна издръжка/съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно - месец 10, 11, 12.2011
г., месец 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2012 г., месец 01, 02,
03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12 на 2013 г., месец 01, 02, 03,
04 на 2014 г.,
или общо 31 месечни вноски на обща стойност 2480.00 лв.
В съдебно заседание
участващият по делото прокурор поддържа повдигнатите против подсъдимия
обвинение по чл.183, ал.1 от НК, вр. с чл.269, ал. 3, т. 4, б. ,,а” от НПК. Предлага наказанието да бъде определено съгласно
закона.
Производството по делото е
протекло по реда на задочното производство – в отсъствието на подсъдимия и с
назначен на същия служебен защитник – адв. Б.З., при наличието на процесуални
основания за това.
Защитникът на подсъдимия
пледира за постановяване на присъда съобразена с доказателствата събрани по
време на съдебното следствие, като се вземе предвид и смекчаващото
отговорността обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимия.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.К. и Лина Емилова Ковачка
сключили граждански брак, от който имат едно дете – И.Н.К.. С влязло в сила на
29.10.2003 г. решение на СРС по гр.д. № 1002/2003 г. бракът между К. и Лина
Ковачева бил прекратен, като упражняването на родителските права по отношение
на детето им били предоставени на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща
на сина си И.К. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в
размер на 50.00 лв. С влязло в сила на 03.07.2009 г. решение № III-21-84/18.06.2009 г. по гр.д. № 2702/2008 г.
по описа на СРС размера на присъдената му издръжка бил увеличен на 80 лв.
месечно. Въпреки постановените и влезли
в сила съдебни актове подсъдимият К. съзнателно не е заплащал присъдената му
месечна издръжка в размер на 31 месеца за периода от месец октомври 2011 г. до м. април 2014 г., като общият размер
на дължимата издръжка е 2480.00 лв. Подсъдимият К. се намира извън пределите на
Р България. От 2011 г.
живее в Р Италия на неизвестен адрес. Синът му И.К. *** и за него грижи полага прабаба
му св. Й.К. и леля му – св. Х.Н..
Свидетелката Й.К. показанията си пред съда
заявява, че от 14 години подсъдимият е в чужбина. Майката също е в чужбина,
където работи, за да изпраща средства за сина си. За последния грижи полага св.
Й. К. и св. Х.Н. – леля на непълнолетния И.К.. През 20012 г. когато бащата бил
в страната изплатил издръжките дължими за 2010-2011 г., след което не е
заплащал такава.
Свидетелят И.К. заявява, че за
инкриминирания период не е получавал издръжка от баща си.
Видно от приложените като доказателства по
делото удостоверение от ДСИ при ДРС и 2 бр. преводни нараждания, последният
превод от Н.К. по изпълнителното дело е направен на 17.10.2012 г. На посочената
дата е постъпила сумата от 1050 лв., от която сума са преведени на
взискателката Лина Ковачка 740 лв., останалите 310 лв. са преведени като
държавна такса.
Така описаната фактическа обстановка се
установи безспорно в хода на проведеното съдебно следствие, въз основа на
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните
такива – свидетелските показания на свидетелите Й.К., Х.Н. и И.К..
Показанията на разпитаните свидетели са
систематизирани и вътрешно непротиворечиви, в пълна корелация с данните,
съдържащи се в писмените доказателствени източници, които ги подкрепят и
допълват. Поради това, съдът не намери основание за тяхната критика и ги счита
за правдиви и обективно верни относно факта на бездействието на подсъдимия и не
плащането на месечните издръжки от месец октомври 2011 г. до м. април 2014 г. за непълнолетното
дете И.Н.К., дължима по силата на постановеното съдебно решение по гр. д. № 2702/2008 г. по описа на СРС.
От
правна страна, съдът излага следното:
В съответствие с приетите за установени
фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав счита за доказано, че
подсъдимият Н.Б.К. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество. Налице са всички съставомерни признаци на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК за извършването, на което срещу подсъдимия е предявено
обвинение – Н.Б.К. е баща И.Н.К., с ЕГН **********, като детето е непълнолетно.
С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2702 от 2008 година по описа на Софийски
районен съд, подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете в размер на 80.00 лв. От представените и приети по делото доказателства се установи,
че подсъдимият, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа
свой низходящ не е изпълнил това свое задължение в размер на две и повече
месечни вноски, конкретно 31 месечни вноски, за периода от м. октомври 2011
година до месец април 2014 година включително.
За съставомерността на престъплението по ал.
1 на чл. 183 НК е необходимо наличието на съдебен акт, с който деецът е осъден
да издържа свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра, за което
задължение той е неизправен длъжник поне за две месечни вноски. Липсват данни
за плащане на дължимите суми за детето И.К. от м. октомври 2011 г. до м. април 2014 г. Не са налице факти,
от които да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата и настъпила
обективна невъзможност от страна на подсъдимия да плаща присъдената издръжка.
Същият е в трудоспособна възраст, следователно няма пречки да реализира доходи
от трудово или др. правоотношение, предвид задължението му от обективен и
безусловен характер, като родител да издържа не навършилото си пълнолетие
дете.
От
субективна страна:
Бездействието на подсъдимия и неизпълнението
на задължението му за издръжка спрямо низходящия му е напълно съзнателно.
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и
интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер и последици.
Подсъдимият е имал знание за точния размер на издръжката, която дължи на
низходящия си – неговото непълнолетно дете, съгласно постановеното съдебно
решение, известни са му били периодът и броят на месечните вноски, които не е
внесъл. Същевременно е разбирал характерът на своето задължение –
неотменимостта и периодичността с месечно престиране на суми за издръжката на
детето. Въпреки това, напълно осъзнато е бездействал за прякото им изпълнение
чрез плащане, поради което от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и
възможно настъпване на престъпния резултат – вредните последици, обхващащи
ежемесечната издръжка, от която е било лишено непълнолетното му дете и тъй като
и последните са били предвиждани от него, несъмнено индициран е прекият му умисъл
за извършване на престъпното деяние.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият за виновен в извършването на престъпление с правната квалификация,
въведена с обвинителния акт - чл. 183, ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на подсъдимия,
съдът взе предвид следното:
За престъплението по чл.183, ал. 1 от НК
законът предвижда наказание ,,лишаване от свобода” до една години или ,,пробация”.
При определяне на наказанието, съдът се
съобрази със степента на обществена опасност на подсъдимия, която е сравнително
ниска, предвид чистото съдебно минало, съдът се съобрази и със степента на
обществена опасност на деянието, която се явява висока предвид обществените
отношения, които са засегнати, неблагоприятните последици, настъпили за лицето,
което се нуждае от издръжка, която не е била заплащана.
Ето защо съдът определи наказанията при
условията на чл.54, ал. 1 от НК, като наложи на подсъдимия Н.Б.К. за
извършеното от него деяние по чл.183, ал.1 от НК наказание ,,лишаване от
свобода” в размер на три месеца. Съдът намери, че именно това наказание се
явява съответно на извършеното престъпление и подходящо, с оглед личността на
дееца. На последния не би могло да бъде наложено наказание ,,Пробация” предвид
обстоятелството, че същият се намира извън пределите на страната и едно такова
наказание не би могло да бъде изпълнено спрямо подсъдимия.
По отношение на К. съдът прецени, че са
налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК,
тъй като наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода, К. не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Ето защо, и на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на
подсъдимия наказание ,,лишаване от свобода” за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
С така наложеното наказание съдът намери, че
биха се постигнали целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36
от НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: