МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 7457/2020г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е образувано по тъжба на
Л.Ц.Ш., ЕГН:**********, с адрес ***, която
в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу Е.А.Х.
– родена на *** ***, ***, б. гр., висше образование, неомъжена, безработна, ЕГН
**********, за престъпление, както следва:
I.Срещу Е.А.Х., ЕГН:**********, с адрес ***, за това, че в периода от 01.06.2019г. до
02.06.2019г. включително, в гр.Пловдив, в условията на продължавано
престъпление е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а
именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, както
следва:
-
на 01.06.2019г., е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго,
а именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, както следва – „***, ***“, „***“, ******** като обидата е нанесена публично.
-
на 02.06.2019г., е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго,
а именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, както следва – „*****, ***, *******“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК,
във вр. с чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
II.Срещу Е.А.Х., ЕГН:**********, с
адрес ***, за това, че в периода от
02.06.2019г. до 14.06.2019г. в електронната мрежа „интернет“, при условията на
продължавано престъпление, е разгласила позорни обстоятелства за другиго, а
именно – за Л.Ц.Ш., като клеветата е разпространена по друг начин, а именно –
по по електронен път, както следва:
-
на 02.06.2019г., в електронната мрежа „***“ е разгласила позорни обстоятелства за другиго,
а именно – за Л.Ц.Ш., като от
своя профил в електронната мрежа „***“
с
наименование „***”
е публикувала твърдение, че е била ограбена от бившата си работодателка – Л.Ц.Ш., като клеветата е разпространена по
друг начин, а именно – по електронен път;
-
на 02.06.2019г., в електронната страница
„***“, е разгласила позорни обстоятелства за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш.,
като е публикувала клип, на който се вижда как Л.Ц.Ш. бяга, придружен с
коментар ******** като клеветата е разпространена по друг начин, а
именно – по електронен път.
-
на 13.06.2019г., в електронната страница
„***“, е разгласила позорни обстоятелства за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш.,
като е публикувала клип, на който се вижда как Л.Ц.Ш. бяга, придружен с коментар
******* като клеветата е разпространена по друг начин, а именно – по
електронен път.
-
на 14.06.2019г., електронната страница „***“, е разгласила позорни
обстоятелства за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш., като е публикувала клип, на
който се вижда как Л.Ц.Ш. бяга, придружен с *******, като клеветата е
разпространена по друг начин, а именно – по електронен път – престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НК, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Съдът също е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от частния тъжител Л.Ц.Ш. граждански иск в размер на 2 500 лева против подс. Е.А.Х., претендирани
като неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и дискомфорт, причинени от
престъпленията с правна квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК вр. чл. 146,
ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и от престъпление по чл. 148, ал. 2,
пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК вр. чл. 147, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от 01.06.2019г..
Повереникът на частния тъжител Ш. –
адвокат С. взема станивще, че по делото по един категоричен начин се доказва
извършеното престъпление, а именно, че на датата, която е посочена в частната
тъжба, са отправени обидни думи от страна на подсъдимата към тъжителката. Още посочва
като известно, че престъплението обида е умишлено, съзнателно, целенасочено
унижаване чувството на достойнство на другия, като в случая всяка една от тези
думи, които са изречени, има точно такъв характер, както и изречените думи са достигнали
до тъжителката неколкократно. Също взема становище, че за да бъде публична
обидата, следва да е станала достояние на повече от двама човека, а е видно, че
на самата бензиностанция са били четирима човека и всеки от присъстващите
свидетели е узнал какви са точно обидните изрази. В този смисъл сочи, че свид. А.В.
цитира доста обстоятелствено изразите, тъй като не й се случва всеки ден и
затова ги е запомнила, както и че според практиката на ВКС това, че е тя
заинтересована, не прави показанията й недостоверни, а те просто се преценяват
по-подробно и се съпоставят с останалите доказателства, а в случая и свид. Д.Т.И.,
в уклончивия си разказ все пак казва, че е имало „всякакви реплики – от обиди
до мили думи“. Посочва и показанията на последния свидетел относно това, че публикациите
по повод случая в интернет също така произлизат от подсъдимата, не може да каже
конкретните думи, но признава, че е имало обидни думи. Относно свидетеля Н., която е работила на бензиностанцията
сочи, че при нея е важно, че си спомня, че подсъдимата в последствие е ходила и
я е склонявала да каже нещо, което не се е случило, както и за свидетелите И. и
П., които споделят, че след като са пристигнали там, подсъдимата и в тяхно
присъствие е продължавала да обижда, като – наред с тъжителката – е започнала
да обижда и тях с нецензурни думи. Относно свид. М.Т. сочи, че и тя
потвърждава, че на място е имало обидни думи, както и обяснява, че и в Районното управление
подсъдима също й е диктувала какво да говори, и й е споменала да каже неща,
които не са се случили. Взема становище, че показанията на свид. Б. А.са
изолирани, а и на практика са опровергани от самата подсъдима. При това
посочва, че извършеното престъпление е доказано по несъмнен начин, както и причинените
неимуществени вреди, предвид свидетелските показания Л.Ш. е изживяла тежко тези
определения, пред своите приятели е споделила неприятните си изживявания. Обръща
внимание и на заявеното от самата подсъдима, че именно е целяла с всичко това
да се даде гласност с тези публикации, които съдържат обидни думи – „***“, „***“
и „****“. Предвид това предлага гражданския иск да бъде уважен изцяло, както и
да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство.
Повереникът на частния тъжител Ш. – адвокат К. също посочва,
че изложените в тъжбата твърдения за отправени обиди по адрес на тъжителката са
доказани по безспорен и категоричен начин. Поддържа, че подсъдимата твърди пред
съда, че към нея били отправени реплики, които никой от свидетелите не сочи, както
и че същата постоянно се старае да
докаже, че не е ходила до бензиностанция „ЛУКОЙЛ“, но е безспорно доказано, че е
тичала и е гонила Л.Ш., и е стигнала до там, а посочените обидни думи са били
изречени не само на и в близост до „ЛУКОЙЛ“-а, но и пред самия обект на
„Калиостро“ ЕООД, а именно: „***!“ и „***“. На следващо място посочва, че в
тъжбата има посочени и обидни думи в Районното управление – „****, ***, ****“,
като свид. А.В. и свид. М.Т., при разпита си посочват, че подобни думи са били
отправени от подсъдимата спрямо тъжителката. Още сочи, че в представените от
самата подсъдимата разпечатки се доказва и едно от твърденията, което е
залегнало и е прието в разпореждане от 13.01.2021 г., а именно – че във „***“-профила
си „Е. Я.“ е разпространила твърдение – че е била ограбена от бившата си
работодателка, за тази публикация подсъдимата твърди, че изхожда от нейния „***“-профил,
не отрича, че тя е направила публично достояние твърдението, че е била ограбена
от бившата си работодателка Л.Ш., че пари са й били откраднати. Още поддържа
становището на адвокат С. относно свидетелските показания на А.В. и М.Т., които
сочи за изключително подробни и не опровергани от никой от свидетелите,
напротив – потвърдени от останали свидетели, които посочват, че е имало
отправени обидни думи, а именно - И. и П., както и свидетеля А., а дори и от
самата подсъдима, която признава, че е имало размяна на такива думи пред „НОН-СТОП“-а.
По отношение на предявения граждански иск взема становище, че е безспорно
доказан от разпитаните свидетели, че тъжителката е преживяла много тежко
случилото се, била е депресирана, била е бременна в третия месец, като
коментарите са продължили повече от година,
в който смисъл сочи показанията на свидетеля К., прочел обиди за жена му
и гледал въпросния клип. Поддържа, че предявеният граждански иск е доказан по
основание и по размер, както и предлага да бъдат присъдени направените
разноски.
Частният тъжител и граждански ищец Ш. сочи, че подс. Е.Х.
публично е унижила нея, нейното семейство и фирмата, която представлява, което
се е отразило много лошо както на нея, така и на фирмата. Още посочва, че към
момента е била бременна, мъжът и Н.К. е бил в чужбина, не е била защитена по никакъв
начин, а въпросния клип, взет от охраната на комплекс „Корона“ бил публикуван след десет дена, показван е от подсъдимата на други хора. Относно
отправените от подсъдимата обиди сочи, че има достатъчно доказателства от
охранителите на „ДАИКС СОТ“, Х. всячески се опитвала да заблуди съда с трудовите
взаимоотношения. Още посочва, че докато била бременна подсъдимата е изпълнила
заканата си за това, че ще прати проверки, дошли са от „Инспекция по труда“ по донос.
Посочва, че подсъдимата е направила достатъчно, за да я унижи, и това
рефлектира върху нея и детето и, че търси правата и вярва с справедливото
решение на съда.
Защитникът на подсъдимата Х. – адвокат М. предлага съдът да
постанови решение, с което да признае подс. Е.Х. за невиновна по обвиненията,
които са й повдигнати с тъжбата, както и да и бъдат присъдени направените
разноски. Взема становище, че в случая се касае за една постановка, наложила се в
резултат на отправени твърдения за дейността на един магазин и неговите
собственици, които твърдения са истина и
действително допринесли са за определени настроения в квартала, но не
съществуват твърдените в тъжбата обиди, а те са измислени и представени пред
съда единствено с цел да се стигне до осъдителна присъда. Посочва, че свидетелят
А.В. е заинтересована, с оглед на това, че показанията и ще допринесат в нейна
полза по делото, което е завела срещу подсъдимата. Същевременно сочи
противоречия е нейните показания, доколкото отрича факта на дръпване на пари от
тъжителката от ръцете на подсъдимата, което е заявила пред органите на
полицията, какви са и писмените и обяснения. Още посочва, че тази показания на В.
се опровергават от показанията на свид. Д.И. и свид. Т., които сочат, че действително
тъжителката е издърпала от ръцете на подсъдимата част от парите и е побягнала.
Относно показанията на свидетеля свид. Т.
отбелязва, че тя отрича това, което е казала първоначално, с обяснение за внушение
от страна на подс. Х., но не обяснява как й е било внушено, както и че едва в
последствие започва да твърди обиди, а също и личните и отношения с подсъдимата
и тъжителката. Посочва като най-достоверни показанията на свид. Д.И., свид. А.
и свид. Н., като от тези на свид. Д.И. и частично на А. се установява, че
никакви обиди не са отправени пред самото заведение, като предвид близостта на
заведението до портиерната на А., може да се направи извод, че той би чул какво
се е случило и какво се е казало, а във връзка с показанията на свид. Н. може
да се направи извод, че подсъдимата в нито един момент не е присъствала на
бензиностанцията. Взема становище, че показанията на двамата служители на СОТ са
спекулативни, те никога не са се засичали с подсъдимата на самата
бензиностанция, няма как тези служители да чуят каквито и да било обидни думи
там, както и двамата противоречат един на друг. На следващо място сочи, че свид. А. казва, че подсъдимата е стигнала до
него и не е ходила по-нататък и ако се приеме за вярно това, което каза Н.,
може да се направи извод, че А.В. дава неверни показания за отправяне на обидни
думи до самата бензиностанция. Относно случилото в Районното управление обръща
внимание, че съгласно посоченото от Окръжен съд, в тъжбата няма повдигнато
обвинение за отправени обидни думи на дата 02.06.2019 г., обвинението свършва с
отправянето на обидни думи и изрази на 01.06.2019г.. На следващо място и
относно твърденията за публикации сочи, че
по никакъв начин не може да се направи извода, че наличното по делото е
публикация, направена – както се твърди в тъжбата, на 02.06.2019 г., на същата
дата подсъдимата по никакъв начин не е разполагала с този клип, нито е ясно кой
е написал коментара към него. По отношение на всякакви други публикации сочи,
че няма обвинение в тъжбата за каквото и да било друго, освен за този клип, а
от представените от подсъдимата разпечатки няма данни да са публикувани на
02.06. и в тях няма никакви обидни думи, не се установяват твърдение публикации.
В този смисъл предлага да бъда постановената от съда присъда, като подсъдимата
бъде оправдана по всички обвинения.
Подсъдимата Х. заявява, че не се е опитвала да уговаря
свидетелката Н. по никакъв начин, а я помолила да дойде да разкаже, не се е
опитвала да й внушава каквото и да било, както и че последната свидетелка се
опитва да помогне на Ш.. Още посочва, че служителите на „СОТ“ били викнати едва
година и половина след началото на делата, след като тъжителката „загубила“
дело пред друг състав, а за свидетелят И. заявява, че последният по никакъв
начин не е бил заинтересован от явяването си в съда, за да свидетелства в нейна.
Поддържа, че причината за завеждането на делото са парични отношения, както и
че в „БГ работодател“ има над 70 човека, които са съгласни с всички твърдения. Предлага
да бъде дадена вяра на свидетеля А. – като безпристрастен, както и на Н., а да
не се дава вяра на А.В., която в полицията е написала обяснение, след което се е
отметнала от показанията си. Също посочва, че служителите на „СОТ“ не са никакви свидетели, не са я виждали на
бензиностанцията, а за пръв път на
магазина, не е имало някакви викове и провиквания, които са щели да бъдат чути
или от А., или от Н., целта на делото е публично възмездие. Поддържа, че е
имало опити за въздействие върху свидетеля А.З., с цел да не свидетелства.
Предлага да бъде оправдана и да и бъдат присъдени разходите.
В последната си дума заявява, че иска да бъда оправдана по всички
повдигнати обвинения, не е направила направила нищо от това, в което я
обвиняват, разказала е нещата, както са били, няма никакви обидни думи, стои
зад думите си и няма да ги премахне, никой не е обидила. Още сочи, че са и
отнети три години от живота в нерви и в притеснения, разпространяват се неверни
слухове за нея квартала, тя епотърпевша в случая и не трябва да бъде на
подсъдимата скамейка, по-скоро ролите трябва да бъдат разменени. Предлага да
бъде оправдана и да и бъдат присъдени всички разходи по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Е.А.Х. е
родена на *** ***, ***, б. гр., висше образование, неомъжена, безработна, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че частният тъжител Л.Ц.Ш.
живеела на семейни начала със свидетеля Н.И.К., който бил собственик на
дружество „Калиостро“ ЕООД. Последното дружество осъществявало дейност в обект
– магазин за алкохол и цигари, находящ се в ***.
На 21.08.2018г. бил подписан Трудов договор № 26 между дружество
„Калиостро“ ЕООД – като работодател и подсъдимата Е.А.Х., по силата на който
последната започнала да работи като продавач – консултант в посочения обект –
магазин за алкохол и цигари. В
последствие отношенията между подсъдимата Х. и работодателя се влошили, като
било постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Към същия
момент свидетелят К. не бил в Р.България, а тъжителят Ш. и подсъдимата Х. се уговорили
да се срещнат на 01.06.2019г., с оглед предаване на документи и пари във връзка
с прекратеното трудово правоотношение.
Така на 01.06.2019г., около 23:00 часа, подсъдимата Х. с
автомобил пристигнала при описания обект – магазин за алкохол и цигари, находящ
се в ***, като заедно с нея били и свидетелите Д.Т.И. и М.К.Т.. Т. останала при
автомобила, а подсъдимата Х. и свидетелят И. се насочили към обекта, където към
този момент били тъжителя Ш. и свидетеля А.В.В..
При
това частният тъжител Ш. и подсъдимата Х. седнали на маса, намираща се пред
магазина и се заели с подписване на съответните документи и предаване на пари,
а свидетели В. и И. останали в близост до тях. В хода на последното - при
предаването на парите и документите една на друга – между Ш. и Х. възникнал не
лесно обясним инцидент, при който първата издърпала неустановен предмет
(документ или пари), а подсъдимата отправила към нея с думите „***, открадна ми
парите!“, докато Ш. започнала да бяга към намиращия се в близост обект –
бензиностанция „Лукойл“. След тъжителката започнали да тичат както подсъдимата,
така и свидетелите И. и Т., едновременно с което подсъдимата Х. викала към Ш. - „***“,
„***“, както и „***“, които думи
били възприети от същите лица. Тъжителят Ш. достигнала до сградата на
бензиностанцията, където била догонена от свидетеля И., като действията на
същите били забелязани от служителите на „Лукойл“, сред които и свидетеля И. П.
Н.във връзка с което неустановено по делото лице подало сигнал до „СОТ“. При
пристигане на последните охранители, сред които и свидетеля И.В.И., частния
тъжител Ш., подсъдимата Х. и свидетелите И. и В. се завърнали пред обекта – магазин
за алкохол и цигари, стопанисван от „Калиостро“ ЕООД, където била и свидетелката
Т.. На последното място продължили пререканията между описаните лица, като
такива възникнали и между охранителите и подсъдимата Х.. Тъй като за последното
бил подаден и сигнал на телефон „112“ от свидетеля В., на място пристигнал
патрул на Второ РУ при ОД МВР – Пловдив, който отвели посочените лица в
сградата на същото, за изясняване на случая.
След
00:00 часа на 02.06.2019г., в сградата на Второ РУ при ОД МВР – Пловдив, в
залата, къде бил осъществяван прием на гражданин, подсъдимата Х. и свидетелите В.,
И. и Т., в изчакване проверката по случая. При това и докато чакали,
подсъдимата Х. отправила към частния тъжител Ш. думите – „***“, които били възприети от последната, както и от останалите
присъстващи. В последствие гореописаните лица напуснали сградата на Второ РУ
при ОД МВР – Пловдив, след престой на пейките пред последната, подсъдимата Х. и
тъжител Ш. били използвани като поемни лица по друг случай, след което били
освободени.
На
неустановено по делото ден, а именно – на 02.06.2019г. или 03.06.2019г., в
електронната мрежа „***“ от профил с наименование „***” подсъдимата Х.
публикувала твърдение, че е била ограбена от бившата си работодателка –
тъжителката Ш..
На
неустановени по делото дати през месец юни на 2019г., в електронната мрежа –
в електронната страница „***“, в електронната
страница „***“, както и в електронната страница „***“ бил публикуван видеоклип,
на който се виждали записи от охранителни камери на комплекс „Корона“ - намиращ
се между посочения обект – магазин за алкохол и цигари, и бензиностанция
„Лукойл“, направени в нощта между 01.06.2019г.-02.06.2019г., на които клип се
виждали силуети на лица. Същият бил съпроводен с коментар в смисъл, че това е
клип от обекта „нон-стоп“ и на него се виждали Л.Ш. и А.В..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено
въз основа показанията на разпитания по делото свидетели, както следва:
От показанията на свидетеля А.В.В. /л.65 – л.70/ се установява в
пълнота възприетата от съда фактическа обстановка, а именно – описаните събития
пред посочения обект – магазин за алкохол и цигари, както в сградата на Второ
РУ при ОД МВР – Пловдив, включително – отправените от подсъдимата Х. изрази към
тъжителя Ш., а именно, съответно – „***“,
„***“, както и „***“, както и в сградата на полицията - „***“. От показанията на свидетеля В. още се събират данни за
отношенията между страните и причината за конфликта между подсъдимата Х. и тъжителя
Ш. – трудови отношения и възнаграждение, а също и възприетите от последния
свидетел публикации в интернет – коментар от използвания от подсъдимата профил
във „***“, както и публикуване на видеоклип с посоченото съдържание в
електронните страници „***“, „***“, и „***“.
Съдът намери показанията на свидетеля В. за логични,
последователни и непротиворечиви, поради което и дава вяра на същите.
В този смисъл следва да се посочи, че не се установяват твърдените
от защитата противоречия в показанията на същия свидетел спрямо изложеното от
останалите такива по делото. Така неоснователно е възражението, че свидетелката
отричала факта на дръпване на парите от ръцете на подсъдимата, доколкото В. не
отрича подобно действие на Ш., а единствено не сочи, че тя е възприела подобно
нещо, в който ред на мисли следва да се отбележи, че нито един от разпитаните
по делото свидетели, включително и Т., която все пак посочва дръпване, не може
да определи какво точно е било дръпнато от ръцете на Х., което е съвсем
логично, предвид установения скоротечен и очевидно – неочакван ход на
събитията. Още не се установяват никакви съществени несъответствия в
показанията на последния свидетел и тези, дадени пред друг състав на съда, като
липсва процесуална възможност за съобразяване на същите с „обяснения“ и др.
подобни, нямащи връзка с реда на НПК.
Още следва да се посочи, че не в никакъв случай не може да се
определи като невероятна възможността В. да запомни и възпроизведе пред съда
думите, отправени от подсъдимата към тъжителката, въпреки характера на
ситуацията, също и изминалото време. В случая не се касае за особено много на
брой и сложни изрази, а напротив – за няколко съвсем прости думи с вулгарен
характер, още повече – част от изразите се визирали и самата В., поради което
няма нищо невъзможно в това тя да е запомнила същите.
На следващо място – не може да бъде споделено и становището, че на
показанията на свидетеля В. не следва да бъде дадена вяра, предвид това, че
същата е „заинтересована“. В този смисъл – установява се, включително и от
собствените и показания, че В. също водила дело от частен характер с
подсъдимата Х., във връзка със същия случай. Последното обаче, само по себе си,
не е достатъчно основание показанията на свидетеля да бъдат игнорирани, след
като не се констатира никакво съществено противоречие на показанията на В. с
останалите данни по делото, напротив – същите показания добре кореспондират с
тези на останалите свидетели, както следва:
Показанията на свидетеля В. изцяло кореспондират и с тези на
свидетеля М.К.Т. /л.71 – л.80/, която описва аналогична фактическа обстановка –
относно инцидента вечерта на 01.06.2019г. пред стопанисвания от дружество „Калиостро“
магазин – включително повода за същия и начина на неговото протичане, както и
отправените от подсъдимата към тъжителката в ранните часове на 02.06.2019г.
реплики в сградата на Второ РУ. Свидетеля Т. цитира и част от същите думи,
отправени от подсъдимата, а именно – „***“,
„***“. както и „***“ – в сградата на полицията, макар да сочи, че думите били
много и не може да ги цитира всичките. От показанията на последния свидетел се
установяват и общи данни за вече посочените публикации, които обаче са съвсем
общи – относно факта на публикуване информация за „случката“, без конкретика на
дата и място (електронна страница) на публикуване.
Във връзка с показанията на свидетеля Т. следва да се посочи, че
правилно е посоченото от защитата, че същите се отличават от показания, дадени
пред друг състав на съда. Въпреки това свидетелят Т. дава подробни обяснения
относно причината на защото, а именно
съществуващите тогава приятелски отношения с подсъдимата, това, че
последната и е повлияла да заяви обстоятелства, които не си е спомняла със
сигурност, както и последвалото влошаване на отношенията между тях. Липсва
причина показания на свидетеля Т. в последния смисъл да не бъдат кредитирани от
съда, доколкото не противоречат на никакви данни по делото, напротив –
динамичния и сложен характер на отношенията на свидетелката и подсъдимата се
потвърждава изцяло и в обясненията на последната. Не на последно място –
независимо от последния разгледан въпрос, касаещ показанията на свидетеля Т.,
то следва да се отбележи, че последователни или не – показанията на Т. по
никакъв начин не противоречат на изнесеното от свидетеля В..
В горния смисъл следва да бъдат съобразени и показанията на
свидетеля Д.Т.И. /л.276 – л.280/. Във връзка с последния свидетел на първо
място следва да се отбележи, че показанията на същия са изключително
непоследователни, като прави впечатление поведението му пред съда, изразяващо
се в това, че И. упорито твърди, че нищо не помни, включително и за твърде
съществени обстоятелства от инцидента, единствено признава, че е присъствал на
такъв пред въпросния магазин, както и в РУ на полицията, както и че е гледал
клип, на който се вижда как бяга. Едва при прочитането на показанията му дадени
пред друг състав на съда по реда на чл.281, ал.1, т.2, пред.II от НПК
свидетелят И. признава, че е вярно казаното от него в предходния разпит, което
казано е твърде близко до изнесеното от свидетелите В. и особено - Т., а именно
– че е вярно, че частният тъжител издърпал документ, част от пари и бягала към
бензиностанцията, че било „малко спорно“ дали я е гонил, без да отрича
последното, сочи и предаване на пари е РУ, както и размера на сумата. Същата
непоследователност показанията на И. може лесно да бъда отдадена на отношенията
му с подсъдимата Х., за което същият сочи, че били в интимни отношения, а в
последствие отношенията им се влошили. Въпреки това и непоследователния
характер на показанията на свидетеля И., в тях (така, като са дадени пред
настоящия състав на съда, включително и след прочитане показнията на свидетеля
по реда на чл.281, ал.1 от НПК и направените в този смисъл уточнения) – не
съществуват твърдения, които да се намират в съществено противоречие с
изнесеното от който и да е от другите свидетели. В този смисъл действително И.
не посочва и може би дори премълчава редица обстоятелства, които В. и Т. сочат,
а именно – отправените от подсъдимата обидни изрази, това, че тичал след
Шенгова, но същевременно И. не твърди и нищо, което да противоречи на
изнесеното от последните две свидетелки, както и от останалите такива. Ето
защо, в този смисъл, показанията на И. следват да бъдат кредитирани от съда
относно гореописаните обстоятелствата, които свидетелят твърди, че помни и
излага.
Изложеното от свидетеля В. добре кореспондира и с посоченото от
свидетеля Д.К.А., който също сочи, че бидейки по това време охрана на комплекс
„Корона“ - срещу магазина е видял познатата му Л.Ш. да бяга, гонена от мъж – в
посока на бензиностанцията, както и видял подсъдимата Х. да вика, че иска да и
върнат парите. В случая не се констатират противоречия, доколкото В., както и
никой от друг от свидетелите не твърдят, че друг, освен Ш. и И. са достигнали
до същата бензиностанция, включително – че подсъдимата е направила това.
В същия смисъл са и
показанията на свидетеля И.П.Н. /л.81-82/, която сочи, че е била свидетел на
инцидент , при който тъжителят Ш. – позната от намиращия се наблизо магазин е
дотичало до бензиностанцията, на която Н. е работила, от което се установява
последното обстоятелство. Същият свидетел не е възприела други факти, във
връзка с предмета на доказване по делото.
Що се отнася до свидетеля А.
Г.З. /л.82 – л.84/ то от същите се установяват данни единствено за
отношенията между страните, предшестващи разглеждания инцидент, както и повода
за същия, а същи и че бил разпространяван клип в групата „***“. Същият свидетел
не е присъствал на събитията, предмет на
изследване по настоящото наказателно производство. Останалите - иначе подробни
показания на свидетеля, касаят отношенията на страните, както и тези между него
и останалите свидетели, от които показания може само да бъде затвърден извода,
че същите отношения трудно могат да бъдат подведени и преценявани по мярата на
нормалните човешки такива. Що се отнася до подробно разгледания от свидетеля
въпрос дали в обекта – магазин имало инсталирани камери, какво обхващали те и
т.н., то последният е без значение, предвид това, че такива записи не са
установени и приобщени по делото.
Свидетелите С.Р.П. /л.280 – 281/ и И.В.И. /л.308 – л.310/ посочват, че като
служители на охранителна фирма са отишли по сигнал за инцидент в бензиностанция
„Лукойл“, като същите не се присъствали на инкриминираните събития. От
показанията на последните свидетели се установява единствено присъствието на
тъжителя Ш. и подсъдимата Х. в района на магазина и бензиностанцията (като от
показанията им не може да се направи извод за това кое от лицата къде се е
намирало преди пристигането им), както и общи данни за отношението на подсъдимата,
доколкото и двамата свидетели сочат, че обиждала както Ш., така и тях, което
обаче деятелност на Х. не е предмет на настоящото обвинение.
От показанията на свидетеля Ц. С.Р. /л.64-65 от делото се
установява единствено обстоятелството, че подсъдимата Х. и частният тъжител Ш.
са били в сградата на Второ РУ при ОД МВР – Пловдив, както и че в фоайе (приемната)
за граждани на последното е имало пейки. Същия свидетел не помни други
подробности по случая, което е логично както предвид изминалото време, така и с
оглед на факта, че същият не е правил проверка на мястото на инцидента, а само
е снемал обяснения.
Също данни единствено за че в фоайе (приемната) за граждани на Второ
РУ при ОД МВР – Пловдив изнася и свидетеля Р.П.П. /л.398-л.399/, като същия
свидетел не помни конкретния случай.
В идентичен смисъл са и показанията на свидетеля И.Д.Д.
/л.275-276/ от които се установява, че тъжителят Ш. и подсъдимата Х. са били в сградата
на Второ РУ по конфликт, възникнал по повод кражба на пари, както и че имало
остри думи от едната жена към другата в същата сграда, но свидетелят не може да
пресъздаде конкретика, което също е нормално, предвид изминалото време.
При анализ показанията на свидетеля Н.И.К. /л.310 – л.315/ следва
да се посочи, че в една твърде голяма част последните нямат пряко отношение към
предмета на доказване по делото, а именно – касаещи дългата и тежка история на
отношенията на него и неговото семейство с подсъдимата, включително причината
за конфликта и неговя ход. Същият свидетел сочи, че към момента на инцидента
изобщо не е бил в България, а само е гледал от дистанция някакъв клип, който не
е предоставен по делото. Също относно публикации в електронната мрежа
свидетелят К. посочва общи данни, че е имало публикации, включително в „***“,
както и клип, без обаче да изпада в конкертика и да сочи дати на същите. Ето
защо и в показанията на свидетеля К. не се съдържат данни относно фактите,
предмет на доказване по частното обвинение. Въпреки това в показанията на К. се
съдържат данни относно причинените на тъжителя неимуществени вреди – въпрос,
подлежащ на установяване, предвид така приетия за съвместно разглеждане граждански
иск, като К. сочи, че Ш. към монета била бременна, същата вечер плачела, била
разстроена. Следва да се посочи, че макар за свидетеля К. да се установява, че
живее на семейни начала с Ш., показанията му в този смисъл не следва да бъдат
игнорирани, доколкото последните не противоречат на никаква част от останалата,
събрана по делото доказателствена съвкупност.
На следващо място следва да бъдат съобразени и показанията на
свидетеля А.М.К. /л.379-380/ се установява, че подсъдимата Х. е идвала при него
и заедно с него се е гледала запис от охранителната камера на комплекс
„Корона“, на който запис се виждал част от изследвания инцидент, включително – силуети
на хора. Следва още да се посочи, че свидетелят К. не потвърждава, но и не
отрича възможността подсъдимата Х. да е презаписала с техническо средство
наблюдаваното на екрана. За значението на горните обстоятелства съдът следва да
вземе становище по същество.
Също от показанията на свидетеля В.В.Й. /л.396-л.398/ се
установява факта на публикуване на коментар в групата „***“, като свидетелят не
може да посочи конкретика на съдържанието, само сочи, че не било нищо обидно,
както и не може да посочи опредЕ.дата на въпросните публикации. В останалата си
част показанията на свидетеля Й. внасят данни единствено за вече посочените
влошени отношения между страните и свидетелите.
Отново в горния смисъл са и показанията на свидетеля П.Г.Г.
/л.420-л.422/ от които се установява, че профилът с наименование „Е. Я.“ се
ползвал от подсъдимата Х., както и че същия били публикувани коментари в група
„***“, в която тъжителя била обвинявана, че не предоставя дължими пари, като
обаче не сочи дата на последните. Още свидетелят описва отражението на същото
върху Ш. на последното.
От показанията на свидетеля В.И.С. /л.422 – л.423/ не се установяват данни, относими към подлежащото на изследване по
делото, доколкото последният свидетел единствено сочи, че тъжителя Ш. и е
разказвала за публикации на подсъдимата във „***“, както и описва конфликта си
с последната, във връзка с претенция на Х. как да и бъдат оформени документите.
Също от показанията на свидетеля Б. А./л.315 – л.316/ не се
установяват данни, относими към предмета на доказване поделото, доколкото
същият не е присъствал събитията, предмет на изследване по делото. В
показанията същия свидетел сочи само инцидент между подсъдимата Х. и свидетеля Т.
и отправени обиди, в този смисъл – отново установяват се влошените отношения
между последните, който факт не е спорен по делото. В останалата част от
показанията си Айдън преразказва разказано му от подсъдимата за случая.
В горния смисъл следва в заключение да се отбележи, че показанията
на всички разпитани по делото свидетели, макар и значителни по обем, както и
съдържащи редица обстоятелства, които не са пряко относими по към
изпълнителното деяние на престъпленията, предмет на повдигнатото частно
обвинение, то са съвсем последователни касателно описаните като възприети от
съда факти относно самите изпълнителни деяния. В този смисъл, макар някои от
свидетелите да сочат, че не помнят или не са видели/чули обстоятелства, които
други описват (което житейски е напълно възможно и вероятно), то не са налице
никакви съществени противоречия, а именно – не се установява факти, които
свидетелите да описват по противоречив начин. Ето защо съдът кредитира
показанията на така изброените свидетели в горния смисъл.
На следващо място следва да бъдат съобразени и обясненията на
подсъдимата Х. /л.463-467/. При анализ на последните, извън пространните
обяснения на подсъдимата за обстоятелства, които нямат отношение към предмета
на доказване по делото – като историята и динамиката на отношенията и с
тъжителката, нейното семейство и свидетелите по делото, техните конфликти и
причината за същите – Х. описва една фактическа обстановка, която не се
отличава съществено от твърдяната от гореописаните свидетели, а именно – също
сочи, че присъствала на соченото време и място пред магазина, с описаните лица,
имала спор с Шенгова, последната дръпнала от ръцете и пари, бягали към
бензиностанция „Лукойл“, после били в сградата на Второ РУ. Още от обясненията
на подсъдимата Х. се установява и това, че тя е ползвала „***“-профил с името „Е.
Я.“, както и че от него е направила коментари относно случилото се , но
последните не съдържали обиди.
В този смисъл обясненията и добре кореспондират с показанията на
разпитаните по делото свидетели относно една фактическа обстановка която вече
бе посочена като доказана.
Единственото съществено противоречие в обясненията на подсъдимата Х.
в горния смисъл е простото отричане на отправените от нея думи и изрази към
пострадала Ш.. В тази им час обясненията на подсъдимата се явява изцяло
изолирани, доколкото противоречат на вече изложеното от свидетелите В. и Т. и в
този смисъл – се отдават от съда на израз на една защитна позиция.
Горната фактическа обстановка се установява и от приетите по
делото писмени доказателства, както следва:
От приетите по делото Трудов договор от 21.08.2018г., /л.301/,
Допълнително споразумение към същия трудов договор /л.299/, както и заповеди на
„Калиостро“ ЕООД – в качеството му на работодател /л.293 – 294/, предизвестие
/л.285/, уведомление /л.297/, ведомости /л.298. л.364-374/, служебна бележка
/303/ се установява се установява факта на възникване, съществуване и
прекратяване на трудово правооношение между „Калиостро“ ЕООД, което е от
значение за установяване причината за конфликта между страните.
Също единствено от значение за изясняване конфликтните отношения
между страните и свидетелите са и приетите по делото тъжби, жалби и протоколи
за предупреждение, – находящи се на л.30-31, л.36-37, л.74-77 от НЧХД №
5322/2019г. по описа на ПРС, разпореждания – находящи се на л.31 от ВНЧХД №
552/2020г. на ПОС, от които също се установява, че отношенията между
подсъдимата Х. и тъжителя Ш., както и между свидетелите В., Т. и К. са силно
влошени, което намерило израз във водените от тях дела и подадени сигнали.
Що се отнася до разпечатки от мобилен оператор, извлечение от
телефон 112, документ – л.21-22, л.54, л.76 от ВНЧХД № 552/2020г. на ПОС –
същите са от значение единствено за изясняване начина на подаване сигнал за
инцидента, които въпрос не е предмет на изследване по делото.
Относно голямото множество от приложени по делото „разпечатки“ от електронни
страници „***“, т.нар. „скийншотове“ и др. под., текстови съобщения,
комуникация и т.н. /л.4-6, л.172-224, 233-250, л.431-446/ следва да се посочи,
че последните не могат да бъдат обсъждани от съда, доколкото не са събрани по
реда на НПК, а представляват твърдение за възпроизвеждане на някакво електронно
съдържание, които е напълно непроверимо по процесуален ред. Последното, както и
общоизвестната лесна възможност за манипулация на подобен вид „разпечатки“ не
позволява на съда да обсъжда последните като доказателствен материал по делото.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
I.За престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
със своите действия подсъдимият Е.А.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1,
т. 1 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както
следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на в
периода от 01.06.2019 г. до
02.06.2019 г. включително, в гр. Пловдив, в условията на продължавано
престъпление е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а
именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, както
следва:
- на
01.06.2019 г. е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а
именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, както следва – „***“, „***“, както и „***“, като обидата е нанесена публично;
- на
02.06.2019 г. е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а
именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, както следва – „***“.
В този смисъл, от обективна страна се установява, че
престъплението е извършено в условията на продължавано такова по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, доколкото се установяват две отделни деяния – извършени на
различни места, в два различни дни – вечерта на 01.06.2019г. и ранната сутрин
на 02.06.2019г., които по отделно осъществяват състава на едно и също
престъпление – това по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време – няколко часа, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, което второто деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на прървото.
На следващо място, от обективна страна се установяват и казаните
от страна на подсъдимата Х. думи към пострадалата Ш. при двете отделни деяния,
а именно – на 01.06.2019г. - „***“, „***“, както и „***“, както и на 02.06.2019г. - „***“.
Установя се
също, че думите са казани от подсъдимата в присъствието на Ш., която е
възприела непосредствено същите.
При това очевидно е, че така посочените изрази са унизителни както
за честта, така и достойнството на Ш., доколкото по същество съставляват
вулгарни определения, недопустими от гледище на нормалния човешки морал и
стандарт за общуване и поведение. С тях неминуемо се засяга както оценката на
тъжителя за съответствието на нейната личност с моралните концепции и стандарти
на обществото – честта и, така и възможността и за външно проявление на
самочувствието за следващите от последните положителни качества – достойнството
и в собствен смисъл.
Още установява се, че е при двете деяния на 01.06.2019г. на
02.06.2019г. обидата е нанесена публично по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото и двата случая е нанесена в присъствието освен на тъжителя, и на
още три други лица – свидетелите А.В.В., М.К.Т. и Д.Т.И., които потвърждават,
че са чули думите, макар и не всеки от тях да е в състояние да цитира дословно
всяка от тях, а И. само да признава, че такива думи имало.
При обсъждането на обективната страна на деянието следва да се
посочи, че съдът намети за неоснователно становището на защитата, свързано с
показанията на свидетелите А. и Н., предвид това, че те не били чули обидни
думи, както и посоченото от А., че подсъдимата е стигнала до него и не е ходила
по-нататък, не е стигнала до бензиностанцията. В този смисъл, по делото се установява,
че при деянието от 01.06.2019г,. горепосочените обидни думи са отправени от
подсъдимата Х. към тъжителката Ш. в условията на една динамична ситуация,
едновременно с бягане и гонене на Ш. в посока към бензиностанцията. Ето защо
очевидно е, че трудно би могло да се установи коя дума е изговорена от
подсъдимата пред самия магазин и коя – на определено разстояние от магазина в
посока към бензиностанцията, както и какво е това разстояние, като следва още
да се съобрази, че двата обекта се установяват като съвсем близки един до друг.
(така например свидетелят И. /л.308/ определя разстоянието като - „*****“.) Подобна точност по делото е
нито възможна, нито нужна, доколкото се касае за ситуация, в която всички лица
са били в някакво движение, а в случая определящо е това, че се установява
както отправените от Х. думи, така и възприемането им от останалите лица. Още
по делото няма данни изразите да са отправени от подсъдимата на самата
бензиностанция, за да може да бъде споделен предлагания от защитата извод, че
тъй като свидетеля А. посочва, че Х. не е отишла по-далеч от неговата будка, то
същата не би могла да отправи въпросните думи към тъжителката. Още доколкото А.
и Н. не са присъствали при възникването на конфликтната ситуация пред описания
магазин, а тепърва са възприели нейното развитие – видели са някакви бягащи
хора, при това – от места, отстоящи на растояние от магазина, то по никакъв
начин обстоятелствата, че не са чули или не могат да възпроизведат някакви
конкретни думи, не налага предлаганото от защитата заключение, че такива думи не
би могло да бъдат отправени от подсъдимата. В този смисъл, изложеното от
свидетелите А. и Н., което– както вече бе посочено – съда кредитира, не води до
сочените от защитата изводи.
На следващо място съдът намери за неоснователно и становището на
защита относно това, че показанията на двамата служители на СОТ са
спекулативни, те никога не са се засичали с подсъдимата на самата
бензиностанция, няма как тези служители да чуят каквито и да било обидни думи
там, както и двамата противоречат един на друг. Тук на първо място, неясно е в
какво се изразява въпросния „спекулативен“ характер на същите показания, нито
твърдените противоречия (които по същество не се конкретизират), доколкото
свидетелите С.Р.П. и И.В.И. съвсем последователно и непротиворечиво описват
случая. На следващо място - доколкото
двамата служители на охранителната фирма са пристигнали на мястото едва след
подаване на сигнала за случа, то действително същите свидетели няма как да чуят
каквито и да е обидни думи (касателно
изразите – предмет на настоящото обвинение), от което обаче по никакъв
начин не следва извод, че такива думи не са отправени от подсъдимата. Също
така, след като въпросните свидетели са дошли на мястото след инцидента, то от
показанията им не би могло да се заключи което от участващите в същия лица къде
се е намирало при самото инкриминирано деяние – както вече бе посочено, каса е
за два обекта на съвсем близко разстояние, а няма данни при подаване сигнала до
„СОТ“ всички лица да са застанали неподвижно в изчакване пристигането на
охранителите.
От обективна страна и във връзка с възражението относно деянието
във Второ РУ, а именно – че в тъжбата няма повдигнато обвинение за отправени
обидни думи на дата 02.06.2019 г., обвинението свършва с отправянето на обидни
думи и изрази на 01.06.2019г., то последното не може да бъда споделено. В
частната тъжба съвсем ясно е посочено, че събитията пред стопанисвания от
дружество „Калиостро“ ЕООД са се случили малко преди 23:00 часа на
01.06.2019г., а тези във Второ РУ – по-късно, след 00:00 часа, с което частният
тъжител, в така депозираната още през 2019г. частна тъжба е посочил деяние,
извършено в ранните часове на 02.06.2019г..
Не на последно място, от обективна страна следва да се посочи, че
по делото не се установява дали около 23:00 часа на 01.06.2029г., докато
разговаряли пред горепосочения магазин тъжителката Ш. издърпала от ръцете на
подсъдимата пари, документи или др. и в този смисъл – повода за възникналата
ситуация. Последното В. не твърди, да е видяла, Т. сочи, че е видяла дръпването
от ръцете на подсъдимата, но не може да каже дали са пари или документ/и, а И.
сочи пари, но предвид изключителната уклончивост в показанията на същия
свидетел, упоритото му твърдение, че не помни значително по-съществени
обстоятелства по случая, както и признатото от самия него влияние на разказа на
подсъдимата върху показанията му, то в случая не може са се заключи със
сигурност дали говорейки за издърпани пари, И. възпроизвежда свои възприятия
или преразказва твърденията подсъдимата. Тук обаче следва да се посочи, че
въпросът какво било издърпано от ръцете на подсъдимата Х. от тъжителя Ш. няма
пряко отношение към предмета на доказване по делото, а именно – твърдените
отправени обидни изрази, а е от значение само за установяване повода за
инцидента. В този ред на мисли трябва да се отбележи, че независимо от това
какво е издърпала Ш. от ръцете на Х., то целият ход на развилата се ситуацията
очевидно трудно може да бъде анализиран от гледище представата за нормално
общуване между хора, поради което и въпроса за това какво е издърпано от Х.,
дори да можеше да бъде решен, едва ли би изяснил с нещо повече настоящият
случай.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Х. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същата напълно е съзнавала противоправния характер на поведението
си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвала, като това
се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във
връзка с деянието. Следва да се съобрази съвсем елементарния характер на
деянието, изразяващо се в отправяне на разбираеми от всеки го унизителни думи
към тъжителя Ш., като – „***“, „***“, „*****“,
поради което и подсъдимата Х. очевидно не е могла добере да не съзнава както
характера на изразите, така и това, че ги отправя именно към Ш..
Ето защо, съдът призна подсъдимата Е.А.Х. – родена на *** ***, ***,
б. гр., висше образование, неомъжена, безработна, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в периода от
01.06.2019 г. до 02.06.2019 г. включително, в гр. Пловдив, в условията на
продължавано престъпление е казала нещо унизително за честта и достойнството на
другиго, а именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, като обидата е нанесена
публично, както следва:
- на 01.06.2019 г. е казала нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, а именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, както
следва – „***“, „***“, както и „***“,
като обидата е нанесена публично;
- на 02.06.2019 г. е казала нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, а именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие, както
следва – „***“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Същевременно съдът намери, че подсъдимата Е.А.Х. следва бъде
призната за НЕВИНОВНА в това на 01.06.2019 г. да е казала
нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а именно – на Л.Ц.Ш., в
нейно присъствие, както следва – „***“,
„***“ и “***“, както и на 02.06.2019 г. да е казала нещо унизително за
честта и достойнството на другиго, а именно – на Л.Ц.Ш., в нейно присъствие,
както следва – „***“.
Следва да се посочи, че от събраното по делото не се установява от
обективна страна на 01.06.2019 г. подсъдимата Х. да е отправила към тъжителя Ш.
думите - „***“, „***“ и “***“.
Не се установява още на 02.06.2019 г., в сградата на Второ РУ подсъдимата
Х. да е отправила към тъжителя Ш. думите - „***“.
Данни в този смисъл не се съдържат в показанията на разпитаните по
делото свидетели, включително на В., Т. и И. – присъствали на същите места,
никой от които не твърди изричането на горните думи от подсъдимата.
В горния смисъл следва да се отбележи, че независимо от характера
на ситуация, това дали събитията са се развили бързо и т.н., съдът може да
намери за установени като отправени само тези и думи и изрази, които точно и
изрично се цитират от свидетелите. Съответно – съдът не може да приеме за
установени горните изрази, независимо от някакво тяхно „сходство“ в контекст
иначе установените и т.н..
Ето защо, съдът извън всякаква съмнение намира, че горепосочените
думи не са изречени от подсъдимата.
Предвид това, подсъдимата Е.А.Х. следва на основание чл. 304 от НПК да бъде ОПРАВДАВДАНА по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл,
относно разгледаното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 146,
ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, доколкото за посочените изрази деянието
НЕ Е ИЗВЪРШЕНО от подсъдимата Х., по
смисъла на чл.304, предл.II-во от НПК.
II.За престъплението по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НК вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
На следващо място съдът намери, че подсъдимата Е.А.Х. следва да
бъде призната за НЕВИНОВНА в това в
периода от 02.06.2019 г. до 14.06.2019 г. в електронната мрежа „интернет“, при
условията на продължавано престъпление, да е разгласила позорни обстоятелства
за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш., като клеветата да е разпространена по друг
начин, а именно – по електронен път, както следва:
- на 02.06.2019 г. в
електронната мрежа „***“ да е разгласила позорни обстоятелства за другиго, а
именно – за Л.Ц.Ш., като от своя профил в електронната мрежа „***“ с
наименование „***” да е публикувала твърдение, че е била ограбена от бившата си
работодателка – Л.Ц.Ш., като клеветата
да е разпространена по друг начин, а именно – по електронен път;
- на 02.06.2019 г. в
електронната страница „***“, да е разгласила позорни обстоятелства за другиго,
а именно – за Л.Ц.Ш., като е публикувала клип, на който се вижда как Л.Ц.Ш.
бяга, придружен с коментар „*** ***агазина! ***!“, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по електронен път;
- на 13.06.2019 г. в
електронната страница „***“, да е разгласила позорни обстоятелства за другиго,
а именно – за Л.Ц.Ш., като е публикувала клип, на който се вижда как Л.Ц.Ш.
бяга, придружен с коментар „*** ***агазина! ***!“, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по електронен път;
- на 14.06.2019 г. в
електронната страница „***“, да е разгласила позорни обстоятелства за другиго,
а именно – за Л.Ц.Ш., като е публикувала клип, на който се вижда как Л.Ц.Ш.
бяга, придружен с коментар „*** ***агазина! ***!“, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по електронен път – престъпление по
чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Извод за горното се прави предвид това, че по делото не се
установява така описаните деяния да са извършени от подсъдимата Х. от ОБЕКТИВНА
СТРАНА.
В конкретния случай частното обвинение касае четири отделни
деяния, описани като извършени в условията на реална съвкупност от подсъдимата Х..
Във връзка и с четирите гореописани деяния следва да се посочи, че
от значение е използвания от подсъдимата „профил“ в електронната мрежа, под
които се твърди да е разгласила позорните за другиго обстоятелства, а именно „***“
профила с наименование „***” („Е. Я.“).
В този смисъл, на първо място - по делото се установява, че
въпросният „***“ профил се е използвал от подсъдимата Х. – предвид собственото
и изявление за последното /л.465/.
Въпреки горното, следва да се отбележи, че макар общоизвестно
социалната мрежа „***“ да намира широко разпространение, то същата, както и
нейните т.нар „профили“ нямат характер на някакъв своеобразен „електронен
удостоверител“ на самоличността и дейността на едно физическо лице. Ето защо,
дори подсъдимата да признава, че е ползвала профила с наименование „Е. Я.“ за
опредЕ.публикация, то само от последното не може да бъде направено несъмнено
заключение, че всяка една друга дейност от профил с това наименование, всякога е осъществена от
подсъдимата Х.. При това по делото не са събрани никакви данни, и не може да се
предполага по някаква „житейска логика“, че Х. е единственото лице, ползващо
същия профил, че не съществува друг профил с подобно наименование и т.х..
След последното, което касае и четирите разглеждани деяния, по
отделните такива следва да се отбележи следното:
А) За деянието, посочено като извършено на 02.06.2019г. в
електронната мрежа „***“, а именно – подсъдимата Х. да е разгласила позорни
обстоятелства за тъжителя Ш., като от своя профил в електронната мрежа „***“ с
наименование „***” да е публикувала твърдение, че е била ограбена от бившата си
работодателка – не се установява данни деянието да е извършено от обективна
страна от подсъдимата Х..
В този смисъл, макар подсъдимата да признава своя деятелност в
насока описание и разгласяване на случилото се при инцидента с Ш., както и
своето мнение за работодателя и др. подобни, то неустановена остава
конкретиката на съдържанието на въпросната публикация. Х. не описва същото,
само сочи, че в направените от нея публикации „***“ /л.465/. Разпитаните по делото свидетели също не сочат
такава, а доколкото в показанията си свидетелите В. и Т. са съсредоточени
единствено върху публикуването на „видеоклипа“, без да излагат данни за
разглежданата публикация. Последното се отнася и за свидетеля Г. /л.420/, който
също сочи публикация на подсъдимата във „***“ от профила, с който я свързва, но
не сочи твърдение на Х., че е било ограбена от Ш., а такова лошо отношение към
служителите от страна на „****“.
Освен описаното от частното обвинение съдържание на въпросната
публикация, по делото не се установи последната да е била направена и по времето,
сочено в повдигнатото обвинение, а именно - 02.06.2019г.. Данни в горния смисъл
изцяло отсъстват, като в обясненията си Х. не сочи конкретна дата, в която е
публикувала коментари, такава не се сочи и от никой от гореизброените
свидетели.
Ето защо се налага заключение, че по делото не се установява подсъдимата
Х. да е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя Ш., като от своя профил в
електронната мрежа „***“ с наименование „***” да е публикувала твърдение, че е
била ограбена от бившата си работодателка, доколкото не се установява нито
факта на разгласяване от страна на Х. на това, че е била „ограбена“ от Ш., нито
се установява същата да е публикувала каквото и да е от своя профил в електронната
мрежа „***“ на дата 02.06.2019г..
Б) Следващите три деяния биват обединени от това, че касаят
твърдение за разгласени
позорни обстоятелства за тъжителя Ш., чрез публикуване от страна на подсъдимата
на клип, на който се вижда как Ш. бяга, придружен с коментар „*** ***агазина! ***!“,
като разликата между трите деяния освен датата е и мястото на публикуване – електронната
страница „***“, електронната страница „***“ и електронната страница „***“.
По делото се установяват данни за публикуване на такъв клип, в
който смисъл са показанията на свидетелите В., Т. и Г., като само В. /л.66/
сочи и трите гореописани електронни адреса. Установява се още и че подсъдимата
се е сдобила с такъв клип, чрезс съдействието на свидетеля К. – видно както от
собствените и обяснения /л.465/, така показанията на свидетеля К.
/л.379-л.380/.
Въпреки това публикуването на същия клип не би могло да се свърже
по несъмнен начин с деятелността на подсъдимата Х., предвид вече посочената
невъзможност всяка една дейност от електронен профил във „***“ с някакво
наименование, по необходимост да бъде свързана с дейност на определено
физическо лице, в който смисъл не е необходимо отново да се излагат вече
посочените аргументи. Също няма данни за това, че след като се сдобила с клипа,
само Х. имала достъп до последния, че друг не е ползвал нейния профил и т.н..
Освен горното не се установява и трите твърдени деяние да са били
извършени на посочените в частната тъжба дати, а именно – 02.06.2019г.,
13.06.2019г. и 14.06.2019г.. В този смисъл само В. /л.66/ сочи датите„13-ти или 14-ти юни“, към които отнася
деянието, свързано с електронната страница „***“, без да бъде категорична за
една от двете и без да сочи такива дати за останалите. Другите разпитани
свидетели се затрудняват да посочат дори конкретен месец (Т. и Г.).
Ето защо се налага заключение, че по
делото не се установява подсъдимата Х. да е разгласила позорни обстоятелства за
тъжителя Ш., чрез публикуване от страна на подсъдимата на клип, на който се
вижда как Ш. бяга, придружен с коментар „*** ***агазина! ***!“, на дати - 02.06.2019г.,
13.06.2019г. и 14.06.2019г., съответно в електронната страница „***“,
електронната страница „***“ и електронната страница „***“, доколкото не се
установява нито факта на разгласяване от страна на Х. на посочения клип и
придружаващ коментар, нито се установява същата да е публикувала каквото и да е
на дати 02.06.2019г., 13.06.2019г. и 14.06.2019г..
Предвид това съдът ИЗВЪН ВСЯКАКВО СЪМНЕНИЕ установи, че
гореописаното инкриминирано деяние, предмет на настоящото обвинение НЕ Е
ИЗВЪРШЕНО от подсъдимия Е.А.Х., по
смисъла на чл.304, предл.II-во от НПК.
Ето защо, съдът призна подсъдимата Е.А.Х.
– родена на *** ***, ***, б. гр., висше образование, неомъжена, безработна, ЕГН
**********, за НЕВИНОВНА в това в
периода от 02.06.2019 г. до 14.06.2019 г. в електронната мрежа „интернет“, при
условията на продължавано престъпление, да е разгласила позорни обстоятелства
за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш., като клеветата да е разпространена по друг
начин, а именно – по електронен път, както следва:
- на
02.06.2019 г. в електронната мрежа „***“ да е разгласила позорни обстоятелства
за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш., като от своя профил в електронната мрежа „***“
с наименование „***” да е публикувала твърдение, че е била ограбена от бившата
си работодателка – Л.Ц.Ш., като
клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по електронен път;
- на
02.06.2019 г. в електронната страница „***“, да е разгласила позорни
обстоятелства за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш., като е публикувала клип, на
който се вижда как Л.Ц.Ш. бяга, придружен с коментар „*** ***агазина! ***!“,
като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по електронен път;
- на
13.06.2019 г. в електронната страница „***“, да е разгласила позорни
обстоятелства за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш., като е публикувала клип, на
който се вижда как Л.Ц.Ш. бяга, придружен с коментар „*** ***агазина! ***!“,
като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по електронен път;
- на
14.06.2019 г. в електронната страница „***“, да е разгласила позорни
обстоятелства за другиго, а именно – за Л.Ц.Ш., като е публикувала клип, на
който се вижда как Л.Ц.Ш. бяга, придружен с коментар „*** ***агазина! ***!“,
като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по електронен път
– престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК вр. чл.
147, ал. 1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че подсъдимият Е.А.Х. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
глава ХХVІІІ от НПК.
Също така предвиденото в
НК наказание за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 146,
ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание. При осъществяване на престъплението не са причинени
съставомерни имуществени щети, които да
подлежат на възстановяване.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от страна на подъсимият Х. инкриминирано
деяние – престъпление по смисъла на чл.148, ал.1, т.1
от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК съдът прие, че
са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.1
от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както следва – подъсимият Х. е пълнолетена, предвиденото наказание за деянието по чл.148,
ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание, подсъдимият Х.
не е осъждана за престъпление
от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ,
Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а,
ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това подсъдимият Х. следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО
РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При
определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1
от НК граници, съдът като отегчаващо отговорността обстоятелство намери това,
че се касае за две отделни деяния, извършени на различни места, макар и през
непродължителен период от време, както и използвани множество различни изрази,
което показва опредЕ.упоритост от страна на подсъдимата в стремежа и да унижи
честа и достойнството на частния тъжител. От друга страна, като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат добрите характеристични данни,
в който смисъл не се установяват предходни протиовообществени прояви на същата
подсъдима, нито да е лице с много висока степен на обществена опасност.
При
това съдът, предвид личността на подсъдимата, намери че е налице един превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и следва да бъде
определено наказание, ориентирано към минималното такова, но все пак не равно
на него, предвид вече коментираното отегчаващо обстоятелство.
Ето
защо съдът намери, че глоба в размер на 1500 лева ще съдейства в достатъчна
степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на
наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на
същото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
I.След като призна подсъдимия подсъдимия Х. за
виновна в това, че е извършила престъпление с правна квалификация по чл.148,
ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК съдът намери, че така предявения от гражданския ищец Л.Ц.Ш. срещу
подсъдимият Е.А.Х. представляващо обезщетение за неимуществени вреди от същото
престъпление, е ДОКАЗАН ПО ОСНОВАНИЕ.
В
този смисъл установи се, че подсъдимата Х. е извършила на 01.06.2019г. и
02.06.2019г. действия, с които е унизила честта и достойнството на гражданския
ищец Ш., като е отправила към нея думите – „***“, „***“, „*****“, „***“, с които
сравнения и определения неминуемо се засяга честта и достойнството на
пострадалото лице, което е видно и от показанията на свидетеля К. /л.311-312/ -
Ш. плачела, била депресирана. Същото засягане честта и достойнството на
гражданския ищец съставлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Още
- съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Ето защо приетата за разглеждане искова претенция се
преценява като доказана по основание.
При
преценка установеността на исковата претенция по размер, следва да се съобрази,
че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
В
този смисъл съдът намери, че се касае за претърпени от гражданския ищец Ш.
неимуществени вреди с умерен интензитет, касаещи са само в отправяне на
словесни изрази, без данни за физически съприкосновения и т.н.. Що се отнася до
обстоятелството, че гражданския ищец Ш. била бременна – макар последното да се
установява от свидетелските показания, то няма данни последното обстоятелство
да е било известно на подсъдимата.
При съобразяване с всичко това и още веднъж
като се съобрази, че неимуществени вреди могат да се остойностят само по
справедливост, то съдът намери, че справедливия размер в случая е този от
1 000 лева.
Подсъдимият Х. следва да бъде осъдена да заплати и
законната лихва от датата на увреждането –02.06.2019 г. – датата на довършване
на престъплението, до окончателното й изплащане, доколкото при вреди от
непозволено увреждане лихвата за забава
не е мораторна, а компесаторна и се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
В
останалата му част, а именно до предявения размер за общата сума от 2 500 лева
съдът намери, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан НЕДОКАЗАН ПО
РАЗМЕР.
Така
предявения граждански иск се явява и НЕДОКАЗАН по ОСНОВАНИЕ относно предявената
искова претенция за претърпени неимуществени вреди от извършено от подсъдимата Х.
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК вр. чл. 147,
ал. 1 от НК, доколкото същото не се установи като извършено от обективна страна
от подсъдимата – съгласно вече изложеното
Ето
защо съдът осъди подсъдимия Е.А.Х. да заплати на гражданския ищец Л.Ц.Ш. с ЕГН **********,
сумата от ХИЛЯДА ЛЕВА, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и дискомфорт, причинени от престъплението с правна
квалификация чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК вр. чл. 146, ал. 1 от НК вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 02.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛИ предявения граждански иск до сумата от 2500 лева, като
НЕДОКАЗАН по размер и основание, включително – вредите да са причинени от
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК вр. чл. 147,
ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед своето произнасяне по гражданския иск и доколкото съдът е осъдил
подсъдимия Е.А.Х. да заплати на гражданския ищец Л.Ц.Ш. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл. 146, ал.1 от НК във вр. с
чл.26, ал.1 от НК , то съдът намери, че
подсъдимата Е.А.Х. следва също да бъда осъдена и да заплати държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева по
сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.