№ 337
гр. Габрово, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100689 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от ИВ. П. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велико Търново, ул. „*********” № 18А, ет. 4, ап. 10 срещу „Агенция
консулт 2006" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, ул. „*********" № 17, ет.4, ап.10, за установяване със сила на пресъдено
нещо, че е носител на правото на вземане на сумата 4200 лева – главница,
представляваща дължима част от наем за притежаваните от ищеца 9/10 идеални части
от 1/3 част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.507.149.2.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново, с адрес на
имота: гр. Велико Търново, ул. „**********" № 32, ет.1, за периода от 01.11.2019 г. до
31.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 ГПК –
10.12.2020 г. до окончателното погасяване на главницата, както и разноските в
производството.
Ищецът твърди, че е собственик на 9/10 идеални части от 1/3 част от процесния
имот, като на 27.09.2018 г. другият съсобственик - ответникът „Агенция консулт 2006"
ЕООД сключило с „Ивита-ВТ” ЕООД, ЕИК ********* договор за наем за срок от 5
години, като била уговорена месечна наемна цена в размер на 1200 лева с вкл. ДДС.
Счита, че уговореният наем е по-нисък от пазарния такъв на помещения находящи се в
съседство на този имот. Излага, че наемът събиран от единия съсобственик съставлява
добив от вещта по смисъла на чл. 93 ЗС, поради което претендира ответникът да му
заплати сумата 4200 лева – главница, представляваща дължима част от наем
съответстваща на неговия дял от съсобствеността.
1
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
признава предявения иск за основателен до размера на сумата 1100 лева. Ответникът
не оспорва, че с ищеца са съсобственици на процесния имот, както и че ищецът
притежава 9/10 идеални части от 1/3 част от правото на собственост. Не оспорва, че
считано 27.09.2018 г. е отдал имотът под наем на трето лице, срещу уговорена месечна
цена от 1000 лева без ДДС, както и че наемът е получаван единствено от него. Твърди,
че за периода от 01.11.2019 г. до 01.03.2020 г. полученият наем на вещта е в размер на
4000 лева, като за м. март и м. април 2020 г. не е получил наем заради обявеното
извънредно положение. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се
отхвърли иска за разликата над 1100 лева.
С протоколно определение от 07.10.2021 г. е допуснато изменение в петитума на
предявения иск, като същият се счита предявен сумата от 1100 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 15.06.2021 г. за безспорни в отношенията
помежду им са отделени фактите, че страните са съсобственици на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10447.507.149.2.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново,
ул. „**********" № 32, ет. 1, че ищецът е носител на 9/10 идеални части от 1/3 част от
правото на собственост върху процесния имот, както и обстоятелството, че на
27.09.2018 г. ответникът е отдал под наем на трето лице съсобствения имот за срок от 5
години.
От представения договор за наем, сключен на 27.09.2018 г. между ответника
„Агенция консулт 2006" ЕООД и „ИВИТА-ВТ” ЕООД, се установява, че между тях
възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на ответника, в
качеството му на наемодател на временното и възмездно ползване на ответника на
недвижим имот – процесния съсобствен имот срещу наемна цена в размер на 1000
лева, платима до десето число на текущия месец.
Видно от представените два броя анекси от 03.04.2020 г. и 14.03.2020 г. към
договора за наем ответникът„Агенция консулт 2006" ЕООД и „ИВИТА-ВТ” ЕООД са
се споразумели във връзка с обявеното извънредно положение в страната наемателят да
не заплаща наем за месец март и месец април 2020 г.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза изготвено от вещото лице
Д.К., което съдът кредитира като обосновано и компетентно дадено, се установява, че
за процесния период от 01.11.2019 г. до 31.04.2020 г. наемателят „ИВИТА-ВТ” ЕООД е
заплатило на наемодателя на имота – ответникът „Агенция консулт 2006" ЕООД наем
в размер на 4000 лева. Съгласно заключението за месец март и април 2020 г. няма
фактуриран и съответно заплатен наем за имота съгласно сключените анекси към
договора за наем.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не
установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са
необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
По отношение на иска с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС
2
Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл.30, ал. 3 ЗС за заплащане
на сума в общ размер от 1100 лева, съобразно притежаваните от ищеца идеални части
от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „**********" №
32, ет. 1 и представляваща дължима част от получен наем.
По иск с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже
наличието на съсобственост между страните по отношение на недвижим имот, че
някой от съсобствениците /в частност ответника/ е извлякъл полза, събирайки доходи
от тази вещ изцяло или над неговите права, както и размера им. Разпоредбата на чл. 30,
ал. 3 ЗС е частен случай на общия принцип за недопускане на неоснователното
обогатяване. Ползите, които може да даде една вещ, представляват естествени или
граждански плодове. Разграничаването на естествените от гражданските плодове е от
значение за определянето размера на процесното вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съсобственик, който е добил естествени плодове от общата вещ, дължи на останалите
съсобственици съответната част от тези плодове или съответната част от пазарната им
цена, която може да бъде определена с експертиза по делото. Когато съсобственик е
сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от общата вещ,
останалите съсобственици имат право на своята част от тези плодовете по силата на
правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, като следва да насочат претенцията си към този
съсобственик, който е получил плодовете въз основа на договора. В този случай
размерът на дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС се определя като се вземе предвид
уговорената и заплатена според договора цена, която представлява граждански плод.
Приетият за безспорен факт установява наличието на първата предпоставка –
съсобственост между страните върху процесния недвижим имот при дял на ищеца от
9/10 идеални части от 1/3 част.
На следващо място съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните
доказателства се налага извода, че ответникът е отдал под наем съсобствената вещ и е
получавал наем за предоставеното възмездно ползване на трето на съсобствеността
лице, ето защо ищецът, който не е страна по правоотношението има предвиденото в
чл. 30, ал. 3 ЗС вземане за част от реализирания граждански плод, съответна на
идеалната му част. Ето защо съдът счита, че исковата претенция е доказана по
основание.
Размерът на вземането по чл. 30, ал. 3 ЗС за ищеца, следва да бъде определен от
съда на база констатациите на експерта в приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, съгласно което за процесния период от 01.11.2019 г. до
31.04.2020 г. ответникът е получил наем за предоставеното възмездно ползване на
съсобствената вещ в размер на 4000 лева. Същевременно по делото не се установи
ответникът да е получил наем за съсобствената вещ за месеците март и април 2020 г.
съгласно сключените анекси към договора за наем и заключението по съдебно-
счетоводната експертиза. По делото не се установи и ответникът да е получил по-висок
размер наем от уговорения такъв в договора, а дали последният е по-нисък от пазарния
такъв на помещения находящи се в съседство на този имот е неотносимо
обстоятелство към предмета на предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС. Ето защо,
предявеният осъдителен иск за изравняване на неоснователно обогатяване, е
основателен и доказан за размера от 1200 лева (9/10 идеални части от 1/3 част от 4000
3
лева), но при съобразяване на факта, че ищецът, след допуснатото изменение на иска,
поддържа претенция в размер на 1100 лева, то този иск следва да бъде уважен до тази
сума в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Върху приетата за основателна част от главницата се дължи и законна лихва,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното й погасяване. Следва да
се отбележи, че в процесната заповед за изпълнение не е присъдена законна лихва от
депозиране на заявлението, ето защо исковият съд не може да присъди такава от този
начален момент.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
прекратената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК. В заповедното
производство доказаните разноски представляват внесена държавна такса в размер от
84 лева и адвокатско възнаграждение (400 лева), от които ищецът има право на 126.76
лева. В исковото производство доказаните разноски представляват внесена държавна
такса в размер от 84 лева, депозит за вещо лице по ССчЕ (220 лева) и адвокатско
възнаграждение (500 лева), от които ищецът има право на 210.57 лева.
Ответникът доказва действително извършени разноски в размер на 700 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
сключен с адвокат П., от която сума има право на 516.67 лева. Направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален
интерес от 1000 до 5000 лева, да е 300 лева + 7 % за разликата над 1000 лева. В
конкретния случай, материалният интерес е 4200 лева и определеното по правилата на
Наредбата минимално възнаграждение е 524 лева. Делото обаче се отличава с известна
правна и фактическа сложност, по същото са проведени 3 съдебни заседания,
изслушано е заключение на вещо лице, поради което уговореното възнаграждение от
700 лева не е прекомерно.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ИВ. П. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велико Търново, ул. „*********” № 18А, ет. 4, ап. 10 срещу „Агенция
консулт 2006" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
Габрово, ул. „*********" № 17, ет.4, ап.10, иск, с правна квалификация чл. 422, ал.1
ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1100 лева
/хиляда и сто лева/ – главница, представляваща дължима част от наем за
притежаваните от ищеца 9/10 идеални части от 1/3 част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10447.507.149.2.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул.
„**********" № 32, ет. 1, за периода от 01.11.2019 г. до 31.04.2020 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 15.04.2021 г. до окончателното
погасяване на главницата, за която сума в производството по ч. гр. д. № 1929/2020 год.
по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ОСЪЖДА „Агенция консулт 2006" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. „*********" № 17, ет.4, ап.10 да заплати на ИВ.
П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „*********” № 18А, ет. 4, ап.
10, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 210.57 лева (двеста и десет лева и петдесет и
седем стотинки) - разноски за исковото производство и сумата 126.76 лева (сто
двадесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева - разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА ИВ. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул.
„*********” № 18А, ет. 4, ап. 10 да заплати на „Агенция консулт 2006" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „*********" № 17,
ет.4, ап.10, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата 516.67 лева (петстотин и шестнадесет
лева и шестдесет и седем стотинки) - разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5