МОТИВИ:
Срещу подсъдимата Б.А.Т. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 25.02.2019г. в гр.Плевен,
извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и изключителна дързост –
престъпление по чл.**5, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Подсъдимата Б.А.Т. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по
повдигнатото обвинение. Твърди, че
действията й са били продиктувани от видимите следи от насилие по лицето на
нейния син А.Т., който излизал от сградата на Първо РУ на МВР-Плевен след 24
часово задържане по ЗМВР. Твърди също, че по отношение на нея било упражнено
насилие от ***. Моли съда да бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата Т. адв.А. навежда правни
доводи, че подсъдимата не е извършила престъпление. Според адв.А. от всички
събрани по делото доказателства се установява, че действията на подсъдимата Т.
са продиктувани единствено и само от видимите белези по лицето и главата на
сина й А.Т. при излизането му от сградата на Първо РУ на МВР-Плевен. В тази
насока адв. А. се позовава на заключението на вещите лица д-р Г. и психолога М.
по назначената комплексна съдебно психолого- психиатрична експертиза, и на
заключението на вещото лице д-р С.К. по назначената съдебно медицинска
експертиза, установяваща причинените увреждания на А.Т.. Според адв.А. не
следва да се кредитират показанията на *** Н. Д., Ю. А., Х. Х., П.К. и Р.И.,
тъй като същите възпроизвеждали еднотипна фактическа обстановка, което говорело
за предварителна заученост на показанията. Адв.А. се позовава и на предявения и
приет като веществено доказателство DVD диск,
съдържащ запис от предаването на *** „***“, от който се установяват видимите
следи от насилия по лицето и главата на А.Т., получени при задържането му за 24
часа. Моли съда да постанови оправдателна присъда. В условията на евентуалност
адв. А. пледира за определяне на наказанието на подсъдимата Т. при условията на
чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ от НК, а именно – по вид наказание пробация в
минималния предвиден в закона размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 25.02.2019г. около
17.00часа подсъдимата Б.Т. отишла с мъжа си – свидетеля Ф.Р.Т. до сградата на
Първо РУ на МВР-Плевен в гр.Плевен, ул.“***Подсъдимата Т. и свидетелят Ф.Т.
чакали освобождаването на сина си - свидетелят А.Ф.Т., който бил задържан за
срок от 24 часа по ЗМВР.
Свидетелят А.Т. излязъл от
сградата Първо РУ на МВР-Плевен заедно със свидетелите Х.В.Х. и Н.И.Д., двамата
*** във Второ РУ на МВР-Плевен.
Виждайки видимите следи от
насилие по лицето на сина си, подсъдимата Т. започнала да вика към *** – свидетелите
Х. и Д., изричайки обидни думи: „***!“.
Свидетелят Х. и свидетелят Д., всеки поотделно, отправили разпореждане към
подсъдимата Т. да престане да крещи и отправя обиди, но последната не изпълнила
тези разпореждания. Напротив, продължила да вика, като отправила към
свидетелите Х. и Д. клетвени думи: „***“.
Непосредствено след изричане на думите подсъдимата Т. се изплюла към
свидетелите Х. и Д.. Слюнковите секрети попаднали върху лицата и униформите на ***.
Свидетелят П.Е.К. – ***в
Първо РУ на МВР-Плевен, излизайки от сградата на полицейското управление, видял
действията на подсъдимата Т. и й
разпоредил да престане да обижда и да крещи. Подсъдимата Т. не го послушала, а
продължила с агресивното си поведение. Свидетелят К. разпоредил на подсъдимата Т.
да влезе в сградата на управлението. Тя не изпълнила и това полицейско
разпореждане. Свидетелят К. хванал подсъдимата Т. за ръцете, за да й постави
белезници. Подсъдимата Т. започнала да се дърпа и да вика още по силно. В този
момент на *** й се притекли нейният съпруг – свидетелят Ф.Т., и нейният син –
свидетелят А.Т., които се опитали да я отскубнат от свидетеля К.. Свидетелят А.Т.
и свидетелят Ф.Т. били отблъснати от други *** от Първо РУ на МВР-Плевен и
въведени в сградата на управлението. Свидетелят К. продължил да опитва да постави
белезници на подсъдимата Т., но тя се въртяла, дърпала и блъскала ***. Наред с
това не спирала да крещи и обижда ***. Подсъдимата Т. направила и
демонстративно поведение на изпаднал в безсъзнание човек. Наложила се намеса на още *** от Първо РУ на
МВР-Плевен, като и *** на управлението
говорил с подсъдимата Т., за да се успокои. На подсъдимата Т. били поставени
белезници. Била въведена в сградата на управлението и се успокоила. Подсъдимата
Т. била задържана в помещение за задържане в Първо РУ на МВР-Плевен за срок от
24 часа.
От
съдебномедицинско удостоверение №93/2019г., вх. №19588/09.07.2019г. се
установява, че д-р С.Д.К. на 26.02.2019г. в 15:30 часа в амбулаторния кабинет на катедрата
по Съдебна Медицина при *** е прегледал по негово искане свидетелят А.Ф. Т., **
год. Прегледаният е съобщил, че на 24.02.19 г. бил бит неколкократно от полицаи
– първо един го бил с ръце и крака около 15:30 часа, след това – около 17:30
часа бил бит от много полицаи във полицейско управление, после – преведен в
друго полицейско управление и пак бит от група полицаи с ръце и крака по
цялото тяло. След задържане от 24 часа бил освободен. В момента на прегледа се
оплаквал от болка в травмираните места по тялото, съобщава за избити зъби. При
прегледа д-р К. е констатирал мъж на видима възраст около действителната,
правилно телосложение, добро охранване. Ориентиран за време, място, адекватен.
Зад дясното ухо имал болезнен на опипване оток, около 2-3 см. в диаметър. Над
лявото ухо в окосмената част имал бледо червеникаво, петнисто кръвонасядане.
Клепачите на двете очи били петнисто кръвонаседнали с мораво-син цвят, по
лигавицата на дясното око към страничния очен ъгъл имал дребно, червеникаво
кръвонасядане. Устните били оточни, по лигавицата им срещу предните зъби има
петнисто, мораво-синьо кръвонасядане. Четвърти, пети и шести десен зъб били с
отчупени коронки - първите два на нивото на венеца, последният на 2-3 мм над
него, в линията на отчупване дентина бил пожълтял, по венеца на тези и на
останалите зъби нямало травматични увреждания. По дясната буза (кожа и
лигавица) нямало травматични увреждания. По гърба имал петнисти кръвонасядания
- с неправилна форма и групирани по няколко успоредни ивицовидни, последните с
размери до 6/0.8 см., през 1-1.5 см. В областта на левия хълбок и горната част
на седалището в ляво имал по едно мораво-синьо, бледо кръвонасядане, по около
3-4 см в диаметър. По задната повърхност на дясната мишница имал неправилно
окръглени бледо синкави кръвонасядания, около 1-2 см в диаметър. По гърба на
дясната длан в областта на втората дланна кост имал оток и слабо набелязано,
бледо синкаво кръвонасядане. По гърба на лявата длан над първа дланна кост имал
подобно кръвонасядане. По страничната повърхност на дясното бедро имал
окръглено кръвонасядане, около 3-4 см в диаметър с мораво-синкав цвят. Нямал
други травматични увреждания. Общо кръвонасяданията били с поразлят контур и
начеваща динамика към кафеникав цвят. Няма други травматични увреждания. В
заключение д-р К. посочил, че при прегледа на свидетеля А.Ф.Т. били установени
отоци и кръвонасядания по главата, гърба, крайниците.
В хода на съдебното следствие била назначена
съдебно-медицинска експертиза, като от заключението на вещото лице д-р С.Д.К.
се установява, че на свидетеля А.Ф.Т. са причинени следните травматични увреждания: отоци и кръвонасядания
по главата (в окосмената част и лицето); кръвонасядания по гърба, левия хълбок,
седалището в ляво; кръвонасядания по дясната мишница и дясното бедро, оток и
кръвонасядане по гърба на дланите.
Според вещото лице д-р К.
уврежданията са резултат на тъпи травми, може да са получени по време и начин,
както съобщава пострадалият - от удари и стискане с ръце, ритане (в долната
част на тялото - хълбок, седалище, бедро). Уврежданията по гърба на дланите
най-вероятно са получени при предпазване с ръце от удари. Според вещото лице
д-р К. причинените на свидетеля А.Т. увреждания са довели до болки и страдания.
В хода на съдебното следствие
била назначена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, като от заключението на вещите лица д-р
Г. и психолога М. се установява, че
при подсъдимата Б.А.Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
адрес по л.к. гр. Никопол, обл. Плевен, ул. ***, към момента на изследването/09.08.2019г./ са налице ясни спомени за
случилото се на 25.02.2019г., но те нямат клинично значение.
Според вещите лица д-р Г. и психолога М. при
извеждането на сина й от сградата на Първо РУ на МВР-Плевен при подсъдимата Б.Т. е възникнала остра
стресова реакция/е43.0 по мкб10/ манифестираща се с физиологичен афект на гняв, впоследствие
преминала в разстройство на адаптацията - смесена тревожно-депресивна реакция/е.43.22 по мкб10/, отзвучала в рамките до два
месеца, като към момента на изследването подсъдимата е
психично здрава.
От
заключението на вещите лица д-р Г. и психолога М. се установява, че при подсъдимата
Б.Т. при извеждането на сина й от сградата на Първо РУ на МВР-Плевен е
възникнал физиологичен афект, който представлява спонтанна реакция. Според
вещите лица при физиологичния афект е налице ограничен контрол върху реакциите.
Според вещите лица д-р Г. и психолога М. при подсъдимата
Т. е бил налице физиологичен афект, който не представлява краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, довели до неспособността й да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
На
5.03.2019г. свидетелят А.Ф.Т. подал жалба вх.№812102-393 до Дирекция „***“ при
МВР за неправомерна употреба на физическа сила от ***.
На
11.03.2019г. на интернет страницата ***бил
публикуван видеоматериал за случая със задържането на свидетеля А.Т. и
подсъдимата Б.Т..
На
11.03.2019г. по телевизия *** в предаването „***“ бил излъчен репортаж за
случая със задържането на свидетеля А.Т. и подсъдимата Б.Т..
На
11.03.2019г. със Заповед №316з-846 *** на ОД на МВР-Плевен е разпоредил
извършването на проверка за установяване на фактическата обстановка по
изнесеното в репортажа по отношение законосъобразността на действията на ***
при задържането на А.Ф.Т..
На
4.06.2019г. бил изготвен Доклад рег.№4575р-2478 от *** в Дирекция „***“ при МВР
до *** на вътрешните работи относно осъществен контрол по извършена проверка в
ОД на МВР-Плевен по сигнал на А.Ф.Т. за неправомерна употреба на физическа сила
от ***. В т.1 от Доклада е посочено, че по отношение на твърдението в сигнала
на А.Ф.Т. за неправомерно поведение и упражнена физическа сила от страна на ***
не са установени данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от ***,
като Т. е задържан за извършено от него престъпление от общ характер. В т.1 от
Доклада е посочено, че в хода на извършената проверка не са събрани данни за
неправомерна употреба на физическа сила, заплахи и неетично поведение от ***.
На
25.06.2019г. с Постановление за отказ да се образува наказателно производство,
постановено по преписка вх.№В-2087/2019г. по описа на РП-Плевен,
рег.№316000-16820/2019г. по описа на ОД на МВР-Плевен, прокурор при РП-Плевен е
отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписка вх.№В-2087/2019г.
по описа на РП-Плевен, образувано по материали от ОД на МВР-Плевен - проверка
по сигнал от А.Ф.Т. и Б.А.Т. за извършени по отношение на тях на
24 и 25.02.2019г. неправомерни действия от ***.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от обясненията на подсъдимата Б.А.Т., от
показанията на разпитаните свидетели Х.В.Х., Н.И.Д., П.Е.К., Й.С.Д., Р.И.И., Л.О.А.,
П.Д.П., В.И.М., чийто показания съдът кредитира напълно с оглед на тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие
от една страна с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, в
това число приложените по досъдебно производство №Д-359/2019г. по описа на
РП-Плевен, по преписка на Дирекция „***“ при МВР по сигнал вх.№812102-393/05.03.2019г.,
по преписка №В-2087/2019г. по описа на РП-Плевен, а от друга със заключението
на вещото лице д-р С.К. по назначената съдебно медицинска експертиза и със заключението
на вещите лица д-р Г. и психолога М. по назначената комплексна съдебно
психолого - психиатрична експертиза. Фактическата обстановка се установява и частично
от показанията на свидетелите А.Ф.Т. и Ф.Р.Т., както и от приобщения като
веществено доказателство по делото DVD диск,
съдържащ запис от предаването на *** „***“ на 11.03.2019г. От обясненията на
подсъдимата Т. и от показанията на свидетеля Ф.Т. се установява, че на 25.02.2019г. около 17.00
часа двамата отишли до сградата на Първо РУ на МВР-Плевен в гр.Плевен, ул.“***,
за да чакат освобождаването на сина си - свидетелят А.Ф.Т., който бил задържан
за срок от 24 часа по ЗМВР. Според обясненията на подсъдимата Т. и според показанията на свидетеля Ф.Т. техният син -
свидетелят А.Т. излязъл от сградата Първо РУ на МВР-Плевен заедно със
свидетелите Х.В.Х. и Н.И.Д., двамата *** във Второ РУ на МВР-Плевен. В тази
насока са и показанията на свидетелите Х. и Д.. От показанията на последните
двама свидетели се установява, че същите са *** във Второ РУ на МВР-Плевен и на
25.02.2019г. били изпратени от ***на полицейското управление да освободят
задържано лице от помещението за временно задържане, находящо се в сградата на
Първо РУ на МВР-Плевен. Според показанията на свидетелите Х. и Д. същите
освободили задържаното лице- свидетелят А.Ф.Т., попълнили необходимите
документи и тръгнали да го извеждат от управлението. От показанията на
свидетелите Х. и Д. се установява, че при излизането им от входа на Второ РУ на
МВР-Плевен подсъдимата Т. започнала да вика към тях, изричайки обидни думи: „***!“. Според показанията на свидетеля Х.
подсъдимата Т. им казала, че са пребили сина й и че ще си купуват свещи, с
парите, които изкарват. Според показанията на свидетеля Д. подсъдимата Т.
казала също, че ще им пали свещи, нарекла ги с обидните думи: „***“. От показанията на свидетелите Х. и
Д., всеки от тях поотделно, отправил разпореждане към подсъдимата Т. да
престане да крещи и отправя обиди, но последната не изпълнила тези
разпореждания. Напротив, продължила да вика, като отправила към свидетелите Х.
и Д. клетвени думи: „***“. Свидетелите
Х. и Д. са категорични, че непосредствено след изричане на думите подсъдимата Т.
се изплюла към тях, като слюнковите секретите попаднали върху лицата и
униформите им. Според свидетелите Х. и Д. съпругът на подсъдимата Т. -
свидетелят Ф.Т., също бил агресивен спрямо тях, което наложило подсъдимата и
свидетеля Т. да бъдат разделени. От показанията на свидетеля П.Е.К. – ***в
Първо РУ на МВР-Плевен, се установява, че същият, излизайки от сградата на
полицейското управление, видял действията на
подсъдимата Т. и ѝ разпоредил да престане да обижда и да крещи. Според
свидетеля К. подсъдимата Т. не го послушала, а продължила с агресивното си
поведение. Според свидетеля К. същият разпоредил на подсъдимата Т. да влезе в
сградата на управлението, но тя не изпълнила и това полицейско разпореждане. От
показанията на свидетеля К. се установява, че същият хванал подсъдимата Т. за ръцете, за да ѝ
постави белезници, но последната започнала да се дърпа и да вика още по силно. От
показанията на свидетелите К., Х. и Д. се установява, че в този момент на *** на
подсъдимата ѝ се притекли нейният съпруг – свидетелят Ф.Т., и нейният син
– свидетелят А.Т., които се опитали да я отскубнат от свидетеля К.. От
показанията на свидетелите К., Х., Д., Д., И., А., П. и М. се установява, че свидетелите
А.Т. и Ф.Т. били отблъснати и въведени в сградата на управлението. Според
показанията на свидетеля К. същият продължил да опитва да постави белезници на
подсъдимата Т., но тя се въртяла, дърпала и го блъскала. От показанията на свидетеля К. се
установява, че наред с това подсъдимата Т. не спирала да крещи и да обижда всички
***, намиращи се пред сградата на управлението. Според показанията на свидетеля
К. подсъдимата Т. направила и демонстративно поведение на изпаднал в
безсъзнание човек, като излизащите от полицейското управление *** - П.Д.П. и В.И.М.,
я изправили, придържайки я за ръцете и
краката. В тази насока са и показанията на свидетелите П.П. и В.М.. Според
показанията на свидетеля П. при излизането си
от сградата на Първо РУ на МВР-Плевен, същият чул викове и видял
свидетеля К. на земята, опитвайки се да
задържи подсъдимата Т.. От показанията на свидетеля П. се установява, че той
отишъл при свидетеля К. и му помогнал да стане, след което се навел към
подсъдимата, която познавал от службата си на квартален и се опитал да я
успокои. Според свидетелят П. подсъдимата Т. викала: „***.“. От показанията на свидетелите П. и М. се установява, че
същите вдигнали подсъдимата Т. от земята и я въвели в сградата на управлението.
От показанията на свидетеля М. се установява, че подсъдимата не спирала да
крещи: „***“. От показанията на
свидетеля М. се установява, че и *** на
управлението говорил с подсъдимата Т., за да се успокои, след което на подсъдимата
Т. били поставени белезници от свидетеля К.. Според показанията на свидетеля М.
в момента на поставянето на белезници от свидетеля К. подсъдимата го изритала в
крака. В тази насока са и показанията на свидетелите Л.О.А., Й.С.А. и Р.И.И..
Свидетелят А., който работи като „***“ в Първо РУ на МВР-Плевен, е категоричен,
че подсъдимата викала и крещяла: „***. Свидетелят Р.И. също е категоричен, че
подсъдимата Т. крещяла и обиждала ***, намиращи се пред сградата на Първо РУ на
МВР - Плевен. Според свидетеля И. подсъдимата Т. казала: „***“. Свидетелят Л.А. също е категоричен, че подсъдимата Т.
нарушавала обществения ред с обиди и викове. От показанията на свидетелите К., А.,
П., М. и И. се установява, че подсъдимата Т. била задържана в помещение за
задържане в Първо РУ на МВР-Плевен за срок от 24 часа. От
показанията на всички разпитани по делото *** - свидетелите Х., Д., К., Д., А.,
И., П. и М., се установява, че в резултат на виковете, обидите и клетвите на
подсъдимата Т. пред сградата на полицейското управление се събрали много
случайно преминаващи граждани, като и от терасите на намиращите се в близост до
управлението жилищни блокове също се показали хора. Според тези свидетели
действията на подсъдимата Т. станали достояние на всички тези намиращи се в
близост граждани, като това станало около 17-17:30 часа в светлата част на
денонощието. В тази насока от показанията на свидетеля И. се установява, че същият е с седемнадесет
годишен стаж в системата на МВР, но
такова цинично поведение като на подсъдимата Т. не бил виждал. Според
показанията на свидетеля И. синът на подсъдимата Т. - свидетелят А.Т., е бил
освободен, когато излязъл извън сградата на полицейското управление, същият не
е имал качеството на „задържано лице“, т.е. поведението на подсъдимата Т. не е
било провокирано от нищо. Според свидетеля И. същият не може да си обясни
поведението й. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Х., Д., К., Д.,
А., И., П. и М., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от тях действия на подсъдимата Т. пред сградата на Първо РУ на
МВР-Плевен. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят подсъдимата Т. в престъпление, което не е извършила. Според
съда обясненията на подсъдимата Т., според които същата не е викала, не е
обиждала и не е кълняла ***, представляват една нейна защитна теза, която не се
подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, по
категоричен начин се опровергава от показанията на свидетелите Х., Д., К., Д., А.,
И., П. и М.. В тази насока са и извършените очни ставки между подсъдимата и
всеки един от свидетелите Х., Д., К., Д., А., И.. Съдът кредитира обясненията
на подсъдимата Т. единствено в частта им, според които при излизането от
полицейското управление нейният син - свидетелят А.Т., е имал видими следи от
насилие по лицето и главата. В тази насока е приобщеното като писмено
доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение №93/2019г., вх.
№19588/09.07.2019г., от което се установява, че д-р С.Д.К. на 26.02.2019г. в
15:30 часа в амбулаторния кабинет на катедрата по Съдебна Медицина при *** е
прегледал по негово искане свидетелят А.Ф. Т., ** год. Прегледаният е съобщил,
че на 24.02.19 г. бил бит неколкократно от полицаи — първо един го бил с ръце и
крака около 15:30 часа, след това — около 17:30 часа бил бит от много полицаи
във полицейско управление, после - преведен в друго полицейско управление и
пак бит от група полицаи с ръце и крака по цялото тяло. След задържане от 24
часа бил освободен. В момента на прегледа се оплаквал от болка в травмираните
места по тялото, съобщава за избити зъби. При прегледа д-р К. е констатирал мъж
на видима възраст около действителната, правилно телосложение, добро охранване.
Ориентиран за време, място, адекватен. Зад дясното ухо имал болезнен на
опипване оток, около 2-3 см. в диаметър. Над лявото ухо в окосмената част имал
бледо червеникаво, петнисто кръвонасядане. Клепачите на двете очи били петнисто
кръвонаседнали с мораво-син цвят, по лигавицата на дясното око към страничния
очен ъгъл имал дребно, червеникаво кръвонасядане. Устните били оточни, по
лигавицата им срещу предните зъби има петнисто, мораво-синьо кръвонасядане. Четвърти,
пети и шести десен зъб били с отчупени коронки - първите два на нивото на венеца,
последният на 2-3 мм над него, в линията на отчупване дентина бил пожълтял, по
венеца на тези и на останалите зъби нямало травматични увреждания. По дясната
буза (кожа и лигавица) нямало травматични увреждания. По гърба имал петнисти
кръвонасядания - с неправилна форма и групирани по няколко успоредни ивицовидни,
последните с размери до 6/0.8 см., през 1-1.5 см. В областта на левия хълбок и
горната част на седалището в ляво имал по едно мораво-синьо, бледо
кръвонасядане, по около 3-4 см в диаметър. По задната повърхност на дясната
мишница имал неправилно окръглени бледо синкави кръвонасядания, около 1-2 см в
диаметър. По гърба на дясната длан в областта на втората дланна кост имал оток
и слабо набелязано, бледо синкаво кръвонасядане. По гърба на лявата длан над
първа дланна кост имал подобно кръвонасядане. По страничната повърхност на
дясното бедро имал окръглено кръвонасядане, около 3-4 см в диаметър с
мораво-синкав цвят. Нямал други травматични увреждания. Общо кръвонасяданията
били с поразлят контур и начеваща динамика към кафеникав цвят. Няма други
травматични увреждания. В заключение д-р К. посочил, че при прегледа на
свидетеля А.Ф.Т. били установени отоци и кръвонасядания по главата, гърба,
крайниците. В подкрепа на обясненията на подсъдимата Т. за наличието на видими
следи от насилие по лицето и главата на сина й - свидетелят А.Т., е и заключението на вещото лице д-р С.К. по назначената
съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че на свидетеля А.Ф.Т. са причинени следните
травматични увреждания: отоци и кръвонасядания по главата (в окосмената част и
лицето); кръвонасядания по гърба, левия хълбок, седалището в ляво;
кръвонасядания по дясната мишница и дясното бедро, оток и кръвонасядане по
гърба на дланите. Според вещото лице д-р К. уврежданията са резултат на тъпи
травми, може да са получени по време и начин, както съобщава пострадалият - от
удари и стискане с ръце, ритане (в долната част на тялото - хълбок, седалище,
бедро). Уврежданията по гърба на дланите най-вероятно са получени при
предпазване с ръце от удари. Според вещото лице д-р К. причинените на свидетеля
А.Т. увреждания са довели до болки и страдания. Обясненията на подсъдимата Т. в
частта за видимите следи от насилие по сина й – свидетелят А.Т., се подкрепят и
от заключението на вещите лица д-р Г. и психолога М. по назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза. Според
вещите лица д-р Г. и психолога М. при извеждането на сина й от сградата на Първо РУ на
МВР-Плевен при подсъдимата Б.Т. е възникнала остра
стресова реакция/е43.0 по мкб10/ манифестираща се с физиологичен афект на гняв, впоследствие
преминала в разстройство на адаптацията - смесена тревожно-депресивна реакция/е.43.22 по мкб10/, отзвучала в рамките до два
месеца, като към момента на изследването подсъдимата е
психично здрава. От заключението на вещите лица д-р Г. и психолога М. се
установява, че при подсъдимата Б.Т. при извеждането на сина й от сградата на
Първо РУ на МВР-Плевен е възникнал физиологичен афект, който представлява
спонтанна реакция. Според вещите лица при физиологичния афект е налице
ограничен контрол върху реакциите. Според вещите лица д-р Г. и
психолога М. при подсъдимата Т. е бил
налице физиологичен афект, който не представлява краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, довели до неспособността й да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От предявяването на приобщения като веществено
доказателство по делото DVD диск,
съдържащ запис от предаването на *** „***“ на 11.03.2019г., чрез неговото
видеовъзпроизвеждане се установява, че по лицето и тялото на свидетеля А.Т. има
следи от удари, което също потвърждава обясненията неа подсъдимата Т. за
видимите следи от насилие по лицето на нейния син. Съдът
не кредитира показанията на свидетелите А.Т. и Ф.Т., според които подсъдимата
не е викала, не е обиждала и не е отправяла клетви към ***, тъй като тези
свидетели се намират в близки роднински връзки с подсъдимата – син и съпруг,
поради която причина са пряко заинтересовани от изхода на делото. Освен това
показанията на свидетелите А.Т. и Ф.Т. не са последователни и логични, и се
опровергават напълно от показанията на свидетелите Х., Д., К., Д., А., И., П. и М.. В тази насока са и
извършените очни ставки между свидетелите от една страна - А.Т. и Ф.Т., а от друга – всеки
един от свидетелите Х., Д., К., Д., А., И..
От показанията на свидтеля А.Т. се установява, че същият на
5.03.2019г. е подал жалба вх.№812102-393
до Дирекция „***“ при МВР за неправомерна употреба на физическа сила от ***. От
приобщената като писмено доказателство по делото преписка на Дирекция „***“ при МВР по сигнал вх.№812102-393/05.03.2019г.
се установява, че на 4.06.2019г. бил изготвен Доклад рег.№4575р-2478 от
*** в Дирекция „***“ при МВР до *** на вътрешните работи относно осъществен
контрол по извършена проверка в ОД на МВР-Плевен по сигнал на А.Ф.Т. за
неправомерна употреба на физическа сила от ***. В т.1 от Доклада е посочено, че
по отношение на твърдението в сигнала на А.Ф.Т. за неправомерно поведение и
упражнена физическа сила от страна на *** не са установени данни за извършени
нарушения на служебната дисциплина от ***, като Т. е задържан за извършено от
него престъпление от общ характер. В т.1 от Доклада е посочено, че в хода на
извършената проверка не са събрани данни за неправомерна употреба на физическа
сила, заплахи и неетично поведение от ***. От приобщената като писмено
доказателство по делото преписка вх.№В-2087/2019г.
по описа на РП-Плевен се установява, че на 25.06.2019г. с Постановление за
отказ да се образува наказателно производство, постановено по същата преписка
вх.№В-2087/2019г. по описа на РП-Плевен, рег.№316000-16820/2019г. по описа на
ОД на МВР-Плевен, прокурор при РП-Плевен е отказал да образува наказателно
производство и е прекратил преписка вх.№В-2087/2019г. по описа на РП-Плевен,
образувано по материали от ОД на МВР-Плевен - проверка по сигнал от А.Ф.Т. и Б.А.Т. за
извършени по отношение на тях на 24 и 25.02.2019г. неправомерни действия от ***.
От приобщеното като писмено доказателство по делото писмо
вх.№21190/24.07.2019г. на юрисконсулт при „*** ***се установява, че на
11.03.2019г. на интернет страницата ***бил
публикуван видеоматериал за случая със задържането на свидетеля А.Т. и
подсъдимата Б.Т., и на същата дата - 11.03.2019г. по телевизия *** в
предаването „***“ бил излъчен репортаж за случая със задържането на свидетеля А.Т.
и подсъдимата Б.Т..
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимата Б.А.Т. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.**5 ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимата Т. ***, извършила непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. С
Постановление
№ 2 от 29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на Върховния
съд /ППВС № 2/1974 г./, са дадени разяснения относно елементите на основния и
квалифицираните състави на хулиганството, видовете хулигански действия, формата
на вината, като е посочено, че обект на престъплението по чл. **5 от НК
са обществените отношения свързани с реда, установен в страната, и общественото
спокойствие. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и
общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл. **5 ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия".
Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие.
"Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото.
Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни
държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността. Явно неуважение към
обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен
на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези
действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът
трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се
осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл.
Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване
на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се
квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с
грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл.
Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл. Хулиганските действия
може да се извършват в най-разнообразни форми. С оглед на мотива за извършване
на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат
примерно няколко групи хулигански
действия. Хулигански действия на обществени места (на
улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство
върху интересите на много хора и могат да доведат до преустановяване на
събрание, на увеселение, на театрални представления или кинопрожекции.
Хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на
обида или телесна повреда. Хулигански действия, насочени против морала. Хулигански
действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично
имущество (повреди или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци
или витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в
паркове и др.). Хулигански действия, които създават тревожна обстановка в
държавни предприятия, учреждения или обществени организации (лъжлив сигнал за
пожар или тежко престъпление), които могат да създадат смут в обществото и др.
Съгласно
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС
разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението
хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията,
посочени в чл. 1 ал. 2 УБДХ и чл. **5 ал. 1 НК. Дребното хулиганство е
административно нарушение с по-ниска обществена опасност. Разграничението
трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на
обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност.
Разграничението се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в
посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Според чл. 1 ал. 2 УБДХ дребното
хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или
други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта, или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се
нарушават общественият ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. От
определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са
конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи. Законодателят е подчертал
по-ниската обществена опасност на дребното хулиганство в сравнение с
престъплението в някои изрази, залегнали в текстовете. Така например текстът за
дребното хулиганство си служи с понятието "непристойни прояви", а в
чл. **5 ал. 1 НК е употребено понятието "непристойни действия". В
разпоредбата на чл. **5 ал. 1 НК са дадени в обобщен вид белезите, които
характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се нарушава
установеният ред и се изразява явно неуважението към обществото. Чл. **5 ал. 1
НК изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други
непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо
се в грубо нарушение на обществения ред. Този е основният признак, по който се
различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ,
санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение
на обществения ред, нито явно неуважение към обществото. На последно място,
законът изисква чрез действията си подсъдимият да демонстрира явното си
неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато
открито засяга обществения ред. Затова неправилно е да се квалифицира като
хулиганство това деяние, което е насочено против личността на определено лице
по лични мотиви, когато е станало на улицата и там не е имало никакви хора,
нито пък деецът е действувал с намерение деянието му да стане достояние на
много граждани и по този начин да опетни или дискредитира лицето, по отношение
на което е действувал. Обратно, може да има хулиганство, когато действията са
извършени на места, които не са публични, но е скандализирано обществото. Такъв
ще бъде случаят, когато късно през нощта чрез скарване и сбиване в жилището си
даден гражданин събуди живеещите в блока, нахвърля се срещу тези, които се
притекат на *** на съпругата му и децата, и др. Следователно оскърбленията,
побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви,
могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в
присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват
едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и
обществото.
Обвинението срещу Подсъдимата Б.Т. е за извършване на
престъпление от общ характер по чл. **5
ал.2 пр.2 във вр. ал.1 от НК.
От обективна
страна, за да е осъществен състава на това престъпление следва подсъдимият да
е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като тези действия следва да се отличават по
своето съдържание с изключителен цинизъм или дързост.
Съдът счита,
че деянието, извършено от подсъдимата Т. осъществява от обективна страна
състава на престъпление по чл.**5 ал.1 от НК. По отношение на основния признак
на деянието – “непристойни действия”, които Пленумът на ВС в Постановление № 2 / 74 г.
описва като “ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото”, съдът приема
следното: установи се по безспорен начин,
че на 25.02.2019г. около 17.00 часа пред сградата на Първо РУ на МВР-Плевен подсъдимата
Т. е крещяла, викала и отправяла обидни думи и клетви към множество униформени ***,
като това поведение на подсъдимата е
станало достояние на множество преминаващи в района граждани и такива,
живущи в сградите в непосредствена близост до полицейското управление. Както бе
посочено по-горе по несъмнен начин е установено, че това поведение на
подсъдимата Т. е скандализирало
обществото. В тази насока са и показанията на свидетеля И., според които през
17 годишната му служба в системата на МВР такова скандално поведение като това
на подсъдимата Т. не бил виждал. За да е осъществен от обективна страна състава
на престъплението “хулиганство” следва да са
налице кумулативно прояви на грубо нарушаване на обществения ред и на
явно неуважение към обществото. Първото
се изразява в брутална демонстрация против установения ред и съществено
засягане нормите на нравствеността. Относно
поведението на подсъдимата Т., съдът приема, че същото може да бъде
квалифицирано като „брутално” и е
насочено срещу установения ред, а не
срещу определени лица, с които подсъдимата Т. е имала взаимоотношения, или
срещу лица, които са причинили видимите наранявания в областта на лицето и
главата на сина й. Липсват конкретни лица,
предизвикали агресивното поведение на подсъдимата. Напротив,
съпровождащите сина на подсъдимата *** – свидетелите Х. и Д., са били
освободили същия и той не е имал качеството на „задържано лице“. Тези служители
не са задържали сина на подсъдимата, не са извършвали никакви оперативни или
други действия с него, а само са били изпратени от ***на Второ РУ на МВР-Плевен
да го освободят от стаята за временно задържане на лица. Останалите *** -
свидетелите К., Д., А., И., П. и М., също не са имали никакви отношения с подсъдимата
и по никакъв начин не са участвали при задържането и освобождаването на сина й.
Вторият елемент от състава на престъплението “хулиганство” -
поведение, изразяващо висока степен на неуважение към обществото, съдът
приема че е налице, доколкото действително с поведението си подсъдимата е
демонстрирала неуважение към личността на *** от Второ РУ Х. и Д., съпровождащи
освободения от временно задържане неин син – свидетелят А.Т., и към *** от Първо
РУ К., Д., А., И., П. и М., намиращи се на входа на управлението. Поради факта,
че отправените обиди и клетви не са били персонални е логично, че
присъстващите лица са приели, че те са
насочени и срещу тях. Извършените от подсъдимата Т. действия не могат да се
квалифицират като дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал. 2 от УБДХ, тъй
като с тези действия е налице реално засягане на обществените отношения,
изразяващо се в грубо нарушение на обществения ред. Според настоящия съдебен
състав описаните действия на подсъдимата Т. спрямо *** са били свързани със
съществено посегателство върху личността на последните и по своя интензитет,
насоченост и място на извършване са представлявали грубо нарушение на
обществения ред и са изразявали явно неуважение към обществото, което е било
съзнавано от техния извършител, с оглед времето, мястото и начина на
осъществяването им.
Според настоящия съдебен състав липсват
квалифициращите признаци на деянието "хулиганство" по посочената в обвинителния
акт правна квалификация на чл. **5, ал. 2 НК – съпротива срещу орган на власт и
отличаващо се по своето съдържание с изключителен цинизъм или дързост.
Квалифицираният състав на престъплението хулиганство по чл. **5, ал. 2 НК се отличава от основния състав по
признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-високата
обществена опасност. Разпоредбата на чл.**5 ал.2 от НК съдържа три отделни хипотези:
а) когато деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред;
б) когато деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм;
в) когато се отличава с изключителна дързост.
Според ППВС № 2/1974 г. съдебната практика правилно е
приемала, че деянието се характеризира с изключителен цинизъм, когато
хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават
нравствените принципи и чувства на гражданите. Хулиганските действия,
отличаващи се с изключителен цинизъм, следва да се считат и развратни действия,
извършени публично и създаващи възмущение сред обществото, защото с тях се
нарушават правилата на приличие. Изключителна дързост е налице, когато в много
груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към
други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.
При безспорно установените обективни факти настоящият
съдебен състав не може да намери признаците на особена наглост и безсрамност,
които да са такива до степен грубо да нарушат нравствените принципи и чувства
на гражданите, както е посочено в ППВС 2/74 г., по н. д. № 4/74 г., раздел II,
т. 2, б. "б", последен абзац. Както вече бе посочено, поведението на подсъдимата е било провокирано от видимите
следи от насилие по лицето и главата на нейния син. Това поведение не е целяло
да скандализира по един изключително
циничен начин обществото. Нито един от
свидетелите-очевидци не определи поведението на подсъдимата като особено
нагло и безсрамно.
Не намира също така и признаците на изключителна
дързост, тъй като се изисква деянието в много груба форма да засегне интересите
на обществото и личността, упорито да не се прекратяват и да изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред - пак там. Установи се по
делото, че подсъдимата е преустановила агресивното си
поведение, седяла е кротко и тихо във входа на
полицейското управление. Липсва упоритостта и продължителността на агресивното поведение, които да квалифицират
деянието като „ изключително дръзко”. Деянието засяга
интересите на личността на *** Х. и Д., съпровождащи освободения от временно
задържане неин син – свидетелят А.Т., и към *** от Първо РУ К., Д., А., И., П.
и М., но не в такава груба форма, че да бъде осъществен състава на чл. **5, ал. 2 от НК. Както се отбеляза, поведението на
подсъдимата Т. било провокирано от видимите следи от насилие по лицето и
главата на нейния син – свидетелят А.Т., като в резултат на това при подсъдимата Т. е възникнала остра
стресова реакция, манифестираща се с физиологичен афект на гняв, впоследствие
преминала в разстройство на адаптацията - смесена тревожно-депресивна реакция, според вещите лица д-р Г. и психолога М. по
назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза. Интензитетът на действията на
подсъдимата Т. е висок и макар основната й цел да не е била непременно да демонстрира пренебрежително
отношение към обществения ред, а е имала и намерение да защити член на семейството
си и да изрази отношението си към ***, които според нея са причинили
нараняванията на сина й, но това подсъдимата е сторила по описания
противоправен и твърде укорим начин. Умисълът за извършване на хулигански
действия в тези случаи е евентуален и съпътстващ основната цел на подсъдимата -
да изрази отношението си към ***, които според нея са причинили нараняванията
на сина й. Както е посочено в т.З от цитираното Постановление № 2 от
29.06.1974г., по н.д. №4/74г., на Пленума на ВС престъплението хулиганство се
осъществява поначало при пряк умисъл, но при причиняване на телесна повреда или
извършване да други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат
да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени
с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото, какъвто е настоящият случай и съображения за което бяха изложени
по-горе. В този смисъл е и константната и непротиворечива съдебна практика по
наказателни дела, като напр. Решение № 173/16.10.2017 г. на ВКС по н. д. №
628/2017 г., І н. о. Следва да се посочи, че в така цитираното решение дори има
нанесен побой, но въпреки това ВКС е преквалифицирал деянието от чл. **5, ал. 2 в чл. **5, ал.
1 НК.
Според съда в случая липсва и признака "съпротива
срещу орган на власт". Неизпълнението на казаното от полицаите да спре не
може да се квалифицира като съпротива по смисъла на чл. **5, ал.
1 НК. Според цитираното Постановление
№ 2 от 29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на Върховния
съд /ППВС № 2/1974 г./ деянието следва да бъде подведено под нормата на
квалифицирания състав на чл. **5, ал.
2 от НК, когато хулиганските действия са започнали преди намесата на
органа на властта или представителя на обществеността, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред, продължават въпреки нея и прерастват в съпротива
срещу тях. В разпоредбата на чл. **5, ал.
2 от НК ясно е посочено като елемент от състава на престъплението
качеството на субекта, спрямо когото се осъществява престъпното посегателство,
изразено чрез съпротива - "орган на властта" или "представител
на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред".
С деянието по чл. **5, ал.
2 от НК, наред с обекта на защита - обществените отношения свързани
с установения в страната ред и общественото спокойствие, се засяга и още един
обект - властническите обществени отношения, носител и изразител на които са
съответният орган на власт или представителят на обществеността. Волята на
законодателя да защити и двата обекта на престъпно посегателство е намерила
израз в определянето на размер на санкцията за престъплението по чл. **5, ал.
2 от НК, който надхвърля лимитативно посоченото в разпоредбата на чл. 78а, ал.
1 от НК наказание, поради което институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административна санкция е неприложим.
С оглед
насоките на ППВС № 2/1974
г., може да се направи извод, че когато непристойното поведение на
дееца, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към
обществото, се осъществява чрез действия, насочени срещу орган на властта при
или по повод изпълнение на службата му, деянието следва да се квалифицира по
основния състав на чл. **5, ал. 1 от НК. Обектът на престъпно посегателство,
съответно на законодателна защита, при тази хипотеза, са обществените
отношения, свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие, а
не отношенията, засягащи дейността на държавни органи, обществени организации
или лица, изпълняващи властнически функции, включително и такива по опазване на
обществения ред. За да се квалифицира деянието като хулиганство по основния
състав на чл. **5, ал. 1 от НК, когато конкретните хулигански действия
са насочени към едно лице или множество субекти, е без значение каква е
заеманата от тях длъжност, каква функция осъществяват, както и дали са
засегнати техни лични права и законни интереси. Достатъчно е изпълнителното
деяние да се изразява в извършване на непристойни действия, които явно
противоречат на възприетите от обществото морални ценности и които грубо, в
значителна степен, нарушават обществения ред - установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
гражданите в процеса на обществения живот. От съществено значение не е
качеството на адресата, към когото са насочени конкретните действия, а кръгът
от засегнатите обществени отношения, обект на защита. След като престъплението
по чл. **5, ал. 1 от НК има за непосредствен обект на защита
обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, а
качеството на субекта, спрямо когото са осъществени хулиганските действия - "орган
на властта при или по повод изпълнение на службата му", не е елемент от
престъпния състав, ограничението на разпоредбата на чл. 78а, ал.
7 от НК не следва да намери приложение. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСНК, докладчик
съдията Х.М., Институтът на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим
за престъпления по чл. **5, ал. 1 от НК, извършени спрямо орган на власт при или
по повод изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните основания
по чл. 78а, ал.
1 от НК, като в тези случаи ограничението на чл. 78а, ал.
7 от НК не се прилага.
По отношение отговорността
на подсъдимата Б.Т. съдът счита, че същият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като са
налице предпоставките на чл.78А от НК за прилагане на посочения институт – за
престъплението, извършено от подсъдимата се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание, както и
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от Глава
VІІІ от НК. В този смисъл съдът счита, че подсъдимата Т. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде
наложено съответно административно наказание. При определяне размера на
наказанието съдът съобрази от една страна липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимата, а от друга съобрази наличието на
многобройни смекчаващи отговорността такива – доброто й процесуално поведение,
насочено към разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на
критично отношение към извършеното от нея деяние, добрите й характеристични
данни, поради което съдът определи наказание “Глоба в полза на държавата” в
размер на по 1000лв.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата
Б.А.Т. да заплати направените
деловодни разноски в полза на ПлРС в размер на 670,40лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: