РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Пловдив , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300500901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. М. К. против Решение №
260935/20.10.2020г., пост. по гр.д.№ 5114/2029, ПРС, в частта, в която е признато за
установено на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването
на вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против М. М. К. относно следните суми: 6
944,11лв. – главница по договор за кредит; 2609,69лв. договорна лихва за периода
05.04.2018г. – 06.06.2018г.; 431,88лв. законна лихва за периода 05.04.2018г. -
14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2018г. до
окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
18879/2018г. по описа на Пловдивския районен съд, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят М.К. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи като нарушения на съда необсъждането на оплакването за
нарушение на чл.11, ал.2 от ЗПК – неподписване на всяка страница на ОУ към
договора за кредит. Неоснователно не е уважил възражението за нарушение на чл.10,
ал.1 от ЗПК, като доказателствената тежест, че договорът е четлив и разбираем лежи
върху кредитора. Сочи като основание за недействителност на договора и факта, че в
1
него не е посочено какво се включва в погасителните вноски, как са формирани, каква
част е главница, каква част лихва, еднократна такса за оценка на риска и застраховка
живот включват. Поддържа и развива становището си, че ГПР , посочен в договора е
изкуствено занижен, а в действителност надхвърля максимално допустимия от закона
размер. Поддържа и че доколкото ищецът не е предявил иск по чл.23 от ЗПК – за
осъждане на длъжника по недействителен договор да върне само полученото, то искът
се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Моли съда за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ти би ай банк“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.
Моли за отхвърлянето й като неоснователна, като счита че по делото се доказва, че
дружеството е изправна страна по договора, както и че извършените счетоводни
записвания са верни и отразяват коректно задължението на длъжника. Развива
съображения, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на
изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Поддържа, че посоченият ГПР от 41,80% не
надвишава максимално допустимия размер на тези разходи / от 50% към този момент/.
Поддържа и че към договора не са прилагани отделно общи условия, а самият договор
съдържа всички уговорки между страните, като в самият текст са инкорпорирани
разпоредбите на ЗПК, с които кредиторът е бил длъжен да запознае потребителя. По
отношение на погасителния план поддържа, че такъв се включва при поискване от
потребителя, като посочва и съдържанието на погасителните вноски. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с обективно съединени установителнни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане по Договор за
потребителски кредит № **********, за които претенции е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 18879/2018, ПРС.
2
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че
между страните е сключен процесният Договор №**********/29.08.2017 с предмет
предоставяне на потребителски кредит от 7000лв., която сума е следвало да бъде
върната, съобразно погасителния план към договора. Приел е за установено, че
плащанията са преустановени на 05.04.2018г., като е кредитирал заключението на
ССЕ, че са изплатени общо 2225,70лв. Приел е, че е настъпила предсрочна изискуемост
поради неплащане на повече от три месечни вноски /м.04,05,06.2018г./, като
кредиторът е направил волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост,
което е получено от длъжника на 05.10.2018г. Обсъдил е възражението за наличие на
неравноправни клаузи, като е приел, че са изпълнени изискванията на чл.10, чл.11 от
ЗПК относно формата и съдържанието на договора. Приел е, че посоченият ГПР не
надвишава максимума, посочен в закона, поради което и не е налице нарушение на
чл.19 от ЗПК. Обсъдил е и възражението относно включване към главницата на
задължението за заплащане на премията по договора за застраховка, като е приел , че
такъв договор е бил сключен, като изрично е уговорено че сумата по него ще бъде
отпусната като кредит. Въз основа на това е приел, че кредитополучателя следва да
върне главницата по договора за кредит, както и да заплати договорните лихви и
законната лихва.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Оплакванията на жалбоподателя са свързани с нищожност на клаузите за
договорната лихва и ГПР, както и нищожност на договора поради противоречие със
закона. Съдът, при проверка на договора между страните, не установява подобни
пороци. На първо място неоснователни са оплакванията за нарушаване на
изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. В процесният договор липсва препращане към
общи условия на банката, относно договорите за потребителски кредит, поради което и
няма как подобни да бъдат подписвани и прилагани към договора. Оплакването, че не
е спазена предвидената в закона форма също е неоснователно. Според жалбоподателя
последният ред от всяка страница на договора не е четлив. Това, обаче, не отговаря на
действителността, т.к. независимо, че част от текста е разпечатан не изцяло, при
обикновен прочит на текста се установява, че същият се прочита спокойно и без
3
никакви затруднения. Волята на законодателя, изразена в нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК
е потребителят да може спокойно да се запознае с текста на документа и да е в
състояние да разбере клаузите на договора. В конкретния случай от предстатвеното
копие, а и оригинал на договора по делото, се установява че това е възможно.
На следващо място жалбоподателят поддържа, че от договора не ставало ясно
как са формирани отделните погасителни вноски. Видно от клаузите в самия договор
страните са договорили разсрочено плащане на дълга, при равни месечни вноски.
Изрично са уговорили , че във всеки един момент кредитополучателят може
безвъзмедно да получава извлечение от погасителния план с разбивка на всяка
погасителна вноска и елементите на същата. Не се установява да е налице отказ от
подобна информация и обстоятелството, че в самия договор не е инкорпорирана
подобна разбивка по пера на компонентите на отделните вноски не може да доведе до
извод за недействителност на договора за кредит.
По отношение твърдението във въззивната жалба за недействителност на
договора за кредит поради превишение на ГПР и на договорната лихва на нормативно
установените максимуми, съдът намира, че от съдържанието на самия договор се
установява невярност на твърдението. В процесния договор за кредит е посочено, че
ГПР е 41,8 % , а ГЛП – 27,09%. Безспорно договорът е съобразен с изискванията на
ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР /под петкратния размер на
законната лихва/. В случая е уговорена възнаградителна лихва в размер на 27,09%. В
чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В случая не е налице подобна уговорка.
Оплакването, че с включването на премията по застрахователния договор, ГПР се
завишавал също е неоснователно. Видно от договора , страните изрично са уговорили,
че тази премия също се отпуска като кредит и е посочено, че така общия кредит става
8940,74лв., т.е. при определяне на размера на дължимите договори лихви, респ. ГПР е
взет предвид и този договорен кредит относно застрахователната премия.
Ето защо наведените оплаквания във въззивната жалба се явяват неоснователни.
Предвид изложеното съдът намира, че се установява дължимост на невърнатата
главница по договора за кредит, както и неплатената договорна лихва. Наличието на
забава след настъпване на падежа обуславя задължението за заплащане и на законната
лихва.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно ще следва да
бъде потвърдено.
4
По разноските
Жалбоподателят следва на осн. чл.78 от ГПК да заплати на въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв..
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260935/20.10.2020г., пост. по гр.д.№ 5114/2029,
ПРС в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, ***, да заплати на „Ти би ай банк“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, сумата от 100лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в месечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5