№ 266
гр. Русе, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202665 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДЖ. Х. С., чрез адв. И.И., депозирана
против наказателно постановление № 21-1085-002979 от 25.11.2021г.,
издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощения
от него защитник, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на
съдебните прения се развиват съображения, че жалбоподателят макар и
формално да е осъществил признаците на предвиденото административно
нарушение, то деянието му, с оглед незначителността на вредните последици
и смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на
обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 НК и трябва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28б, т. а ЗАНН като
1
не бъде наложено наказание, а бъде предупреден нарушителят. На следващо
място се инвокират доводи, че не е имало умисъл в действията на водача да
предизвика ПТП и същото е станало внезапно във връзка с локвата, която е
била образувана на пътя. Посочва се, че именно жалбоподателят е подал
сигнал на тел. 112 за настъпилото ПТП и е извикал пътна полиция, с които
свои действия е искал да спази закона и едновременно с това липсват
доказателства, за настъпили други вредни последици, извън съставомерните
такива и наложеното му административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева се явява драстично несъответстваща и непропорционална на
обществената опасност на дееца.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода
по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, и писмените доказателствени средства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 21-1085-002979/16.10.2021г. (бл. №
806096) за това, че на 16.10.2021г., около 10,10 часа, в Община Русе, път
Втори клас № 23, в района на км. 16+200, посока град Русе, в условията на
облачно време и валеж от дъжд, управлявал собствения си лек автомобил
Мерцедес Ц 200 ЦДИ, с рег. № Р **** КА, като при избиране на скоростта си
за движение не се е съобразил със състоянието на пътя и атмосферните
2
условия, в резултат на което е изгубил контрол над автомобила, който е
поднесъл от дясно на ляво, навлязъл е в лентата за насрещно движение,
блъснал се със задна лява част на автомобила в предпазна метална еластична
ограда, след което е преминал през платното за движение от ляво на дясно и
се е блъснал с предната част на автомобила в предпазна метална еластична
ограда.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП.
АУАН е подписан без жалбоподателят да изложи възражения във
връзка със същия. Такива не са били депозирани в срока и по реда чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателното постановление с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните
в процесуалното качество на свидетели Т. Л. К. – актосъставител и Н. Р. С.а –
свидетел – очевидец, както и от приобщените в хода на производството
писмени доказателства – АУАН № 21-1085-002979/16.10.2021г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали № 787/248 от 16.10.2021г., План – схема на
ПТП, 6 бр. снимки и справка за нарушител/водач.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
3
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часът на
нарушението. Както в АУАН, така и в издаденото НП нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя е описано по начин, напълно
позволяващ на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от
страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според
настоящия съдебен състав по никакъв начин не е нарушено правото на защита
на нарушителя, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и
да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
С оглед изложеното, неоснователни се явяват ангажираните с
жалбата твърдения, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление, изрично са
посочени, конкретните обстоятелства, с които жалбоподателят не е съобразил
скоростта си на движение, а именно състоянието на пътя и атмосферните
условия и конкретно са посочени атмосферните условия – облачно време и
валеж от дъжд и така описано нарушението и в акта, и в наказателното
постановление съдържа посочване на всички релевантни за това нарушение
обстоятелства, с оглед правната му квалификация и не може да се приеме, че
при това описание на нарушението е накърнено правото на защита на
наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти
от обективната действителност, които са субсумирани под хипотезиса на
приетата за нарушена правна норма и да организира защитата.
Правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е основно правило за движение и
неговото действие се разпростира при всяко движение на моторно превозно
средство. При действието на един или повече фактори, застрашаващи
безопасността на движението, водачът е задължен да се движи със скорост,
която при всички условия му осигурява обективна възможност да
предотврати произшествие, чрез предписаното в чл. 20, ал. 2, пр. последно
ЗДвП правнорегламентираното поведение, а именно чрез намаляване на
скоростта, а при необходимост и чрез спиране.
Самата норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, посочва конкретните
4
обстоятелства, с които водачът следва да съобрази скоростта си, а именно с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето
поведение именно с атмосферните условия и състоянието на пътя.
От приетите за осъществили се факти, касаещи атмосферните
условия – облачно време и валеж на дъжд и показанията на разпитаната в
процесуалното качество на свидетел съпруга на жалбоподателя Н. Р. С.а,
чиито показания съдът кредитира, въпреки възможната им заинтересованост,
тъй като същите се намират в корелативно единство и се подкрепят от
останалите събрани в хода на производството гласни и писмени
доказателства, безспорно се установява, че е валял проливен дъжд и пътното
платно е било мокро, както сама свидетелка посочва „Много дъжд валеше и
просто от чистачките нищо не се разбира“. Навлизането на автомобила
управляван от жалбоподателя в посочената от свидетелката локва, която
същата непосредствено е възприела, съотнесено с конкретните атмосферни
условия и състоянието на пътя в резултат на тези атмосферни условия, касае
една абсолютно предвидима пътна ситуация, с която жалбоподателят е
следвало да съобрази своето поведение и не може да става въпрос за случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.
За жалбоподателя е било налице задължението, вменено му с
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да съобрази скоростта си с атмосферните
условия, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост. Фактът, че
жалбоподателят се е движил със скорост, както посочва свидетелката С.а - 60-
70 км/ч., при разрешена така за движение извън населено място 90 км/ч., не
означава, че поведението на жалбоподателя е било съобразено с влошените
атмосферни условия и състоянието на пътя.
Установения максимален предел на допустимата от закона скорост
не освобождава водача от задължението му да избере подходящата такава, с
оглед състоянието на пътя, атмосферните условия и видимост скорост, като
същевременно така избраната скорост следва да бъде оптимално най-
безопасна спрямо конкретните изброени по-горе условия, в каквато именно
насока е практиката на ВКС.
5
Именно допуснатото нарушение на правилата за движение по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в несъобразяване с обективно съществуващите и
проявили се факти от обективната действителност, досежно конкретните
атмосферни условия, оказващи негативно влияние на състоянието на пътното
платно, обосновават и единственият възможен извод, че жалбоподателят е
управлявал автомобила с несъобразена скорост и неоснователни се явяват
твърденията на защитата за липса на виновно поведение, а че причините за
настъпване на произшествието са т. н. аквапланинг, са несъстоятелни.
Жалбоподателят е следвало да избере такава скорост на движение,
която да му позволи да не загуби контрол върху управлявания от него
автомобил при навлизане в локва на пътното платно, а не да се движи със
скорост, с която се движи при нормална пътна обстановка и именно неговото
поведение го е поставило в невъзможност да предотврати настъпилото ПТП,
което също изключва възможността да се касае за случайно деяние.
Правилно е издирана и приложена и съответстващата на така
установеното нарушение санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП,
в която размерът на административното наказание „Глоба“ е в абсолютна
стойност, а именно 200 лева, какъвто именно размер на административното
наказание е наложен на жалбоподателя.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай. Нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят, с оглед конкретните особености, което
разкрива същото, не могат да обосновават извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
На първо място, без опора в доказателствата по делото са
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, за липса или
незначителност на причинените от деянието вреди. Видно от протокола за
ПТП, именно в резултат на произшествието е пострадала съпругата на
жалбоподателят, което е наложило и изпращането на медицински екип, който
да й окаже медицинска помощ. От план – схемата на ПТП и приложените
снимки се установява, че в резултат на деянието, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, са причинени имуществени вреди по
елементи на пътната инфраструктура. С оглед видимите деформации по
6
автомобила управляван от жалбоподателя и начина на настъпване на
произшествието, а именно навлизане в лентата за насрещно движение,
последващ удар със задна лява част на автомобила в предпазна метална
еластична ограда, след което е последвало преминаване през платното за
движение от ляво на дясно и последващ удар с предна част на автомобила в
предпазна метална еластична ограда, всичко това обосновава извод, че с
поведението си жалбоподателят е поставил в опасност, както собствения си,
така и живота на намиращите се в автомобила пътници и обстоятелството, че
не е имало друг автомобил в лентата за насрещно движение е само и
единствено щастливо стечение на обстоятелствата, което е предотвратило
настъпването на много по-тежки последици. Извън всичко това, видно от
справката за нарушител, жалбоподателят е бил многократно санкциониран за
извършени от него нарушения на правилата за движението по пътищата,
както и е бил осъждан за извършено от него престъпление против транспорта,
което също сочи на висока степен на обществена опасност на дееца и
изключва приложението на чл. 28 ЗАНН, в конкретния случай.
Обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си по чл. 123
ЗДвП, не представлява, изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което само по себе си да обоснове маловажност на случая.
По изложените мотиви, съдът намира, че ангажираните с жалбата и
развити в хода по същество доводи са неоснователни, а наказателното
постановление при липса на основания за неговата отмяна или изменение
следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са
представени доказателства за такива, поради и което разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-002979 от
25.11.2021г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Русе, с което на ДЖ. Х. С., ЕГН:**********, с адрес ******, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
7
„ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8