М О Т И
В И към
присъда №114/20.05.2015г., постановена по НОХ дело №213/2015г. по
описа на Окръжен съд – гр. Бургас
Производството
по делото е образувано по повод обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас
против Д.В.Д., ЕГН ********** с обвинение по чл.115 от НК за това, че на 05.11.2013г.
в гр.Бургас умишлено умъртвил И.С.
Г. с ЕГН **********, като му причинил черепно-мозъчна
травма, довела до излив на кръв в мозъчните стомахчета с блокиране на циркулацията на церебро-спиналната течност и
последващ от това мозъчен оток с потискане на жизнено важни центрове в ниско
разположените мозъчни структури.
Делото
се разглежда за втори път от Окръжен съд – гр. Бургас като първа инстанция,
след като с Решение №39 от 16.03.2015г., постановено по ВНОХД №24/2015г.,
Апелативен съд – гр. Бургас, поради допуснато съществено процесуално нарушение
(липса на мотиви към постановената присъда) е отменил Присъда № 221 от
02.12.2014г., постановена по НОХД №640/2014г. по описа на ОС – гр. Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Окръжен съд – Бургас за отстраняване на допуснатото
процесуално нарушение.
В съдебно заседание, след
направено искане на подсъдимия, бе проведено съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371, т.2 НПК, като същия призна всички факти от обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като счита, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, а именно
лишаване от свобода, което според държавното обвинение след редуцирането му следва
да бъде определено в размер на дванадесет години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, съгласно разпоредбата на чл.61, т.2 от ЗИНЗС. Според
държавното обвинение на основание чл.59, ал.1 от НК, следва да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 07.11.2013г. съответно на основание ал.2 от същия текст,
следва да бъде приспаднато и задържането му по ЗМВР на 05 и 06.11.2013г. Относно
веществените доказателства по делото, прокурорът счита, че на наследниците на
пострадалия следва да бъдат върнати отразените в протокол за предаване на
веществени доказателства от №4 до №6, от №13 до №17, от №19 до №23; на
подсъдимия следва да бъдат върнати веществени доказателства от №24 до №33
включително, а останалите веществени доказателства, поради ниската им стойност,
след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.
Защитникът на подсъдимия – адв. Веселина
Василева от БАК изтъква, че няма спор по фактите, но оспорва направената от
Окръжна прокуратура – Бургас правна квалификация на извършеното деяние от
страна на подзащитния й. Счита, че от събрания по делото доказателствен
материал не може да се направи категоричен и обоснован извод, че Д. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.115 от НК. Защитата
намира, че следва да бъде извършена преквалификация на деянието в такова по
чл.124 от НК. Намира, че на Д. следва да бъде наложено наказание на основание
чл.124, ал.1 от НК,като размерът на същото следва да бъде определено към
средния, а именно шест години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано на
основание чл.58а от НК. Според защитата като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се вземе предвид младата му възраст, трудовата му ангажираност към
момента на извършване на деянието и изразеното съжаление. По отношение на
веществените доказателства адв. Василева предоставя на съда, както и относно
режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но счита че на
основание чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през което Д. е бил
с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В правото си на реплика,
прокурорът изтъква, че не е налице смекчаващо вината обстоятелство младата
възраст на подсъдимия, тъй като към момента на извършване на инкриминираното
деяние, Д. е бил на 36 години.
Подсъдимият Д. изразява съжаление
за извършеното. Заявява, че не е искал да нарани пострадалия. Моли съда за
милост.
СЛЕД КАТО
ПРЕЦЕНИ НАПРАВЕНОТО ОТ ПОДСЪДИМИЯ САМОПРИЗНАНИЕ ПО ФАКТИТЕ, СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА И НА ОСНОВАНИЕ чл.373, ал.3 НПК, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Д.Д.
е роден на **** ****. От
приложената по делото справката за съдимост на подсъдимия е видно, че същият е
осъждан два пъти за това, че е управлявал лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата и веднъж за нанесена по хулигански подбуди
лека телесна повреда.
Пострадалият И. С. Г. живеел сам в апартамента си в град Бургас, к-с „М. Р.“,
бл. ***, вх. *. Г. бил пенсионер. Бил диабетик, но нямал сериозни
здравословни проблеми.
В същия блок, но в шести вход,
живеел подсъдимият Д.Д.. Подсъдимият Д. не работел, като
често злоупотребявал с алкохол. Залагал различни вещи, като с получените срещу
заложените вещи пари основно си купувал алкохол. От време на време пари му
пращала и майка му – свид. Т.Д..
Пострадалият Г.
и подсъдимият Д. се познавали. Случвало се от време на време подсъдимият да
взема пари на заем от пострадалия.
На 04.11.2013 г., около 19.00
часа св. Трудова се прибрала от работа в дома си в к-с
„М.Р.“, бл. ***. Видяла на
пейките пред вх. * пострадалият Г.,
който стоял сам. Г. я помолил да подпре вратата на
входа с камък, за да може по-лесно да я отвори, когато се прибира.
Малко по-късно между 19.30 – 20.30
часа св. К. Н., прибирайки се от работа, видял своя съсед И.Г.,
който продължавал да седи сам на пейките пред вх. *
на блока, в който живеели. По молба на Г., св. Н.
оставил подпряна с камък вратата на входа.
Същият ден около 23.00 часа при
пострадалия на пейките дошъл и подсъдимият Д.Д.,
който преди това бил изпил известно количество концентрат в дома си. Двамата
продължили да консумират алкохол, като в продължение на няколко часа употребили
значително количество. Подсъдимият Д. казал на пострадалия, че се е случвало да
ходи на работа много пиян, но никой нищо не му е казвал за това. От своя страна
пострадалият Г. му отговорил, че никога през живота
си не е употребявал алкохол по време на работа, затова всички са го уважавали.
Повлияни от алкохола двамата си разменили реплики, някои от тях и на по-висок
тон. Малко преди 02:00 часа на 05.11.2013 г. под въздействието на употребения
алкохол и ядосан от така разменените реплики, подсъдимият Д. ударил с ръка
пострадалия Г.. От удара Г.
паднал на земята до пейката. След това подсъдимият се надвесил над него и
нанесъл няколко последователни силни удара с юмрук по лицето и по главата на
пострадалия. Докато го удрял, Д. крещял на пострадалия, че му дава още един
шанс. Пострадалият Г. успял да извика няколко пъти за
помощ. След като Г. започнал да хърка и престанал да
мърда, подсъдимият Д. преустановил нанасянето на удари.
Свидетелката К.Т.
се събудила от един от тези викове за помощ, който чула от улицата. Станала от
леглото и излязла на балкона на апартамента. Погледнала към пейките до съседния
вход и видяла подсъдимият да удря с юмруци пострадалия Г.
в областта на главата. Свидетелката се изплашила и отишла да събуди майка си -
свидетелката П.Т.. Двете свидетелки излезли на
балкона. След като също видяла, че пострадалият лежи на земята, а подсъдимият Д.
му нанася удари с юмруци в главата, свидетелката П. Т. влязла в дома си заедно
с дъщеря си. Свидетелката П. Т. позвънила на телефон 112 и съобщила за това,
което са видели двете с дъщеря й.
По същото време виковете на Г. за помощ чул и свидетелят Х.М..
Свидетелят М. излязъл на балкона на апартамента си и от там също така видял как
подсъдимият Д. удря с юмрук по главата пострадалия. Свидетелят М. веднага
грабнал мобилния телефон на брат си и от него позвънил на телефон 112, като
уведомил за случая.
По повод постъпилия сигнал за
нанесен побой над лице автопатрул, в състав свидетелите Г.Д.,
К.П. и П.П., потеглили към
бл. *** в к-с „М.Р.“. Когато пристигнали на място видели пострадалият да
лежи на земята по гръб. Целият бил в кръв и лицето му било с кръвонасядане на лявото око и горната устна. До него на
пейката седял подсъдимият Д., който бил във видимо нетрезво състояние. По
краката, ръцете и якето на обвиняемия имало кръв. След като свидетелите Д., П. и П. се представили на подсъдимия,
че са полицаи, последният побягнал. Свидетелите П. и Д.
предприели действия по задържането му, а свидетелят П.
останал при пострадалия. След като задържали подсъдимия, свидетелите П. и Д. се върнали на местопроизшествието. Заедно със свидетеля
П. обърнали пострадалия настрани, за да не се задуши,
тъй като хъркал, докато пристигне бърза помощ.
Около 02.14 часа на 05.11.2013 г.
свидетелката Д.Ж. - медицински фелдшер към
ЦСМП-Бургас получила сигнал от централата за пребит мъж пред бл. *** в к-с „М.Р.“.
Около 02.26 часа свидетелката Ж.
пристигнала на мястото. С помощта на свидетелите П., П., Д. и шофьора на линейката поставили пострадалия Г. на носилката пред входа на блока. На място свидетелката Ж. прегледала Г. и установила, че
няма сърдечна и дихателна дейност. Свидетелката Ж.
установила, че едното око на Г. е с огромен
кръвоизлив и не може да се види зеницата, а зеницата на другото око е трайно
разширена - признак за настъпила смърт.
По-късно на 05.11.2013 г. органите
на полицията уведомили свидетелката Д. З., че чичо й И. Г.
е убит. От своя страна тя уведомила майка си - свидетелката К.З..
От приложения по делото протокол
от 05.11.2013г. (л.53-55 от ДП) е видно, че при извършения оглед на
местопроизшествието са били иззети проби от зацапвания с червена течност по
носа, дясна ръка и левия крак на подсъдимия Д.; розови чехли; черна плетена
обувка; цигарена кутия „Palladium“; земна маса,
напоена с червена течност; 2 стъклени и три порцеланови чаши; счупени очила; мобилен
телефон „Самсунг“; калъф с мобилен телефон „Нокия“; две салфетки и носна кърпа, подробно описани в
протокола.
С протокол за доброволно
предаване от 05.11.2013 г. (л.77 от ДП) подсъдимият Д. предоставил черно кожено
яке, светъл пуловер и синьо-зелени къси панталони.
Според заключението на
съдебномедицинска експертиза № 312/2013 г. и допълнителна такава №109/2014 г. (л.82-87
от ДП), при огледа и аутопсията на пострадалия И.Г.
са установени: черепно-мозъчна травма - кръв в мозъчните стомахчета
с блокаж на вентрикулите, мозъчен оток, порезна рана
под брадичката, кръвонасядания с травматичен оток на
лицето и надушната област и др. Непосредствена
причина за смъртта на Г. е черепно-мозъчната травма,
довела до излив на кръв в мозъчните стомахчета с блокиране на циркулацията на цереброспиналната течност и последяващ от това мозъчен оток
с потискане на жизнено важни центрове в ниско разположените мозъчни структури. Кръвонасяданията са причинени от удари с твърди тъпи
предмети, които в случая най-добре отговарят да са юмруците на човек. Раната
под брадичката е с порезен характер. Видът й най-добре отговаря да е причинена
от счупена бутилка или чаша.
От назначената по делото
химическа експертиза (л.120 от ДП) се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
пострадалия И. Г. е 2.76 % и съответства на тежка степен на алкохолно повлияване.
Тази степен на алкохолно повлияване протича с тежко потискане на централна
нервна система, пълно обезчувствяване към болеви дразнители. На практика изключва възможността Г. да възприема адекватно заобикалящата го действителност и
да усеща болка.
Видно от заключението на
съдебномедицинска експертиза №394/2013 г. (л.79-80 от ДП) при прегледа на подсъдимия
Д.Д. са установени кръвонасядане
с драскотинки в него над дясна вежда и кръвонасядане в основата на пръсти на дясна ръка. Кръвонасядането с охлузване над дясна вежда е причинено от
действието на твърда грапава повърхност с малък интензитет. Кръвонасядането
по пръстите е следствие от действието на твърд тъп предмет, като според вещото
лице е възможно да е получено при нанасяне на удар с тази ръка.
Според протокол №80-А за
изготвена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (л. 90-92 от ДП) пострадалият И. Г. е от
кръвна група О
/алфа, бета/ по
системата АВО. Подсъдимият Д.Д. е от кръвна група А /бета/
по системата АВО. По отривките от дясна ръка и ляв
крак на подсъдимия Д. се установява наличие на човешка кръв от кръвна група О
/алфа, бета/. От протокол 80 на СМЕ на ВД (л.93-95 от
ДП) наличие на човешка кръв от кръвна група О /алфа, бета/
освен по дрехите и чехлите на самия пострадал се установяват по отривките иззети от дясната ръка, левия крак, носа на
обвиняемия и по синьо зелените му къси панталони, както и по иззетите цигарена
кутия и земна маса, напоена с червена течност. Кръвната група по пуловера и
коженото яке на подсъдимия Д. не може да бъде определена, поради липса на
количество. По черната платнена обувка са установени микроследи
от кръв.
По делото е назначена и изготвена
комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза (л.97-111 от ДП), от
заключението на която се установява, че подсъдимият Д.Д.
не се води на диспансерен отчет в ОДПЗС-Бургас. От 2011 година е лекуван
многократно. Психичната му годност към момента е ненакърнена. Към момента на
извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. В клиничния личностов
профил се отчитат следните особености: социална изолация и емоционално
отчуждение, интроспективност, откъснатост, хронично
усещане за неадекватност, неувереност, непродуктивност, импулсивност на
постъпките и непредсказуемост на поведението,
емоционална лабилност. Подсъдимият Д. е зависим към алкохол и е лекуван
неколкократно по този повод в стационара на ЦПЗ-Бургас.
Според протокол за химическа
експертиза концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. към момента на
извършване на деянието си на 05.11.2013г. е 2,11 промила, която сама по себе си
не е основание да бъде обсъждано качествено нарушение на базисните психични
годности на Д.. Това е основание за
извода, че подсъдимият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31 от НК. Физическото и психическото състояние
на подсъдимия Д. му
позволява да възприема правилно фактите, имащи значение за делото да дава
достоверни обяснения за тях и да участва пълноценно в наказателното
производство.
От заключението на дактилоскопната експертиза (л. 123-129 от ДП) по
порцелановата чаша без дръжка е установена годна дактилоскопна
следа, която е оставена от десния показалец на подсъдимия Д.Д..
Гореизложената фактическа обстановка изцяло се потвърждава
от обясненията на подсъдимия, гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите К.З., К.Т., П.Т., Т.Д., С.Г.,
Х.М., Д.Ж., Д.Г., К.П., П.П.
и Г.Д., от заключенията на назначените по делото
съдебно-медицински експертизи - №394/2013г., касаеща подсъдимия Д.Д., №312/2013г. /за оглед и
аутопсия на труп/, №109/2014г. /допълнителна към СМЕ №312/2013г., Протокол
№80-А за извършена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства,
Протокол №80 за извършена съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства; комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза;
протокол за химическа експертиза №1021/05.11.2013г., касаеща пострадалия И. Г. и протокол за химическа експертиза №1020/05.11.2013г.,
касаеща подсъдимия Д.Д. и Протокол №56 от 07.11.2013г. за извършена дактилоскопна
експертиза; от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протоколи за разпознаване, протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, протокол за освидетелстване и фотоалбум, протокол за вземане на
сравнителни образци и протокол за доброволно предаване, справка за съдимост на
подсъдимия, както и от иззетите и описани в приемо-предавателен
протокол веществени доказателства.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, установени от решаващия съд. Релевантните
за решаване на делото обстоятелства /авторството, механизмът на нанесените
удари, както и вида и характера на нараняванията на пострадалия/ са установени
в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК, които не се оспорват
при проведеното съдебно следствие.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С
деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Д.В.Д.,
ЕГН ********** е извършил престъпление по чл.115 от НК. Това е така, тъй като на 05.11.2013г. в гр.Бургас
умишлено умъртвил И.С.Г. с ЕГН **********, като му
причинил черепно-мозъчна травма, довела до излив на
кръв в мозъчните стомахчета с блокиране на
циркулацията на церебро-спиналната
течност и последващ от това мозъчен оток с потискане на жизнено важни центрове
в ниско разположените мозъчни структури.
Съдът
счита, че при така установените факти по несъмнен начин се доказа, че именно
подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. По делото е представен протокол
за разпознаване на лица, от който е видно, че свидетелите Х. М. и К. Т. са
посочили именно подсъдимия като мъжът, който е нанасял удари на пострадалия.
Отделно от това, от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства
(л. 90-92 от ДП) е видно, че пострадалият
И. Г. е от
кръвна група О
/алфа, бета/ по
системата АВО, а подсъдимият Д.Д. е от кръвна група А /бета/
по системата АВО. По отривките от дясна ръка и ляв
крак на подсъдимия Д. се установява наличие на човешка кръв от кръвна група О
/алфа, бета/. Също така видно от съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства (л.93-95 от ДП) наличие на човешка кръв
от кръвна група О /алфа, бета/ освен по дрехите и
чехлите на самия пострадал се установяват и по отривките
иззети от дясната ръка, левия крак, носа на обвиняемия и по синьо зелените му къси
панталони, както и по иззетите цигарена кутия и земна маса, напоена с червена
течност. Авторството на деянието се потвърждава и от съдебно-медицинската
експертиза (л.79-80 от ДП), като при прегледа на подсъдимия Д.Д.
са установени кръвонасядане с драскотинки
в него над дясна вежда и кръвонасядане в основата на
пръсти на дясна ръка. Кръвонасядането с охлузване над
дясна вежда е причинено от действието на твърда грапава повърхност с малък
интензитет. Кръвонасядането по пръстите е следствие
от действието на твърд тъп предмет, като според вещото лице е възможно да е
получено при нанасяне на удар с тази ръка.
От обективна страна подсъдимият Д.
е нанасял целенасочени удари със значителна сила по жизненоважен орган – по
главата на пострадалия. Ударите нанасял с юмрук, като в резултат на това
причинил черепно-мозъчна травма – кръв в мозъчните стомахчета
с блокаж на вентрикулите, мозъчен оток, порезна рана
под брадичката, кравонасядания с травматичен оток на
лицето и надушната област и др. В заключението по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, вещото лице посочва, че
непосредствена причина за смъртта на И.Г. е
черепно-мозъчната травма, довела до излив на кръв в
мозъчните стомахчета с блокиране на циркулацията на цереброспиналната течност и последващ от това мозъчен оток
с потискане на жизнено важни центрове в ниско разположените мозъчни структури.
Като телесна повреда увреждането се квалифицира като постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Същото така експертът посочва, че е
налице пряка причинна връзка между нанесените травми по главата и лицето и
настъпилата смърт. Прорезната рана под брадичката на
пострадалия, според вещото лице, най-добре отговаря да е причинена от счупена
бутилка или чаша.
За установяване
интензитета и механизма на нанесените удари допринасят свидетелските показания
на свидетелите П. Т., К.Т.
и Х.М.. От показанията на посочените свидетели се
установява, че на 05.11.2013г. около 02.00 часа, в ж.к. „М. Р.“ пред вх. * на бл.*** пострадалият И. Г. е лежал на земята, успоредно на пейката, а подсъдимият Д.,
който е стоял на пейката, е нанасял юмручни удари в областта на главата му и е
крещял „Ставай бе. Чуваш ли какво ти казвам“. Ударите са били многобройни и
силни, като за това свидетелстват причинените кръвонасядания
по пръстите на дясната ръка на подсъдимия, както и състоянието на пострадалия –
целия в кръв и с обезобразено лице. Последното обстоятелство се установява от
показанията на свидетелите П.П., Г.Д.
и К.П., и тримата полицаи в 04 РУП – гр. Бургас, които заявяват, че
след пристигането им на местопроизшествието са видели възрастен мъж, който е
лежал по гръб на земята, с окървавено лице и подути очи. От устата му течала
кръв. Мъжът е лежал успоредно на една от пейките, находяща се пред вх. * на бл.*** в ж.к.
„М. Р.“. В близост до пострадалото лице на пейката е стоял подсъдимият, който
като ги е забелязал е побягнал в посока към вх.* на
същия блок. След като е бил настигнат от органите на полицията, подсъдимият Д.
е оказал съпротива, което е наложил използването на физическа сила и помощни
средства – белезници. За установяване състоянието на пострадалото лице
допринасят и свидетелските показания на свидетелката Д.Ж.
и назначените по делото съдебно-медицински експертизи.
Откъм субективна страна на
престъпния състав, съдът приема наличие на форма на вина „евентуален умисъл“,
съгласно чл.11, ал.2 от НК. В конкретния случай инкриминираната дейност на Д.Д., обективирана в упражнено
след употреба на алкохол насилие спрямо пострадалия, с поставен акцент на
механизма на нанесения побой /динамика и сила на ударите/, при преценка на
възрастта на пострадалото лице и след съобразяване на медикобиологичните
характеристики на получените телесни увреждания и тяхната локализация, обуславя
безусловни изводи за умишлено извършено деяние. Подсъдимият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и е съзнавал общественоопасния им характер, като е
допускал настъпването на съставомерния резултат. Тази
форма на вина при извършване на престъплението очертава варианти на волевата
насоченост на дееца към причинения вредоносен резултат, и е свързана със
степента на определеност и конкретизация, с която са проектирани
общественоопасните последици в съзнанието, при което е възможно отражението им
не само при точна индивидуална определеност, но и в известни по-общи рамки или
в различно отношение една към друга. Същите индицират
на поведенчески изяви на автора на посегателство за постигане на различни
резултати – нанасяне на жесток побой или причиняване на смърт, последната от
които без пряко да е преследвал, той е допускал , като е очаквал настъпването
на един, който и да е от тях.
Подсъдимият, нанасяйки множество
тежки удари с юмруци в главата на пострадалия, е съзнавал, че не може да отмери
насилието си по начин да го ограничи само до причиняването на повреди,
изразяващи се в накърняване телесния интегритет и да изключи травми,
несъвместими с живота, поради което в съдържанието на умисъла му се включва и
представата за възможността от летален изход. При реализираната неправомерна
дейност по причиняване на тежки телесни увреждания на пострадалия чрез побой,
подсъдимият е предвиждал, че от упражненото насилие спрямо Г.,
с оглед механизма на извършване на неговия интензитет, има вероятност да
настъпи този страничен общественоопасен фатален резултат, като с последващото
си поведение не предприема необходимите мерки за преодоляване на критичната
ситуация, оставяйки жертвата в безсъзнателно състояние и безпомощност след
инцидента. Логическа последица от това е заключението, че той съзнателно се е
съгласил с настъпването на смъртта, отнасяйки се към нея с очевидно
безразличие.
С оглед
на изложеното, съдът не споделя становището на защитата, че деянието следва да
се преквалифицира в такова по чл. 124 от НК.
На първо място за действителното
съдържание на умисъла на подсъдимия следва да се черпят изводи не от
декларативното му заявление, че не е искал да умъртвява пострадалия, а от обективираното от него поведение. В конкретния случай Д. е
нанесъл множество удари със значителна сила и все в областта на главата. Той не
се е задоволил, след като е съборил пострадалия от пейката на земята, а вече
повален, подсъдимият е продължил да го удря отново в същия жизнено важен орган
- главата. Подсъдимият е нанесъл много тежки поражения върху важен жизнен орган
на човешкото тяло чрез удряне с юмруци в главата на пострадалия. Решаващият съд
приема, че подсъдимият е действал при евентуален умисъл - ясно е съзнавал, че
уврежда пострадалия в жизнено важен орган, искал е настъпването на това
увреждане, като е осъзнавал, че по този начин може да причини и смъртта на Г., която впоследствие действително е настъпила. Ето защо
подсъдимият Д.Д. следва да носи отговорност за
умишлено причиняване смърт на пострадалия И. Г.. В
този смисъл и Решение № 67 от 14.II.1983 г. по н. д. № 42/83 г., II н. о.,
Решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987 г., I н. о., Решение № 31 от
29.I.1969 г. по н. д. № 807/69 г., II н. о.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
За
извършеното престъпление по чл. 115 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода от десет до двадесет години. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът съобрази правилата за определяне на наказанието по чл. 54 НК, ръководейки се
от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
изразеното от подсъдимия съжаление към извършеното. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия, личността на
пострадалото лице – възрастен мъж, диабетик и трудноподвижен, както и
състоянието на алкохолно опиянение, в което Д. сам се е поставил. Съдът взе
предвид и личността на подсъдимия, като същият е лице, пристрастено към
алкохола, не е трудово ангажиран. С оглед
на обстоятелството, че делото беше разгледано по реда на чл. 371 и сл. от НПК, съдът
му определи наказание при превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства
и с приложението на чл.58а от НК, а именно – лишаване от свобода за срок от осемнадесет
години, което съгласно разпоредбата на нормата на чл.58а от НК намали с 1/3 и
така определеното наказание на подсъдимия Д. е дванадесет години лишаване от
свобода, което следва да изтърпи в Затвор при първоначален строг режим.
Така наложената санкция съдът
приема, че е достатъчна по своя размер, за да въздейства в максимална степен за
постигане целите на специалната и генерална превенция.
Съдът приспадна на основание чл.59, ал.1 от НК
времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от
07.11.2013г.
С
присъдата си съдът се произнесе и по веществените доказателства, като постанови
същите с номера от 5 и от номер 24 до номер 33 да бъдат върнати на подсъдимия Д.,
а на наследниците на пострадалия Г. да бъдат върнати
веществени доказателства с номера 4 и 6 и от номер 13 до номер 23 включително -
съгласно приложения по делото протокол от 14.07.2014г. (л.13-14 от НОХД
№640/2014г.), след влизане на присъдата в сила.
С оглед
осъдителната присъда, съдът възложи в тежест на подсъдимия и направените по
делото разноски.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………….