№ 62
гр. Ловеч , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500170 по описа за 2021 година
като разгледа в.гр.д. № 170/2021г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение № 260033/19.02.2021г.,пост.по гр.д.№ 480/2020г., РС-
Ловеч е признал за установено по отношение на Й. Р. С. с ЕГН *****, с
постоянен и настоящ адрес - *****, че към 24.10.2019г. - датата на подаване в
PC-Ловеч на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
дължи на „БАНКА ДСК"ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в *****, сумата 424,35 евро - падежирали просрочени месечни
вноски - главница за периода 06.01.2020г. до подаване на заявлението (вноски
от 74 - 82, вкл. за периода от 06.01.2019г. до 06.09.2019г.вкл.) или частично
по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 13.11.2012г.,
сумата 183.96 евро - договорна лихва за периода 06.12.2018г.- 25.06.2019г.,
сумата 8.86 евро - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за
периода от 13.01.2019г. - 25.06.2019г. (до датата на настъпване на
изискуемостта), 6,6 евро - разходи при изискуем кредит, ведно със законна
1
лихва от 24.10.2019г. върху главницата до изплащане на вземането. Исковете
до пълните претендирани размери на предявените суми- 2 684.77 евро -
главница, сумата 88 евро - обезщетение след датата на настъпване на
изискуемостта за периода от 26.06.2019г. до 23.10.2019г., 60 евро - разходи
при изискуем кредит по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит
от 13.11.2012г., като неоснователни и недоказани, съдът е отхвърлил. Съдът е
приел,че в частта да се признае за установено, че Й. Р. С., с горните данни, е
осъдена към 24.10.2019г., да заплати сумите: 2684.77 евро - главница по
извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 13.11.2012г., сумата
183.96 евро-договорна лихва за периода 06.12.2018 г.- 25.06.2019г., сумата
8.86 евро-обезщетение за забава(лихвена надбавка за забава) за периода от
13.01.2019г. - 25.06.2019г.(до датата на настъпване на изискуемостта), сумата
88 евро- обезщетение след датата на настъпване на изискуемостта за периода
от 26.06.2019г. до 23.10.2019г., законна лихва от 24.10.2019г. върху
главницата до изплащане на вземането, 60 евро - разходи при изискуем
кредит, искът е недопустим, оставил го е без разглеждане като недопустим и е
прекратил производството по делото на осн.чл.130 ГПК в тази част. Й. Р. С. е
осъдена да заплати на „БАНКА ДСК"ЕАД сумата от 219,92лв.,
представляващи разноски пред първата инстанция и по заповедното
производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Постъпила е въззивна жалба от „Банка”ДСК” с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *****, представлявана от юрисконсулт Вл. Анг. В., с адрес за призоваване-
*****, срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за главница и обезщетение
за забава за периода от 26.06.2019 г. до 23.10.2019г. и признаване за установено, че са
дължими от Й. Р. С. и моли да се отмени. Излага,че от представените и събрани по делото
писмени доказателства се установява, че по Договор за кредит за текущо потребление от
13.11.2012г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и Р.С.Ц. от гр.Ловеч, банката му е
предоставила кредит в размер на 5000 евро, със срок на издължаване 120 месеца.
Разрешеният кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя по сметката му с №20645915, на
13.11.2012г., в съответствие с договора. Кредитът е погасяван редовно до смъртта на С.,
настъпила на 10.02.2018г. След това обслужването е продължено от единствената му
наследница Й. Р. С. ,с постоянен и настоящ адрес *****, въз основа на изрично заявено от
нея поемане на дълга. В съответствие с това С. е погасила дължимите по кредита вноски за
м. март, април, май, юни и юли 2018г. Кредитът е поддържан в редовност до края на 2018г.
За м. януари 2019г. е внесена част от дължимата вноска в размер на 7.75 евро, след което
плащанията по дълга са преустановени. Изцяло не са платени вноските до м.юни 2019г.
2
Сочи,че за вноските от м.януари и февруари 2019г. е налице 90-дневна забава към
26.06.2019г. и са били осъществени обективните условия за настъпване на предсрочната
изискуемост на целия остатък от кредита, съгласно договореното с Общите условия за
кредити за текущо потребление. За Банката е възникнало задължение да уведоми длъжника
за настъпването на изискуемостта. Уведомяването е извършено чрез връчване на
Уведомлението за предсрочна изискуемост от ЧСИ В.П., per.№*** в КЧСИ и район на
действие ОС-Ловеч. Фактът на настъпване на изискуемостта по отношение на длъжника е
изследван от заповедния съд, който е преценил, че поканата-уведомление е надлежно
връчена по реда на чл.47 от ГПК и предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
26.06.2019г.
Първоинстанционният съд в исковото производство е приел, че С. дължи на
„Банка“ДСК“АД плащане на падежиралите и непогасени вноски за периода м.януари - юни
2019г., както и тези до завеждане на иска през м.октомври 2019г. По отношение на
предсрочната изискуемост на кредита е приел, че такава не е настъпила, тъй като не е било
налице валидно уведомяване на длъжника за това и не е упражнено субективното право на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Счита,че това становище на съда противоречи на нормата на чл. 47 от ГПК и е
неправилно. Не се спори, че вписаният от С. в представеното по делото Заявление от
14.02.2018г. адрес е ***** и той се явява нейният постоянен и настоящ адрес. Няма спор, че
поканата- уведомление за предсрочна изискуемост на кредита не е връчена на лицето лично
срещу подпис, а чрез ЧСИ на посочения от ответницата и установен при справката неин
постоянен и настоящ адрес за кореспонденция. Според чл.18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител
може да връчва всякакви покани във връзка с гражданско-правни отношения. В чл.43 от
ЗЧСИ е предвидено, че ЧСИ може да възложи на определен служител да връчва призовки и
други книжа при условията и по реда на чл.37-58 от ГПК. В случая уведомяването е
извършено именно по този начин. С. е търсена на постоянния и настоящ адрес на
08.05.19г.(сряда), на 18.05.19г.(събота) и на 11.06.2019г. (вторник), по различно време, но не
е била открита.Поради това на 11.06.2019г. на входната врата е залепено уведомление. На
26.06.2019г., след изтичане на двуседмичния срок по чл.47 от ГПК, ЧСИ е изготвил
протокол за редовно връчването на поканата, а предсрочната изискуемост е настъпила
спрямо страните по договора. Твърди,че по този начин е спазено изискването на т.18 от Реш.
№4/2014г. на ОСГТК на ВКС- кредиторът да уведоми длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост. Сочи,че в Реш.4/2014г. не е въведено изискване уведомяването
да бъде само лично. Връчването по реда на чл.47 от ГПК се предприема като крайна мярка,
след като се изчерпат способите за лично връчване, на пълномощник или на лице от адреса.
Твърди,че от представените доказателства е видно, че процедурата е спазена и няма
отклонения от формираната по прилагането й съдебна практика. Надлежно е установено в
неоспорения Протокол от 26.06.2019г. кога са извършени посещенията, какъв е резултатът
от тях, какви действия са извършени от връчителя, кога е залепено уведомлението. От
3
ответната страна не са наведени доказателства, оборващи законосъобразността на
действията на връчителя, които биха довели до пороци при връчването на поканата. Затова и
с оглед разпоредбата на чл.47,ал.1 от ГПК и след проверката по чл.47,ал.3 от ГПК, следва да
се приеме, че връчването на поканата е надлежно извършено и предсрочната изискуемост е
настъпила с изтичане на указания в уведомлението срок, съгл. чл.47,ал.5 от ГПК. Не приема
за правилен извода на съда, че поканата не е достигнала до длъжника, след като е спазена
процедурата за връчване, рагламентирана в чл.37-49 от ГПК. Възразява,че заповедният съд е
констатирал надлежното връчване на поканата и настъпването на предсрочната
изискуемост, поради което е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника. Затова, в условията на заповедно производство, Банката е завела
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК , а не осъдителен, тъй като не са налице
законовите възможности за такова производство.
По изложените съображения моли да се отмени решението на РС-Ловеч като
незаконосъобразно и неправилно в атакуваната му част, като се приеме за установено, че Й.
Р. С. дължи на „Банка ДСК"АД и сумите 2260.42 евро - предсрочно изискуема главница по
извлечение от счетоводни книги по Договор за кредит от 13.11.2012г. и 88 евро-
обезщетение след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 26.06.2019г. до
23.10.2019г., заедно със законна лихва от 24.10.2019г. върху главницата до изплащане на
вземането, както направените разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от на въззивната жалба от особения
представител на въззиваемия Й. Р. С.-адв.М. В.-ЛАК. Счита въззивната жалба за
неоснователна и моли да се потвърди решението на първата инстанция в частта, с която е
отхвърлил исковете до пълните претендирани размери като неоснователни и
недоказани,също и в частта, с която е прекратил производството по искането за признаване
на установено, че Й.Р. следва да бъде осъдена към 24.10.2019г. да заплати сумите, като
недопустим и е прекратил производството по делото в тази част. Поддържа мотивите,
изложени от първоинстанционния съд в тези две части на решението, моли да бъдат
споделени от въззивния и се потвърди решението,като законосъобразно в обжалваните
части.
Моли ответникът да се задължи да внесе определен от съда депозит за
процесуалното представителство на особения представител на въззиваемата С..
В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт В., който
поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.
Въззиваемият се представлява от особения представител адв.М.В.-ЛАК.
Поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№480/2020г. по описа
на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът
4
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
По същество.
На 13.11.2012г.в гр.Ловеч е сключен Договор за кредит за текущо потребление,
между „Б“ДСК“ЕАД-кредитор и Р.С.Ц. от гр.Ловеч-кредитополучател. Отпуснат е кредит в
размер на 5000 евро.,за срок от 120м., считано от датата на усвояването. Падежът е 6-то
число на месеца. Месечните вноски се състоят от главница и лихва,съгласно съставения
погасителен план. Страните са уговорили (чл.8), че кредитът ще се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент в размер на 12.45% годишно или 0.03% на ден,
при изпълнение на условията по програма Промоционални условия по стандартен КТП,
обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение или пенсия, заедно със залог на
вземане п сметка, описани в Приложение №2 към договора. Предвидено е,че годишният
процент на разходите е 14.21 и може да бъде променян,при наличие на предпоставките в
Общите условия. С подписване на договора кредитополучателят е предоставил съгласие за
събиране на дължимите суми кредиторът да може да насочи претенцията си и към негови
сметки в лева и чуждестранна валута. Декларирал е,че е запознат с преддоговорната
информация съгласно чл.5 от ЗПК. Съгласил се е да получава информация за управлението
на кредита,вкл.и при забава,чрез съобщения на посочен от него мобилен номер. Договорът е
сключен при действието на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление. Кредитополучателят сее съгласил да заплаща и такси,съгласно тарифата на
банката.Договорът е подписан и от двете страни- кредитор и кредитополучател.
В Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е
предвидено,че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на
падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя,
открита в „Банка ДСК“ЕАД. При просрочие вноските се събират при всяко постъпване на
суми по разплащателната сметка до погасяването му. В чл.19.1 е регламентирано, че при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл.19.2 е
определено,че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита да става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
5
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита са олихвява с
договорения лихвен процент,увеличен с надбавка от 10%,а след тази дата-със законната
лихва по чл.86 от ЗЗД.
По реда на чл.417 от ГПК, на 24.10.2019г. „Банка ДСК"ЕАД подава заявление до
РС-Ловеч,по което е образувано ч.гр.д.№2063/2019г. Иска се издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу Й. Р. С. от гр.Ловеч, в качеството й на наследник на
кредитополучателя. Посочено е, че Р.С.Ц. е починал на 11.02.2018г. и единственият му
наследник- Й.С., е заявила пред Банката желанието си да погасява кредита. Към заявлението
е приложено удостоверение за наследници,от което се потвърждава наследственото
правоотношение,а със Заявление с вх.№291/14.02.2018г. Й.С. е декларирала пред Банката ,че
като наследник на Р.Ц. поема издължаването на кредита. Претенцията към С. е за главница в
размер на 2684.77 евро, договорна (възнаградителна) лихва – 183.96 евро за периода от
06.12.2018г. до 25.06.2019г.-датата на настъпване на изискуемост, лихва за забава- 8.86 евро
от 13.01.209г. до 25.06.2019г.(датата на предсрочната изискуемост), лихва от 25.06.2019г. до
подаване на заявлението-23.10.2019г.в размер на 88 евро, разходи при изискуем кредит в
размер на 60 евро,или общо дължима сума по кредита, ведно с таксите и разноски от 3025.59
евро. Заявителят твърди,че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, посочена в
Извлечението от счетоводните книги на Банката на 26.06.2019г., поради забава на
плащането на дължими вноски, която е обявявана на длъжника. Падежирани са общо 6
вноски, за периода от 06.01.2019г. до 06.06.2019г.
За доказване обявяването на предсрочната изискуемост заявителят представя
покана-уведомление изх.№08-20-00632/30.04.2019г.,адресирана до Й. Р. С.,с адрес *****.
Посочено е,че поради забава на плащане на задълженията й Банката обявява кредита за
предсрочно изискуем,като цялата главница става дължима и върху нея се начислява
договорната лихва плюс предвидената в договора надбавка за забава. Предупредена е, че при
липса на плащане Банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред, съгласно
действащото законодателство. Поканата е връчена чрез ЧСИ с рeг. № *** и район на
действие ОС-Ловеч. Видно от Разписка №8-20-00632/30.04.2019г. връчителят е удостоверил
връчване по реда на чл.47 от ГПК. Отразено е, че адресът е посещаван на датите
08.05.2019г., 18.05.2019г., 11.06.2019г. и длъжникът не е намерена. Поради това на
11.06.2019г. е залепено съобщение. Приложено е залепеното уведомление. С Протокол от
26.06.2019г. ЧСИ е удостоверил,че длъжникът не се е явила за получаване на
книжата,поради което е приел,че са редовно връчени на основание чл.47,ал.3 от ГПК.
РС-Ловеч уважава заявлението и издава Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК с №1056/25.10.2019г., а на 25.10.2019г. е издаден и
изпълнителен лист. От представените от ЧСИ книжа се установява, че поканата за
доброволно изпълнение до длъжника Тодорова е връчена отново по реда на чл.47 от
ГПК,като е прието,че срокът по ал.3 е изтекъл на 24.02.2020г.
6
Искът по чл.422 от ГПК е подаден в законния срок и е образувано гр.д.
№480/2020г. по описа на РС-Ловеч съда. Ответникът не е намерена на вписания в
НБД“Население“ постоянен и настоящ адрес, търсена е и по месторабота,но не е открит
регистриран трудов договор.
Назначената по реда на чл.47,ал.6 от ГПК за особен представител на ответника-
адв.М.В.-ЛАК,подава отговор,в който моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни и
недоказани.Оспорва начина на уведомяване на ответника. Твърди,че липсва справка за
постоянния и настоящ адрес, поради което процедурата по чл.47 от ГПК не е завършена
съгласно изискваният. Оспорва исковете по основание и размер..
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза,по която експертът
Р.Хр. установява, че кредитът е отпуснат от Р.С.Ц. и е усвоен на 13.11.2012г.,в размер на
5000 евро. По кредита е прилаган договореният лихвен процент от 12.45%. Вноската е
включвала главница и лихва и е била в общ месечен размер от 73.64евро.
Кредитополучателят редовно е извършвал погасявания до смъртта си(на 11.02.2018г.). Имал
е малки закъснения,които е компенсирал своевременно. Погасил е главници в общ размер на
1889.87евро и лихви-2 711.65 евро. След като е приела задължението по кредита и до
м.август 2018г. Й.С. е продължила погасяването по плана до м.януари 2019г. Имала е две
просрочия-през м.август и октомври на 2018г.,но ги е погасила със следващите вноски.
Погасявала е по нова разплащателна сметка,открита на нейно име,с поемането на дълга,а
тази на баща й е закрита,с оглед настъпилата смърт(пояснения на в.л.в съдебно заседание).
От 06.01.2019г. С. е преустановила плащането по кредита. Към подаване на заявлението в
Банката задължението й е отразено в следните размери- главница от 2 684.77евро, 183.96
евро-договорна лихва от 06.12.2018г.до25.06.2019г., 8.86 евро лихва за забава до настъпване
на предсрочната изискуемост, 88 евро-лихва за забава след предсрочната изискуемост-
26.06.2019г. до подаване на заявлението- 23.10.2019г. Вписано е и задължение за разходи за
изискуем кредит в размер на 60 евро. Вещото лице е направила изчисления на дълга и към
изготвяне на заключението-в общ размер на 3 076.61 евро.
При така установената фактическа обстановка, въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция иск по чл.422 от ГПК- установителен иск, предявен
като продължение на заповедно производство по чл.417 от ГПК.
Иска се да бъде признато съществуването на вземане на заявителя към длъжника,
което е предявил по заповедното производство по ч.гр.д. №2063/2019г. по описа на РС-
Ловеч. Като кредитор заявителят се легитимира с Договор за кредит за текущо потребление
от 13.11.2012г. и представляващите неразделна част от него Погасителен план и ГПР, Общи
условия. Легитимацията на ответника също е надлежна,при наличие изрично заявление на
7
С., че поема изплащането на задължението на наследодателя й.
Съдът, анализирайки събраните доказателства счита,че безспорно се
установява,че между страните са възникнали облигационни отношения по реда на чл.430 от
ТЗ-договор за банков кредит. Фактът на реално престиране на заемната сума се потвърждава
от съдебната експертиза,по която вещото лице потвърждава, че сумата от 5000 евро е била
усвоена еднократно и изцяло на 13.11.2012г. С оглед на тези констатации съдът приема,че
ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорената сума.
От своя страна първоначалният кредитополучател е извършвал частични
погасявания-общо е внесъл- за главници 1889.87 евро и за договорни лихви- 2 711.65 евро.
Встъпилата в дълга С. е погасила 425.36 евро-главници и 312.79 евро-лихви. Преустановила
е плащанията 06.01.2019г.
При тези данни съдът приема,че е доказано по категоричен начин наличие на
неизпълнение от страна кредитополучателя на основното му задължение за погасяване на
месечните вноски по кредита. Забавата е трайна, налице е просрочие на всички месечни
вноски,считано от тази с падеж на 06.01.2019г. Съгласно чл.19.2 от ОУ при просрочие над
90 дни Банката има право да обяви кредите за предсрочно изискуем и да начислява
наказателна лихва, формирана от договорната лихва плюс надбавка от 10 %.
Ответникът оспорва надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, като
особеният представител твърди,че не е изпълнена процедурата по чл.47 от ГПК,тъй като не
е установен постоянният и настоящ адрес на длъжника.
Съставът, като анализира договорните клаузи и приложените от заявителя
доказателства, намира че възражението на ответника е неоснователно.
Уведомлението е връчено редовно и процедурата по чл.47 от ГПК е извършена
надлежно от съдебния изпълнител. Съгласно чл.18,ал.5 от ЗЧСИ съдебните изпълнители са
оправомощени да извършват такива действия. Видно от изготвените книжа връчителят е
спазил изискванията на чл.47 от ГПК, обективирал е положените усилия, извършените три
посещения и невъзможността адресатът да бъде намерена на посочения в договора и
установен като адрес за кореспонденция. В съответствие с правилата и с нарочен протокол
ЧСИ е направил заключението за надлежно връчване на книжата, с оглед неявяването на
адресата в посочения срок.-съгласно чл.47,ал.3 от ГПК.
Съставът намира,че упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, а когато това
фактическо връчване не е осъществено, е нужно кредиторът да е положил усилия за
откриване на длъжника. Както се посочи по-горе връчителят и съдебният изпълнител са
удостоверили изпълнението на изискванията на чл.47 от ГПК. Длъжникът от своя страна не
представи доказателства за оборване на удостоверителната сила на тези документи,
8
съставени от съдебния изпълнител,а и видно от направената в заповедното производство
справка-няма промяна в постоянния и настоящ адрес на С. след встъпването й в дълга. С
оглед на това съставът приема,че кредиторът е положил дължимото съгласно изискванията
на закона да уведоми кредитополучателя за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита и то е породило валидно правно действие.( в т.см.са и Решение на Съда на Европа
по дело С-327/10 от 17.11.11г., Реш.№147/26.01.2021г. на ВКС по т.д.№2256/2019г., II ТО,
Реш.№40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на ВКС, І ТО, Опр.№194/30.03.2018г. на ВКС по
т.д.№2171/2017г., II ТО).
По изложените съображения съставът приема,че предсрочната изискуемост на
кредита е надлежно обявена и е настъпила на 26.06.2019г.
Като последица от обявената предсрочна изискуемост дължим е остатъкът от
главницата, който при съобразяване на извършените погасявания, към този момент е в
размер на 2684.77 евро. Дължима е договорна лихва в размер на 183.96 евро,за периода от
просрочието й- 06.12.2018г. до 25.06.2019г. Съгласно чл.19.1 от Общите условия дължима е
и наказателна лихва за периода от 13.01.2019г. до предсрочната изискуемост- 25.06.2019г., в
размер на 8.86 евро.
Съгласно чл.33 от ЗПК и Реш.№3/27.03.2019г.пост.по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на
ВКС-т.2, за периода след обявената предсрочна изискуемост до подаване на заявлението се
дължи само законната лихва за забава. Така е уговорено и в чл.19.2 от Общите условия- за
този период лихвата е в размер на законната лихва съгласно чл.86 от ЗЗД. След
конвертиране на задължението в български лева(5628.08лв.), дължимата за периода от
25.06.2019г. до 23.10.2019г. законна лихва е в размер на 1.56лв. или 0.8евро. До този размер
претенцията е основателна.
Съставът намира,че претенцията „разходи при изискуем кредит" в размер на 60
евро не е доказана, тъй като ищецът не е представил доказателства за реално извършен
такъв разход. Само по себе си предвиждането на такъв разход в Тарифата на Банката(която
също не е представена) не е достатъчно, за да се приеме категорично,че следва да се присъди
при наличие на обявена предсрочна изискуемост. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК-
видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. В случая е посочена общо и не е ясно за какви действия е
предвидена. Не е ясно и липсват доказателства дали реално такива разходи са направени. За
да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.
Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на
задължението за възстановяване на разходи се налага извода,че не е ясно и претендирането
му в този вид противоречи на чл.10а,ал.4 от ЗПК и на принципите на добросъвестност и
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
Въпреки това становище на въззивния състав,по правилото на чл.271,ал.1,изр.2-
ро от ГПК,тъй като решението не е обжалвано от другата страна,съдът не може да влоши
9
положението на обжалващия.Като последица не следва да се отменя приетото за установено
от първоинстанционния съд съществуване на такова задължение до размера на 6.6евро.
По изложените съображения и по правилото на чл.269 и чл.271,ал.1,изр.2-ро от
ГПК, обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта,с която е
отхвърлен искът с правно основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, за главница за
размера над 424.35 евро до общо претендирания 2684.77евро и се уважи. Следва да се
отмени и в частта за лихва за забава по чл.19.2 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД,за периода
от 26.06.2019г.(дата на предсрочна изискуемост) до 23.10.2019г.(дата на подаване на
заявлението),която е отхвърлена до размера на 0.8 евро и се уважи за него. В останалата
част,с която са отхвърлени исковете за лихва за забава по чл.19.2 от Общите условия и чл.86
от ЗЗД-до общия претендиран размер от 88 евро, за разходи по изискуем кредит-до размера
на 60 евро,като правилно и законосъобразно,следва да се потвърди.
При този изход следва да се отмени решението в частта за разноските и се
преизчислят съобразно уважения тук размер. По ч.гр.д. №2063/2019г. на РС-Ловеч
заявителят е направил разноски в размер на 168.35лв. (118.35лв.-държавна такса и 50лв.-
юрисконсултски хонорар), от които с оглед степента на уважаване на претенциите му на
възстановяване подлежи сумата 151.5лв. По гр.д.480/2020г. на РС-Ловеч са направени общо
разноски 898.35лв.(118.35лв.-държавна такса, хонорар на особен предсатвител-500лв.,
180лв.-СИЕ, 100лв.-юрисконсултско възнаграждение), от които с оглед степента на
уважаване на претенциите му на възстановяване подлежи сумата 808.5лв. По в.гр.д.
№170/2021г. на ОС-Ловеч са направени разноски в общ размер на 591.86лв.(91.86лв.-
държавна такса,хонорар на особен представител-500лв.), от които с оглед степента на
уважаване на претенциите му на възстановяване подлежи сумата 532.6лв. Сумите следва да
се присъдят в тежест на ответника Й. Р. С..
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260033/19.02.2021г., постановено по гр.д.№480/2020г. по
описа на РС- Ловеч, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на "Банка ДСК"АД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявана от Главния
изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния директор Д.Н.Н., срещу ответника Й. Р.
С. с ЕГН *****, с постоянен и настоящ адрес - *****, с правно основание чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1,т.2 от ГПК, за признаване за установено съществуването на вземане,
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2012г., за главница за
размера над 424.35 евро до общо претендирания 2684.77 евро и за лихва за забава по чл.19.2
от Общите условия и чл.86 от ЗЗД, за периода от 26.06.2019г.(дата на предсрочна
изискуемост) до 23.10.2019г. (дата на подаване на заявлението),за отхвърления размер до 0.8
10
евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Р. С., ЕГН ***** , с
постоянен и настоящ адрес - *****, съществуването на вземане към нея на „БАНКА
“ДСК"ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****,представлявана от
главния изпълнителен директор В.С. и изпълнителния директор Д.Н., по Договор за кредит
за текущо потребление от 13.11.2012г.(сключен с наследодателя й Р.С.Ц.-б.ж.на
гр.Ловеч,поч.на 11.02.2018г.), за главница за размера над 424.35 евро до общо
претендирания 2684.77(две хиляди шестстотин осемдесет и четири евро и седемдесет и
седем евроцента) евро и за лихва за забава по чл.19.2 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД,за
периода от 26.06.2019г.(дата на предсрочна изискуемост) до 23.10.2019г.(дата на подаване
на заявлението), в размер на 0.8(осемдесет евроцента)евро, за които е издадена Заповед за
изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с
№1056/25.10.2019г.,по ч.гр.д.№2063/2019г. на РС-Ловеч и Изпълнителен лист от
25.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260033/19.02.2021г., постановено по гр.д.
№480/2020г. по описа на РС- Ловеч , В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от
„БАНКА “ДСК"ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
*****,представлявана от главния изпълнителен директор В.С. и изпълнителния директор
Д.Н., срещу Й. Р. С., ЕГН ***** , с постоянен и настоящ адрес- *****, искове за признаване
за установено наличието на задължения по Договор за кредит за текущо потребление от
13.11.2012г.(сключен с наследодателя й Р.С.Ц.-б.ж.на гр.Ловеч, поч.на 11.02.2018г.),
исковете за лихва за забава по чл.19.2 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД- над 0.8 евро до
общия претендиран размер от 88 евро и за разходи по изискуем кредит-над 6.6 евро до
общия претендиран размер на 60 евро, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Й. Р. С., ЕГН *****, с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на "Банка
ДСК"АД с ЕИК *****, с горните данни, разноски по съразмерност в общ размер на
1492.6(хиляда четиристотин деветдесет и два лева и шейсет стотинки),от която- по ч.гр.д.
№2063/2019г.на РС-Ловеч –сумата 151.5(сто петдесет и един лева и петдесет стотинки)лева,
по гр.д.№480/2020г. на РС-Ловеч-960(деветстотин и шейсет)лева, по в.гр.д. №170/2021г. на
ОС-Ловеч- 532.6(петстотин трийсет и седем лева и шейсет стотинки)лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните, при наличие на предпоставките чл.280,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12